Почти една трета (30,2%) от българските ученици на възраст от 6 до 19 години са с наднормено тегло, като 12,7% от тях са със затлъстяване. Това сочат данните от проучване за периода 2010-2011 г. на Националния център по обществено здраве и анализи и катедра „Педиатрия“ на Медицинския университет в София. За сравнение през 2004 г. учениците с наднормено тегло са били около 20 на сто, 5% от тях вече със затлъстяване.
Проучването показва още, че основните причини за тази тенденция са лошото хранене и ниската активност – една трета от пълничките деца признават, че изяждат повече от един чипс на ден, а 60% пият повече от една подсладена газирана напитка дневно.
35% от подрастващите са физически активни едва 2 дни от седмицата. Само една четвърт от учениците покриват препоръчваната физическа активност от поне 60 минути на ден.
18% от учениците консумират необходимата за организма риба по-рядко от веднъж в месеца, а 5,6% са подрастващите, които приемат пресни плодове и зеленчуци със същата честота! За сметка на това малко над 30% са учениците, които ядат повече от веднъж на ден пици, мекици, банички и сладкарски изделия. Повече за тези проблеми разказа проф. Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика.
– Проф. Попов, бяхте скептичен към мерките срещу затлъстяването при децата. Защо?
– Всички тези неща са полезни като информация – кампании, изследвания, наредби… Наредбата е хубаво нещо, но за дечицата нещата не се решават практически с наредби и със закони. Не може на 15 септември да се публикува една наредба, и изведнъж да забраним на децата да искат вафли, пасти, тортички, снаксове и различните асортименти, които са анатемосани като вредни. Искам да ви кажа, че в нашата наука по принцип няма вредни храни, има вредни количества. Това важи с особена сила за децата. Така че ползата от наредбата в практически аспект би била да се ограничат храните, които са вредни за здравето, и да се стимулира, да се мотивира консумацията на храни, които са полезни за здравето.
– Как може да стане това на практика?
– Няма да забравя, преди няколко години в Дания влязох случайно в едно училище да хапна. Изумих се от асортимента от закуски – над трийсет бяха! То са сокове, плодове, все едно си на закуска в петз-везден хотел. Имаше нещо като бюфет. Той беше разделен на два щанда. На единия пишеше „Здравословни храни“, от другата страна на щанда пишеше „Храни, от които се дебелее“. Там бяха изложени тези – богатите на мазнини, богатите на захар – тоест нездравословните продукти. Те бяха по-скъпи, отколкото в магазин, а ЗДРАВОСЛОВНИТЕ С 20-30% ПО-ЕВТИНИ.
Това ми се струва много възпитателен и привлекателен същевременно начин да покажем на децата кое е по-доброто, кое е по-полезното, да го усетят практически.
– Въпрос който възникна от практиката е с каква масленост да е млякото, което пият децата в училите и в детските градини. Какво е вашето мнение?
– Мисля, че да пазим децата от пълномасленото мляко е залитане в крайности. От едно нискомаслено мляко, като извлечем мазнините, ние извличаме и витамин А, и витамин D. Това са мастноразтворими витамини, които са много важни. От тях зависи и физическият растеж, и менталното развитие на децата. Много по-важно е да ги пазим от тлъстите меса, от колбасите, от продуктите, които съдържат висок процент наситени мазнини. Но моделът на хранене трябва да започне да се изгражда в най-ранна възраст. Когато влязат в зряла възраст, децата трябва вече да имат изграден модел на хранене.
– Може ли това да се случи само с контрол на храненето в училищата и детските градини?
– Не, разбира се. Семейството играе огромна роля. Може ли в едно семейство, ако не се консумира риба, ако никога не е купуван пълнозърнест хляб, детето изведнъж – като му сервират риба в детската градина или в училището – да започне да я яде с удоволствие. И аз затова питам представителите на институциите – добре, даваме им здравословни храни – а те ядат ли ги? Това е основният въпрос – децата ядат ли тези здравословни храни, или ние им приготвяме едно меню, за да не ни глобят, като минат на проверка, но те не го консумират, и накрая пак си купуват закуски и вафли, защото са останали ненахранени.
– Какви съвети бихте дали на родителите?
– Не е лесно да се даде рецепта за правилно хранене на всички, и то в няколко изречения. Но искам да подчертая колко важно е в семейството да има утвърден модел на закусване. Най-опасно за едно дете е ДА ИЗЛЕЗЕ ГЛАДНО ЗА УЧИЛИЩЕ. Знаете – за една част от родителите най-лесно е да дадат на детето пари, други слагат в чантата някакъв сандвич – изобщо голяма част от децата излизат гладни. И когато в 10 ч. в училище му предложат плод, то не го иска, няма да посегне към него. Неговият организъм има нужда от въглехидрати, мозъкът му има нужда от енергия. И детето си я набавя, като си купува вафли и други продукти с много захар. Често забравяме, че децата имат нужда от повече калории, отколкото възрастните. Важното е не количеството калории, а това под каква форма ще влязат те в организма на детето и как после то ще ги изгори. И да попитам – нашите деца движат ли се достатъчно?! То е ясно… Вижте една голяма София – ще ви я дам за пример – на която планината й е Божи дар, Витоша е буквално на ръка разстояние. Кои хора ходят в планината – тези, които отиват там с колите си. Но това не е движение, не е туризъм. Децата ни въобще не се движат.
Но на въпроса за родителите – те не са информирани, не знаят какво е полезно за децата им, не знаят какво е полезно и за тях самите.
– А как според вас можем да променим отношението на децата към храната?
– Трябва да има повече образователни програми. Работим по въпроса да бъдевъведен специален предмет в училищата, лично препоръчах на образователното министерство да възложат създаването на учебник или учебно помагало за здравословен живот. Родителите също са много важни, особено майките. Те трябва да дават пример, да помогнат на децата да разберат защо определени храни са по-добри и защо движението е важно. Като цяло съветът ми е да се хапват повече нискоенергийни храни – плодове, зеленчуци, и да се избягват тези, които съдържат много мазнини и захар. Но не е толкова важно дали ядат сандвичи или чипс, по-важното е, че не се движат – не играят, не излизат навън. Децата имат нужда от повече калории, не трябва да им се забраняват храни. Трябва да ги стимулираме да спортуват!
ФАКТИТЕ:
Близо 123 000 деца получават плод в училище. Това сочат данните на Фонд „Земеделие“, който финансира с европейски пари здравословни закуски в детските градини и началните училища по схемата „Училищен плод“. Нови 238 учебни заведения, в които учат 22 859 деца от 3 до 10 години включително, ще получат финансиране по програмата през втория срок на учебната 2011/2012. Първоначално бяха одобрени 301 кандидати. Така през първия срок близо 100 000 деца от 709 училища получиха плодове и здравословна закуска. Схемата „Училищен плод“ е част от политиката на ЕС за подобряване на общественото здраве. Тя се прилага на територията на цялата страна в рамките на учебната година. Бюджетът й е над 3,6 млн. лв., а средствата се осигуряват от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от държавния бюджет.
Ако се чудите как да се отървете от излишните килограми – НИЕ ЗНАЕМ КАК! Харесайте страницата ни във Facebook, за да получавате най-актуалните новини, диети, съвети и предложения за отслабването.
На българския пазар вече се предлага отслабващ продукт от ново поколение – FAT BURNER (ФЕТ БЪРНЪР), който събира 3 ОТСЛАБВАЩИ ПРОДУКТИ В 1 и едновременно изгаря мазнините, детоксикира и изхвърля излишните течности и потиска апетита. Поръчайте тук:
За Lekuva.net – в-к „Доктор”
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!