Какво представляват наркотиците и опасностите, свързани с употребата им?

Употребата на наркотиците може да има сериозни последици: наркоманът променя цялостно поведението си; рискът от ин­циденти се увеличава и взаимоотношенията между него и приятелите му, респ. близките се нарушават значително за про­дължително време.

Освен това злоупотребата с наркотици може да доведе до смърт най-малкото заради свръхдоза.

Най-голям риск се крие в силните психолептични средства- дроги, които предизвикват сънливост и потискат мускулната активност. Ако се приемат в голямо количество, може да се стигне дори до кома. В най-тежките случаи спира дишането, което води до смърт.

Дори да е в кома и да продължава да диша, наркозависимият може да се задуши от повърнатите материи или поради това, че езикът, спаднал назад в гърлото, блокира дихателните пътища.

Наркотиците, които най-бързо могат да предизвикат кома, са опиати като хероин и морфин, определени сънотворни и успокоителни средства (бензодиазепини), алкохол и инхалираните изпарения на разтворители, лепило и газ за запалки, както и някои летливи течности.

При други наркотици опасността от изпадане в кома и смърт не е чак толкова голяма. Това важи между другото за стимулатори като кокаина и амфетамините, но и за халюциногените (психодислептични средства) като LSD.

Отделно от посочените опасности (в зависимост от силата и поетата доза) наркотиците са повече или по-малко отровни. Освен това те въздействат върху поведението и възможностите за взема­не на решения, което може да доведе до произшествия. Така например употребилите LSD могат да скочат и да се самоубият, вярвайки, че могат да летят. Приемането на големи дози канабис („хаш“) при определени обстоятелства довежда до душевно разстройство и неспособност за ориентиране, които може да траят с дни. Интензивната употреба на амфетамини може да причини мозъчна „блокада“, в резултат на която жертвата дори да извърши тежки престъпления.

Инжектиране на наркотици

Инжектирането в кръвта крие големи рискове, да не говорим за последиците от самия наркотик. Некомпетентното инжектиране може да доведе до инфекции на кожата и вените. Образуването на съсирек в артериите има опасност да предизвика тромбоза. Освен това потърпевшият може да се зарази със сериозни инфекциозни болести като сепсис (навлизане на бактерии в кръвта), хепатит или СПИН. Инфекциите възникват предимно заради нехайно боравене с иглите, непреварена вода за разреждане на наркотика или колективно ползване на игли и спринцовки.

Директното инжектиране във вените е най-опасният начин за приемане на наркотика, защото така цялата доза е активна изведнъж. Вредното въздействие на амфетамините например се ограничава, когато се приемат орално, защото благодарение на постепенната им абсорбция в храносмилателната система действието им се разпределя за няколко часа. При инжектиране на същата доза интензивността на „боцването“ е значително по-голяма.

От всички нелегални наркотици хероинът е най-силен. Организмът бавно привиква към по-големи дози. Ако наркозависимият все пак остане „чист“ за известен период, това привикване изчезва. Една доза, която преди е била приемана без проблеми, може да бъде смъртоносна след такова отвикване.

Опасни коктейли

Опасностите от вземането на наркотици се увеличават още повече, защото закупените на улицата наркотици често са примесени с други вещества, за да се увеличи печалбата на дилърите. Тези всевъз­можни примеси могат дори да бъдат отровни или да са заразени с болестотворни микроорганизми. В някои случаи те даже са неподходящи за целта, за която всъщност е закупен наркотикът. Така някой отчаян наркоман може да си инжектира непречистен хероин, предназначен само за пушене. Това води до непредвидимо токсично въздействие. Примесите могат да предизвикват също така гадене или повръщане – понякога с летален изход за дълбоко спящия наркоман.

Уличните дилъри често предлагат като чист наркотик смеси от различни продукти, за които никой не знае какво представляват всъщност и колко са силни. Самите наркозависими също смесват кок­тейли от различни наркотици – понякога с фатални последици. Или пък приемат алко­хол или амфетамини, за да спрат действието на определен наркотик.

Но дори и наркотиците, които, взети поотделно, имат противоположно дейст­вие, невинаги работят един срещу друг, ако се приемат заедно или непосредстве­но един след друг. В някои случаи комбини­раното вземане може още повече да заси­ли въздействието с непредвидими и дори трагични последици.

Наркотиците въздействат различно на химичните процеси в организма. При LSD например само в много редки случаи се сре­ща свръхдозиране. Удвояването на дозата не води до значима промяна на преживява­нията. За разлика от това при вдишване­то на лепило и разтворители има много тънка граница между дозата, от която действително се нуждае наркоманът, за да се почувства „хай“, и опасната за живо­та свръхдоза. Една доза (понякога е достатъчно неколкократно дълбоко вдишване на изпаренията) може да доведе до опияне­ние; двойната доза обаче може да бъде убийствена, защото дишането ще спре.

Постоянната заплаха: свръхдозата

Не може определена доза от даден нарко­тик да послужи като еталон при определя­не на количеството за свръхдоза, защото наркотиците не въздействат еднакво върху всички хора. Така например някой мо­же да е свръхчувствителен към кокаин и още след смъркането на минимално коли­чество да се стигне до опасен за живота шок. При нито един наркотик не същест­вува абсолютно сигурна доза – точно обратното, в сравнение с лекарствата, при които често се касае за отрови. При тях може да се изхожда от това, че приемът по предписание на лекар или съгласно указа­нията на производителя е гарантирано бе­зопасен.

Възрастта, теглото и здравословното състояние на вземащия наркотик също са от значение за това какво въздействие има определена доза. За по-възрастните и хората със здравословни проблеми опасно­стите са по-големи, отколкото при здра­вите двадесетгодишни младежи. Освен това колкото по-силен физически е консу­маторът, толкова повече се разреждат въздействащите вещества в организма.

Разлика във въздействието има и спо­ред начина на вземане. При инжектиране то е по-голямо (по този начин и рискът от свръхдозиране е по-голям), отколкото ако същото количество бъде погълнато през устата, изпушено или се смърка през носа. Който си купува наркотик на улицата, ни­кога не може да знае със сигурност какво получава в действителност и колко силен е всъщност; най-често наркотикът е при­месен с други вещества. Понякога такова смесване е и токсично. В други случаи се касае за по-евтина дрога, която засилва въздействието на основния наркотик и така по непредсказуем начин се повишава опасността от свръхдоза.

Децата и наркотиците

Приемането на наркотични вещества от деца и подрастващи може да се открие, преди да е станало късно. Подозрение за това може да събудят напр. промяна в по­ведението на вашето дете или лошите оценки в училище.

Веднъж вече сблъскали се с проблема, по-разумно е да не се драматизира ситуа­цията. Ето някои основни правила:

Опитайте се да запазите контакта с детето. Често единствено то може да ви обясни за какво точно става въпрос.

Опитайте се да разберете точно как­ви наркотици са вземани. Дали са пуше­ни като цигари, на таблетки, инжекции или са инхалирани? Дали целта е била стимулиране или отпускане? Колко чес­то и откога се приемат?

Постарайте се самите вие да се ин­формирате добре какви субстанции се срещат в различните наркотици. Под­гответе си обективна информация, за да бъдете убедителни за вашето дете.

Посъветвайте се с личния си лекар кой е най-добрият метод за подход към проблема. Ако случят е тежък, той ве­роятно ще ви насочи към болница или към консултативен център за наркома­ни, където ще бъдете поети от спе­циалисти за по-нататъшно лечение.

Сред младите хора употребата на нарко­тици се разпространява все повече. Поня­кога те се поддават на изкушението, за­щото натискът на групата е твърде си­лен, а те не искат да се делят от нея. В такива случаи често един открит разго­вор за възможните опасности е напълно достатъчен, за да се прекрати вземането на наркотици. Никога не действайте зад гърба на детето си.

В други случаи проблемът е предизви­кан от духовен и емоционален стрес. Всич­ки млади хора имат проблеми в периода на своя растеж и съзряване. Понякога нарко­тиците изглеждат като просто разреше­ние на несигурността и самотността, съпровождащи това израстване. Ето ня­колко съвета:

Опитате се да проявите разбиране и да поговорите за проблемите. Посъветвате детето си да си потърси приятели извън кръга на наркозависимите и се постарайте да събудите интереса му към занимания, които укрепват вяра­та в собствените сили.

Организирайте мероприятия, на които детето може да се зарадва, за да не из­падне обратно в страхове и депресия.

В случаи на дългогодишна зависимост е необходима помощта на специалисти, които ще съдействат също и за прео­доляване на симптомите на абстиненция. Все пак основно място заемат гри­жата и вниманието от страна на се­мейството и приятелите. Дори и след лечение 6 специализирана клиника много млади наркомани се връщат отново към старата си зависимост само защо­то не получават достатъчно подкрепа.

В следващите раздели подробно са разгле­дани най-употребяваните у нас наркотич­ни вещества.

АМФЕТАМИНИ И ЕКСТАЗИ (ХТС)

Ако лекар изпише амфетамини и други стимулиращи вещества, в повечето случай ще ги получите под формата на таб­летки или капсули, формата и цветът мо­гат да бъдат разнообразни. Много от ле­гално изписаните амфетамини се оказват в разпродажба на улицата.

Дилърите продават и амфетаминсул- фат под формата на бял прах. Често той нарочно се смесва с други вещества, напр. варовик или талк. Понякога се предлага и като кокаин. Консуматорите говорят за „спийд“, „MDMA“ или „ХТС“ (екстази), за „адам“, „MDEA“, „ободряващи таблетки“ и „амфети“.

Таблетките и капсулите се приемат през устата, амфетаминсулфатът се смърка, приема се през устата или се раз­тваря във вода и след това се инжектира.

Въздействие

Краткосрочното въздействие на амфетамините се свежда до повишена психиче­ска и физическа активност. Консуматори­те имат усещането, че не е необходимо повече да се хранят и да спят и загубват нормалните си задръжки. Ефект на амфетамините е пресъхване на устата, пора­ди което е налице постоянна жажда. Това въздействие може да продължи до осем часа, при ХТС приблизително четири часа.

Прекомерната или повторна употреба води до усещане на пълна отпуснатост, понякога придружено от халюцинации. Чес­то след като премине стимулиращото въздействие, следва депресивна реакция. Подобен „махмурлук“ може да е много си­лен, да трае продължително време и да пробуди желание за нова доза. Амфетамините водят до зависимост. Ако не могат да си ги набавят, наркоманите проявяват страх, депресия и непреодолимо желание за наркотика. Екстази не води до физиче­ска зависимост, но често се стига до пси­хическа. При вземане по време на търже­ства или увеселителни мероприятия съ­ществува и опасност от прегряване и обезводняване на организма. Екстази е опасно за хора със сърдечносъдови заболя­вания, диабет или епилепсия. Също така се наблюдават нарушаване функцията на бъбреците и психози.

Употребата на амфетамини в минимал­ни количества прави човека приказлив и во­ди до повишаване на настроението и не­спокойно поведение. Потърпевшият има дрезгав глас и поради голямата жажда пие повече от обичайното. При по-големи дози се губи контролът над действителност­та. Зависимият не комуникира повече с околните. Той не е в състояние да осъзнае последиците от действията си и може да прояви агресивност или да извърши пре­стъпление.

При всички случаи трябва да се има предвид, че в „таблетка екстази“ може да се съдържа друго, по-опасно вещество или по-висока доза. Дори само поради тези причини употребата на екстази крие дос- татъчно рискове.

В случай на свръхдоза

В състояние на свръхстимулиране или бло­киране взелият екстази е изключително неспокоен, действа ирационално, има из­блици на депримираност, хистерия и халю­цинации. Към физическите признаци спа­дат ненормално ускорен пулс, учестено дишане, конвулсии и дори гърчове. Ако симптомите продължат по-дълго, телес­ната температура може да се повиши.

Как да процедирате при свръхдозиране:

Погрижете се да предпазите пациента от ярка светлина, силни шумове и резки движения. Те ще влошат още повече не­говото състояние.

Опитайте се да го успокоите и го наблюдавайте непрекъснато, за да пре­дотвратите евентуален нещастен слу­чай. Ако стане агресивен, може да се наложи да употребите физическа сила.

Обърнете се към лекар, организация за консултации на наркозависими или към болницата. Ако пострадалият бъде за­каран там, обикновено се извършва стомашна промивка, за да се отстра­нят неабсорбираните все още нарко­тични вещества. При тежки случаи справянето на организма със свръхдозата може да трае с часове, после па­циентът получава успокоително.

АМИЛНИТРИТ

Амилнитритът е светла течност, която се продава на ампули или в малки шишенца. Често ампулите са в памучни торбички. Наркоманите ги наричат „амис“, „пик“ и „попер“. Те вдишват изпаренията от отво­реното шишенце или инхалират парите, след като летливата течност бъде попи­та от памучната обвивка.

Въздействие

До състояние „хай“ се достига след упо­требата на няколко ампули. Консумато­рът изглежда отпуснат или объркан. Чес­то кожата се зачервява и потърпевшият се оплаква от главоболие. Амилнитритът има ясно изразен етероподобен мирис, който дълго време се усеща около нарко­мана.

В случай на свръхдоза

Свръхдозата води до усилване на посочени­те прояви. Главоболието може да стане непоносимо, а зачервяването на кожата – силно изразено. Увеличават се и симптоми­те като при отравяне: олюляване и несвър­зан говор. При много тежки случаи консу­маторът може да загуби за кратко съзна­ние и да има нарушено дишане. Тогава трябва да се подходи, както следва:

В случай че липсва дишане, направете изкуствено дишане. Едновременно с това потърсете лекарска помощ. При всички случаи останете до потърпевшия, докато е под въздействие на наркотика, за да предотвратите евентуален нещастен случай.

Изчакайте, докато въздействието на амилнитрита отслабне. В повечето случаи това става след около половин час. Естествено предпоставка за това е, че не са приемани други наркотици.

КАНАБИС

Канабисът е най-употребяваният нарко­тик. Предлага се в големи количества най-вече в Холандия под формата на трева, смола и масло. Всички тези продукти произ­тичат от конопения сорт Cannabis sativa.

Изсушените цветове и листа на расте­нието (често наричани „марихуана“, „гър­не“, „треВа“ или „ганджа“) се свиват на ци­гара и се пушат. Цветът варира от сиво-зелен до зелено-кафяв; структурата може да е фина като при сушените треви или груба като при някои сортове чай.

Смолата от Cannabis sativa е позната като хашиш и е по-силна от марихуаната. Пресова се на блокчета и се продава на парчета; на цвят може да бъде от светло­кафява почти до черна. Хашишът често се смества с тютюн и се пуши или се до­бавя към храната.

Друг продукт от канабис е екстракт, познат под наименованието хашишово масло. От трите продукта маслото, чий­то цвят варира между златистокафяво и черно, е с най-силно въздействие. Често се нанася върху края на цигара и се инхалира при пушене.

Канабисът често се пуши под формата на навита цигара (джойнт) или с наргиле (бона). Активната съставка във всички продукти от канабис е ТНС (тетрахидроканабинол); най-силният вариант е делта-9-тетрахидроканабинол. При пушене ТНС бързо навлиза в кръвообращението през белия дроб и се пренася до мозъка. Въздействието на наркотика се усеща след няколко минути и трае понякога от 1 до 5 часа. Количеството ТНС, което достига до кръвообращението, зависи от качест­вото на канабиса.

Канабис се добавя и в хранителни стоки, напр. в бисквити и сладкиши. Въздействие­то на ТНС в тази му форма може да се усе­ти едва след около час. То може да трае 4-7 часа.

Въздействие

Въздействието на канабиса зависи от фак­тори като качество на растението, на­чин на приемане, ръст и тегло на консума­тора, неговата нагласа и досегашния му опит с наркотика. Важно е също дали наркотикът е взет самостоятелно или в ком­пания или в комбинация с други наркотици.

Всъщност канабисът е успокоително средство. В малки дози предизвиква чув­ство на отпускане и еуфория. Ако някой не е запознат със симптомите, може да на­стъпи страх и паника. Другите ефекти са отпадане на задръжките, учестен пулс, невъзможност за концентрация и наруше­на координация. При по-големи или много високи дози тези ефекти са още по-силно изразени и консуматорът има изкривено възприятие за време, звуци и цветове. Други последици при свръхдоза: обърка­ност, безпокойство, халюцинации, страх и паника. Канабисът засяга и кратковремен­ната памет и способността за логическо мислене, както и изпълнението на сложни задачи (напр. шофиране). Тези симптоми изчезват, щом въздействието на нарко­тика отслабне.

Употребяващите канабис често имат зачервени очи и говорят и се смеят пове­че от обичайното. Други симптоми са за­силен апетит и сънливост.

Правени са многобройни изследвания за последиците в дългосрочен аспект от ин­тензивната и редовна употреба на кана­бис. Както се вижда от подбраните по- долу резултати, те са сериозни:

Повишен риск от бронхит, рак на бели­те дробове и други заболявания на диха­телната система. Това се дължи на го­лямото количество катран в цигарите с марихуана и стремежа на пушещите да инхалират много дълбоко.

Промяна в мотивацията. Някои актив­ни консуматори, предимно по-младите, установяват, че им липсва енергия и мотивация, както и интерес към други занимания.

Намаляване на способността за концен­трация, отслабване на паметта и спо­собността за учене. Това може да про­дължи месеци след преустановяване на употребата на наркотика.

Намаляване на сексуалното желание, на­маляване на броя на сперматозоидите в спермата и нередовна менструация.

Психични смущения.

Редовната употреба на високи дози кана­бис може да доведе до известно пристра­стяване. Това означава, че са необходими все по-високи дози, за да се постигне съ­щият ефект.

При редовното приемане на големи дози може да се развие психическа зависимост, при която канабисът става център на мислите, чувствата и интересите. Ако е настъпило това състояние, след спиране на употребата могат да се появят леко изразени симптоми на абстиненция. Често те приличат на грип, напр. загуба на апе­тит, отслабване, проблеми със съня, раз­дразнителност, страх и безпокойство.

В случай на свръхдоза

Въпреки че не са известни смъртни слу­чаи вследствие свръхдоза канабис, преко­мерната му употреба може да има инди­ректни, опасни за живота последици, напр. злополуки вследствие на паника, дезориен­тираност и халюцинации. Въздействието на канабиса може да бъде засилено чрез комбинация с други наркотични вещества, напр. с алкохол. Ако се касае за това:

Погрижете се потърпевшият да не приема повече канабис. Успокойте го и го накарайте да легне неподвижно.

Вземете мерки за предотвратяване на евентуална злополука.

КОКАИН

Обикновено кокаинът се предлага като фин бял прах в малки хартиени или найлоно­ви пликчета. Тъй като чистият кокаин е много скъп, дозите често са примесени с други субстанции.

Сред консуматорите е известен като „кока“, „сняг“ или „рок“. Единичните дози се наричат „линия“. Най-често наркотикът се приема чрез смъркане на праха или се разтваря във вода, за да се инжектира.

Под формата на прах кокаинът не може да се пуши, защото се разрушава при загря­ване. На пазара се среща екстракт от ко­каин (Freebase) под формата на кристали (Rocks). Той може да се пуши (крек).

Въздействие

Кокаинът повишава кръвното налягане и пулса (с риск за сърдечен инфаркт). Той ободрява консуматора и го прави по-енергичен. Настроението се подобрява и пове­дението става по-непринудено (по-невъздържано). Употребилият кокаин изглежда леко развеселен и рискът от злополука се увеличава. Поведението му може да е непостоянно и агресивно. Големите дози предизвикват халюцинации. Отслабването на въздействието на наркотика често е последвано от депресивна реакция.

Употребата на кокаин уврежда и изсу­шава носната лигавица. Затова някои наркомани непрекъснато дишат шумно.

След голяма доза кокаин често настъп­ват силна потиснатост и униние. При за­висими, които са преустановили употре­бата му или силно са я намалили, могат да се появят депресия, гадене, треперене, мисли за самоубийство и силно желание за нова доза.

В случай на свръхдоза

Някои имат свръхчувствителност към ко­каин, поради което дори и малка доза може да доведе до нарушения на сърдечния ри­тъм, епилептичен пристъп, безсъзнание или шок. Последиците от свръхдоза могат да бъдат ритъмно сърдечно нарушение, инфаркт, инсулт, халюцинации, недоверие или мания за“преследване.

Ако консуматор изпадне в безсъзнание, извикайте незабавно „Спешна медицин­ска помош“.

За оказване на първа помощ при шок

При епилептичен пристъп

Погрижете се да не се вземат повече наркотици; успокойте пострадалия.

Защитете го от ярка светлина, силен шум и резки движения. Те ще влошат още повече състоянието му.

ХЕРОИН

Хероинът е дериват на опиума и се предла­га най-често под формата на прах. Пречис­теният прах би трябвало да бъде бял, но често поради наличието на примеси цве­тът може да варира до жълто-кафяв. Из­вестен е още като „хорс“, „стръв“, „кафява захар“, „кафяво“, „стаф“, „херо“ или „чук“.

Обикновено наркотикът се разтваря във вода и се инжектира директно във ве­на или подкожно. Освен това хероин може да се пуши или да се приема през устата.

Въздействие

Към непосредственото въздействие на хероина спадат облекчаването на евен­туални болки и чувството на задоволство. Могат да се появят обаче и гадене, повръ­щане, сънливост и повърхностно дишане. Въздействието на дозата трае около 4-6 часа. Който веднъж е станал зависим от хероин, продължава да го взема, за да се чувства „нормално“ и да избегне симпто­мите на абстиненция. Освен това толе­рантността към хероина бързо нараства.

Симптомите при употреба на хероин най-често са леки. Консуматорът изглеж­да донякъде затворен в себе си или сънлив (при по-големи дози). Често по предмишниците и лакътните ямки има следи от инжекции. Понякога се наблюдава и гнойно възпаление на кожата.

Захвърлените спринцовки, игли и ампули или алуминиево фолио и сламки (фолио за за­гряване на хероина; сламки за вдишване на изпаренията) са белези, че е бил употребя­ван хероин. Ако зависимият бъде възпре­пятстван да получи дрога, обикновено вед­нага се наблюдават симптоми на абсти­ненция. Той не може да се владее и става агресивен. Дребната престъпност е широ­ко разпространен начин сред зависимите от хероин, за да се сдобият с пари за закупуване на дрога.

Хероинът крие опасност за живота, ко­гато се взема заедно с други наркотици, предимно с алкохол и някои успокоителни.

В комбинация те могат до такава степен да забавят и дори да блокират жизнените процеси, най-вече дишането, че зависими­ят да изпадне в кома и да умре.

Следните симптоми показват, че нали­це е свръхдоза:

Дълбока кома. Пострадалият все още диша, но не е възможно да бъде събуден.

Зениците не са по-големи от главата на карфица.

В някои случаи дишането спира.

Опасността от предозиране застрашава предимно преустановилите употребата на хероин за известно време; напр. поради престой в болница или в затвора. Една-единствена инжекция може да предизвика смърт, понеже организмът не може вече да понесе дозата, с която е бил свикнал.

В случай на свръхдоза:

Повикайте незабавно „Спешна медицин­ска помощ“.

Ако дишането спре, незабавно изваде­те евентуалните възпрепятстващи го материи от устата и гърлото и започ­нете обдишване. Продължавайте, докато дишането се възста­нови или пристигне лекарска помощ. Важно: Поради голямата вероятност пристрастеният към хероин да е зара­зен с хепатит или вируса на СПИН с ог­лед на личната си безопасност трябва да използвате предпазни ръкавици за еднократна употреба и предпазно сред­ство при обдишване.

Започне ли пострадалият да диша само­стоятелно, но все още е в безсъзнание, проверете дали дихателните пътища са свободни и го поставете в стабилно странично положение.

ЛЕПИЛО, РАЗТВОРИТЕЛИ И ГАЗ ЗА ЗАПАЛКИ

В много домакински и промишлени продук­ти се съдържат разтворители, отделящи отровни изпарения. Към тази група спа­дат лепила, разредители, лакове, бои, по­чистващи препарати, лак за нокти, бензин и газ за запалки.

Лепилата и разтворителите се инхалират през носа или устата, поради което често ги наричат „инхаланти“. Понякога те се вдишват директно от шишето, ку­тията или спрея, но по-често това се пра­ви от хартиена или найлонова торбичка, в която е поставен самият инхалант (bag­ging), или от напоена с него кърпа (huffing).

Въздействие

Консуматорите придобиват веднага чув­ство на отпускане и замайване, подобно като при алкохола. То може да е придруже­но с халюцинации и объркване, а след това да го последват сънливост и опиянение.

Често те ходят, клатушкайки се, и го­ворят заваляно. Обикновено около тях се усеща миризмата на инхалираното веще­ство. Петната от лепило, напоените пар­цали и празните найлонови торбички също са признаци на инхалиране.

В случай на свръхдоза

Тежките отравяния с тези наркотици мо­гат да доведат до спиране на сърдечната дейност („инхалирана смърт“) или до заду­шаване при повръщане. Други опасности са инциденти при падане, удавяне или заду­шаване с найлонова торбичка. При свръхдозиране процедирайте, както следва:

Незабавно отстранете източника на отровните изпарения. Отворете вра­тите и прозорците. По възможност из­ведете пациента на чист въздух.

Ако спре дишането, отстранете по­върнатите материи или други възпре­пятстващи дишането предмети от ус­тата на пострадалия и направете изкуствено дишане

Ако пострадалият е в безсъзнание, вед­нага го поставете в стабилно стра­нично положение  и из­викайте „Спешна медицинска помощ“.

Ако е в съзнание, но е дезориентиран, в никакъв случай не го изпускайте от поглед. Ако състоянието му се влоши или не се подобри до пет минути, изви­кайте „Спешна медицинска помощ“.

Не забравяйте, че много лепила и раз­творители са лесно запалими и дори из­бухливи. Това важи особено за бензина и газта за запалки. Дори една искра от електроуред или вклЬчването на освет­лението може да предизвика пожар.

LSD/ДРУГИ ХАЛЮЦИНОГЕНИ

Диетиламидът на лизергиновата киселина (LSD) и други химични халюциногени или стимулиращи съзнанието средства се предлагат най-често като капсули или таблетки, формата, големината и цветовете могат силно да варират от много малки таблетки (Microdots) и желатинови късчета до напоена попивателна хартия.

Мескалинът, добиван от мексиканския кактус пейот (Lophophora williamsi), се предлага като изсушен растителен мате­риал на малки порции. Също така и някои гъби, предлагани също в изсушено състояние, съдържат халюциногени (Psilocybin) и са познати с общото име „псилос“ или ма­гически гъби. LSD е известен още под име­то „киселина“; други халюциногени се тър­гуват под техните абревиатури: „БТР“, „DMT“ и „РСР“ (известен още като angel dust).

Въздействие

Почти всички халюциногени се приемат през устата. Под влияние на дрогата кон­суматорите предприемат „пътешествие“ и в това опиянено състояние преживяват редица объркани ситуации. То започва око­ло половин час след приемане на наркотика и може да трае до четири часа или повече в зависимост от поетата доза, при което сетивните възприятия биват изкривени. Консуматорите имат ярки, пъстри съни­ща. Понякога те са кошмари и изобилст­ват с внушаващи страх картини и видения.

Физическо въздействие почти не се за­белязва. Консуматорът е изпаднал в транс, но донякъде е в състояние свързано да раз­каже за своите преживявания. Поради това че се изолира от реалността, съществува голяма опасност от злополуки, а също и от невъздържано поведение.

По време на едно такова пътуване сред ужасите може да се случи потърпев­шият да се опита да се скрие от ужасни­те картини във въображението си или да изпадне в паника и да се опита да избяга от тях. Такава въображаема заплаха може да доведе и до агресивно поведение.

В случай на свръхдоза

Истинско предозиране на халюциногени се наблюдава рядко. Наистина големите дози могат да засилят преживяването или да го удължат. Най-често срещаният „спе­шен случай“ е пътешествие сред ужаси, когато преживяванията са доминирани от негативни чувства. Това се наблюдава често при употребата за първи път. По­търпевшият страда от паническо чувст­во на страх и в паниката си може неволно да се нарани. В такива ситуации направе­те следното:

Ако пострадалият не е в съзнание, изва­дете евентуалните чужди тела от ус­тата и гърлото и поставете пациента в стабилно странично положение

Останете при него, за да предотврати­те евентуална злополука. Погрижете се да бъде прекратен приемът на нарко­тици. Понякога се налага използването на физическа сила, защото пациентът може да прояви агресивност.

Погрижете се да го предпазите от ярка светлина, силни шумове и резки движения. Намалете осветлението в помещението и му говорете успокои­телно, докато преминат най-силните страхови халюцинации.

Потърсете лекарска помощ, ако при­стъпът продължи повече от четири часа.

Незабавно извикайте „Спешна меди­цинска помощ“, ако имате подозрение за отравяне.

МЕТАДОН

Метадонът се предлага обикновено в ши­шенца под формата на кехлибарена теч­ност. Търгува се също и като таблетки или малки ампули със светло съдържание. По легален път метадон може да се полу­чи само в рамките на програма за подпо магане. Такива програми спомагат за по­добряване на здравословното състояние и условията на живот на наркомани, зависи­ми от хероин или други опиати. По прин­цип в рамките на такава програма мета- донът се предлага под формата на сироп.

Въздействие

Въздействието на метадона отговаря на това на хероина, но трае малко по-продължително. Наркозависими, които изведнъж престанат да вземат метадон, получават симптоми на абстиненция, които могат да продължат няколко седмици. Подобно на хероина се стига до безпокойство, прозяване, сълзотечение, стомашно разстрой­ство, болки в корема, настръхване, пробле­ми със съня и силен копнеж за нова доза.

Когато се дава метадон в съответна­та предписана доза, за да се потисне абстинентният синдром, предизвикан от хе­роин, той не предизвиква видими последи­ци. Симптомите при свръхдоза метадон съответстват на тези при хероина и по­ведението е същото.

СЪНОТВОРНИ И УСПОКОИТЕЛНИ СРЕДСТВА

Сънотворните и успокоителните средст­ва, известни още като транквилизатори, бензодиазепини или психолептични сред­ства, са успокояващи вещества. Обикно­вено те се предлагат под формата на таблетки или капсули с различна форма и цветове. Известни марки са Valium®, Librium®, Mogadon®, Dalmadorm® u Rohypnol®. На улицата се подвизават c имената „Benzos“ u „Downer“.

Транквилизаторите се приемат по принцип през устата, но в единични случаи се инжектират. Те въздействат на централната нервна система и забавят физи­ческите, душевните и емоционалните ре­акции. Освен това имат и отпускащо мус­кулите въздействие. В медицината биват предписвани за кратък период от време, тъй като съществува опасност от физи­ческа и психическа зависимост.

Наркоманите често вземат бензодиазепини в (опасна) комбинация с алкохол или за да се „спуснат“ след употреба на други наркотици.

Въздействие

Потърпевшите усещат отслабване на психическото и емоционално напрежение. Те се чувстват отпуснати и сънливи. Ти­пични симптоми за злоупотреба с успокои­телни са несвързан говор и загуба на крат­ковременната памет. Продължителната и редовна употреба на транквилизатори може да доведе до депресия, нарушена ко­ординация при движение и говор.

При умерена употреба могат да се про­явят признаци на опиянение, например кла­тушкаща се походка и разсеяност. Големи или малки дози заедно с алкохол могат да доведат до обърканост, сънливост, проб­леми при говор и некоординирани движе­ния. Комбинираната употреба на транкви­лизатори и напр. алкохол и хероин е изклю­чително опасна. Последиците в най-лошия случай са кома и внезапна смърт.

В случай на свръхдоза

При съмнение за свръхдоза трябва неза­бавно да потърсите лекарска помощ.

 

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!