В разговорния език шизофренията се отъждествява с „раздвоение на личността“. Тази едностранчива болестна картина всъщност се среща много рядко.
Като цяло под това заболяване се разбира разкъсване на мислите и чувствата. Границите между „Аз“ и околния свят се изтриват. Става невъзможно да се направи разлика между важно и маловажно или неща, които са взаимно свързани, да се възприемат в единство. Границите на Аз-а се разминават и се стига до загуба на усещането за реалност.
Шизофрениите хора почти винаги са силно чувствителни, сантиментални и извънредно креатурни. Способността им да възприемат всичко прекалено ясно ги прави явно непригодни за нормалния живот. На тях не им е възможно да преодолеят разпокъсаността и противоречивостта на собствения си душевен живот. Така например, повечето шизофреници със своята подчертана чувствителност са в състояние пределно ясно да откриват лицемерното или лъжливо поведение на останалите хора, но не могат да го разберат.
Прекомерната им възприемчивост води до развитието на манийност и халюцинации.
Оплаквания
Шизофрениците често възприемат собствените си отклонения като нормално поведение. Въпреки това те страдат и има моменти, в които забелязват колко са различни. В острия пристъп на болестта загубват напълно отношение към външния свят и едва могат да бъдат повлияни отвън. Такива атаки могат да се сменят с относително нормални периоди. Могат обаче също да се задържат като трайно състояние.
Леките форми на шизофрения се изразяват в малко странно поведение и несъответен душевен живот. Смях, плач и хихикане следват едно след друго без някаква явна връзка. Поведението е непоследователно и не показва никаква връзка с действителността.
При кататонната шизофрения хората са външно напрегнати, с напрегнати мускули и вътрешна възбуда. Могат да се вкаменят като статуя или да изпаднат в почти неовладима двигателна активност.
Най-честа е параноидно-халюцинаторната шизофрения.
– на преден план изпъкват смущения във възприятията. Те се смесват с голяма възбуда и разпокъсаност, при което засегнатите престават да правят разлика между действително и недействително, въображаемо и реално;
– независими едно от друго събития се свързват и привеждат в „нова“ взаимозависимост. Появяват се халюцинации: възниква усещането за манипулация, подчиненост на чужди внушения и сили, заплаха от заговор;
– халюцинациите обхващат всички сетива. Засегнатите виждат необичайни неща, вкусват или помирисват необичайни ястия, чуват гласове. Те приемат всички тези усещания за истински.
При това всички халюцинации носят в себе си зърно истина. Така например, представата, че е преследван от съседа, може да бъде погрешна, но усещането, че съседът е злобен, може да почива на реална основа.
Причини
– алкохол, наркотици или медикаменти могат да отключат шизофренния пристъп;
– почти винаги при шизофренни хора се откриват променени органични мозъчни процеси, които обаче не могат да бъдат класифицирани;
– дискутират се също така промени в обмяната на веществата и ензимни дефекти;
– унаследени предпоставки също могат да играят определена роля, но трябва да са налице социални и психически фактори, за да възникне фактически шизофрения.
Риск от заболяване
Шизофренията е заболяване, което често се свързва с бедност, социална изолация, безперспективност и откъсване от средата.
По принцип всеки носи в себе си предразположение към развитието на шизофрения. Приблизително един на сто се разболява така, че влиза в досег с психиатрията. Така това заболяване е най-честата психоза изобщо. Тя започва между 15-та и 25-та година или се изявява по-късно между 30-та и 45-та година като параноидно-халюцинаторна форма. Параноидната форма почти винаги се свързва с някаква особена обременяваща психосоциална ситуация.
Възможни последици и усложнения
Шизофрениците параноици почти винаги са застрашени от самоубийство, най-често в началото или края на някой пристъп.
Освен това, поради разграничаване от останалите хора, засегнатите остават встрани от обществото. Те загубват своята работа, приятели и връзки до пълна изолация.
Малко хора са научени да общуват с раздвоени и разбити личности. Странното, чуждото и необичайното се отхвърля. В същото време то омагьосва. Почти винаги при общуване с шизофренни личности в един миг възниква усещането, че сам си загубил чувството си за реалност. Това чувство плаши. Страхът на този, който се грижи за шизофренно болен, за самия себе си, но също така и огромната отговорност, която представлява тази грижа, водят до това, че много шизофреници и днес още да живеят заключени в лудници и психиатрични болници. Ако имаше достатъчно подкрепа, грижа и възможност за помощ извън тези клиники, те биха могли спокойно да живеят самостоятелно.
Профилактика
Не е възможна.
Нужда от лекарска помощ
При първа проява на смущения и промени във възприятията.
Самолечение
Шизофренноболните могат да си помогнат сами само ако осъзнаят страданието си като болест. Приятели, познати, роднини и други хора могат да им предложат помощ. Не оставяйте болните сами и ги убедете, че амбулаторната психотерапевтична помощ може де ги освободи от бремето на страданието. Това е тежка задача. Силно чувствителните болни отгатват всеки заблуждаващ маньовър. Колкото сте пооткрити и честни, толкова no-убедителни ще бъдете.
В някои големи градове, например в Германия има групи от съпричастни, в които те си помагат да преодолеят несигурността и страховете при обслужването на такива болни.
Лечение
На първо място социална и психотерапия. Само тези терапевтични методи гарантират засегнатите да възстановят своите способности, мисли, чувства и норми на поведение. Медикаментите успокояват, но не лекуват. Те би трябвало само да допълват останалите лечебни методики. Лекарствата могат да помогнат за предотвратяването на рецидиви и бързото излизане от остър пристъп. Докато преди безброй хора завършваха своя жизнен път в психиатриите, днес е възможно чрез амбулаторно психотерапевтично и медикаментозно лечение те да водят нормален живот. Болестта не е доживотна присъда, тя може отново изцяло да изчезне. Незаменими в това отношение са разбирането и материалната подкрепа от страна на останалите хора.
Невролептици
Най-често шизофренията се третира с невролептици: Atosil; Buronil; Dapotum; Dogmatil; Dominal; Еипеграп; Fluanxol; Haldol; Melleril; Neurocil; Nozinan; Phenergan; Sigaperidol; Taxilan; Truxal.
Те ограничават свободата на подложените на лечение и често тяхното успокояващо действие е свързано с многобройни съпътствуващи прояви:
– притъпяване чувствителността към външни дразнители и забавяне на реакциите до пълно вцепенение;
– ограничаване на инициативността до пълна апатия;
– мъчителни мигновени конвулсии, спазми на езика, треперене, пресъхване на устата, задръжка на интелектуалната дейност;
– същевременно съзнанието остава продължително време незамъглено. Засегнатите възприемат почти всичко, макар и да не могат да го изразят.
В допълнение могат да се изявят трудно поддаващи се на лечение странични действия. Те се изразяват в двигателни нарушения. Засегнатите не могат да контролират лицевата си мускулатура. Гримасничат безразборно, движенията на устните и езика наподобяват мляскане и дъвчене. В екстремни случаи и цялото тяло може да бъде обхванато от кръгообразни движения. Установено е, че след повече от петгодишно третиране с невролептици, три до двадесет процента от пациентите получават такива неовладими трайни увреждания. Заради тези си въздействия и възможни последици невролептиците носят сред критиците името „химически възел“. Високите рискове оправдават тяхното прилагане само при най-тежките случаи, точна диагноза и предпазваща психотерапия. При тези предпоставки те могат да бъдат използвани.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!