Шизофренията – всичко за болестта и нейното лечение

В статията ще прочетете какво представлява шизофренията. Фази на болестта. Разпространение. Причини и симптоми. Поставяне на диагноза. Различни видове лечения. Медикаменти. Невролептици. Атипични антипсихотици. Хранителни добавки. Билки. Прогноза. Основни термини.

Шизофренията представлява психично разстройство или група разстройства, характеризиращи се с нарушения и дезорганизация на мисленето, емоционалните реакции и поведението. Шизофренията е хронично и най-възпрепятстващо нормалния начин на живот психично състояние, свързано с аномалии на структурата и функциите на мозъка, нарушения в речта и поведението, налудности и халюцинации. Определя се като психотично разстройство (психоза).

Описание

Думата „шизофрения“ има гръцки произход и означава „разделено съзнание“. Терминът е създаден през 1908 г. от швейцарския лекар Ойген Блойлер, за да опише разделението на умствените функции, което той смятал за основна характеристика на заболяването. (Обърнете внимание, че разделението на тези функции при шизофренията се различава от раздвояването на личността при хора с множествено личностово разстройство.)

Пациентите с шизофрения обикновено не са в състояние да филтрират сетивните дразнители и имат повишена чувствителност към звуци, цветове и други влияния и явления от обкръжаващата ги среда. Ако състоянието не се лекува, повечето страдащи от него постепенно прекъсват взаимодействието си с други хора и губят способността да се грижат за себе си и за личните си нужди.

Въпреки че шизофренията е описана още от Хипократ (500 г. пр.Хр.), тя трудно може да се класифицира. Някои психиатри предпочитат да я определят като група разстройства, а не като самостоятелно заболяване – както поради липсата на съгласие относно класификацията, така и поради вероятността различните подтипове на нарушението да имат различни причини.

Фази на шизофренията

Протичането на шизофренията при възрастните може да се раздели на три фази. В острата фаза пациентът демонстрира значителна загуба на контакт с действителността (психотичен епизод), който налага намеса и лечение. Във втората фаза (на стабилизирането) първоначалните психотични симптоми са овладени, но съществува риск от повторната им поява при прекъсване на лечението. В третата, поддържаща фаза, пациентът е сравнително стабилен и може да бъде задържан неопределено дълго на антипсихотични медикаменти. Дори в тази фаза обаче повторната поява на симптомите не е необичайно явление и пациентите невинаги се завръщат към напълно нормално функциониране.

В повечето случаи първият психотичен епизод се предшества от продромална (предупредителна) фаза — с различни поведенчески признаци, като гневни избухвания, отдръпване от социални дейности, липса на грижи за личната хигиена и външния вид, анхедония (загуба на способността за изживяване на радост и удоволствие) и други необичайни прояви. Не съществува типичен модел или начин на протичане на заболяването след първия остър епизод. Около 70% от пациентите с поставена диагноза „шизофрения“ получават следващ психотичен срив пет до седем години след първия. Около 10% от болните се възстановяват след първия психотичен епизод и никога не получават втори. Приблизително 55% от пациентите проявяват хронични симптоми, а останалите имат повтарящи се епизоди през целия си живот, но като цяло могат да водят нормално ежедневие.

Подтипове на шизофренията

Според стандартизирания професионален справочник The Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, четвърто преработено издание от 2000 г. (обозначено по-долу като DSM-IV-TR), шизофренията се дели на пет подтипа.

ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ

Ключовата характеристика на този вид шизофрения е комбинацията от погрешни вярвания (налудности) и чуването на гласове (слухови халюцинации), при сравнително незасегнато настроение и когнитивни функции (разсъдък, способност за преценки и памет). Налудностите на пациентите с параноидна шизофрения обикновено включват мисли за преследване от други хора или намерение да бъдат наранени от тях, както и преувеличена представа за собствената си значимост, но също така могат да отразяват и чувства за ревност или прекалена религиозност. Налудностите обикновено са организирани в обща, последователна рамка. Страдащите от този подтип шизофрения функционират на по-високо ниво в сравнение с останалите подтипове, но при тях е налице риск от самоубийствени действия или насилствено поведение.

ДЕЗОРГАНИЗИРАНА ШИЗОФРЕНИЯ

Дезорганизираната шизофрения (наричана в миналото хебефренна) се характеризира с хаотични нарушения в речта, мисленето и поведението, съчетани с равнодушни или неуместни емоционални реакции. Пациентите могат да се държат глупаво или напълно да се откъснат от социалната си среда. Повечето страдащи от този подтип – шизофрения имат слаби личностни структури още преди първия си остър психотичен епизод.

КАТАТОННА ШИЗОФРЕНИЯ

За този подтип са характерни нарушения на движенията като ригидност (бавност), ступор (застиналост), липса на контрол, странни пози и повтарящи се имитации на движенията и речта на други хора. При пациентите съществува риск от недохранване, изтощение и самонараняване. Кататонната шизофрения се среща по-рядко в Западна Европа и Северна Америка в сравнение с останалата част от света. Като симптом кататонията често се свързва с нару­шения на настроението.

НЕДИФЕРЕНЦИРАНА ШИЗОФРЕНИЯ

Пациентите с това заболяване имат отличителни позитивни и негативни симптоми на шизофрения, но не изпълняват всички критерии за параноидна, дезорганизирана или кататонна шизофрения.

РЕЗИДУАЛНА ШИЗОФРЕНИЯ

Пациентите с резидуална шизофрения са имали поне един остър шизофреничен епизод, продължават да показват някои от признаците му на шизофрения, но в дадения момент не страдат от признаци на психоза, като налудности или халюцинации. Те могат да имат негативни симптоми, като отдръпване от другите или леки форми на позитивни симптоми, които сочат, че заболяването не е напълно изчезнало.

Демография (разпространение)

В Съединените щати, Канада и Западна Европа съотношението между засегнатите мъже и жени е 1,4:1. В началната възраст на заболяването обаче е налице сериозна разлика между половете: при мъжете то обикновено се проявява между 18 и 25 години, докато при жените се наблюдават два пика: между 25-35 години и над 45 години. Около 15% от всички жени, които развиват шизофрения, получават тази диагноза след 35-годишната си възраст. При някои жени първите признаци се появяват постпартум (след раждане). В много случаи първоначално се поставят погрешни диагнози, като депресия или биполярно разстройство, тъй като те често изпитват повече затруднения с овладяването на емоциите, отколкото мъжете със същото заболяване. Като цяло обаче при жените са налице по-високи нива на функционирането преди поява на симптомите в сравнение с мъжете.

Шизофренията рядко се открива при деца преди пубертета, въпреки че съществуват сведения за пациенти на пет- или шестгодишна възраст. Детската шизофрения се намира в горния край на спектъра на тежест на заболяването и се отличава с по-ясно изразена разлика между половете. Тя засяга едно до две деца на 10 000, като съотношението между момчета и момичета е 2:1.

Честотата на заболяването

В Съединените щати не е свързана с расовата и етническата принадлежност, с изключение на малцинствените групи в големите градове, които представляват малка част от общото население. Едно проучване във Великобритания повтаря резултатите от САЩ: случаите на шизофрения са значително повече сред расовите малцинства в големите градове. Заболяването е най-разпространено в районите, в които тези малцинствени групи съставляват най-малка част от местното население. Британското изследване включва африканци, население от карибски произход и азиатци.

Шизофренията в развитите страни, изглежда, се среща по-често сред хората, родени в големите градове, отколкото в селските райони. Освен това по всяка вероятност има и известен генетичен фактор, като случаите постепенно намаляват с всяко следващо поколение.

Шизофренията е водеща причина за инвалидност не само в САЩ, но и в други развити страни по света. Световната здравна организация нарежда това заболяване сред десетте водещи причини за инвалидност в световен мащаб. Според Националния институт за психично здраве шизофренията засяга около 1,1 % от американското население над 18-годишна възраст. Други оценяват честотата на заболяването на 1,5% от населението. Шизофренията изисква непропор­ционално високи разходи по причини, независещи от броя на страдащите. В САЩ за пациентите с шизофрения се изразходват около 2,5% от целия бюджет за здравеопазване.

При младите хора заболяването се проявява за първи път обикновено през последните години от училищното образование или през първите години в колежа или на работното място, което често осуетява дългосрочните им планове. Според Федералната агенция за изследвания и здравни услуги на САЩ 70 до 80% от хората с установена шизофрения са или безработни, или работят на длъжност, която е значително под нивото им на квалификация. 10% от американците са с трайни увреждания и 20 до 30% от бездомното население страда от шизофрения.

Причини

Смята се, че шизофренията е краен резултат от комбинация на генетични и биохимични фактори и фактори, свързани с развитието и обкръжаващата среда, част от които все още не са напълно изяснени. Не съществува една определена причина за заболяването.

От много години учените знаят, че при биологичните роднини от първа степен на пациенти с шизофрения съществува 10% риск от заболяването (при 1% риск за общото население). Монозиготният (еднояйчен) близнак на човек с шизофрения може да развие болестта с вероятност 40-50%. Фактът, че рискът не е по-висок, означава, че с шизофренията са свързани фактори на околната среда, както и на наследствеността.

С шизофренията се асоциират и някои специфични сектори (гени) от човешките хромозоми. Те обаче са различни при различните етнически групи. Учените са склонни да мислят, че тъй като генетичните фактори за шизофренията са различни при различните етнически групи, заболяването не се определя от един-единствен ген. Поради това шизофренията се смята за полигенно разстройство.

Изследване, проведено от Националния институт за психично здраве през 2007 г., подсказва, че някои гени създават дисбаланс между пътищата на предаване на допаминовите рецептори D1 и D2, като увеличават по този начин риска от шизофрения.

Други изследвания

Още изследвания проведени от същия институт, показват съществуването на връзка между две аномалии във функцията на мозъка при пациенти с шизофрения. Учените използват радиоактивно проследяване и позитронемисионна томография (ПЕТ), за да демонстрират, че при пациентите, за разлика от контролните обекти, намалената активност в една част от мозъка, наречена префронтален кортекс, е свързана с ненормално високи нива на допамина (вещество, предаващо сигнали в мозъка) в стриатума. Високите нива на допамина са свързани с налудностите и халюцинациите на психотичните епизоди при болните от шизофрения. Откритията навеждат на мисълта, че лечението може да бъде по-ефективно, ако е насочено към префронталния кортекс, отколкото със сегашните антипсихотични медикаменти, които се стремят да регулират нивата на допамина, но без оглед на конкретни области от мозъка.

Нарушение на развитието

Има основания да се смята, че шизофренията може да представлява нарушение на развитието, свързано с формирането на неправилни връзки между нервните клетки вътре в утробата. Впоследствие промените в мозъка, които настъпват през пубертета, взаимодействат с тези връзки и задействат симптомите на разстройството. Други учени са на мнение, че трудното детство може да доведе до слабости в развитието, резултат от които е и шизофренията.

Някои фактори от обкръжаващата среда по време на бременността също се свързват с повишен риск от шизофрения. Такива са гладуване на майката, грип през втория триместър и несъвместимост на резус фактора при втора или трета бременност.

Някои учени изследват евентуалната връзка между шизофренията и вирусните инфекции на хипокампуса (структура в мозъка, свързана с формирането на паметта и реакцията към стреса). Смята се, че увреждането на хипокампуса може да обясни сетивните нарушения, които се наблюдават при болните от шизофре­ния. Други проучват възможността заболяването да е причинено от протеинов дефицит в мозъка, също предизвикан от вирусна инфекция.

Стресовите фактори, свързани с дома и семейството (например смърт на родител, неразбирателства в семейството и др.) или с раздяла със семейството в късния пубертет (например при заминаване в колеж, в армията или сключване на брак), също могат да провокират прояви на шизофрения при хора с генетично или придобито психично предразположение.

Симптоми

Първоначалната поява на симптомите на шизофренията може да бъде внезапна или постепенна. Често обаче тя остава незабелязана в продължение на две-три години, тъй като се случва в контекста на предишни познавателни или поведенчески проблеми. Пациентът може и преди това да е преживявал панически пристъпи, социална фобия или злоупотреба с наркотични вещества, които допълнително затрудняват поставянето на диагнозата. Пациентите с шизофрения невинаги показват едни и същи признаци, а и проявите при всеки пациент се променят с течение на времето.

Симптомите се делят на две основни категории: позитивни и негативни.

Позитивни симптоми

Цитираният по-горе справочник DSM-IV-TR определя позитивните симптоми на шизофрения като прекомерни или изкривени умствени функции. Те включват четири симптома от първи ранг, известни още като симптоми на Шнайдер (на името на немския психиатър Курт Шнайдер, който през 1959 г. за първи път предлага тези симптоми като диагностични за шизофрения):

• Налудности;
• Соматични халюцинации (изкривени възприятия по отношение на собственото тяло);
• Чуване на гласове, които коментират поведението на човека или разговарят помежду си;
• Внушаване на мисли (натрапливости) и затваряне в себе си.

Налудностите представляват измамни, но силни убеждения, произтичащи от неспособността на пациента да разграничи реалните от нереалните събития. Най-често срещаната форма на налудност при хората с шизофрения е манията за преследване – страдащите вярват, че са жертва на свои близки, на лекуващия ги персонал или на терористи. Друга разпространена налудност е т.нар. референциална налудност, при която човек интерпретира различни обекти около себе си (например картина на стената, песен по радиото, смях в коридора) като насочени или свързани конкретно с него самия.

Халюцинациите

Те са резултат от нарушение на сетивните възприятия. Соматичните халюцинации са свързани с усещания или възприятия за собственото тяло и нямат известна медицинска причина (такова например е убеждението на болния, че мо­зъкът му е радиоактивен).

Слуховите халюцинации (например чуването на гласове) са най-често срещаната форма на халюцинации при шизофрения, въпреки че са възможни и зрителни, тактилни (осезателни), обонятелни и вкусови халюцинации.

Внушаването на мисли и затварянето в себе си често са свързани с налудното убеждение, че други същества и сили (например Бог, ФБР, ЦРУ, извънземни) притежават силата да внушават или заличават мисли от съзнанието на болния.

 Други позитивни симптоми на шизофренията са:

Дезорганизирана реч и мислене. Пациентът може да скача от една тема на друга (дерайлиране, свободни асоциации), да отговаря несвързано на въпроси (тангенциалност), да говори неразбираемо поради липсата на граматична структура на езика (бръщолевене, несвързаност).

Дезорганизирано поведение. Този симптом включва прояви като превъзбуда, несъответстваща на възрастта глуповатост, неспособност за поддържане на лична хигиена, неподходящо за метеорологичните условия облекло, сексуално самостимулиране на обществени места, крещене срещу други хора. В едно изследване се споменава за случай, при който болният часове наред свирел на флейта, застанал на покрива на семейната кола.

Кататонно поведение. То често се свързва с кататонния подтип на шизофренията и се характеризира с предимно двигателни нарушения. Симптомът понякога се открива и при други умствени разстройства.

Негативни симптоми

Негативните симптоми на шизофренията се изразяват в загуба или потискане на нормалните функции. Определят се като „негативни“, тъй като се състоят в липса на определени поведенчески модели и прояви. Това са:

• Притъпен или безизразен афект (загуба на емоционална изразителност). Лицето на човека не реагира и остава безизразно, а речта му е лишена от жизненост и топлина.
• Алогия (бедност на речта). Човекът няма какво да каже и е неспособен да развие идеите си. Лекарят трябва да съумее да различи алогията от нежеланието да се говори.
• Аволиция. Човекът не е в състояние да започва или поддържа целенасочени дейности. Способен е дълго време да седи на едно място, без да покаже интерес към груповите занимания.
• Анхедония (загуба на способността за изпитване на удоволствие).

Негативните симптоми като цяло са по-трудни за преценяване от позитивните, тъй като могат да бъдат повлияни от съпътстващо депресивно състояние или от нестимулираща среда. Те обаче са причината за голяма част от тежката болестност и проблемите, свързани с шизофренията.

Други симптоми и характеристики

Въпреки че това не са диагностични признаци на шизофрения, повечето пациенти проявяват:

• Дисоциативни симптоми, най-вече деперсонализация и дереализация (променено възприемане на себе си и/или околния свят).
• Аносогнозия. Първоначално терминът се отнася до неспособността на пациенти с инсулт да осъзнаят физическите си увреждания, но понякога се използва и за същия проблем при страдащите от шизофрения. Аносогнозията е свързана с несъобразяване с лечението, по-висок риск от повтарящи се психотични епизоди и по-лоши прогнози за излекуване.
• Нарушения вследствие на злоупотреба с наркотични вещества. Около 50% от пациентите с шизофрения отговарят на критериите за с злоупотреба с наркотици или зависимост към тях. Злоупотребата с наркотици не води до шизофрения, но може да влоши симптомите на заболяването. Пациентите често проявяват особено лоши реакции към амфетамини, кокаин, РСР (фенциклидин, наричан още „ангелски прах“) и марихуана. Смята се, че страдащите от шизофрения са привлечени от наркотиците като самолечение за някои от симптомите си. Най-често те злоупотребяват с тютюна; 90% от пациентите са страстни пушачи (в сравнение с 20—30% сред общото възрастно население). Пушенето е сериозен проблем за хората с шизофрения, тъй като намалява ефекта от антипсихотичните медикаменти и същевременно увеличава риска от рак на белите дробове и други болести на дихателната система.
• Суицидна наклонност. Около 40% от пациентите с шизофрения правят поне един опит за самоубийство, като 10% рано или късно успяват.
• Често наличие на обсесивно-компулсивно (натрапливо) и/или паническо разстройство.
• „Спускане надолу“. Социологически термин за по-ниско образование и професионална реализация в сравнение с родителите.

Насилствено поведение

Заслужава си да споменем за връзката между шизофренията и насилието, защото това има огромно значение за реакцията на близките и обществото към диагнозата. Учени във Великобритания и САЩ са установили, че шизофренията е белязана с по-тежко клеймо в сравнение с повечето психични заболявания, до голяма степен заради експлоатираните от медиите теми за необясними убийства, разчленяване на животни и други злодеяния, извършени от човек с шизофрения. Много пациенти споделят, че популярният образ на шизофреника като „бомба със закъснител, която всеки момент може да избухне“ е източник на сериозен емоционален стрес.

Рисковите фактори за насилие при пациент с шизофрения включват принадлежност към мъжкия пол, възраст под 30 години, предишни случаи на насилие, параноиден подтип на заболяването, нарушаване на режима за прием на лекарствата и сериозни злоупотреби с наркотици. В същото време трябва да отбележим, че повечето престъпления, свързани с насилие, не се извършват от хора, страдащи от шизофрения.

Диагностициране

Шизофренията не се характеризира с признаци, които са присъщи единствено на нея, нито с един конкретен симптом, който категорично да определи диагнозата. Освен това не съществуват лабораторни или образни изследвания, които да могат да подскажат или потвърдят наличието на шизофрения. Диагнозата се поставя въз основа на сбор или група от сродни симптоми, които според справочника DSM-IV-TR са „свързани с нарушено професионално или социално функциониране“.

В процеса на диагностицирането лекарят снема подробна анамнеза и назначава лабораторни изследвания на кръв и урина, за да се изключат други медицински проблеми или злоупотреба с наркотични вещества, които могат да бъдат съпътствани от нарушения на поведението. Понякога се правят рентгенови или други образни изследвания. Медицинските състояния, които трябва да бъдат изключени, са епилепсия, травма на главата, мозъчен тумор, синдром на Къшинг, болест на Уилсън, болест на Хънтингтън и енцефалит. Наркотиците, които могат да причинят симптоми, напомнящи на шизофрения, са амфетамини, кокаин и фенциклидин (РСР). При по-възрастни пациенти трябва да се изключат още деменция и делир. Ако пациентът има или е имал професия, изискваща излагане на живак, полихлорирани бифенили или други токсични вещества, при диференциалната диагноза трябва да се вземе предвид и възможно отравяне.

Изключване на други психични разстройства

Необходимо е да се изключат и други психични разстройства, които могат да бъдат придружени от психотични симптоми, като разстройства на настроението, краткотрайни психотични разстройства; неконкретизирано дисоциативно разстрой­ство или дисоциативно разстройство на идентичността; налудно разстройство; шизотипно, шизоидно или параноидно разстройство на личността; первазивно разстройство на развитието (аутизъм). При децата началните прояви на шизофрения трябва да бъдат разграничени от проблеми с общуването, дезорганизирана реч и синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието.

След изключване на други физически и психични нарушения трябва да се определи дали пациентът отговаря на следните критерии, дефинирани в справочника DSM-IV-TR по следния начин:

• Наличие на позитивни и негативни симптоми. Пациентът трябва да демонстрира два или повече от следните симптоми в продължение на един месец: налудности, халюцинации, дезорганизирана реч, дезорганизирано или кататонно поведение, негативни признаци.
• Спад в социалното, личното и професионалното функциониране, включително влошаване на личната хигиена и грижата за себе си.
• Продължителност. Симптоматичното поведение трябва да продължава най-малко шест месеца.
• Изключени са нарушения на настроението, разстройство вследствие на злоупотреба с наркотични вещества, болестни физични състояния и нарушения в развитието.

Лечение

В края на първото десетилетие на XXI век лечението на шизофренията се фокуси­ра върху намаляване на симптомите и превенция от повторната им поява, тъй като причините за заболяването все още не са изяснени. За съжаление не всички пациенти с шизофрения получават адекватно лечение.

Медикаменти

Първото средство при лечение на шизофренията са антипсихотичните медикаменти. Лекарствената терапия обаче се усложнява от няколко фактора: непредсказуемостта на реакцията на индивида към определени лекарства, потенциално проблемните странични ефекти, високите нива на злоупотреба с наркотични вещества при пациенти с шизофрения, възможността за лекарствени взаимодействия между антипсихотичните медикаменти и антидепресанти или други (назначени или не) лекарства.

Едно от най-сериозните предизвикателства при медикаментозното лечение на пациенти с шизофрения е редовният прием на лекарствата. Много болни не вземат предписаните им лекарства, тъй като те не повлияват добре на симптомите им или водят до неприятни странични ефекти. След стабилизиране на пациента може да му се приложи антипсихотично лекарство с удължено действие. Този вид медикаменти имат ефект в продължение на две до четири седмици; предимството им е, че предпазват болния от забравяне или пропускане на дневните дози. Освен това някои пациенти, които не реагират на оралните невролептици, показват по-добри резултати при лечение с медикаменти с удължено действие.

Невролептици

Първите антипсихотични лекарства срещу шизофрения бяха представени през 50-те години на XX век под името допаминови антагонисти. Наричани понякога невролептици, те включват халоперидол (Haldol), хлорпромазин (Thorazine), перфеназин (Trilafon) и флуфеназин (Prolixin). Около 40% от пациентите обаче не се повлияват от лечение с тези медикаменти. Невролептиците успешно овладяват повечето позитивни симптоми на шизофренията и намаляват честотата и тежестта на повторните прояви на заболяването, но не оказват желания ефект върху негативните признаци. Освен това са придружени от проблемни странични ефекти, вариращи от сухота в устата, замъглено зрение и психомоторна възбуда (акатизия) до дълготрайни нарушения като тардивна дискинезия (разстройство, характеризиращо се с неволни движения на устата, устните, ръцете и краката). Тардивната адискинезия засяга около 15-20% от пациентите, при които лечението с невролептици продължава няколко години. Тези неразположения са една от причините 40% от пациентите, лекувани с по-старите антипсихотични средства, да не се придържат към новия си режим.

Атипични антипсихотици

Атипичните антипсихотици са по-нови лекарства, въведени през 90-те години на XX век. Наричат се още серотонин-допаминови антагонисти. Те включват арипипразол (A hill f у), клозапин (Clozaril), рисперидон (Risperdal), кветиапин (Seroquel), зипразидон (Geodon) и оланзапин (Zypreха). Те са по-ефективни за лечението на негативните симптоми на шизофренията и имат по-малко странични ефекти в сравнение с разгледаните по-горе антипсихотици. Клозапин се смята за ефективен при пациенти, които не се повлияват от невроплептици, и помага за намаляване на опитите за самоубийство. Атипичните антипсихотици обаче също имат някои странични ефекти, като напълняване, а приемащите клозапин трябва редовно да следят кръвта си за признаци на агранулоцитоза (спадане на броя на белите кръвни телца).

Клиничните изпитания за ефективността на антипсихотиците, финансирани от Националния институт за психично здраве и координирани от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, проследиха ефективността на няколко атипични антипсихотични средства в сравнение с тези на конвенционалните лекарства. Противно на очакванията бе установено, че новите лекарства не показват съществено по-добри резултати от по-старите. Една от целите на изследването бе да помогне на пациентите с шизофрения и техните лекари да вземат решение за смяна на лечението, когато даден антипсихотичен медикамент се окаже неприемлив поради недостатъчно овладяване на симптомите или сериозни странични ефекти.

Други медикаменти по лекарско предписание

Осемдесет процента от пациентите с шизофрения страдат от тежка депресия през целия си живот; други се борят с различни фобии или тревожни разстройства. Лекарят може да предпише антидепресанти или кратък курс на лечение с бензодиазепини успоредно с антипсихотичните медикаменти.

Болнично лечение

Пациентите с шизофрения обикновено се хоспитализират по време на острите психотични епизоди, за да не наранят себе си или други хора, както и за да се започне лечение с антипсихотични медикаменти. При първия психотичен епизод обикновено се прави изследване с компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), за да се изключи структурно мозъчно заболяване.

Извънболнично лечение

От 90-те години на XX в. пациентите с шизофрения, които са стабилизирани с помощта на антипсихотични медикаменти, получават различни психосоциални терапии, които им помагат да изградят мотивация, да се грижат за себе си и да формират отношения с други хора. Освен това, тъй като първите прояви на болестта прекъсват образованието или професионалното обучение на много пациенти, съществуват и терапии за усъвършенстване на социалните и професионалните умения.

 Специфичните методи, използвани при болни от шизофрения, включват:

• Рехабилитационни програми. Те могат да предлагат професионални (трудови) консултации, професионално обучение, обучение за решаване на проблеми и управление на пари, използване на обществен транспорт, усъвършенстване на социалните умения.
• Когнитивно-поведенческа терапия и подкрепяща психотерапия.
• Семейно психологично образование. Целта на този подход е да помогне на останалите членове на семейството да разберат състоянието на своя близък, да се справят с проблемите, които то поражда, и да намалят стреса, който би могъл да предизвика повторна проява на болестта.
• Групи за самопомощ. Те предлагат взаимна подкрепа на пациентите и на техните семейства. Понякога насочват към повече информация и по-добро лечение, както и за защита от общественото клеймо и дискриминацията на пазара на труда.

Терапия с витамини, минерали и хранителни добавки

Алтернативните и допълващи терапии, които към 2008 г. се проучваха за лечение на шизофрения, включваха азиатското растение гинко билоба и витаминна терапия. Според едно китайско изследване група пациенти, които не били повлияни от конвенционалните антипсихотични медикаменти, реагирали благоприятно на тринайсетседмично пробно лечение с екстракт от гинко, при това със значително по-малко странични ефекти. Натуропатите предлагат витаминна терапия, като се позовават на факта, че много пациенти с шизофрения страдат от дефицит на различни хранителни вещества. Добавките, които те препоръчват, са фолиева киселина, ниацин (витамин В, или РР), витамин В6 и витамин С. Незаменимите мастни киселини (като рибено и ленено масло) и женшенът възстановяват баланса на ума и намаляват страничните ефекти от антипсихотичните медикаменти, но не бива да се приемат без консултация с лекар.

Витамин В комплекс е много важен продукт за подкрепа на нервната система, но и на целия организъм. Всяка таблетка от витамин В комплекс съдържа: Ниацин ( B3) – 16 мг ; Пантотеонова киселина (B5) – 6 мг, Рибофлавин (B2) – 1.4 мг; Витамин B6 – 1.4 мг; Тиамин (B1) – 1.1 мг; Биотин – 500 мkg, Фолиева киселина – 200 мkg, Витамин B12 – 2.5 мг. За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

Витамин С

Уникална витамин С комплекс в течна форма за по-лесно и бързо усвояване.Мощно антиоксидантно действие за ефективо предпазване от вредното въздействие на свободните радикали. Стимулира имунната система и предпазва нервната и сърдечно-съдовата системи, както и цялостното здраве на организма. За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

Капсули Омега 3 – рибено масло

Рибеното масло от сьомга доставя на организма недостигащите сложни ненаситени Омега – 3 мастни киселини, които не могат да се образуват в биологически активна високо концентрирана форма в организма. Всяка капсула съдържа съдържа 500 mg ценно рибено масло (смесен концентрат от масло от сьомга) с над 30% естествени, сложни ненаситени омега – 3 мастни киселини EPA (около 18%), DHA (около 12%) и DPA (около 2,5%) и 3,4 mg естествен витамин Е.

Продукт Омега 3-6-9 – ленено масло

Полиненаситените мастни киселини на лененото масло поддържат гъвкавостта и здравината на клетъчните мембрани, подкрепят всички процеси в организма. За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

Маточина

Маточината е позната и се използва от векове при проблеми с нервната система. Успокоява симптомите на нервност и потиска симптомите в климакса. Безсънието и смущенията в съня също се повлияват благоприятно от екстракта. За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

Намаляващи стреса техники, като дихателните упражнения и двигателните терапии (йога, тай чи и чи гун), също оказват благотворен ефект. От решаващо значение за овладяване на болестта обаче си остава дълготрайното спазване на определения лекарствен режим.

Лечение с билки

Билка Готу Кола или азиатска центела (Centella Asiatica Hydrocotyle)

Тази билка е много ефективна при лечение на всички видове нервни разстройства и мозъчни дисфункции. Тя премахва всички токсини от кръвта и подобрява нейната циркулация. Подмладява увредените нервни клетки и възстановява химическия баланс в мозъка. Също така осигурява съществена сила на нервите и тъканите и ги поддържа в добро здраве. Сварете две чаши вода (400 мл) и добавете една чаена лъжичка изсушена билка Готу Кола. Дръжте съда покрит в продължение на половин час, след което се прецежда и се пие половината от отварата веднага, а другата половина след четири часа.

Сладък корен, женско биле (Licorice Root)

Тази билка има безценни лекарствени свойства, тъй като лекува широк спектър от заболявания. За да се лекува и излекува шизофренията е важно да се поддържа баланс на захарта в кръвта. Дисбалансът в нивата на кръвната захар предизвиква гняв, депресия и раздразнителност. Женското биле съдържа съединение, който регулират нивото на захар в кръвта. Също така успокоява ума и насърчава последователното мислене. Една супена лъжица от смлян корен от женско биле се слага в една чаша вряща вода (200 мл). Оставя се да ври в продължение на три минути, след двадесет минути прецедете чая и пийте всяка сутрин 15 минути преди хранене.

Жълт кантарион

Тази билка е популярна за използване на облекчаване на нервност, тревожност и депресия. Тя съдържа мощни химикали и флавоноиди, които елиминират оксидант замърсителите, които нарушават емоционалните и физически функции. Също енергизира мозъка и тялото. Вземайте таблетките според указанията на опаковката. За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

Гинко билоба

Тази билка е много добра за лечение на шизофрения. Той стимулира кръвообращението и увеличава притока на кръв към мозъка по този начин повишаване на функцията на нервната система. За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

Жен шен

Жен шен комплекс представлява ефикасна комбинация от трите основни типа Жен-шен – Американски, Сибирски (елеутерокок) и Корейски (панакс). Униклана комбинация включваща мощен природен адаптоген и енрготоник.Тази билка е мощен успокоител. Тя увеличава способността за концентрация и подобрява когнитивността. Също така увеличава паметта и подобрява умствените способности. Приемайте по по 1-2 капсули на ден, сутрин с вода. За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

Продуктът Гинко билоба плюс жен шен засилва паметта, нормализира кръвното налягане, нивата на кръвната захар и подобрява обмяната на веществата. Увеличава имунитета, засилва защитните сили и активира работоспособността. За повече подробности последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

Прочетете статията „Упражнения и диета подобряват състоянието при шизофрения!“ като последвате линка.

Прогноза

Пациентите с ранно начало на шизофрения по-често са мъже, отличават се с по-ниско ниво на функционирането преди заболяването, повече мозъчни аномалии, по-забележими негативни симптоми и като цяло по-лоша прогноза за изхода от лечението. Пациентите с по-късни първоначални прояви на болестта обикновено са жени, с по-малко мозъчни аномалии и нарушения на мисленето и по-голям шанс за трайно стабилизиране.

Средностатистическото протичане и изход от лечението при шизофрения е по-лошо, отколкото при повечето психични заболявания. По данни на Националния институт за психично здраве около 20% от пациентите се възстановяват напълно до нивото на функциониране отпреди заболяването, но останалите 80% срещат затруднения със завръщането си в обществото. Те често не постигат високи резултати в училище и на работното място и трудно създават здрави отношения с другите хора. Повечето пациенти с шизофрения (60—70%) не сключват брак и нямат деца; преобладаващата част от тях поддържат съвсем малко приятелски отношения и социални контакти. Тези социални бариери, както и стресът от самите признаци допринасят и за високия брой самоубийства. Около 10% от болните от шизофрения извършват самоубийство през първите десет години след поставяне на диагнозата — 20 пъти по-често в сравнение с общото население.

При страдащите от шизофрения, които преживяват множество стресиращи промени в живота си или имат чести контакти с членове на семейството, които реагират критично или твърде емоционално, се наблюдава по-висок риск от повторна поява на заболяването. Като цяло най- важната част от дългосрочната грижа за пациентите с шизофрения е спазването на предписания лекарствен режим.

Превенция

Към този момент все още не е известен начин за предотвратяване на шизофренията.

Основни термини, използвани в медицината във връзка с шизофренията

А

Агранулоцитоза – нарушение в състава на кръвта, характеризиращо се с намален брой циркулиращи бели кръвни телца (от типа гранулоцити). Белите кръвни телца защитават организма от инфекции. Агранулоцитозата е потенциален страничен ефект при част от по-новите антипсихотични медикаменти, използвани за лечението на шизофренията.

Акатизия – развълнувани или неспокойни движения, обикновено на краката, придружени от чувство за дискомфорт; чест страничен ефект на невролептичните медикаменти.

Анхедония – загуба на способността за изпитване на удоволствие. Един от т.нар. негативни симптоми на шизофренията, както и на тежката депресия.

Анозогнозия – неосъзнаване на собственото заболяване. Терминът обикновено се използва за пациенти с инсулт, но понякога се употребява и за същата проява при болни от шизофрения. Анозогнозията, изглежда, се предизвиква от самото заболяване; тя не е форма на отрицание или неуместен механизъм за справяне със състоянието. Тя обаче играе роля за нежеланието на пациента да спазва предписаното му лечение и съответно за повишения риск от повторна проява на симптомите.

Атипични антипсихотици – група медикаменти за лечение на психотични симптоми. Въведени са през 90-те години на XX век и включват клозапин, рисперидон, кветиапин, зипразидон и оланзапин. Наричат се още серотонин-допаминови ан­тагонисти.

Афект – изразяване на емоция пред други хора чрез изражение на лицето, жестове и тон на гласа. Афектът може да бъде безизразен (равнодушен, липса на емоционално изражение), притъпен (минимална емоционална реакция), неадекватен (неуместни емоционални изражения) и лабилен (резки и внезапни промени във вида и силата на емоцията).

Б

Болест на Уилсън (болест на Коновалов, хепатолентикуларна дегенерация) – рядко наследствено заболяване, характеризиращо се с високи нива на химичния елемент мед в мозъка и черния дроб. Възможно е да причини психични симптоми, наподобяващи шизофренията. Деменция прекокс – термин, с който е обозначавана шизофренията в края на XIX век.

Д

Дистония – болезнени неконтролируеми мускулни крампи или спазми; един от екстрапирамидните странични ефекти на антипсихотичните медикаменти.

Допаминови антагонисти – по-старият клас от антипсихотични медикаменти, наричани още невролептици, които блокират рецепторите на клетките за мозъчния невротрансмитер допамин.

Е, К, М, Н

Екстрапирамидни симптоми – група странични ефекти, свързвани с антипсихотичните медикаменти. Такива са паркинсонизмът, акатизията, дистонията и тардивната дискинезия.

Налудност – измамно убеждение, противоречащо на действителността и неподлежащо на разумно оборване. Често срещаните при шизофрения налудности включват страх от преследване, неадекватна представа за собствената значимост (наричана понякога мания за величие) и налудно убеждение, че страдащият е обект на контрол от страна на други хора.

Кататония – двигателно разстройство на поведението, характеризиращо се със ступор („замръзване“) или случайни, безцелни действия.

Морбидност- здравните проблеми и болестните симптоми, свързани с психичното разстройство.

Невролептици – по-старият тип антипсихотични медикаменти за лечение на шизофренията.

Негативни симптоми – симптоми на шизофрения, отразяващи липсата или загубата на нормални функции.

П

Паркинсонизъм – набор от симптоми, първоначално свързвани с болестта на Паркинсон, които могат да се проявят и като странични ефекти на невролептичните медикаменти. Включват треперене на пръстите или ръцете, несигурна походка и схванатост (ригидност) на мускулите.

Подкрепяща терапия – подход в психотерапията, чиято цел е да насърчи пациента и да му предложи емоционална подкрепа (за разлика от информативните, опознавател- ните или образователните подходи в лечението).

Позитивни симптоми – симптоми на шизофренията, отразяващи пре­комерни или изкривени нормални функции.

Полигенен – качество или разстройство, породено от общото действие на група гени. Повечето характеристики на човека, включително ръст, тегло и структура на тялото, са полигенни. Шизофренията и късната поява на болестта на Алцхаймер се смятат за полигенни разстройства.

Притъпен афект – загуба на емоционална изразителност, наблюдавана при някои пациенти с шизофрения.

Продромален – предшестващ, предупредителен. Първият психотичен епизод на шизофренията често се предхожда от продромална фаза.

Психоза – тежко състояние, характеризиращо се със загубата на връзка с действителността и влошаване на нормалните социални функции. Примери за психоза са шизофренията и параноята. Психозата обикновено е един от белезите на по- всеобхватно разстройство, а не разстройство само по себе си.

Р, С

Референциална налудност – налудност, при която човек погрешно възприема предмети, незначителни събития или поведението на други хора като непосредствено свързани с него самия. Подобни погрешни възприятия, които не са толкова неподатливи на обективни възражения колкото налудността, понякога се наричат референциални идеи или представи.

Симптоми на Шнайдер – другото название на симптомите на шизофренията от първи ранг.

Симптоми от първи ранг – набор от симптоми, смятани за диагностични за определянето на шизофрения. Те включват налудности, соматични халюцинации, чуване на гласове, които коментират поведението, и убеждение за внушени мисли или затваряне в себе си. Понякога се наричат симптоми на Шнайдер, по името на Курт Шнайдер, немския психиатър, който ги изброява през 1959 г. Серотонин-допаминови антагонисти – антипсихотични медикаменти от второ поколение, наричани още атипични антипсихотици. Такива са клозапинът (Clozaril), рисперидонът (Risperdal), оланзапинът (Zyprexa) и др.

Стриатум – част от базалните ганглии; дълбока структура в мозъчните полукълба. Смята се, че ненормално високите нива на допамин в стриатума са свързани с на- лудностите и халюцинациите при шизофренията.

Т, Х

Тардивна дискинезия – състояние, характеризиращо се с неволни движения на езика, челюстта, устата, лицето или други групи от мускули, което обикновено се проявява при продължителна антипсихотична терапия или след нейното пре­кратяване. Понякога е необратимо.

Тест за връзка с реалността – проверка на способността на човек да различава субективните си чувства от обективната действителност.

Халюцинация – измамни сетивни възприятия. Халюциниращият човек може да чува звуци или да вижда хора или обекти, които в действителност липсват. Халюцинациите могат да засегнат също така обонянието, допира и вкуса.

Хебефренна шизофрения – по-стар термин за това, което днес е известно като дезорганизиран подтип на шизофренията.

Хорея на Хънтингтън – наследствено заболяване, което обикновено се проявява на средна възраст и се характеризира с постепенна загуба на мозъчните функции и неволни движения. Някои от симптомите наподобяват тези на шизофренията.

Източници: findhomeremedy.com; schizophrenia.com; everydayhealth.com; schizonet.ru; moskovskaya-medicina.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!