-
Физическата активност е ефективна при почти всички видове рак
- Kакво се случва с раковите тумори по време на тренировка
- Как физическата активност помага за преодоляване на усложненията при всички видове рак
- Какво се случва в туморите на молекулярно ниво, когато тренираме?
- Какви упражнения са подходящи за различните видове рак?
- Какво физическо натоварване да се избягва?
- Как активността се бори с лошото настроение и депресията?
- Предимства на движението: само факти
Физическата активност играе важна роля в лечението на различните видове рак
Кои упражнения са подходящи за различните видове онкологични заболявания? Ето и обяснението на онколога Алексей Трайкин, заместник-директор по научните изследвания в Научноизследователския институт по клинична онкология към Националния медицински изследователски център по онкология „Н. Н. Блохин“, професор и доктор на медицинските науки.
Физическата активност е ефективна при почти всички видове рак
Това важи особено за онкологични заболявания като стомаха, червата, простатата, белите дробове, гърдата и други често срещани случаи, категоричен е професор Трайкин.
Според него, умерените натоварвания се считат за оптимални – бързо ходене или изкачване на стълби. Тези упражнения спомагат за подобряване на здравето, без да се претоварва тялото.
„За да има здравословен ефект, сърцето трябва да бие по-бързо и белите дробове да работят по-интензивно по време на разходка – тогава се активират необходимите процеси и метаболизмът ви се променя“, обясни онкологът.
При костни метастази, други видове рак на костите или отоци е необходима консултация с лекар
Трябва да се избягват прекомерни усилия, особено след химиотерапия, когато силата е ограничена. Препоръчително е да се избягват скачания, вдигане на тежести и травматични спортове.
Kакво се случва с раковите тумори по време на тренировка

Физическата активност има огромно въздействие върху организма, особено върху пациентите с рак. Спортът може значително да промени ситуацията, осигурявайки подкрепа в борбата с туморите. Това казва онкологът Алексей Трайкин.
– Туморът не е някакъв изолиран обект в тялото, а част от организма, която „препрограмира“ всичко около себе си. Туморът може да „принуди“ тялото да го кръвоснабдява по-добре, така че съдовете да станат по-силни и по-устойчиви към него, – обясни специалистът.
Но физическата активност променя тази среда, намалявайки възпалението и мазнините, които подхранват растежа на тумора при всички видове рак.
А редовните упражнения помагат на тялото да се справи с лечението
– Физическата активност променя тази среда в полза на човешкото здраве. Тя намалява хроничното възпаление, намалява висцералните мазнини (мазнините, които се разпределят около органите в корема и стимулират растежа на тумора), – уточни лекарят-онколог.
Активните пациенти имат по-голям шанс да завършат целия курс на химиотерапия. Физическите упражнения също така помагат на тялото да се бори с микрометастазите, които могат да останат в тялото след основната терапия.
Как физическата активност помага за преодоляване на усложненията при всички видове рак
Днес има все повече научни данни, показващи, че физическата активност е един от основните ни помощници в подкрепа на тялото в борбата с рака. Наистина ли движението и дейностите – от бързо ходене до игра с деца и внуци – помагат за победата над рака и как всъщност се случва това?
– Движението и активността ни помагат, може да се каже, във всички ситуации, както на здрави хора, така и на хора с болести. На първо място, поради факта, че е доказано, че физическата активност намалява риска от сериозни здравословни проблеми като сърдечно-съдови заболявания и риска от рак, – казва онкологът Алексей Трайкин.
За хората, които вече живеят с диагноза рак, физическата активност е истинско удължаване на живота и подобряване на качеството му
Например, при метастатичен рак на панкреаса (един от най-трудните за лечение), туморите при пациенти с редовна физическа активност са се свили в по-голяма степен, отколкото в контролната група (със същото лечение). Освен това, страничните ефекти от химиотерапията са били намалени: имало е по-малко умора и болка.
В ранните стадии на рака (локализиран), когато основният тумор вече е отстранен хирургично, но съществува риск в тялото да останат много малки, неоткрити огнища на заболяването (микрометастази), физическата активност се е доказала като критично важна и не само за подобряване на настроението.
Тук мобилността директно увеличава продължителността на живота при болните от рак, особено в началните стадии
– И основното, което е доказано, е, че дори човек да не е бил особено атлетичен преди заболяването, активността, която е проявявал след операцията за отстраняване на тумора, му помага да живее по-дълго, – казва Алексей Трайкин. – Тоест, погрешно е да се мисли, че човек живее по-дълго, просто защото първоначално е бил по-силен и здрав и следователно след операцията лесно се е върнал към активност, „бяга и е пъргав“. Дори човек да не е бил много активен преди заболяването, но след операцията се е съобразил със себе си, шансовете му за дълъг и активен живот без завръщане на рака се увеличават.
Оказва се, че физическата активност работи на всички етапи от лечението на рак:
- по време на лечението активността намалява токсичността на терапията, помага за по-добра поносимост на химиотерапията, което, между другото, дава по-голям шанс за пълно завършване на курса;
- след лечение – намалява риска от рецидив на рака;
- преди лечението укрепва тялото, подготвя го за битка.
Какво се случва в туморите на молекулярно ниво, когато тренираме?
– Туморът не е някакъв изолиран обект в тялото, а част от организма, която „препрограмира“ всичко около себе си. Например, той може да препрограмира някои клетки на имунната система, които са вредни за тумора, така че те да му помогнат. Но физическата активност променя всичко в полза на човешкото здраве. Тя намалява хроничното възпаление, намалява висцералната мазнина, помага на тялото да „довърши“ микрометастазите. Освен това, активният човек понася по-добре лечението и има по-голям шанс да издържи цялото планирано количество химиотерапия.
Какви упражнения са подходящи за различните видове рак?
Има ли разлика каква фитнес програма ще изберат хората с онкологични заболявания в различни стадии?
Съществува определена закономерност: физическата активност е ефективна при почти всички форми на рак. Това важи особено за видове онкологични заболявания като рак на стомаха, червата, простатата, белия дроб, гърдата и други често срещани случаи. Разбира се, проучванията показват, че някои специфични видове тумори, като например детски онкологични патологии или хематологични заболявания (левкемия, лимфом), вероятно изискват отделно проучване, тъй като тяхната природа се различава от класическите солидни тумори.
Умерените упражнения се считат за оптимални, с леко повишаване на сърдечната честота и леко учестено дишане
Това може да бъде бързо ходене или изкачване на стълби.
За здравословен ефект, сърцето ви трябва да бие по-бързо, а белите ви дробове да работят по-усилено по време на разходка – тогава се активират необходимите процеси и метаболизмът ви се променя. В английския език има добър термин за това – „brisk-walking“. Това е бързо ходене. Когато ходите с такова темпо, че леко се задъхвате. Или например, изкачили сте се до петия етаж без асансьор – и се задъхвате. Това е изключително полезно натоварване.
Правилата за постепенно натоварване, започвайки с кратки разходки и постепенно увеличавайки разстоянието и темпото, остават същите.
Важно е да се избягват прекомерни усилия, особено веднага след химиотерапевтични сесии, когато силите са ограничени.
На различните етапи от лечението натоварването може да се променя
Има обаче едно относително универсално правило: полезно е изпълнимо натоварване, поне 2,5 часа седмично умерена/интензивна активност.
По време на химиотерапия е важно да не се пренатоварвате до степен на умора.
Няма нужда да се стига до абсурд, че сте били толкова активни сутрин, че да прекарате остатъка от деня в легнало положение. Може би първите два дни след химиотерапията изобщо няма да имате време за упражнения. Но когато се възстановите, можете постепенно да станете по-активни.
ВНИМАНИЕ! Ако има усложнения (костни метастази, отоци) – консултирайте се с Вашия лекар относно допустимото натоварване.
Какво физическо натоварване да се избягва?
Най-вероятно при избора на физическа дейност трябва да се избягва следното: скачане, вдигане на тежести и наранявания от контактни спортове.
Как активността се бори с лошото настроение и депресията?
Всъщност, дори обикновените домакински задължения, като например игра с децата и внуците или почистване на къщата, могат да бъдат чудесен начин да превключите мозъка от фокусиране върху трудни мисли за себе си и здравето си към нещо конструктивно.
Представете си, че идва възрастен пациент и казва: „Докторе, вероятно не трябва ли сега да имам контакт с внуците си?“
Лекарят ще се изненада и най-вероятно ще отговори: „Какво имате предвид, никакъв контакт?! Напротив, определено трябва да играете и да общувате с внуците си!“ Разбира се, има една уговорка. Да, децата са основните преносители на инфекции, това е факт. Ако пациентът е изключително отслабен, имунната система практически липсва, особено по време на грипния сезон или ако детето ходи на детска градина и постоянно “пренася” нещо – тогава контактът може да бъде опасен.
За по-голямата част от пациентите на конвенционална химиотерапия, без тежка имуносупресия (потискане на имунната система), рискът не е толкова голям, а ползата е огромна!
Същото се отнася и за работата. Пациентите питат: „Може би не трябва ли да ходя на работа?“ А лекарят навярно ще отговори: „Защо да не ходите? Какво значи това, да седите сам вкъщи между четири стени?“ Да, трябва да се ходи на работа, защото работата е едновременно социална среда и рутина, която разсейва.
Просто болният от рак няма да има време да се товари с тежки мисли
Освен това, това е и физическо натоварване: да стигнеш до работа, да се разхождаш из офиса, не е същото като да извървиш 10 метра от дивана до хладилника. Искате или не, през деня ще тичате от етаж на етаж, ще вършите някакви домакински задължения. Тази ежедневна, постижима дейност е онова толкова необходимо, лечебно натоварване.
Предимства на движението: само факти
1. Проучване на Университета в Юта , включващо хора с рак на дебелото черво, установи, че ако спортувате поне 150 минути седмично, активността на гените, свързани с растежа и метастазите на тумора, се намалява. Оказва се, че упражненията „изключват“ гените, които помагат на рака да расте и да се разпространява. Упражненията след химиотерапия намаляват риска от рецидив с 28% и смъртността с 37%.
2. Друго проучване върху рака на гърдата установи, че жените в различни стадии на заболяването (от стадий 1 до стадий 3), които комбинират ≥150 минути активност седмично със здравословна диета (повече зеленчуци/плодове, по-малко захар), са два пъти по-склонни (53% срещу 28%) да постигнат пълно унищожаване на раковите клетки в отговор на химиотерапия преди операцията.
Ефектът е особено забележим при сложни и агресивни видове рак, което доказва, че начинът на живот може да бъде мощен двигател на здравето
3. Аеробните упражнения по време на химиотерапия за рак на яйчниците значително намаляват риска от развитие на изтръпване на ръцете и краката (полиневропатия), както е потвърдено от няколко проучвания. Това не само подобрява качеството на живот, но и помага на жените да завършат целия курс на лечение.
Източник: ayzorov.ru
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!





