Джинджифил

Zingiber officinale Zingiberaceae (сем. Джинджифилови)

ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ – Лечебен зингибер, исиот, имбер, гингер

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Ризомите

Отглеждане

Произхождащ от тропичните части на Азия, джинджифилът е многогодишно коренищно растение, стигащо на височина до 90 см, което образува многобройни ланцетни листа. Дебелите ризоми, известни като „ръце“, са бледожълти, когато са пресни. Жълто-пурпурните му цветове наподобяват тези на орхидеята. Растението има красиви листа и е подходящо за отглеждане в саксия.

Сортове и видове:

Японският джинджифил или миога (Z. mioga) има сходни листа и едри, кремави, подобни на орхидея цветове, които се появяват в приземните части през пролетта. Видът „Dancing Crane“ е по-нетраен, но декоративен при саксийно отглеждане.

Местоположение – Джинджифилът предпочита богата, влажна, добре дренирана почва.

Размножаване – Отделете сегменти от коренищата с 1-2 пъпки. Сложете ризомите под повърхността на почвата в саксии с фиброзен компост при 25-30 °С.

Грижи – Намалете температурата, когато растенията се развият, но все пак нека надвишава 20 °С. Поддържайте почвата влажна и я подхранвайте веднъж месечно. Не поливайте растението, когато листата започнат да окапват.

Болести и вредители – Студът и влагата причиняват гниене.

Събиране и съхранение – Изваждайте ризомите късно през лятото или рано наесен, за да ги ползвате пресни. Ако са взети по време на покоя, те са подходящи за сушене и стриване.

Употреба в медицината

Zingiber officinale. Използвани части: ризомите. Клинично доказано е, че джинджифилът е безопасен и ефикасен лек за предотвратяване и лечение на повръщане. Помага и при други стомашни проблеми. Използва се за облекчаване на менструални болки, при студени крайници, артрит и ревматизъм. Предпазва сърцето и кръвоносните съдове, като предотвратява образуването на съсиреци и понижава нивата на „лошия“ холестерол.

За безопасната и правилна употреба на растението се консултирайте с лекар или със специалист билкар.

Употреба в кулинарията

Младият джинджифил е крехък и сладък, с топъл до пикантен вкус на подправки. По-старите ризоми са по-лютиви. Прясната билка е основна съставка в азиатската, карибската и африканската кухня и присъства в ястия с къри, в задушени, месни, рибни и зеленчукови блюда, в супи, салати, туршии, чътни, маринати. Кандиран и захаросан джинджифил се слага в печива, конфитюри и мармалади и се консумира като бонбони. Сушен се ползва за печива и подправъчни смеси. Джинджифиловото вино се пие самостоятелно или с уиски. Маринованият японски джинджифил – гари, е подправка за суши.

Любопитно:

Джинджифилът се е препоръчвал от самия Конфуций, който според легендите овкусявал с него всичко, което хапва. Растението има многобройни приложения в медицината и служи за лечение на гадене при пътуване и повръщане.

Джинджифиловата бира датира от XIX век, когато започнало производството на нискоалкохолни напитки от „ботанически пивоварни“ в отговор на движението за въздържание и умереност. Рецептите варират, но основно счукани корени от растението се оставят да ферментират със захар, дрожди и различни овкусители като лимон например. Поддържала се дрождена култура, като всекидневно се добавяли по малко захар и смлян джинджифил. Така се осигурявала основа за приготвяне на бирата, без да е необходимо процесът да започва всеки път отначало с отделните съставки.

 

 

 

Оценете статията
Оценка 0 от 0 гласували

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.