Доц. Христо Кожухаров: Антидепресантите са машина за пари!

Доц. Христо Кожухаров завършва образованието си в Медицин­ския университет във Варна през 1993 е. Придобива специалност по психиатрия в Медицинска академия-София. Работи в многофункционална болница за активно лечение „Св. Марина“-Варна. Става доцент в Медицинския университет-Варна през 2011 г.
КВАЛИФИКАЦИИ:

• 1994-1996 г. – специализация в Катедра­та по психиатрия и медицинска психология при Медицински университет – Варна
• 1997-1998 г.-специализация по психоте­рапия и обща психиатрия в Психиатричната болница в гр. Листал, Швейцария.
• от 1999 г. е психиатър В Психиатрична клиника – Варна.
• 2000 г. – курс по здравен мениджмънт в Медицински университет Варна.
• 2008 г. – сертификационен курс за ръко­водители на субституиращи и поддържащи програми при зависими пациенти.

–          Доц. Кожухаров, впечатлението ми е, че много млади българи страдат от депресии, неврози, панически раз­стройства. На какво се дължи това? Имате ли някакво обяснение?

–          Да, Вярно е това. За жалост не се води някаква официална статистика, но субективното ми впечатление е, че са се увеличили пациентите с не­вротични депресивни разстройства (паническото разстройство е част от невротичните разстройства). И в частната ми практика, тъй като освен в университетска болница имам и каби­нет, имам по-голям процент пациенти с паническо разстройство. Може би една от причините е, че хората търсят все повече професионална помощ и идват на точното място, защото моите ..впечатления показват, че пациентът с паническо разстройство почти никога, да не кажа никога, не отива направо при психиатър или психотерапевт. Той минава през дълга поредица от други ви­дове специалисти или параспециалисти, тъй като симптомите на паническото разстройство са по-скоро физически. Най-често тези хора имат пристъпи на задушаване, чувство, че сърцето им прескача, чувството, че ще полудеят и т.н., които в началото ги карат да си мислят, че получават инфаркти, инсулти или че имат белодробно забо­ляване, стомашно-чревен дискомфорт. Де факто тези пациенти идват при мен, насочени от кардиолог, от пулмолог, от гастроентеролог.

–          Как се лекува паническото раз­стройство?

–          Лечението на паническото раз­стройство е два вида – то е с бензодиазепини и с антидепресанти. Като проблемът с бензодиазепините е, че те са показани при това разстройство, но трябва да се приемат сравнително кратко време, защото може да предиз­викат физическа и психическа зависи­мост. Затова се изписват и със зелени рецепти. Такива са лексотан, ксанакс, реботрил, диазепам.

–          В едно ваше интервю наричате антидепресантите машина за пари. Защо?

–          Антидепресантите са показани при лечението на невротични депре­сивни разстройства. Проблемът е, че не трябва да се допусне привикване, първо, и второ, не трябва при състоя­ния, които могат да се лекуват само с психотерапия, да се започва веднага с медикаменти. На практика опасността не е толко­ва голяма, тъй като антидепресантите могат да бъдат спрени леко. Голяма е опасността при лекарствата, които създават психическа или физическа за­висимост. Например, когато пациент започне да приема медикаменти от типа на бета-блокерите, след това много трудно може да отвикне от тях, дори и когато се е оправил. Проблемите идват тогава, когато се започне лечение с ме­дикамент, а не е обяснено на пациента (това обучавам и личните лекари и специалистите), че препаратът трябва да се приема в определен период, след това

ПОСТЕПЕННО ДА СЕ НАМАЛИ и да се спре. При мен в болницата идват пациенти, на които им е изписан правилния медикамент, но са прекъснали контактите си с лекуващия лекар или не им е обяснено колко дълго трябва да го приемат. Пациентът се чувства добре, продължава да го пие и става зависим. Зависимост се развива при повишаване на дозата и при продължителен прием. При антидепресантите нещата са по- различни, тъй като те в много по-малка степен водят до психическа зависимост. По отношение на машината за пари, контекстът е, предполагам, свързан е медицинските фирми. Има такива те­чения и обвинения предимно в Америка, както и в Западна Европа, че първо се изписва лекарството, а след това се измисля диагнозата за него. Т.е. един пациент, когато започне да приема да­дено лекарство в много ранна възраст, след това продължава да го пие, защото диагнозата се променя. Например, при едно хиперафективно разстройство в детска възраст има две напълно проти­воположни течения. Привържениците на едното от. тях казват, че детето ще израсте този проблем и няма смисъл да му се дават лекарства, защото лечени­ето е с амфетамини. Докато например в скандинавските страни има официално въведена диагноза хиперактивност, която се проявява в зряла възраст. Т.е. пациентът започва от детска възраст да приемй лекарства. Като дете е бил по-палав, по-буен и в училище му се поставя диагнозата хиперактивност, като веднага се започва лечение с ам­фетамини. То се подобрява в някаква степен, но в зряла възраст отново му се поставя същата диагноза, но след това преминава в личностно разстройство, в маниакално биполярно разстройство и т.н. Това съм имал предвид, когато съм казал, че антидепресантите са машина за пари. Затова лекарите и обществе­ността трябва да внимават – амфетамините трябва да се използват само по предназначение, когато има сериозно основание да.се изпишат.

–          Въпросът ми беше свързан с пис­мата на нашите читатели, в които те споделят, че когато се обърнат към помощта на психиатър, Веднага им изписват медикаменти и с това се изчерпва цялата терапия.

–          Трябва да се внимава и за друго нещо. Лекарят не трябва да се идентифицира с гледната точка на пациента. Защо?

ИЗПИСВАНЕТО НА ТАКИВА ЛЕКАРСТВА, антидепресанти или антипсихотични и поставянето на диагнозата, дали ще е мания, шизофрения, наркомания, стигматира пациента. Пациентът не иска да бъде стигматизиран. Неслучайно ви казах, че преди да дойде при мен, той е обиколил всякакви лекари и екстраординарни специалисти (да не наричам всички мошеници сред тях, но в голям процент са такива). Ето вчера дойде пациентка, която е била само на психотерапия при мен. Не е приемала антидепресанти. Но се случва нещо в семейството й и самата тя ми казва: „Мисля, че този път няма да стане без антидепресан­ти“. В разговора си с нея разбрах, че тя страда от много тежко безсъние, има абсолютен спад на енергията, не може да си върши домашните задължения, има спад в сексуалната активност – никакъв полов живот със съпруга си, отслабнала е на килограми. Да предположим, че аз съм само психотерапевт. Дори и всеки ден да идва при мен и да лежи на дивана, аз няма да мога да й помогна. Затова се налага да започне да приема медикамен­ти. Но ако тя нямаше тази култура, тези познания, щеше да отиде при някой от другия вид специалисти, които щяха да й кажат: „Как ще Щ минаваш на антидепресанти? Ти знаеш ли какво причиняват?“ Й ще й препоръчат някаква друга терапия. Пациентът това иска. То е логично. Същото е и с пациентите, които страдат от онкологични заболявания – едва ли те искат да се подлагат щ на лъчетерапия или химиотерапия.

ЖУРНАЛИСТЪТ ТРЯБВА ДА Е КАТО СЪДИЯ

Трябва да внимава да не изпадне нито в едната, нито в другата край­ност. Разбира се, има и колеги, които се хващат направо за медикаментите. Защо да отделят 40 минути за психоте­рапия, когато за четири минути може да изпишат лекарството. Но има и случаи, в които не 40 минути, а четири часа на психотерапия няма да помогнат на човек да се оправи.

–          Коя е причината за развитието на паническите разстройства, пре­димно при младите хора?

–          За мен причините са, от една страна, в стресогенната среда, в която живеем, в липсата на подкрепа. Преди нещата бяха много по-спокойни, по-прогнозируеми, нямаше такава дис­танция между успех и неуспех, между богати и бедни. Сега нещата са много крайни. От една страна, хората не са научени нито да преживяват неуспехи­те, нито да се радват на успехите си. Изпада се в крайност по отношение и на двете неща. Когато преживеят неуспех, се стресират изключително много, а когато достигнат голям успех – не са готови да го приемат.

Другият проблем е, че нямат подкре­па. Родителите, за жалост, са заети с много други неща,предимно материални. Част от тях са липсващи в дома – ра­ботят в чужбина и затова на младите хора им липсва подкрепа. Намират я извън семейството след това, но не в най-добрата среда за тях. Това са двата проблема.

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!