Д-р Валя Вълкова е клиничен психолог, консултант-психотерапевт. Преминала е сертифицирани обучения по когнитивно-поведенческа психотерапия, психодрама, семейна терапия, детска психотерапия, регресион на терапия, индивидуален терапевтичен процес, психоаналитично разбиране за травмата вследствие преживяно насилие и др. Поканихме д-р Вълкова да отговори на няколко читателски въпроса.
– Д-р Вълкова кои са най-често срещаните фобии у нас?
Намираме се в период на икономическа и духовна криза и е напълно нормално нивото на тревожност да бъде повишено. Проучвания показват, че 10% от населението страда от различни видове фобии, като най-популярни са: социална фобия (страх от публична изява, запознанства с нови хора…) авиофобия (страх от лете не със самолет), агорафобия (страх от открито пространство), акрофобия (страх от височини), клаустрофобия (срах от тесни пространства) и други специфични фобии. В по следните години се наблюдава увеличаване броя на хората, страдащи от кардиофобия, което е обяснимо, вземайки предвид статистиката, според която сме първи по брой на сърдечносъдовите заболявания и инфаркти,
– Какво е характерно за фобиите?
Почти 2/3 от хората се страхуват от определено нещо и това е толкова нормално. Именно страхът е този, който ни предпазва, благодарение на който сме успели да се съхраним. Децата в най-ранна детска възраст при появата на непознат човек се крият при мама и тати. Този инстинкт за съхранение ни помага да се предпазим от опасности. Разликата при фобиите е, че този страх е ирационален, ПАТОЛОГИЧЕН СИЛЕН СТРАХ КЪМ СПЕЦИФИЧЕН ОБЕКТ, определена дейност и специфични обстоятелства, които не представляват никаква реална заплаха или опасност за живота на човек.
– Кои са най-невероятните фобии?
Известни са над 400 вида фобии и всяка една сама по себе си е невероятна. За хората, страдащи от определена фобия, няма повече или по-малко страшна или невероятна. Тяхната фобия е най-страшна.
– Откъде се появява този неконтролируем страх?
-Съществуват много теории относно „първоизточника“ на фобиите, но това; което се знае със сигурност, е, че причината е вследствие на психотравма. Според някои теории страхът се разглежда като пренесени от детството психични травми, които са забравени и са изтласкани в подсъзнанието. Децата в най-ранна детска възраст не могат да облекат в смисъл и значение нещата, които им се случват поради незрялост в нервната система.
– Какво представлява социалната фобия и колко често се среща?
Социалната фобия е една от най-често срещаните. Хората, страдащи от тази фобия, изпитват ужас, панически страх да се появяват на публични места, да разговарят с авторитети. За тях тези ситуации са изключително болезнени. Това ги кара да се изолират и да избягват общуването, да се затварят в себе си и да се чувстват непълноценни, което от своя страна потвърждава техните най-големи страхове – хората ги смятат за студени, его- центрични и така се оказват в един порочен кръг.
– Може ли наистина да се преодолее този вид фобия и как?
Успеваемостта в лечението на фобиите като цяло е около 90%, което категорично показва, че те са лечими. Най-ефективните терапии, доказали безспорно високи резултати в лечението на фобии, са когнитивно-поведенческата терапия, хипнотерапията и регресионната терапия.
ОСНОВНИЯТ ТЕРАПЕВТИЧЕН МЕХАНИЗЪМ е конфронтация с травмира- щото събитие, поведенчески експеримент, който се провежда задължително в присъствие на терапевт и чрез който се постига промяна в интензитета на страха и неговото пълно изчезване.
– Кои хора развиват социални фобии? Каква е причината?
Още през ембрионалното развитие бебето си създава някаква представа за света като цяло. Този процес продължава и в детството. На база житейски опит, семеен стил на поведение, липса на достатъчно любов… Всичко това формира когнитивна схема, която е деструктивна. Представата за света и за хората е враждебна: „Светът е ужасно място“. „Хората са лоши“. „Аз съм пълен глупак, с нищо не се справям, винаги се провалям…“ Вследствие на тези ирационал- ни вярвания тревожността е висока и обикновено тези хора се изолират, защото имат ниска самооценка. В най-голяма степен семейството има „заслуга“ за това критично отношение към света и към самите себе си, но в основата е липсата на любов!
– Може ли фобията да се приравни към страха?
фобията е вид страх, но разликата е в това, че е ирационален страх. При нея човек губи контрол, без да има реална заплаха за живота му. Понякога силният пристъп може да го.„парализира“. За страха можем да кажем, че ни предупреждава за съществуваща реална опасност и него в голяма степен можем да го контролираме.
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
За Lekuva.net – в-к „Доктор”
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!