Късното лягане и будуването увеличават риска от диабет

Хората, които будуват нощем и си лягат късно, имат 72% по-голяма вероятност да развият диабет

Заспиването късно през нощта и недостигът на сън могат да имат много отрицателно въздействие върху здравето. Ново проучване установи, че „нощните птици“, които си лягат късно и се събуждат късно, са изправени пред много по-голям риск да развият диабет.

В анализ, включващ повече от 63 000 души, публикуван на 12 септември в Annals of Internal Medicine, хората, които си лягат късно през нощта, са застрашени от 72 процента по-голям риск от диабет. Това се дължи главно на факта, че те също така са по-склонни да пият алкохол в по-големи количества, да пушат и да се хранят по-нездравословно. В допълнение, тяхното тегло, ИТМ (индекст на телесната маса) и степента на физическа активност е по-вероятно да бъдат в нездравословен диапазон.

„Като цяло хората, които будуват през нощта, обикновено водят по-нездравословен начин на живот в сравнение с останалите, казва водещият автор на изследването, д-р Сина Кианерси, постдокторантски научен сътрудник в Brigham and Women’s Hospital и Harvard Medical School в Бостън.

„След като отчетем здравословни фактори като тегло, физическа активност и диета, обаче, рискът от диабет при тях намалява от 72% на 19%. Това означава, че голяма част от повишения риск се дължи на нездравословни навици.“

Самият график на сън също играе роля върху здравето и риска от развиване на диабет

19 процента по-голям риск от диабет, дължащ се на часовете на заспиванве, е значителен, според д-р Кианерси. Резултатът предполага, че фактори, като например самите модели на сън и ефектът им върху метаболизма и хормоните, могат да допринесат за повишаване на риска от заболяването.

За Сън Ким, ендокринолог и доцент по медицина в Stanford Medicine в Калифорния, констатациите подкрепят предишни изследвания, показващи връзка между съня и здравето.

„Кратката продължителност на съня и/или лишаването от сън са свързани с повишен риск от диабет“, казва д-р Ким, която не е участвала в това проучване. „Въпреки че механизмите все още се изследват, недостатъчният сън може да увеличи хормоните за апетит и стрес и да увеличи възпалението, което може да доведе до инсулинова резистентност.“

Кианерси добавя, че екипът му възнамерява да проучи как генетиката може да помогне да се обясни този по-висок риск.

„Ние наистина искаме да разберем какъв е механизмът, който увеличава риска сред будуващите до късно, дори след отчитане на техните нездравословни навици.“

Хронотипове и циркаден ритъм: биологичният часовник като ключов фактор

Докато статията фокусира върху поведенческите фактори, е от съществено значение да се разбере биологичната основа на феномена „нощна птица“. Терминът, който учените използват, е хронотип, който описва естествената склонност на човек да спи в определено време. Хората с късен хронотип (нощни птици) имат циркаден ритъм (нашият вътрешен 24-часов биологичен часовник), който естествено е изместен по-късно.

Този ритъм регулира много повече от простото чувство за сънливост; той контролира освобождаването на хормони като мелатонин и кортизол, както и цикъла на глюкозния метаболизъм. Когато нощната птица е принудена да функционира по графика на „чучулигата“ (ранен хронотип) поради работни или социални ангажименти, възниква хронично несъответствие, наречено социален джетлаг. Това постоянно разминаване нарушава оптималното функциониране на метаболитните процеси.

Изследванията показват, че този социален джетлаг сам по себе си може да доведе до повишена инсулинова резистентност и по-голямо натрупване на висцерална мастна тъкан, което пряко допринася за 19-процентовия остатъчен риск от диабет, дори след отчитане на нездравословните навици. Разбирането на личния хронотип е първата стъпка към минимизиране на този риск чрез адаптиране на начина на живот или работния график, когато е възможно.

Метаболитни механизми и хормонални ефекти: зад кулисите на инсулиновата резистентност

Диабетът тип 2 се характеризира с инсулинова резистентност – състояние, при което клетките не реагират ефективно на инсулина. Късното лягане и недостатъчният сън стимулират няколко метаболитни пътя, които задълбочават този проблем.

Първо, нарушенията в съня водят до повишаване на нивата на кортизол (хормон на стреса), особено през вечерта, когато той би трябвало да е нисък. Хронично високият кортизол е пряко свързан с увеличаване на производството на глюкоза от черния дроб, което претоварва панкреаса.

Второ, сънят играе ключова роля в регулирането на хормоните на апетита – грелин (стимулира апетита) и лептин (потиска апетита). При липса на сън, нивата на грелин се покачват, а тези на лептин спадат, което води до засилено чувство на глад, особено за висококалорични, сладки храни, допълнително утежнявайки нездравословната диета, спомената в статията.

И накрая, недоспиването предизвиква хронично възпаление на клетъчно ниво. Това възпаление директно пречи на сигнализирането на инсулина в мускулните и мастните клетки, което е основният механизъм зад инсулиновата резистентност. Тези сложни хормонални и метаболитни промени обясняват защо дори лекото, но постоянно изместване на времето за сън може да има кумулативен и значителен ефект върху дългосрочното метаболитно здраве.

Промените в начина на живот могат значително да помогнат за понижаването на този риск

Хората, които си лягат късно, могат да предприемат стъпки за подобряване на нездравословните навици, които повишават риска от диабет, като промяна на диетата, загуба на тегло, повече упражнения, намаляване на алкохола и отказване от пушенето.

Линк към изследването: https://www.acpjournals.org/doi/10.7326/M23-0728

Източници: https://www.everydayhealth.com; https://www.freepik.com/

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!