Вегетативна дистония симптоми и лечение на нервно-вегетативна дистония

Вегетативна дистония е вторичен синдром, който се развива на фона на разстройство на автономната нервна система

Вегетативна дистония клинично се проявява като симптом на голямо разнообразие от заболявания и разстройства. Диагностиката на причините за вегетативно-съдовата дистония включва лабораторни изследвания, изследване на сърдечно-съдовата, нервната, ендокринната, дихателната и пикочно-половата система в зависимост от проявите на синдрома. При лечение на вегетативна дистония се предпочитат нелекарствената терапия и физиотерапията.

Вегетативна дистония обща информация

Вегетативно-съдова дистония, или невро-вегетативната дистония, не е самостоятелно заболяване, а комплекс от симптоми, които възникват на фона на хода на някаква патология. Вегетативната дистония имитира симптомите на различни заболявания. Други имена с които се нарича това заболяване са: вегетативна дисфункция, вазомоторна дистония, психовегетативна невроза, ангионевроза.

Вегетативната нервна система координира работата на всички вътрешни органи и системи, ендокринни и екзокринни жлези и поддържа постоянството на вътрешната среда. Състои се от две функционално противоположни части: симпатична и парасимпатикова.

Парасимпатиковият център на нервната система регулира много процеси:

• свива зеницата;
• активира отделителната функция на храносмилателните жлези;
• намалява честотата и силата на сърдечните контракции;
  има вазоконстриктивен ефект;
• стимулира производството на мастните жлези и слюноотделянето;
• забавя дишането.

Ефектите на симпатиковата нервна система са противоположни:

• разширява зеницата;
• инхибират производството на храносмилателни ензими;
• увеличава сърдечната честота;
• разширява кръвоносните съдове на сърцето и белите дробове;
• инхибира слюноотделянето;
• увеличава белодробната вентилация.

Нормалната активност на автономната нервна система е възможна при условие, че симпатиковите и парасимпатиковите отдели работят координирано. Ако тяхната регулация е нарушена, се появява вегетативно-съдова дистония.

! При жените вегетативната дисфункция се среща три пъти по-често, отколкото при мъжете.

Вегетативна дистония причини

Наследственото предразположение към невро-вегетативна дистония може да бъде проследено по майчина линия. Развитието и функционалността на вегетативната нервна система при децата се влияе негативно от заболявания на вътрематочния и неонаталния период:

• токсикоза на майката;
• фетален кислороден дефицит;
• вътрематочни инфекции;
• родови травми при новородени;
• патологично раждане.

По време на пубертета вегетативно-съдовата дисфункция е свързана с бързото развитие на вътрешните органи и растежа на тялото, които изпреварват развитието на нервната регулация. През този период децата са избухливи, раздразнителни, тяхната издръжливост, работоспособност и концентрация намаляват.

Нарушаване на дейността на автономната нервна система се провокира и утежнява от различни органични патологии и нарушения:

• наранявания на главата;
• хормонални промени, свързани с бременност, раждане, менопауза при жените;
• невроинфекции: вирусен менингит, сифилис, полиомиелит, херпес, СПИН, енцефалит;
• хронични инфекции: тонзилит, синузит, фарингит, синузит;
• ендокринни патологии: кисти, дифузна гуша, захарен диабет;
• тежък кариес;
• анемия;
• стомашно-чревни заболявания;
• наранявания на шийните прешлени;
• остеохондроза.

Психотравматичните фактори играят определена роля в развитието на вегетативна дистония: неблагоприятна среда в семейството, в училище, психо-емоционална умора, постоянен стрес и тревожност, повишено натоварване в училище, пълен родителски контрол върху детето.

! Заболяването вегетативна дистония може да възникне при здрави хора като краткотрайна реакция на екстремни събития.

Рискът от вегетативно-съдова дистония е свързан с неблагоприятна екология, радиация, претоварване, алкохолна и наркотична интоксикация, неконтролирана употреба на антидепресанти.

Нервно-вегетативна дистония видове

Като се вземат предвид причините, довели до нарушаване регулацията на съдовия тонус на автономната нервна система, вегетативната дистония се класифицира в две големи групи:

• първична – основната причина е наследствено предразположение;
• вторична – развива се на фона на психични и соматични заболявания.

При поставяне на диагнозата се взема предвид разпространението на вегетативните дисфункции и се разграничават три форми:

• генерализирана – едновременно се засягат различни системи от органи;
• локална – в патологичния процес участва една органна система;
• системна – локална форма на вегетативна дистония.

Според тежестта на протичането се различават леки, средно тежки и тежки форми на вегетативна дистония, според вида на протичане – латентна (скрита), пароксизмална (с пристъпи) и постоянна.

Нервно вегетативна дистония симптоми

Най-често първите прояви на вегетативна дистония се появяват в детството или юношеството и достигат максималната си тежест на възраст 20-40 години. Симптомите се появяват периодично под формата на гърчове, пристъпи или са постоянни. В клиничното протичане доминира един симптом или се комбинират различни по характер нарушения.

Клиничните прояви на вегетативно-съдовата дистония са разнообразни. Като се има предвид участието и засягането на органните системи, са описани повече от 30 синдрома, които придружават хода на вегетативна дистония:

• Сърдечен синдром. Има пароксизмална болка зад гръдната кост, усещане за спиране на сърцето и прекъсвания в работата му, ускорен пулс и промени в кръвното налягане.
• Респираторен синдром. Пациентът се притеснява от задух в покой и след физическо натоварване, усещане за липса на кислород и тежко дишане.
• Астеничен синдром. Характеризира се с нестабилно функциониране на храносмилателната и сърдечно-съдовата система, бърза умора и общо неразположение.
• Невротичен синдром. Включва главоболие, нарушение на паметта, неспокоен нощен сън, замаяност, раздразнителност и сълзливост, намалена издръжливост и работоспособност. Някои пациенти развиват фобии, агресия, панически атаки и депресивни състояния.
• Синдром на нарушение на терморегулацията. Телесната температура се повишава до 37,1-38 °C или рязко спада до 35 °C, болният не понася добре студ и топлина, появява се усещане за студ и прекомерно изпотяване.
• Храносмилателни нарушения. Те протичат с гадене, повръщане, спазми и болки в корема, запек или диария, липса или прекомерен апетит.
• Неврогастрален синдром. Причинява киселини, метеоризъм, прекомерно поглъщане на въздух, подуване на корема, болка по време на изхождане и усещане за непълно изхождане.
• Нарушения в регулирането на уринарната функция. Пациентите са притеснени от честото и болезнено уриниране, изпотяване, подуване под очите и мраморен цвят на кожата.

Симптомите на вегетативна дистония при мъжете могат да включват еректилна дисфункция. При жените заболяването прогресира по време на менопаузата или бременността , което е свързано с хормонални промени в тялото.

Усложнения при вегетативна дистония

Дългосрочната вегетативна дистония и нейните чести рецидиви намаляват качеството на живот. При половината от пациентите протичането на синдрома се усложнява от вегетативни кризи:

• Вагусно-инсуларна криза. Възниква при условия на недостатъчно ниво на глюкоза и повишено производство на адреналин. Признаци: намален пулс, усещане за недостиг на въздух, замаяност, обща слабост, зачервяване на кожата, замъглено зрение. В края на пристъпа настъпва състояние на нервно-психическа слабост с повишена умора и нестабилност на настроението.
• Симпатико-адренална криза или паническа атака. Механизмът на развитие е свързан с повишаване на съдържанието на адреналин в кръвта. Започва спонтанно с гадене, задушаване, усещане за буца в гърлото и тахикардия. По време на криза се усеща втрисане, световъртеж и усещане за топли и студени вълни, преминаващи през тялото. Дишането е затруднено, възниква безпричинен страх от смъртта, сърдечният ритъм и пулсът се ускоряват. Средно една атака продължава 15 минути, по-рядко около час. Свършва толкова внезапно, колкото и започна.
• Смесен тип криза. Среща се в повечето случаи. Съчетава признаци на вагусно-инсуларна и симпатоадренална криза. Лечението е комплексно.
• Неконтролираната вегетативна дистония увеличава риска от развитие на стомашна язва, артериална хипертония, бронхиална астма, уролитиаза и стомашна язва.

Важно! Именно страхът от повторна поява на вегетативната криза става причина за паническите атаки.

Диагностика на вегетативна дистония

Разнообразието от симптоми и липсата на специфични признаци затрудняват диагностицирането на вегетативно-съдовата дистония. Следователно, в повечето случаи се провежда диференциално изследване, за да се изключат соматични патологии на определена система.

Като правило, при прояви на вегетативно-съдова дистония, хората се обръщат към терапевт или невролог. Лекарят определя семейната анамнеза, наличието на хронични патологии, хода на бременността и раждането при жените, социалните и битови условия. Оценява се състоянието на кожата, измерва се пулса, кръвното налягане, слушат се белите дробове и сърцето.

За изясняване на функционирането и състоянието на централната нервна система се предписват хардуерни диагностични методи:

• електроенцефалография – оценка на степента на увреждане на мозъчните функции;
• реоенцефалография – изследване на състоянието на кръвния поток в артериите и вените на главата и шията;
• ехоенцефалография – ултразвуково сканиране на мозъчна тъкан.

Вегетативните реакции се определят въз основа на оплаквания и субективни усещания на пациента, данни от Холтер мониторинг, електрокардиография и стрес тестове. От лабораторните тестове най-информативните са общ тест на кръвта и урината, нивата на кръвната захар и хормоналните изследвания.

Като се има предвид кои симптоми преобладават в клиничната картина на вегетативната дистония, пациентите се изследват от кардиолог, ендокринолог, гастроентеролог, офталмолог, дерматолог и други специализирани специалисти.

Вегетативно-съдова дистония лечение

Възстановяването от вегетативната дисфункция е дългосрочно и включва медикаментозна терапия и физиотерапевтични процедури.

Лечението на вегетативна дистония без лекарства е важно:

• умерена физическа активност;
• благоприятна семейна среда,
• липса на дразнители;
• правилна организация на ежедневието;
• добър нощен сън;
• рационално и редовно хранене;
• положителни емоции;
• изключване на алкохол, кафе, наркотици;
• консултация с психолог.

Рефлексотерапията, общите бани, терапевтичните душове и акупунктурата имат положителен ефект върху тялото. При вегетативна дистония се извършва масаж на шията и яката. Така, благодарение на масажа се подобрява кръвоснабдяването на мозъка, облекчават се спазмите и се подобряват когнитивните способности.

Ако физиотерапията и общоукрепващите методи са недостатъчни, се използва фармакотерапия.

Консервативна терапия при лечение на нервно-вегетативна дистония

При избора на лекарства се вземат предвид причината и естеството на проявите на автономна дисфункция.

За намаляване на проявите на вегетативна дистония се използват различни групи лекарства:

• успокоителни, транквиланти, антидепресанти – за облекчаване на тревожност, страх, намаляване на раздразнителността, нормализиране на нощния сън;
• невролептици – потискат умствената нервна дейност, премахват проявите на психоза;
• витамини от група В – подобряват мозъчния метаболизъм;
• вазодилататори – нормализират мозъчното кръвообращение, неутрализират главоболието и световъртежа.

При наличие на хронични инфекции и съпътстващи патологии, лечението им се извършва едновременно. Имунната защита се повишава с помощта на имуномодулатори.

При навременна диагностика на вегетативна дистония и компетентна медицинска помощ в 80-90% от случаите проявите на вегетативни нарушения отслабват или изчезват напълно.

Неконтролираното прогресиране на вегетативната дисфункция влияе неблагоприятно на качеството на живот, причинява психологически проблеми и усложнява социалната адаптация.

Вегетативна дистония профилактика

Възможно е да се намали рискът от автономна дисфункция чрез водене на здравословен начин на живот, получаване на адекватна физическа активност и избягване на стреса. Превантивните мерки включват общоукрепващи дейности, здравословно структурирано хранене и хармонизиране на растежа на децата. За жените по време на менопаузата е важно да регулират хормоналните си нива. Вторичната профилактика на невро-вегетативната дистония се състои от поддържаща терапия.

Източници: my.clevelandclinic.org, jamanetwork.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!