Българин: Заради силен стрес се разболях от диабет!

„Здравейте. Казвам се Димитър Айгънов и съм от Тополовград. Причината, поради която се обръщам към вас, е следната. Диабетик съм от вече 3 години, в много тежко положение съм и няма към кого другиго да се обърна. На 3 пъти минавам на ТЕЛК комисия в Димитровград, и трите пъти ме отрязват. За това нещо съм писал писмо до министъра на здравеопазването, но така и отговор не получих. Трудно се справям с болестта, трайно безработен съм. Регистриран съм в един сайт за диабетици, от там ме посъветваха да ви потърся за помощ. Надявам се, че ще откликнете на моята молба и ще ми помогнете по някакъв начин“, пише в писмо до в. „Доктор“ Димитър. Ето какво казват той и неговият личен лекар д-р Станимира Петкова в интервю за същото издание.

Как се разболяхте, Димитър?

Този диабет го получих от стрес. Стара вражда в рода ни, още отпреди 50 години, ни доведе до просешка тояга. Психически и физически тормоз всеки ден от роднините ни. Баща ми почина преди две години от рак. Страшно е, че от близките си хора получаваш само лошотия.

Какъв е проблемът с експертното ви решение?

За да ми променят датата на инвалидизирането, която е сгрешена, ми искат пари – 450 лв. Нямам ги тези пари, а и няма да ги дам. При мен дойде един, дето кара линейката, той поиска парите, но каза, че са за комисията. Който и да мине през комисията, после се отчита с торби алкохол и други подаръци. Бяха ми изгубили документите, едва ги намериха в деня, когато се явих пред комисията. Докторите там ми казаха, че съм много добре, че само се преструвам.

Нямам доказателства, не мога да докажа, че са ми поискали пари. Пъдят ме от комисията като куче, не мога да си оформя документите, за да получавам минимална пенсия. Нямам какво да ям, докторката ми каза, че трябва да постъпя в болницата в Харманли, в Тополовград нямаме, за да ми прочистят организма от захарта.

Защо не го направите? В болницата ще ви направят необходимите изследвания…

Нямам пари, за да пътувам. Д-р Петкова сега ми предписва безплатен инсулин, иначе не можех да си го плащам. В момента кръвната захар ми е 23-28, което е страшно много. Миналата година лежах във Военна болница, закараха ме там по спешност. Едва ме оправиха докторите там, много зле бях.

Трябва да се оправят нещата с тези инвалидизиращи комисии, по нашия край е страшно да тръгнеш по лекари. Ако ми изменят датата на инвалидизиране, ще получавам по 130 лв., за хляб поне ще имам.

Социалните служби помагат ли ви с нещо? Кой се грижи за вас?

Живея с майка си, на 65 години е, но и тя не е добре. Приятели ми помагат, дават колкото имат, но тези пари трябва да ги връщам. Нямам работа, никой никъде не ме иска. Бих работил каквото и да е, само да ме наемат някъде. Не ме мързи, млад човек съм. Не съм алчен за пари, искам само здраве, но и него го нямам.

Социалните ми дават безплатен обяд, и те вдигат ръце и с нищо друго не могат да ми помогнат. Уникална държава сме, много са болните и хромите като мен, а помощта от службите е минимална.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!