Професия. Деца. Се­мейство. Къща. В наши дни жените са натоварени повече от когато и да било. Само че от посто­янното напрежение батериите ни могат да се изтощят.

Случвало ли ви се е да затворите вратата на банята и да се разплачете? Защото просто не можете повече. Ис­каме да успеем във всичко – в професията, у дома, с децата. Другите как успяват. Стиска­ме зъби, когато ни натоварват с повече работа в службата, когато утешаваме плачещото дете през нощта. Слагаме ма­сата, каним гости, въпреки че ни се иска да спим дни наред. И какво става накрая – прос­то не издържаме повече.

Това чувство – „не мога пове­че“ – вече е масово явление. Наричат го бърнаут синдром. Все повече хора се оплакват от постоянно напрежение в работата, от липса на време. Увеличават се болничните по психически причини, предписват се много антидепресанти. Страшното е, че страдат все по-млади хора, че стремително се покачва броят на засегнатите жени.

Какво се случва с нас?

Не можем да се отпуснем. Просто сме се отучили. Това е типично за нашето общество на борещи се за успех, на стремящи се към кариера. Всички искаме да сме по-бързи, по­добри, по-успели. Страдат предимно хората, които не си признават лесно грешките, които са прекомерно старателни. Да не говорим за перфекционистите и тези, за които най-важно е признанието за постиженията им. Всъщност такива хора винаги е имало. Новото тук е особеният вид стрес. Започва се още от училище – домашни, спорт, пиано. Децата просто се разкъсват. И тази нагласа за повече постижения продължава цял живот. В кари­ерата началниците те оценяват и по това дали си готов да работиш извънредно, ако може и в събота, и в неделя. Това се превръща в мода, да си непрекъснато под напрежение е шик. Особено жените започват да се чувстват отговорни за всичко – работата, семейството, къщата. Не стига това, ами имаме и мобилните телефони, които отнемат от времето ни дори през почивката. Наистина не можем да си отдъхнем, отучили сме се.

Организмът ни бие тревога

Защото ние действително имаме нужда от почивка. Не сме устроени така, че да живеем под непрекъснато напрежение. Ако нивото на адреналина или кортизола е постоянно високо, те се превръщат в отрова за нас. За­почва безсъние, получаваме шум в ушите, постоянни инфекции, панически атаки, болки в стомаха и гърба. Ако не обърнем внимание на тези причинени от стреса проблеми, ще бъдем в опасност. Постепенно се превръщаме в машини и тогава стига само една капка, за да прелее чашата. Нещо обикновено, например спор с любимия, една забележка на шефа, и следва истинска криза, за която ще ни трябва помощ от добър специалист. Затова трябва да се научим да почиваме, да казваме „не“. не се претоварваме, а ако вече се налага, да се обърнем и към психотерапевт.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!