Нека Ви помогнем да намерите продукт, който ще реши проблема Ви!

Какво е анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев) и как се проявява?

Анкилозиращ спондилит е системно възпалително заболяване на съединителната тъкан. Засяга основно ставно-лигаментния апарат на гръбначния стълб, както и периферните стави

анкилозиращ спондилит

Анкилозиращ спондилит повлиява върху здравето и вътрешните органи. Заболяването има тенденция да бъде хронично и прогресивно.

Анкилозиращият спондилит има и алтернативни имена: болест на Струмпел-Бехтерев-Мар и ревматоиден спондилит.

Анкилозиращ спондилит: кой и как откри заболяването?

Първото описание на това заболяване в медицинската литература е дадено през 1559 г. от италианския хирург и анатом Реалдо Коломбо: той представя анатомично описание на два скелета с аномалии, типични за анкилозиращ спондилит.

Заболяването обаче става известно в целия свят благодарение на руския невролог и психиатър Владимир Михайлович Бехтерев , който през 1892 г. пръв описва основните клинични прояви на заболяването, наречено „скованост на гръбначния стълб с изкривяване“. Пет години по-късно патологията е описана и от немския невролог Адолф фон Щрюмпел, използвайки термина „хронично анкилозиращо възпаление на гръбначния стълб и сакроилиачната става“. През 1898 г. френският невролог Пиер Мари описва една от формите на заболяването – увреждане на гръбначния стълб със задължително участие в процеса на тазобедрените и раменните стави – и го нарича ризомелна спондилоза.

Кой страда от анкилозиращ спондилит?

Според Голямата медицинска енциклопедия анкилозиращият спондилит засяга приблизително 90% от мъжете на възраст 20-40 години. Това заболяване се среща доста често: приблизително 1 случай на 1000 души от населението.

Подобряване на методите за диагностициране на заболяването е довело до факта, че откриването на спондилоартроза при жените започва постепенно да се увеличава. Междувременно тази патология все още се диагностицира по-често при мъжете, отколкото при жените – приблизително 2-5 пъти. Освен това при мъжете заболяването по правило протича по-агресивно и в повече случаи достига етапа, когато ставата става неподвижна.

Причини за анкилозиращ спондилит

Причините, условията и механизмът на възникване на анкилозиращ спондилит не са напълно изяснени. Има огромен брой провокиращи фактори, включително наследственост, увреждане на гръбначния стълб и инфекциозно-алергичен фактор. Хипотермията, която повишава чувствителността към всяка фокална инфекция, присъстваща в тялото, както и хроничният стрес могат да допринесат за развитието на болестта.

Възпалителен процес, който продължава дълго време на фона на голям брой различни заболявания, е възможно да играе роля в развитието на заболяването. Те включват псориазис, болест на Крон, улцерозен колит, увеит и иридоциклит. Заболяването може да възникне и след урогенитални и чревни инфекции.

Значение има и генетичната предразположеност. При 70-80% от пациентите в кръвта се открива антигенът на хистосъвместимост HLA-B27. Това е специфичен протеин, намиращ се на повърхността на имунните клетки, чието присъствие се свързва предимно с анкилозиращ спондилит и друг серонегативен спондилоартрит.

Как започва болестта на Бехтерев?

В повечето случаи анкилозиращият спондилит започва незабелязано, с увреждане на лумбосакралния гръбначен стълб (в някои случаи цервикалния гръбнак). Възпалителният процес обикновено започва от сакроилиачните стави, като се разпространява неравномерно и бавно към надлежащите части на гръбначния стълб. В отговор на възпалителните промени възниква мускулно напрежение, което увеличава болката и причинява нарушения на кръвообращението. Впоследствие, възпалителният процес в междупрешленните стави постепенно води до тяхната неподвижност. В същото време настъпва осификация (вкостяване) на лигаментния апарат и често се променят телата на прешлените и хиалиновите пластини (разположени между тялото на прешлените и междупрешленния диск).

В някои случаи заболяването започва с увреждане на периферните стави (тазобедрени, коленни и други), последвано от увреждане на гръбначния стълб.

При анкилозиращ спондилит настъпва бърз вкостяване на лигаментния апарат и хрущялната тъкан на гръбначния стълб. Това заболяване се характеризира с ранно увреждане на междупрешленните, костовертебралните стави и лумбосакралните стави. По време на заболяването, по-специално, костната тъкан се променя: ставните повърхности стават неравномерни, появяват се огнища на деструкция (разрушаване) и се развива субхондрална остеосклероза (удебеляване на костната тъкан, разположена директно под ставния хрущял).

В ранен стадий на заболяването се откриват патологични промени в междупрешленните връзки и се появяват признаци на вкостяване на лигаментния апарат на гръбначния стълб. В по-късните етапи, след образуването на костна тъкан на костовертебралните стави, този процес засяга междупрешленните хрущяли. Те се стесняват значително, губят своята еластичност и се заменят с груба фиброзна и костна тъкан, след което настъпва пълна синостоза (патологично сливане на костите).

В края на заболяването гръбначният стълб става крехък, извит и нееластичен, подобен на дълга тръбна кост

Наред с увреждането на гръбначния стълб и ставите, анкилозиращият спондилит може да бъде придружен от увреждане на други органи и системи:

• стомашно-чревния тракт (възпалително заболяване на червата);
• кожата и нейните придатъци (псориазис и др.);
• очите (увеит и иридоциклит);
• сърдечно-съдовата система (аортит, по-рядко – перикардит, миокардит);
• бъбреците (амилоидоза).

От страна на вегетативната нервна система може да се появи бледа кожа, повишено изпотяване, хипертрихоза и чупливи нокти. От психическа страна се отбелязват повишена раздразнителност, сълзливост, намалена производителност, нарушения на съня и възможна депресия.

Какви са видовете анкилозиращ спондилит?

Има две форми на анкилозиращ спондилит: централен, когато е засегнат само гръбначният стълб (25-30% от случаите) и периферен – в допълнение към гръбначния стълб са засегнати периферни стави (75% от случаите).

При периферната форма на заболяването най-често се засягат тазобедрените и коленните стави, по-рядко глезенните, лакътните и гривнените стави. Последователността на увреждане на гръбначния стълб и ставите може да бъде различна. В някои случаи ставите на крайниците се засягат преди гръбначния стълб, при други – след засягане на гръбначния стълб, а при трети – наблюдава се едновременно увреждане както на ставите, така и на гръбначния стълб.

В зависимост от резултатите от рентгеновото изследване се разграничават три етапа на заболяването

1. Първият започва с наличието на признаци на възпаление на сакроилиачната става.

2. На втория етап се появяват признаци на анкилоза (неподвижност).

3. На третия етап се диагностицират костни израстъци във всяка част на гръбначния стълб.

Какви са основните симптоми на болестта на Бехтерев?

В ранния стадий на анкилозиращ спондилит възникват трудности при диагностицирането, тъй като няма ясна клинична картина и характерни промени, които да са видими на рентгеновата снимка. Понякога оплакванията на пациентите са толкова незначителни, че заболяването се диагностицира няколко години след началото му.

Ранните симптоми на увреждане на гръбначния стълб включват:

∙ болка, разпространяваща се в тазобедрените стави и областта на слабините;

∙ болка в лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, която се появява при физическо натоварване, при продължителен престой в едно положение или в покой, понякога само при физическо натоварване, особено при носене на голям товар в едната ръка;

∙ болка в областта на костите на петата, сухожилията на петата, временна болка в различни стави (рамо, тазобедрена става, коляно);

∙ субфебрилитет;

∙ оплаквания от повишена умора, слабост, загуба на апетит, загуба на тегло.

Когато заболяването засяга гръдния кош, се появяват следните симптоми:

∙ интеркостална невралгия;

∙ опасваща болка в гърдите, засилваща се при дълбоко вдишване, кашляне или слизане по стълбите;

∙ болка на нивото на костовертебралните стави от двете страни;

∙ понякога – болки в сърцето, стомаха, бъбреците;

∙ загуба на тегло, особено при силна болка.

В късен стадий на заболяването патологичният процес засяга всички части на гръбначния стълб. Синдромът на болката става по-слабо изразен, но постоянен, особено при движение и физическа активност. Има забележима промяна в позата.

Наблюдават се и следните симптоми:

∙ намалена работоспособност;

∙ задух, особено след хранене;

∙ атрофия на правите гръбни мускули, поради което пациентът започва да се движи, като разтваря широко краката си и прави люлеещи се движения с главата.

Когато шийният отдел на гръбначния стълб е включен в заболяването, следните симптоми стават характерни:

∙ болка при движение на главата;

∙ ограничена подвижност в цервикалната област, възможна е пълна неподвижност – шията е фиксирана в наклонено положение напред, главата е спусната надолу, брадичката докосва гръдната кост;

∙ понякога – тилна или брахиална невралгия, нарушена реакция на зеницата, сърдечна дейност, астматични пристъпи.

Наличието на спондилоартрит може да се подозира, ако се появят следните симптоми:

∙ постоянна болка в гръбначния стълб, продължаваща повече от три месеца;

∙ признаци на артрит (болка, подуване, зачервяване на ставите);

∙ признаци на ентезит (болка в областта на петата, подуване и зачервяване на ахилесовите сухожилия);

∙ признаци на дактилит (увеличаване на обема на всички тъкани на един или повече пръсти на ръцете или краката, придружено от зачервяване и болка);

∙ сутрешна скованост в ставите и гръбначния стълб с продължителност над 60 минути;

∙ събуждане през нощта от болки в гърба и ставите;

∙ наличие на предварително установени диагнози псориазис, болест на Крон, улцерозен колит, увеит или иридоциклит при пациента или неговите роднини по първа линия;

∙ наличието на спондилоартрит при роднини, особено при установено носителство на HLA-B27.

Как се лекува ревматоидният спондилит?

Лечението зависи от установените прояви на заболяването. Използват се фармакологични методи (лекарства, насочени към намаляване на възпалението, облекчаване на болката, поддържане на подвижността на гръбначния стълб и ставите и др.), Прилага се и нелекарствено лечение (физиотерапия, масаж и др.). В някои случаи се налага ортопедично хирургично лечение. Необходимата терапия се избира и предписва от лекаря след диагностика и преглед. Самолечението е опасно.

Източник: bme.org

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *