Отпадналост и умора: причини, лабораторни изследвания и диагностика

В ежедневието често използваме думите “отпадналост” и “умора” като взаимозаменяеми

Последна актуализация на статията: 15 октомври 2025

От научна гледна точка обаче тези понятия – отпадналост и умора, имат ясни разлики, които е важно да се разберат. Това ще помогне за адекватна оценка на здравословното състояние.

Умора е вътрешно, субективно чувство на физическо или психическо изтощение, което се появява след продължителна или много енергична дейност. Характеризира се с намалена производителност, забавени реакции, намалена концентрация и желание за почивка. Това е естествена реакция на тялото и обикновено отшумява с адекватна почивка.

Отпадналост, или изтощение, е по-сложно явление, представляващо физиологично състояние на организма, когато функционалните възможности на различни системи се влошават. Тя може да бъде причинена както от физически, така и от психически стрес. За разлика от умората, изтощението е дълготрайно и е съпроводено с различни физиологични промени:

• намалена мускулна сила и издръжливост;
• повишени нива на хормони на стреса – кортизол, адреналин;
• учестен сърдечен ритъм, повишено кръвно налягане;
• нарушения на съня и апетита.

Струва си да се отбележи, че умората може да бъде хронична и да има сериозни последици за здравето. Тя може да предизвика развитието на различни заболявания, включително депресия, фибромиалгия и други.

Отпадналост и умора – ключови разлики

Умората е субективно чувство, което се появява след физическо натоварване и преминава след почивка.

Отпадналост или изтощение е физиологично състояние, характеризиращо се с намаляване на функционалните възможности на организма и изискващо по-дълъг период на възстановяване.
Разбирането на тези нюанси позволява да разчетем по-добре сигналите, които тялото ни изпраща, и да предприемем подходящи мерки, за да поддържаме здравето и работоспособността на добро ниво.

Какво е постоянна отпадналост?

Постоянна отпадналост е субективно усещане за липса на енергия, намалена работоспособност и бързо настъпваща умора по време на рутинни физически и умствени дейности. Състоянието постоянна отпадналост възниква поради нарушени модели на работа и почивка, безсъние, психоемоционални разстройства и много остри и хронични заболявания. За диагностициране на причините за постоянна отпадналост се използва комбинация от инструментални образни техники, функционални тестове и лабораторни изследвания. Лечението включва нормализиране на ежедневието, елиминиране на рисковите фактори, коригиране на основното заболяване и провеждане на поддържаща терапия с витамини, адаптогени и неврометаболитни средства.

Първи Стъпки: Задължителни Изследвания при Отпадналост и Умора

Пациенти, които се оплакват от повишена отпадналост и постоянна умора, се консултират с общопрактикуващ (семеен) лекар. След събиране на медицинска анамнеза и извършване на физикален преглед, пациентите се насочват към специализирани специалисти: инфекциолози, кардиолози, пулмолози, ендокринолози, онколози и други.

Диагностична програма се избира въз основа на съпътстващите симптоми и предполагаемата причина за заболяването.

Най-информативните методи на изследване при постоянна отпадналост

Образна диагностика на вътрешни органи. При съмнение за соматични заболявания се извършват ултразвук, рентгенова снимка, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, за да се идентифицират структурни и функционални патологии на централната нервна система, гръдния кош, корема и таза.

Функционални изследвания. За да се оцени функционирането на основните органи и да се определи адаптивният капацитет на организма, се предписват ЕКГ с физическо натоварване, ортостатично изследване, спирометрия и пулсова оксиметрия.

Основни лабораторни изследвания. Клиничните и биохимичните кръвни изследвания са необходими за откриване на признаци на възпаление, метаболитни нарушения, анемия и инфекциозни заболявания.

Хормонален профил. Ако изпитвате повишена отпадналост и умора, е важно да проверите нивата на хормоните на щитовидната жлеза, надбъбречните жлези, панкреаса, хипофизата и хипоталамуса.

Микробиологична диагностика. При наличие на симптоми на инфекциозни патологии се извършва микроскопия и бактериална култура на кръв, урина, слуз и други биологични проби. Серологични тестове и PCR диагностика се използват за бързо идентифициране на патогена.

Дефицити, Причиняващи Отпадналост (Витамини и Минерали)

Дефицити, причиняващи отпадналост и умора най-често са следствие от липса на определени витамини и минерали.

Отпадналост и постоянна умора могат да бъдат причинени от липса на:

• магнезий;
• витамин D;
• желязо;
• витамини от група В: B6, B12 и др.

Магнезият, например, участва в над 300 процеса в тялото. Неговият дефицит засяга почти всички видове метаболизъм, както и нервната и сърдечно-съдовата система.

Витамините от група В подпомагат функционирането на мозъка и нервната система

Нарушенията в тези и други процеси често водят до отпадналост и умора.

Витамините от група В не са просто „хапчета против умора“, а сложна система от взаимосвързани вещества, всяко със свои уникални функции. Неправилно избраната комбинация може не само да не помогне, но и да причини вреда.

Кой кой е в група В

Витамините от група В не са един витамин, а осем различни вещества, традиционно групирани заедно въз основа на тяхната разтворимост във вода и сходни функции. Всеки от тях има свое собствено име, номер и уникални функции в тялото.

B1 (тиамин)

B1 (тиамин) е основен източник на енергия, от съществено значение за превръщането на въглехидратите в АТФ – универсалната енергийна валута на клетките. B2 (рибофлавин) работи в тандем с B1, за да участва в митохондриалната дихателна верига. B3 (ниацин) е от решаващо значение за функцията на над 400 ензима в тялото.

B5 (пантотенова киселина)

B5 (пантотенова киселина) участва в синтеза на коензим А, ключов играч в липидния метаболизъм. B6 (пиридоксин) е необходим за синтеза на невротрансмитерите серотонин, допамин и норепинефрин. B7 (биотин) регулира генната експресия и въглехидратния метаболизъм.

B9 (фолиева киселина)

B9 (фолиева киселина) е от решаващо значение за клетъчното делене и синтеза на ДНК, а B12 (цианокобаламин) поддържа нервната система и участва в хематопоезата.

Звучи сложно, но идеята е проста: това е отбор, в който всеки играч е от съществено значение и загубата на която и да е връзка нарушава цялата система.

Интересното е, че витамините от група В не действат самостоятелно, а в тясна координация. Например, витамин B2 е необходим за превръщането на витамин B6 в активната му форма, а фолиевата киселина е от съществено значение за усвояването на витамин B12. Ето защо приемът на един витамин от група B самостоятелно може да бъде по-малко ефективен от комплексния подход.

Енергиен конвейер: Как витамините от група В превръщат храната в енергия

Основната функция на витамините от група В е да превръщат храната в енергия. Те действат като кофактори за ензими, които катализират ключови реакции в енергийния метаболизъм. Без тях храната ни би си останала просто храна, а не би се превърнала в АТФ – горивото за всички клетъчни процеси.

Тиаминът (B1) инициира първите етапи на гликолизата – разграждането на глюкозата. Без него въглехидратите не могат да бъдат напълно превърнати в енергия, което причинява умора дори при нормално хранене. Проучване в Тайланд показа, че при хора със субклиничен дефицит на B1, клетъчната енергийна ефективност е намалена с 15-25%.

Рибофлавин (B2) и ниацин (B3) функционират в митохондриите, енергийните центрове на клетките. Те са компоненти на ензимите в дихателната верига, където се произвежда основно АТФ. Недостигът на който и да е от двата витамина води до „енергиен глад“ на клетките, въпреки адекватния прием на калории.

Пантотенатът (B5) е особено интересен — той участва в синтеза на коензим А, който е от съществено значение за изгарянето на мазнини. Дефицитът на B5 пречи на тялото ефективно да използва мастните запаси като източник на енергия, което води до зависимост от въглехидрати и постоянен глад.

През 2023 г. японски изследователи проведоха експеримент, включващ 200 офис служители, оплакващи се от хронична умора. Половината получиха плацебо, а другата половина – балансиран B-комплекс. След осем седмици групата, приемаща витамини, показа 35% подобрение в енергийните нива въз основа на субективни скали и 18% подобрение в обективните тестове за издръжливост.

Стресът като поглъщач на витамини от група В

Хроничният стрес е един от основните врагове на витамините от група В. Когато сме под стрес, тялото рязко увеличава нуждата си от тези витамини, за да произвежда хормони на стреса и невротрансмитери.

Кортизолът, основният хормон на стреса, се синтезира с помощта на пантотенова киселина (B5). Адреналинът и норепинефринът се нуждаят от B6 за образуването си. Серотонинът , хормонът на доброто настроение, също не може да се синтезира без достатъчни количества пиридоксин.

Това е порочен кръг: стресът изчерпва витамините от група В, а дефицитът им прави тялото още по-уязвимо към стрес. Проучване в Университета в Съри установи, че хората с високи нива на стрес на работното място имат 50-80% по-висока нужда от витамини от група В от нормалното.

Това е особено драматично при хора, преживяващи сериозни житейски кризи. Развод, смърт на близки, загуба на работа – всичко това може да доведе до такова изчерпване на витамините от група В, че човек да изпадне в състояние, много подобно на депресия. И често правилно подбраният B-комплекс е по-ефективен от антидепресантите.

Скрити недостатъци: защо изследванията не винаги казват истината

Един от основните проблеми с витамините от група В е, че техният дефицит често остава неоткрит от стандартните лабораторни тестове. Повечето тестове измерват общите нива на витамините в кръвта, но не разкриват колко добре функционират те на клетъчно ниво.

Например, изследване на B12 е възможно да покаже нормални стойности, но човек все пак може да има функционален дефицит поради транспортни нарушения или генетични метаболитни фактори. По-информативни функционални маркери включват хомоцистеин за B12, B6 и фолат, и метилмалонова киселина за B12.

Субклиничните дефицити са състояния, при които витамините са достатъчни за предотвратяване на явни заболявания с дефицит (бери-бери, пелагра), но не са достатъчни за оптимално функциониране. Канадско проучване установи, че 15-30% от възрастните имат субклинични дефицити на различни витамини от група В, дори при нормални резултати от стандартните тестове.

Скритите дефицити са особено често срещани при определени групи хора. Веганите и вегетарианците почти гарантирано имат дефицит на B12, тъй като той се среща само в животинските продукти. Хората над 50 години имат затруднения с усвояването на B12 от храната поради намалена стомашна киселинност.

Пиещите алкохол изразходват огромни количества витамини от група В, детоксикиращи етанола. Диабетиците, приемащи метформин, често имат дефицит на B12, тъй като лекарството пречи на неговото усвояване. Хората със стомашно-чревни заболявания (гастрит, колит, болест на Крон) имат затруднения с усвояването на всички водоразтворими витамини.

В17 Комплекс Форте: Мощна подкрепа срещу умора и отпадналост

Как съставките на В17 Комплекс Форте помагат конкретно срещу умора и отпадналост:

• Бърз ефект: Забележима разлика още след 5-7 дни – по-малко отпадналост, повече енергия за деня.
• Натурален състав: Без синтетични добавки, подходящ за вегани и хора с чувствителен стомах.
• Удобна форма: Капсули, лесни за прием (с вода, сутрин или вечер).
• Цена-качество: За месечна доза си заслужава, особено ако умората ви пречи на живота.

• Вкус/мирис: Лек билков аромат, който не е за всеки (но капсулите го прикриват много добре).
• Не е за бременни/кърмещи: Консултирайте лекар, заради B17.
• Ефектът е кумулативен – не очаквайте мигновено чудо, а редовност.

Какво да се направи?

Разнообразете диетата си. Ние получаваме повечето от микроелементите си от храната. Ако ядете приблизително едни и същи храни, вероятно ще ви липсват определени минерали и витамини.
Можете да приемате магнезий, желязо и витамини като отделни добавки, както е препоръчано от вашия общопрактикуващ лекар.

Хормонален Дисбаланс: Изследвания за Щитовидна Жлеза и Кортизол

Кортизолът с право е наричан основен хормон на стреса. Той се произвежда от надбъбречните жлези в отговор на физически или емоционален стрес. Обикновено нивата на кортизол се колебаят през деня: пикове се наблюдават сутрин (което ви помага да се събудите и да се ободрите), докато нивата са най-ниски вечер и през нощта (което насърчава релаксацията и съня).

Хроничният стрес нарушава този естествен ритъм

Постоянно повишеният кортизол предизвиква безсъние, тревожност, натрупване на коремни мазнини, отслабен имунитет и нарушения на паметта. Парадоксално, продължителното пренапрежение на надбъбречните жлези може да доведе до обратната ситуация – изтощение на надбъбречните жлези и критично ниски нива на кортизол, което се проявява като силна слабост, апатия и неспособност за справяне дори с обикновен стрес.

Какво изследване трябва да се направи?

Оптималният метод е да се измери циркадният ритъм на кортизола в слюнката (четири проби през деня) или да се анализира кортизолът в кръвта сутрин на гладно. Тестът за кортизол в урината без съдържание на кортизол също е информативен за оценка на общите нива на хормоните през деня.

Казус: 38-годишна пациентка се е представила с оплаквания от постоянна умора, раздразнителност и наддаване на тегло, въпреки поддържането на стабилна диета. Изследванията показват повишени нива на кортизол вечер (нормално те би трябвало да намаляват). След коригиране на режима на сън, въвеждане на практики за релаксация и нормализиране на диетата, нивата ѝ се нормализират в рамките на три месеца и симптомите ѝ значително намаляха.

DHEA сулфатът е антагонист на кортизола

Дехидроепиандростерон сулфат (DHEA-S) е друг надбъбречен хормон, често наричан „хормон на младостта“. Той противодейства на разрушителното действие на кортизола, подпомага енергийния метаболизъм и подобрява настроението и когнитивните функции. Производството на DHEA естествено намалява с възрастта, но хроничният стрес ускорява този процес.

Ниските нива на DHEA-S, комбинирани с повишен кортизол, са типични симптоми на синдрома на хроничната умора. Този дисбаланс води до депресия, намалено либидо, лошо качество на съня и намалена толерантност към стрес.

Препоръка: Изследването за DHEA-S трябва да се прави сутрин на гладно, заедно с кортизола. Важно е да се оценяват не абсолютните стойности на всеки хормон поотделно, а по-скоро тяхното съотношение – това определя адаптивния капацитет на организма.

Тироидни хормони: невидими енергийни регулатори

Щитовидната жлеза контролира метаболизма на всяка клетка в тялото. Дори леко намаляване на функцията ѝ (субклиничен хипотиреоидизъм) може да се прояви като умора, втрисане, наддаване на тегло, намалена концентрация и депресивно настроение – симптоми, които лесно могат да бъдат объркани с депресия или синдром на хроничната умора.

Минималният скрининг включва:

• TSH (тиреостимулиращ хормон) е основният индикатор за функцията на щитовидната жлеза.
• Свободният Т4 е активната форма на тироксин.
• Свободният Т3 е най-активният хормон.
• Антителата срещу тиреоидна пероксидаза (AT-TPO) са маркер за автоимунно увреждане.

Важно предупреждение: нормалният TSH не винаги показва оптимална функция на щитовидната жлеза. Някои пациенти се чувстват значително по-добре с TSH в долната трета на референтния диапазон. Следователно, цялостната оценка на всички параметри, заедно с клиничната картина, е от съществено значение.

Клиничен случай: 45-годишен мъж изпитва нарастваща умора и затруднена концентрация в продължение на една година. Психотерапията и антидепресантите са били неефективни. Тестът е показал ниво на TSH в горната граница на нормата (4,2 mIU/L) и намален свободен T3. След заместителна терапия енергията му се е възстановила, а когнитивната му функция е била възстановена.

Половите хормони и тяхното влияние върху благосъстоянието

Тестостеронът (както при мъжете, така и при жените), естрадиолът и прогестеронът влияят не само върху репродуктивната функция, но и върху настроението, енергията, качеството на съня и когнитивните способности. Свързаният с възрастта спад в нивата на половите хормони, както и техният дисбаланс при младите хора, може да се маскира като депресия или синдром на хроничната умора.

За жените е важно да вземат предвид деня от менструалния си цикъл, тъй като той значително влияе върху резултатите. Най-добре е базовият скрининг да се извършва на 3-тия до 5-тия ден от цикъла. Ако цикълът ви е нередовен или сте в перименопауза, може да са необходими множество тестове, за да се оцени напредъкът.

При мъже над 40 години, изследването на общия и свободния тестостерон помага за идентифициране на свързания с възрастта андрогенен дефицит, който може да бъде коригиран чрез промени в начина на живот или заместителна терапия.

Други Причини: Скрити Инфекции и Хронични Заболявания

Липсата на физическа активност, заседналата работа и преобладаването на пасивни дейности в свободното време допринасят за спад в жизнеността, докато редовните умерени упражнения спомагат за поддържане на доброто състояние. Професията на човек също е важна: тези, които се занимават с опасни, взискателни и стресиращи професии, са много по-склонни да изпитат спад в енергията и невъзможност за изпълнение на рутинни задачи.

Субективното чувство на отпадналост и умора се изостря от нездравословни навици (тютюнопушене, честа консумация на алкохол) и небалансирано хранене (прекомерна консумация на сладкиши и нездравословни мазнини, недостатъчен прием на протеини, ненаситени мазнини и сложни въглехидрати). Предразполагащите фактори включват смяна на часовите зони, дълги полети и чести пътувания до страни с екстремен климат и метеорологични условия.

Нарушения на съня

Недостатъчната продължителност на съня и лошото му качество са сред най-честите фактори, причиняващи повишена умора. Редовното лишаване от сън изчерпва енергийните резерви, намалява способността на организма да се възстановява от стрес и нарушава когнитивните функции. Повишената умора е свързана с безсъние , кошмари, обструктивна сънна апнея (OSA), нарколепсия и синдром на неспокойните крака.

Психични заболявания

Повишената отпадналост и умора се считат за ранен симптом на много невротични и психоемоционални разстройства. Този проблем се среща при пациенти, страдащи от генерализирана тревожност, посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Прекомерната умора след леко натоварване е характерна и за хроничен стрес , депресия и депресивната фаза на биполярно разстройство.

Състояния на дефицит

Умората често е свързана с недостиг на хранителни вещества, необходими за нормалния метаболизъм и енергийното снабдяване на клетките на тялото. Тя се дължи на липса на витамини от група В, които действат като кофактори в много биохимични реакции. Дефицитът на желязо , витамин B12 и фолат причиняват анемия, която е съпроводена с нарушена тъканна оксигенация и астеничен синдром.

Недостигът на калций, калий и магнезий нарушава функцията на нервната система, предизвиква дисбаланс във възбуждането и инхибирането и причинява мускулна слабост. Тези промени водят до повишена умора, намалена производителност и чувство за липса на енергия за прости задачи.

Дефицитът на витамин D3 причинява чувство на умора и летаргия, съпроводено с нарушения на съня, депресивно настроение и мускулна слабост.

Инфекциозни болести

Слабост и умора се наблюдават по време на остри и хронични инфекциозни процеси с различна локализация. Това неразположение е причинено от реакцията на организма към патогенни агенти, както и от неправилно хранене, стрес и други вторични последици от заболяването. Лошата поносимост към физическо натоварване продължава дори след възстановяване като компонент на постинфекциозния синдром.

Най-честите инфекции, които причиняват повишена умора, включват:

• Респираторни инфекции: COVID-19, туберкулоза, грип, аденовирус, респираторен синцитиален вирус, пневмококови и менингококови инфекции.
• Хронични инфекции: цитомегаловирусна инфекция, синдром на хроничната умора, свързан с херпесни вируси, вирусен хепатит B и C, HIV инфекция.
• Невроинфекции: енцефалит , менингит, арахноидит, невросифилис.
• Инфекции, пренасяни от кърлежи: Лаймска болест (борелиоза), енцефалит, пренасян от кърлежи, ерлихиоза , анаплазмоза.
• Паразитни инфестации: токсокароза, лямблиоза, малария , токсоплазмоза и др.

Хронични соматични заболявания

Повечето вътрешни заболявания са съпроводени с чувство на повишена умора и изтощение. Това неразположение се появява в ранните стадии на заболяването, персистира през целия период на обостряне и често продължава дълго дори по време на ремисия. Този симптом е следствие от метаболитни нарушения, хипоксия, леко възпаление и интоксикация.

Патологичната умора най-често се проявява при следните заболявания:

• Сърдечно-съдови: хронична сърдечна недостатъчност, коронарна болест на сърцето, артериална хипертония, аритмия.
• Ендокринни: захарен диабет, метаболитен синдром, хипотиреоидизъм , надбъбречна недостатъчност.
• Дихателни пътища: хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), бронхиална астма, бронхиектазии.
• Храносмилателни: хроничен хепатит, чернодробна цироза, панкреатит, синдром на раздразнените черва (IBS), пептична язва, цьолиакия, улцерозен колит (UC) и болест на Крон.
• Неврологични: множествена склероза, болест на Паркинсон, миастения, последици от инсулт, хронична мозъчна исхемия (цереброваскуларна недостатъчност).
• Автоимунни: ревматоиден артрит, ревматизъм, системен лупус еритематозус, дерматомиозит , склеродермия, васкулит.
• Онкологични: злокачествени тумори от всякаква локализация, неоплазми на кръвоносната система (хемобластози).

Усложнения на лекарствената терапия

Намалената енергия и жизненост се появяват като страничен ефект от психотропните лекарства със седативни ефекти. Повишена умора се съобщава от пациенти, приемащи бензодиазепинови транквиланти, хипнотици, антипсихотици и някои антидепресанти. Подобни усещания се наблюдават по време на лечение с бета-блокери, антиконвулсанти, мускулни релаксанти и някои хормонални лекарства.

6 йога-упражнения при отпадналост и умора

Днес все повече хора умират заради заседналия начин на живот. Предлагаме ви леки йога пози, които могат да се извършват навсякъде – на работа, по време на пътуване или у дома

Хората, които прекарват повечето време обездвижени, са осъдени на смърт. Дали от мързел или от липса на време – това няма значение. Важното е да се разбере, че обездвижването убива – буквално и преносно. По време на продължително седене на едно място тялото се уморява много повече, отколкото по време на активно движение – неестествено е за един човек да стои неподвижно дълго време!

Кръвта се застоява в тялото, мускулите отслабват, налице са най-различни заболявания. За да се избегнат всички тези главоболия, налице са много специални упражнения, които могат да се практикуват, докато се стои на едно място.

Дори и в условията на пътуване, можете да дадете сила на тялото и да се чувствате страхотно! Тези невероятно достъпни и лесни за изпълнение пози от йогата са доказателство, в което задължително трябва да се уверите.

1. Събуждане

Тази поза ще ви помогне да се енергизирате още от сутринта, да тонизирате мускулите и да имате контрол над всичко онова, което се случва през деня.

Седнете изправени, сложете ръце на бедрата си. Поемете дълбоко въздух, усещайте повдигането на гръдния кош.
Издишайте, издърпайте надолу брадичката. Повторете упражнението 5 пъти.

2. Баланс на позата

Идеално упражнение за поддържане на добра стойка.

Опрете раменете до стената. Разтворете краката на ширината на раменете. Облегнете се изцяло върху стената, поемете дълбоко въздух, повдигнете гърдите и издърпайте горната част на тялото колкото може по-далеч от стената.

Долната част на тялото трябва да остане статични. Опитайте се да дишате толкова дълбоко, колкото е възможно, за да почувствате как въздуха изпълва целия обем на белите дробове. Повторете упражнението 5 пъти.

3. Вътрешна сила

Отлично упражнение за онези, които искат веднага да се съсредоточат и да се успокоят. Свържете пръстите на двете ръце на нивото на гърдите. Изправете гърба и се опитайте да поместите ръцете наляво, а след това надясно – както е показано на илюстрацията. По време на движението трябва да има напрежение и сила – все едно избутвате ръцете. Повторете упражнението 5 пъти.

4. Здрав гръбнак

Ако работата ви е свързана с това да седите дълго време на стол, погрижете се за комфорта на гърба.

Навийте достатъчно голяма хавлиена кърпа на руло. Поставете я по цялата дължина на гръбнака. Облегнете се назад, чувствайки свобода в гърдите и раменете. Дишайте равномерно и дълбоко. Тази поза помага да се справите с неудобствата, причинени от дългото седене на стол.

5. Енергийно обновяване

Упражнение, което е страхотно за онези, които ползват градски транспорт.

Хванете дръжката с една ръка и издърпате с лек наклон. Почувствайте напрежението на мускулите във всяка страна на тялото. Поемете дълбоко въздух и издишайте няколко пъти. Направете същото с другата ръка.

6. Релакс за шия и за врат

Наклонете главата си в различни посоки, и издишайте. Нека вратните мускули се отпуснат напълно. Това добро упражнение възстановява кръвообращението в мозъка, което помага да продължите да работите продуктивно, дори когато имате главоболие.

Ако сте имате болка във врата, опитайте се да правите упражнението с насочено движение на главата нагоре и надолу с помощта на мускулите на врата.

Кога и Как да Обсъдите Резултатите с Лекар?

Понякога синдромът на хроничната умора може да бъде преодолян с промени в начина на живот. Ако обаче умората продължава дълго време и е съпроводена с тревожни симптоми, си струва да си уговорите среща със специалист.

1. Ако общата отпадналост и умората не отшумява повече от 6 месеца

Ако все още се чувствате изтощени дори след като сте си почивали достатъчно, нормализирали сте съня си и сте се хранили здравословно, помислете за медицински преглед. Продължителната умора може да е признак на различни медицински състояния, като анемия, заболяване на щитовидната жлеза, метаболитни нарушения или скрити инфекции.

2. Ако възникне когнитивно увреждане

Забравянето, разсеяността и трудността с концентрацията са предупредителни знаци, особено ако:

• трудности с концентрацията дори при прости задачи;
• възникват проблеми с паметта;
• появява се усещане за „мозъчна мъгла“ или мудност.

Когнитивните нарушения могат да бъдат свързани с неврологични заболявания, хроничен стрес или дори ранни стадии на деменция.

3. Ако има силна мускулна слабост и болки в ставите

Ако умората е съпроводена с чувство на обща слабост, тежест в крайниците или болки в ставите, това може да показва:

• възпалителни процеси в тялото;
  ревматологични заболявания (напр. фибромиалгия);
• нарушения на нервната система.

Такива симптоми не трябва да се пренебрегват, тъй като могат да доведат до сериозни усложнения.

4. Ако се появят необясними главоболия и световъртеж

Постоянно главоболие, напрежение в слепоочията, чувство на замаяност или нестабилност могат да бъдат симптоми на:

• проблеми с мозъчните кръвоносни съдове;
• анемия или липса на кислород в кръвта;
• заболявания на вътрешните органи (например, черен дроб или бъбреци).

Ако главоболието и световъртежът са съпроводени със слабост, гадене, припадък или резки промени в кръвното налягане, трябва незабавно да се консултирате с лекар.

С какъв лекар трябва да се свържете?

Ако изброените по-горе симптоми ви карат да се чувствате угрижени, първата стъпка е да си запишете час при вашия общопрактикуващ лекар . Той ще проведе първоначален преглед и, ако е необходимо, ще ви насочи към специалисти:

• невролог – при когнитивни нарушения, световъртеж, главоболие;
• ендокринолог – при съмнение за хормонален дисбаланс;
• кардиолог – при бърза умора, замаяност, проблеми с кръвното налягане;
• ревматолог – при болки в мускулите и ставите;
• психотерапевт – при емоционално изтощение, тревожност и депресия.

Колкото по-рано установите причината за хроничната умора, толкова по-лесно ще бъде да я овладеете. Не отлагайте посещението при лекар, ако умората пречи на живота!

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!