Болест или хипохондрия: 7 тревожни симптомa

Дали наистина симптомите, които имате алармират за сериозно заболяване или е хипохондрия? Важно е да не пропускате сериозните сигнали, които тялото ви изпраща

Хипохондрия е психично разстройство от групата на соматоформните разстройства. Проявява се като постоянна загриженост за собственото здраве, непрестанни съмнения за сериозно, нелечимо или животозастрашаващо заболяване.

Има такива хора, за които лечението е мания. Зад всяко кихане те виждат ужасна диагноза, а когато се порежат, се страхуват от ампутация. Постоянно ходят по лекари или измъчват близките си със своите подозрения. Как да различим първото от второто?

Как да не пропуснете наистина тревожните симптоми, които може са предупреждение, че не сте хипохондрик, и че нещо се случва с вашето здраве?

На първо място, лекарите обръщат внимание на сигналите от тялото, които показват сериозни съдови катастрофи – инсулт или инфаркт. В такива моменти всяка минута е от значение. Трябва незабавно да се извика Бърза помощ.

Невроложката Наталия Суворинова изброи ето тези 7 опасни симптома:

1. Главоболие сутрин след ставане от сън, придружено с повръщане.

2. Изтръпване, неловкост в половината тяло.

3. Пристъпи със загуба на съзнание.

4. Симетрична слабост в ръцете или краката.

5. Нарушение на походката, което възниква без видима причина.

6. Затруднено преглъщане, задушаване, промяна в гласа.

7. Намалено зрение на едното или двете очи.

Тези симптоми със сигурност показват нещо по-малко от инсулт, но не могат да бъдат пренебрегнати. По-добре е да проверите и да се уверите, че не всичко е толкова зле.

Инфарктът се проявява с болка в лявата част на тялото, понякога в гърба, усещане за недостиг на въздух и пристъп на паника, придружен от мисли като „Сега ще умра…“.

Не е хипохондрия! Идете на лекар!

Има и други признаци, които, ако се появят, изискват незабавна медицинска помощ.

• Постоянна умора, когато се събуждате вече без сили.
• Необяснима температура, над 37 градуса, но рядко повече, която се задържа дълго време.
• Отслабване без причина, без никакви усилия.
• Постоянни болки в ставите и мускулите.
• Промени в цвета на кожата, размера и цвета на бенките, незаздравяващи рани и язви по кожата или лигавиците.
• Дълготрайна кашлица (повече от месец) или затруднено дишане.
• Промени във функцията на червата (диария, запек, подуване на корема, кървене).
• Болка и затруднено уриниране при мъжете и жените.
• Кърваво изпускане при жени, което не е свързано с менструация.
• Промени в млечната жлеза (промени в кожата, уплътняване, прибиране на зърното, отделяне на секрет от него).

Ами ако е хипохондрия?

И ако тук боли, или има изтръпване, а там бодежи, или дърпане… Отивате на лекар, обяснявате му какво ви е, и той казва: „В рамките на възрастовата норма е всичко това, няма причина за притеснение!“ Може би лекарят е невнимателен? Хипохондрия ли е това или по-просто казано мнителност? Как да разграничим?

„Това винаги е трудна задача в работата на общопрактикуващите лекари“, казва д-р Андрей Шмилович, доцент, ръководител на катедрата по психиатрия и медицинска психология. – Разбира се, трябва да се започне с пълен сомато-неврологичен преглед, за да се изключи евентуално физическо заболяване. Но често такива пациенти идват с достатъчен набор от изследвания и епикризи, направени от други лекари. В този случай, след като се е запознал с тях и се е уверил, че нищо сериозно не се случва със здравето, лекарят трябва да обърне внимание на обсебващия и постоянен характер на идеите за здравето или въображаемото лошо здраве (популярно известно като мания или хипохондрия).

Хипохондрия симптоми

• Оплакванията са необичайни, претенциозни по характер, нямат ясна локализация и са доста упорити.
• Обясненията на такива пациенти съдържат много преувеличени и променливи емоции, но най-важното е, че има явна липса на логика.
• Особено поразителна е емоционалната реакция на твърдението на лекаря, че пациентът всъщност е здрав. Противно на очакванията, той е ядосан, а не радостен. Вместо облекчение се вижда разочарование и недоволство, както и недоверие или оплаквания към лекаря.
• За такива пациенти процесът на лечение става по-важен от резултата.

Трябва да се отбележи, че според статистиката приблизително 20-30% от амбулаторните пациенти се нуждаят от психиатрична (и/или психотерапевтична), а не от сомато-неврологична помощ. Още около една трета са пациентите, които се нуждаят от съвместна помощ от терапевти и психиатри (и/или психотерапевти). Или иначе казано – тези хора са хипохондрици.

Хроничният стрес може да ви разболее

Ако ваш любим човек постоянно се оплаква, че нещо го боли, не го пренебрегвайте. Лицето може да изпитва хронична болка. Има много причини, поради които болката става постоянна. От генетични характеристики до форма или начин на живот.

Лекарите също така отбелязват, че психологическата травма, стресът и нервното изтощение могат да доведат до развитие на хронична болка. Разбира се, много зависи от психическото състояние и личните качества на конкретния човек. Има хора, които след извънредна ситуация ще се отърсят и ще продължат напред. Други ще страдат от травмата до края на живота си. Учените отдавна са стигнали до извода, и са доказали, че по-голямата част от пациентите с хронична болка започват да я изпитват поради продължителен стрес и нервно изтощение, продължаващо средно 2,5 години.

Тази реакция при продължителен стрес е характерна предимно за хора, склонни към тревожност и неврози

В допълнение към болката, пациентите са изпитвали чувство на безпомощност, депресия, нарушения на съня и апетита, виене на свят, сърбеж по кожата и други симптоми.

Хората реагират различно на стресорите: ако вземете едно и също събитие, някои ще го възприемат много остро, докато други може изобщо да не го забележат. Освен това един и същ човек може да реагира по различен начин на различни видове стресови фактори: например да се справя много добре с проблемите на работното място, но да възприема физическата болка с преувеличена чувствителност. Всичко зависи от „прага“ – индивидуалното ниво на стрес, при което се задейства стресовата реакция.

„Височината“ на прага зависи от много фактори:

* Тип личност. Сангвиниците и флегматиците са по-стабилни, докато холериците и меланхолиците не чак толкова. Особено при психологически стрес.

* Психологически проблеми. Почти всеки от нас има свои собствени „хлебарки в главата“ и болезнени точки, които могат да ни направят свръхчувствителни към определени стресори.

* Психични заболявания. Всяко психично разстройство е свързано с понижен праг на стрес, предимно във връзка с психо-емоционални проблеми.

* Здравен статус, т.е. хронични заболявания, минали наранявания или операции.

* Начин на живот. Да, лошото хранене, ниската физическа активност и липсата на почивка увеличават уязвимостта ни към стресори.

* Чест предишен стрес. Колкото повече е разклатена психиката от предишни стресове, толкова по-слаба е тя по отношение на следващите.

* Притежаване на умения за управление на стреса. Колкото по-добре ги владее човек, толкова по-добре за него!

Източник: ayzdorov.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!