Колко са полезни плодовете и зеленчуците

Тези нискокало- рични дарове от приро­дата са чудесен източник на витами­ни, минерални вещества, органични киселини, биологично активни съединения. Трябва обаче да знаем, че прекаляването с тях също не е препоръчително. Подходът ни към храненето въобще трябва да бъде добре обмислен.

Повече сурови, по-малко обработени!

Най-малко 30 – 50% от зеленчуците и 50 – 80% от плодовете трябва да се консумират сурови. При термичната обработка се разрушават не само витамините, но и биоактивните съединения.

Пресните сокове са истинска съкро­вищница от витамини и минерали. При това не само плодовите, но и зеленчуковите.

Източник на растителни влакнини.

Влакнините, които ни осигуряват суро­вите плодове и зеленчуци, създават усе­щането за ситост, ограничават преяжда­нето и риска от затлъстяване, повишават активността на имунната система, уве­личават количеството на клетките, които убиват вирусите, намаляват съдържание­то на холестерола в кръвта, извеждат от организма токсичните съединения, укреп­ват сърдечно-съдовата система, намаля­ват риска от развитие на захарен диабет, подпомагат пълноценното храносмилане и повишават общото самочувствие.

Пектините – особено важните влак­нини, се съдържат в големи количества в ябълките, сливите, крушите, вишните, цвеклото, морковите.

Колко и какви плодове и зеленчу­ци да даваме на децата?

Нашите рожби се запознават с тях още в кърмаческа възраст, между 4-ия и 5-ия месец. До 1 годинка количеството на плодовото пюре от 30 г на 4-месечна възраст постепенно се увеличава до 100 г, а зеленчуковото – от 150 на 5-месечна въз­раст до 200 г. Асортиментът на плодове­те е традиционен: ябълка, круша, праскова, слива; от зеленчуците – тиквичка, картоф, зеле и някои други. След 1 годинка ограни­чение в асортимента на зеленчуците и плодовете за здравите деца няма.

Препоръчителни количества плодове и зеленчуци

Всички плодове и сокове трябва да се дават на детето в обичайните часове за хранене.

Как да се пазим от нитратите?

Когато сме в магазина или на пазара, трябва винаги да мислим за опасността от органичните вещества, които се об­разуват при разлагането на азотните торове. С такива торове се подхранват растенията за по-голяма плодовитост, а химикалите от водата и почвата преми­нават в тях. Този процес се засилва, кога­то лятото е много сухо.

Кога растенията натрупват най-много нитрати?

Най-често преди събирането на реколтатa. По това време недозрелите зеленчуци, а също и зеленчуците с ранно съзряване могат да съдържат повече нитрати, отколкото достигналите до нормална зрелост. Особе­но много нитрати може да има в растения­та, които се отглеждат в оранжериите.

В кои растения се натрупват най-много нитрати?

В салатата, марулите, спанака, лапада, цвеклото, репичките. По-слаб афинитет към трупането на тези вредни вещества имат краставиците, зелето, доматите и картофите. Съдържанието на нитрати в плодовете е нищожно малко.

Как се разпределят те в растенията?

Неравномерно. В зелето нитратите се натрупват в кочана, в горните листа и в „жилките“ на листата. В краставиците, репичките и тиквичките – в обвивката, в морковите – в сърцевината, в картофи­те – в централната част на кореноплода (затова се срещат препоръки като тази: разрежете картофите на половинки и ги накиснете във вода за 1 – 2 часа), в цвек­лото – в „опашката“.

За кого са най-опасни?

За децата и за хората с лабилно здра­ве. Нитратите нарушават процеса на пре­носа на кислород от кръвта. Кислородът практически не достига до тъканите.

Какви поражения могат да ни нанесат?

При постъпването на голямо количест­во нитрати в организма настъпва тежко натравяне. Неговите признаци са обща от­падналост, обилно слюноотделяне, болки в стомаха, гадене, посиняване на устните и ноктите, бледост, загуба на съзнание.

Как да се преборим с нитратните токсини?

Болният трябва да изпие няколко чаши вода и да повърне. До идването на лекаря може да пие подсладена вода с разтворено пакетче „Смекта“ в нея, като приема по 1 ч. л. през 15 – 20 минути.

Как да избираме зеленчуците и пло­довете?

Минимално съдържание на нитрати най-често имат зеленчуците със среден размер. Повечето дребни плодове (предимно млади растения) имат излишек от нитрати, съб­ран като резерв за бъдещо развитие. Нео­бичайно едрите зеленчуци често са резул­тат от прехранване с азотни торове.

Как да намалим съдържанието на нитрати на вече купените зеленчуци?

Старателно ги мийте с течаща вода и четка. Може допълнително да използвате сапунен разтвор, след което да ги накисне­те във вода. Така се губят около 10 – 15% от нитратите. При почистването и мие­нето на растенията трябва да отстрани­те техните „най-нитратни“ части: кочана и горните листа на зелето, „опашката“ на краставицата и т. н. Винаги белете крас­тавиците и тиквичките. Ако краставици­те, тиквичките и картофите имат жълти петна, не ги употребявайте – те имат прекалено много нитрати.

При варенето на зеленчуците се уни­щожават от 40 до 80% от нитратите. Водата, в която са врели, трябва да се излее, още докато е гореща. Ако я чака­те да изстине заедно със зеленчуците, тогава част от нитратите ще се върне обратно в тях.

Плодовете и зеленчуците са най-полезни за справянето със запека

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!