Начало / Здравословен живот / Здравето на известните / Бони: Бях в инвалидна количка, заради дископатия!


Бони: Бях в инвалидна количка, заради дископатия!

Бони (Бонка Симеонова Илие­ва) е родена на 12 декември 1973 г. в град Сливен. В музикална компания „Пик мюзик” и дават артистичния псевдоним Бони. За малко не успява да вземе диплома за средно образование от ТОХ “Никола Вапцаров” в Сливен, защото заминала да работи в Югославия. Освен че пее, Бони танцува и изнася цели представления на сцената. Имена като Недялка Кенарова и оркестър “Козарите” не скри ват възхищението си от нея. Бони започва да пее с оркестър „Елит”. По-късно идва покана от оркестър “Кристали” – Монтана за албум. Филмът на режисьорката Милена Андонова “Сезонът на маймуните”, в който Бони играе една от главните роли, беше в официалната селекция за филмовите награди “Оскар”. Бони взе й две кино награди – за дебют – от фестивала “Златна роза” във Варна, както и специалната награда от Карлови вари. Сега прави бум с ролята си в сериала “Седем часа разлика”. Ето какво разказа за здравословните си перипетии чаровната певица специално за в. „Доктор”.

–          Бони, вие сте блес­тяща като медицинска сестра в сериала “Седем часа разлика”. Правили ли сте предварителни проучвания за ролята си?

–          Не, не съм. На мен всич­ко ми идва отвътре, някак си. Просто, докато снимахме в болница “Лозенец”, се допит­вах до сестрите там малко или много, за да не стана смешна. Иначе нямам представа как се получава. Никога не съм си представяла, че мога да се справя с подобна роля.

–          Налагало ли ви се е да лежите в болница и да наблюдавате сестрите как се грижат за пациен­тите си?

–          Оооо, разбира се, случ­вало ми се е. Преди време имах доста сериозни пробле­ми с дискова херния. Имам две операции – едната беше неуспешна. Имах подуване колкото ръчичката ми, полу­чих атрофия на мускулите, бях в инвалидна количка. Доста сериозно си изпатих. И благодарение на Господ, моя­та воля и намесата на екипа от болница “Св. Иван Рилски” след втората операция НА СЕДМИЯ ДЕН БЯХ НА УЧАСТИЕ. Всички се чудеха как толкова бързо се възстановявам и как мога да пея и да танцувам.

–          Какво отключи хер­нията?

–          По принцип десет го­дини съм се занимавала с фолклорни танци. Имах па­дане от сцена по време на работа, всъщност имам две припадания. Имах и един момент, когато от играчка стана плачка, в смисъл с Азис нещо се закачахме и той се качи на кръста ми, скачайки. Не казвам, че той е виновен, но явно е било последното нещо, което е отключило хернията.

–          Кога се е случило това?

–          Дори не искам да се сещам. Може би има 6-7 години оттогава. Да ви кажа – никой не забеляза, за­щото аз бях си сменила в един момент даже имиджа. Не можех да нося токчета, дори нисък ток. Носех само спортни обувки. Бях си на­правила имидж като на поп певица – с дънки, потник и маратонки.

–          От какво припада­хте на сцената?

–          Бях в толкова близък контакт с хората, че ми при­лоша. Пях една балада и си поканих фен от публиката да танцуваме. Обаче не забелязах, че той е пийнал повечко и като ме грабна и завъртя, и паднах. Другият случай е пак на участие – бях с много високи токчета и се бях качила на нещо доста високо по време на купона. И като започнаха да се поливат с шампанско хората, беше много весело, аз тръгнах да слизам. Искаха да ми подадат ръка и да ми помогнат, но аз, тъй като в живота си съм свикнала никого да не напря­гам и натоварвам, казах: “Не, аз мога и сама”. Слизайки от това, токът ми се подхлъзна. То наоколо всичко беше мок­ро от шампанското. И като се ударих, адски ме заболя, но това не прекрати пеенето ми. То си ме боли, аз се усмихвам и си пея.

–          Отстрани изглежда. че всичко ви се получава с изключителна лекота, а явно не е точно така…

–          Не, никак не се получава с лекота. Но аз ги прие­мам колкото и да са трудни моментите, настройвам се да мисля, че е леко и с такава положителна нагласа, и вярата ми, която имам към Бог и в себе си, нещата са поп­равими и се оправят.

–          Как се справяте с нощните учас­тия?

–          В момента пия едни таблет­ки с Алое вера, които тонизи­рат и дават енергия, точно поради тази причина, тъй като работата ми е доста натоварена. Пия и витамини, с които набавям всичко, което ми липсва в организма.

–          Пречи ли ви дисковата херния да се занимавате със спорт?

–          Не, в никакъв случай. Имаше един период, в който ПОСТОЯННО БЯХ ВЪВ ФИТНЕСА, после имаше малък застой, тъй като направих една ма­нипулация, такава – козме­тична, която изискваше малко да се лиша от спорта, но сега мисля отново да започна. За мен спортът е здраве, без значение какъв е точно. Той е много важен за всеки.

–          Няма ли да натовари много гръбнака ви?

–          Има различни уреди, които не натоварват. Има упражнения, които правя и не натоварват гръбнака, а само мускулатурата и поддържам форма. Всичко е въпрос на воля и желание.

–          Каква беше козметич­ната манипулация. която сте преживели?

–          Амииии…. Не мисля, че това е най-важното. Прекалено лични неща са. Направих си корекция на носа трябваше да сменя имплатите в гърдите. Промени си носа, не защото иска да съм различна, а за собствено удовлетворение. Не съм смятала да привличал мъжката аудитория или нещо подобно. Нямам нищо про­тив козметичната хирургия. Като на някой не му харесва нещо, няма нищо лошо да го промени и да си го поддържа. Това е вид грижа за жената, поддръжка.

–          И вие ли бяхте с де­фектния френски сили­кон?

–          Да. Никой не е знаел какво ще се случи. Аз бях при най-добрите хирурзи и никой не би сложил такъв силикон, ако знаеше, че има дефект.

–          Явно все попадате на добри лекари. Случвало ли се е да се сблъскате с не толкова компетентен специалист?

–          Случвало се е, да. Той беше първият хирург, който ме оперира от дисковата херния. Тогава още нищо не знаех, нито бях чела за този проблем. И бях изпаднала в толкова ужасно положе­ние, ходех прегърбена почти до земята, не можех да се изправя. Не знам как съм стигнала изобщо до София, толкова ужасна беше болка. Пратиха ме при доктора, който казаха, че е добър хирург. И той ми каза; “Аз е те оправя, лягай тука”. Питах го ще има ли рецидив на това място – той каза: Не, може да те заболи на друго но не и там.” Платих си веднага… То е жалко, е така се случват нещата в България, че трябва да дадеш пари, за да ти обърнат внимание. Обаче на следва­щия ден, след операцията, вместо да ставам по-добре, се влошавах. И се оказа, че не е изчистено, където трябва, а друго място. Стана така, че трябва­ше да ме оперира пак той. Стигнах до директора на болницата, за да му кажа, че усещам, че хирургът от неговата болница не си е свършил работата. И той ми каза: “Добре, аз поемам инициативата да те оперират втори път. Не се притесня­вай.” И не щеш ли, половин час преди операцията, си тръгнах. Нещо ми говоре­ше, вътрешният ми глас ми каза: “Събираш си багажа и изчезваш от тук”. Така и направих.

–          След това се обадих на една приятелка, която беше доста в час с проф. Кунин, д-р Стоянчев, с проф. Бориславски и благодарение на тях втората ми операция в болница “Св. Иван Рилски” беше успешна. И на ядрено- магнитния резонанс се видя, че нищо не е пипнато първия път, но няма значение. Ва­жното е, че съм се оправила и съм позитивно настроена. Не виня никого.

–          Може би първият не­успешен опит е бил шан­сът ви за пълно възстановяване?

–          Да. Сега се чувствам прекрасно. Но действително бях доста, доста зле.

 

“Милото” с Бони и колежки медицински сестри !!!

 

 

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Внимание! Материалите в Лекува.нет може да се използват само с публикуване на активен линк към оригиналния текст!


Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*