Отдавна се знае, че физическите упражнения са добър помощник в борбата ни срещу стреса. Именно те, а не похапването, могат да неутрализират напрежението на всекидневието ни.
Ако не забравяме това, няма да се превърнем в поредния стресиран човек с наднормено тегло. Има дори физически активности, които тушират чувството за глад и са в състояние да потиснат вълчия ни апетит. Най-работещото физическо занимание в тази посока се оказва скачането на въже.
Скачането на въже е най-ефективният начин за борба с чувството за глад, твърдят японски учени. Това твърдение е подкрепено с експеримент, в който са участвали 15 доброволци. Те изпълнявали два вида упражнения – скачане на въже и “езда” на велотренажор, описва medikforum.ru. По време на тези занимания доброволците били изследвани за нивото на хормоните, свързани с усещането за глад.
Тестовете показали, че изработването на “гладните” хормони рязко намалява при скоковете с въженце. Изследователите предполагат, че този ефект се дължи на многократното въздействие върху мускулите и ставите при силовия контакт със земята. В тази посока скоковете с въже са по-ефективни от карането на велосипед, обобщават учените.
Съвременният човек наистина смята, че неутрализира стреса, като поглъща първата попаднала пред очите му храна. Навикът “да сдъвчеш” проблемите си всъщност изобщо не помага, дори по-скоро в перспектива вреди – защото причинява затлъстяване и съпътстващите с това болести. Съвет: ако в напрегнат момент изведнъж диво огладнеете, не търсете храна, а се разтъпчете навън за десетина минути. Или вземете въженцето и поскачайте, без да се притеснявате какво могат да си помислят за вас!
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!
Трябва, да се търси причината, за така наречения вълчи глад.Скачането на въже е прекрасно средство,но по този начин се лекува симптомът,а не реалният проблем на дадена личност.Обикновено се наблюдава при: стрес,емоционални разртоиства,хипогликемия,предиабет тип-2,обикнове-на лакомия(консумация без реална потребност от храна,поради неправилни навици)увреждане на рецепторите реагиращи на нивото на глюкоза в кръвта.Психолозите имат друго становище по въпроса.Според тях,заменяме едно удоволствие с друго(залъгваме се).Духовниците имат друго становище по въпроса,и то небезоснователно според мен.А то е следното- че заменяме щастието с удоволствие(опитваме се да запълним вътрешната празнина с външна-ядене).Естествено,може да има и други причини.