Когато страхът е по-силен от нас: опасностите от панически атаки

Понякога хората искат временно да се отдадат на тревогите си, за да ги разберат и управляват по-добре

Наскоро светът дори започна да отбелязва Деня на паниката, който има за цел да привлече вниманието към проблема с паническото разстройство – състояние, при което човек изпитва внезапни, понякога непровокирани, пристъпи на силен страх или ужас.

Панически атаки: наистина ли може да се справите с тях като им се отдадете?

Можете ли да различите паническа атака от инфаркт и трябва ли да го направите сами? Как можете да избегнете „заразяването“ с паника? Как се лекуват паническите разстройства днес?

Неотдавна светът започна да отбелязва Деня на паниката, когато хората си дават разрешение да изпадат в паника, за да се справят с тревожността. Дали този подход към тревожността е полезна стратегия или е задънена улица?

Идеята да си позволите да се „паникьосвате“ не е без основание. Тази практика се основава на принципа на парадоксалното намерение, който се използва в когнитивно-поведенческата терапия. Идеята е умишлено да се потопите в страховете и тревогите си – това помага за намаляване на катастрофизирането и „нормализира“ самото чувство на паника. Когато човек си позволи да се паникьосва, той спира да възприема паническа атака като края на света.

Паниката престава да бъде нещо, което трябва да се избягва на всяка цена

Освен това, тази практика развива осъзнатост: човек започва по-добре да разбира телесните си усещания и мислите, които съпътстват паниката и тревожността, и се научава да разпознава моментите, когато атаката тепърва започва. Това намалява вероятността паниката да приеме разрушителни форми. Знанието, че не сте сами в преживяванията си, също може да донесе облекчение.

Подобни стратегии обаче не заместват професионалното лечение. И ако се използват твърде често или без да се разбират симптомите им, те всъщност могат да влошат паническите реакции. Следователно, подобни тактики могат да бъдат част от цялостен подход – с подкрепата на специалист – но не и самостоятелно, универсално решение. Денят на паниката е по-скоро инструмент за привличане на общественото внимание към проблема, отколкото за неговото решаване.

Как се е променило отношението към зачестилата тревожност през последните години?

Намаляла ли е стигмата върху паниката? И превърнала ли се е паник атаката просто в поредната „модна“ диагноза, както се случи с депресията или биполярното разстройство?

Отношението към психичните разстройства като цяло и към паническото разстройство в частност се е променило значително през последните години. Това е глобална тенденция: хората са станали по-наясно с проблемите на психичното здраве, по-отворени са за своите преживявания и се страхуват по-малко да потърсят професионална помощ. Проблемите, свързани с паническото разстройство, вече не се потулват – и това несъмнено е огромна крачка напред в борбата срещу стигмата.

Но този процес има и обратна страна. Повишената осведоменост понякога води до свръхдиагностика. Хората започват да бъркат обикновената тревожност, която е естествена за всеки, с болест. Понякога това наистина се усеща като модна тенденция за диагнози, свързани с психичното здраве. Но това е нож с две остриета: от една страна, осведомеността намалява стигмата, а от друга, опростеното разбиране на сложни понятия може да доведе до това хората да си поставят неоснователни диагнози за себе си и за другите.

Само квалифицирани специалисти имат правомощията да определят дали някой има психично разстройство. Важно е да се помни това, за да не доведе борбата срещу стигмата до нова вълна от етикети и погрешни преценки.

Кои фактори най-често са в основата на появилото се паническо разстройство?

Колко важни са травмите от детството, наследствеността и факторите, свързани с начина на живот?

Паническото разстройство е многофакторно състояние. Развитието на паническо разстройство се влияе от биологични, генетични и психосоциални фактори. Макар наследствеността да играе роля, тя далеч не е единственият или основен фактор. Минала психологическа травма, хроничен стрес и наличието на физически или хронични заболявания също са значителни. Освен това, рискът от развитие на панически и тревожни разстройства се увеличава драстично при употреба на психоактивни вещества.

Известно е, че жените изпитват паническо разстройство по-често от мъжете. Каква е причината за това?

Тук действа комбинация от биологични и социални фактори. Жените наистина са по-податливи на панически разстройства. От една страна, това се дължи на характеристиките на тяхната нервна система и хормонален баланс. От друга страна, това се дължи на начина, по който обществото изразява стреса. Някои мъже вярват, че им е „позволено“ да облекчават стреса чрез нездравословни навици като алкохол и тютюнопушене. За жените обаче е по-социално приемливо да изразяват тревожност, да плачат и да търсят помощ – и това влияе върху статистиката.

Освен това, жените са по-склонни към така наречената соматизация на панически и тревожни преживявания, когато тревожността се проявява чрез физически симптоми: учестен пулс, изпотяване, треперене и задух. Тоест, във формата, която обикновено наричаме паническа атака.

Колко често се среща паническото разстройство и вярно ли е, че случаите са се увеличили през последните години на фона на постоянен стрес и обща нестабилност?

Паническото разстройство е често срещано състояние. Разпространението му се оценява на приблизително 2-5% както в България, така и в други страни. През последните години наистина се наблюдава увеличение на тревожните разстройства, включително паническите разстройства. Това се дължи както на подобрените нива на откриване, така и на обективни социални фактори.

Разбира се, пандемията от COVID-19 изигра огромна роля: страхът от болест, загубата на близки, финансовата нестабилност и несигурността се превърнаха в мощен стрес. Дори респираторните симптоми на коронавируса, като затруднено дишане, могат да предизвикат панически атаки. Освен това, социално-икономическите и политическите катаклизми също могат да увеличат риска от развитие на тревожни разстройства.

Но е важно да се уточни: за да се установи пряка причинно-следствена връзка и да се оцени точно приносът на всеки от тези фактори, са необходими мащабни и щателни изследвания. Въпреки че в момента можем да наблюдаваме леко общо увеличение на посещенията и диагнозите, е невъзможно да се каже, че това се дължи единствено на нестабилност.

Диагностициране на тревожността

Днес диагнозата на паническото разстройство се основава на оплакванията на пациента. Има ли текущи изследвания, които се опитват да намерят обективни биомаркери — използвайки кръвни изследвания, ЯМР или ЕЕГ? Колко обещаващ е този подход?

Трябва да се отбележи, че въз основа на тези оплаквания пациентите се подлагат на подходящи прегледи, за да се изключат соматични разстройства – тези или други заболявания, които могат да се проявят с подобни симптоми. След като физическите състояния бъдат изключени, лекарят може да диагностицира паническо разстройство. Квалифициран специалист обикновено не среща затруднения при поставянето на диагнозата. Въпреки това, в ход са изследвания за идентифициране на биологични маркери на психични разстройства, включително паническо разстройство. Тези изследвания включват невроизобразяващи методи, анализ на различни метаболити и хормони – всички от които се изучават.

Към днешна дата не са открити маркери, които биха могли да се използват в клиничната практика за установяване на точна диагноза. Изследванията са насочени предимно към разбиране на механизмите, лежащи в основата на паническите разстройства, намиране на нови подходи за лечение и прогнозиране на ефективността на лечението.

Паникол – спешно успокоение при силна тревога и безпокойство

Паникол предлага специално разработена формула за справяне с внезапните прояви на паническо разстройство и съпътстващата го силна тревожност. За разлика от стандартните форми, таблетките са предназначени за сублингвално приложение (под езика), което позволява на активните съставки да заобиколят храносмилателния тракт и да достигнат до кръвния поток за минути. Тази скорост на действие е от ключово значение при овладяване на остра паник атака, когато всяка секунда има значение за възвръщане на контрола.

Синергията между трите основни компонента осигурява комплексен подход към безпокойството. Гама-аминомаслената киселина (ГАБА) действа като естествен невроинхибитор, който намалява свръхвъзбудата в мозъка и буквално „спира“ тревожния сигнал, причиняващ усещането за загуба на почва под краката. Екстрактът от Корен от Валериана традиционно се свързва с облекчаване на напрежението и вътрешния тремор, които често съпътстват паническото разстройство, като спомага за плавното отпускане на мускулите и успокояване на учестения пулс.

Глицинът допълва комбинацията, като подпомага нормализирането на съня и когнитивната функция, които често са нарушени вследствие на хронично безпокойство и чести пристъпи. Той осигурява ментална яснота и предотвратява чувството на емоционално изтощение след преминаване на кризата.

Паникол не притъпява сетивата, а цели да върне спокойствието по естествен път, давайки на организма необходимите градивни елементи за самовъзстановяване на нервното равновесие при тревожност.

Първата паническа атака на човек често е плашеща, отчасти защото се бърка с инфаркт

Има ли някакви признаци, които показват, че това не е животозастрашаващо състояние?

Ако изпитвате паническа атака за първи път, е важно да се консултирате с лекар, вместо да се опитвате сами да си поставите диагноза. Паническите атаки често се бъркат с остри сърдечно-съдови състояния и това е разбираемо: симптомите са до голяма степен сходни – учестен пулс, изпотяване, задух, треперене и чувство за предстояща гибел. Без преглед, разграничаването на първа паническа атака от инфаркт може да бъде трудно дори за специалист.

Като се има предвид, че сърдечно-съдовите заболявания стават все по-често срещани при по-младите хора, не можете просто да припишете симптомите на „изпуснати нерви“. Правилният подход е да се консултирате с лекар, да се подложите на предписаните изследвания, да изключите физическите причини за страданието и едва тогава може да се говори за „психологически“ произход на атаката.

В подобна ситуация е по-добре веднага да се обадите на Бърза помощ

Ако това е първият път, когато човек изпитва такова състояние, ако не го е изпитвал преди и не е бил прегледан, е по-добре да се подсигури. Нека специалистите разследват причините и изключат животозастрашаващите състояния. Това ще им даде спокойствие и по-ясна представа какво да правят по-нататък.

Често се казва, че паническите атаки, макар и изключително неприятни, не са животозастрашаващи. Но вярно ли е това?

Не причиняват ли редовната хипервентилация, тахикардия и скокове на кръвното налягане вреда на тялото с течение на времето?

Самите панически атаки не представляват пряка заплаха за живота. Но това не означава, че са безобидни. Първо, доказано е, че паническото разстройство има висока коморбидност със състояния като хипертония и коронарна болест на сърцето. Това са състояния, които изискват повече внимание и лечение от общопрактикуващи лекари и кардиолози.

Второ, дори в случай на „чисто“ паническо разстройство, без съпътстващи заболявания, то драстично намалява качеството на живот на човек. Социалната активност и трудовата производителност са нарушени, появяват се избягващо поведение, агорафобия и често депресия. С други думи, вредата не е пряка – физиологична – а косвена: чрез влошаване на общото благосъстояние, изолация, намалени телесни ресурси и ограничени възможности за самореализация.

И, разбира се, има ситуации, в които паническа атака може да маскира друго, наистина животозастрашаващо състояние. Следователно, когато възникнат панически атаки, е необходима професионална помощ.

Известни са много случаи, при които паника, предизвикана от голяма тълпа от хора, е довела до бунтове, бягства и дори трагедии.

Какво причинява това предаване на паника от един човек на друг?

Механизмът на емоционална зараза действа на дълбоко, първично ниво. Нашият мозък е устроен да реагира мигновено на сигнали за опасност. Той улавя невербални признаци на тревожност у другите: разширени зеници, треперещ глас, учестено дишане. И изпраща съответните сигнали до тялото. Това е древна система за безопасност: ако някой наблизо се страхува, има причина да бъде предпазлив. Това е особено вярно в тълпи, в затворени пространства, когато информацията за действителната заплаха е оскъдна.

Възможно ли е по някакъв начин да се прекъсне тази верига?

Да, и това е много важно, за да се избегнат потенциални трагични последици. Първата задача е да се опитаме да анализираме ситуацията: има ли реални признаци на катастрофа или просто съм усвоил страха на някой друг? Всяко действие, което включва логика и анализ, вече намалява нивото на паника.

Втората е да запазим външно спокойствие и да го предадем на другите. Паниката е заразна, но и спокойствието също се разпространява не по-лошо от нея.

Ако ситуацията позволява, опитайте се да идентифицирате човека, който причинява най-голяма тревожност, и го изолирайте – например, като го заведете в друга стая. Най-важното е да се съсредоточите върху решаването на конкретен проблем: намиране на подслон, излизане от опасно място или подпомагане на другите. Когато човек действа целенасочено, паниката отшумява.

Паническо разстройство е признато като отделна диагноза през 1980 г. Как се е променил подходът към лечението му с течение на времето?

Когато паническото разстройство за първи път е идентифицирано като отделна диагноза, бензодиазепините са били основното лечение. Тези лекарства бързо и ефективно облекчават симптомите – облекчават тревожността и спират паническите атаки. Но скоро става ясно, че това бързо облекчение представлява сериозна заплаха – висок риск от наркотична зависимост. Лечението започва с малки дози, но с течение на времето много пациенти се оказват в капан на зависимостта, което само по себе си се превръща в сериозен проблем.

Днес този подход е до голяма степен изоставен. Някои класове антидепресанти и когнитивно-поведенческата терапия се считат за златен стандарт. Съвременните изследвания показват, че комбинираният подход – комбинация от фармакотерапия и психотерапия – осигурява най-добри резултати. Освен това, режимът на лечение винаги се съобразява индивидуално, като се вземат предвид клиничната картина на пациента, съпътстващите заболявания, начинът на живот и наличните ресурси.

Персонализираният подход е това, към което се стреми съвременната медицина при лечението на паническо разстройство.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!