Епилепсия – тук са изброени най-ефективните методи за лечение

Епилепсията е състояние, отличаващо се с периодични или епизодични (спорадични) пристъпи, които може да включват многократни мускулни конвулсии (гърчове). Припадъкът е внезапно нарушаване на нормалната електрическа дейност на мозъка. Съпътствано е от промяна на съзнанието и други неврологични и поведенчески прояви.

епилепсия
Епилепсия – как се лекува?

Как се лекува?

Техники за релаксация

Стресът увеличава броя на пристъпите при 30% от хората, които имат епилепсия. Техниките за релаксация осигуряват известно усещане за контрол над заболяването. В никакъв случай обаче не бива да заместват лекарствата за контрол над припадъците или да се прилагат без одобрението на лекаря на пациента.

Йога, медитация и любимото хоби помагат на някои хора да релаксират и по-ефективно да се справят със стреса. Техниката биофийдбек (обратна връзка) може да научи възрастните хора и юношите как да разпознават аурата и как да спрат разпространението й. Децата под 14 години обикновено не са в състояние да разберат и да прилагат принципите на биофийдбек.

Акупунктура

Лечението с акупунктура обикновено помага на болните да се чувстват по-спокойни и отпуснати.

Акупресура

Акупресурата, подобно на акупунктурата, има същото приятно отпускащо въздействие.

Ароматерапия

Ароматерапията представлява смесване на масла от ароматни растения и други (носещи) масла и втриването им в кожата. Използват се и специални аромалампи, които разпръсват уханието в цялото помещение.

ароматерапия
Ароматерапията помага при епилепсия

Маслата за ароматерапия влияят върху тялото и мозъка, но неразредените масла не бива да се прилагат директно върху кожата. Иланг-иланг, лайката или лавандулата създават спокойно настроение. Болните от епилепсия не бива да използват масла от розмарин, исоп, цитруси (например лимон), градински чай или резене. Изброените масла имат стимулиращо въздействие върху мозъка.

Алопатично лечение

Целта на лечението от епилепсия е да елиминира припадъците или да разреди и отслаби симптомите.

Дългосрочната антиконвулсивна медикаментозна терапия е най-разпространената форма за лечението на епилепсия.

Медикаментозно лечение

За контролирането на някои симптоми е възможно да се наложи прилагането на комбинация от лекарства, но много от болните с епилепсия вземат едно от следните лекарства:

– Фенитоин (дилантин)

– Карбамазепин (тегретол)

– Фенобарбитал (барбитурати – натрий)

– Примидон (мизолин)

– Валпроева киселина, натриев валпроат (депакин)

– Клоназепам (клонопин или диазепам)

– Етосуксимид (заронтин)

Дилантин, тегретол, барбитурати и мизолин се използват за контрол и управление на генерализирани тонично-клонични пристъпи и комплексни парциални пристъпи. Депакин, клонопин и заронтин се предписват на болни с абсансни (краткотрайни) пристъпи. Друг медикамент – леветирацетам (кепра), дава положителни резултати за намаляване на парциалните пристъпи при по-възрастни пациенти, и то с много малко странични ефекти.

Малобройните странични ефекти са изключително важни, защото възрастните пациенти често имат и други заболявания и се налага да приемат лекарства, които може да си взаимодействат с лекарствата за контролиране на пристъпите.

Наличните медикаменти често се променят, а лекарят определя най-доброто лечение за всеки пациент. В доклад от 2003 г. е установено, че монотерапията (използването само на един медикамент вместо комбинация) въздейства по-добре при повечето пациенти. Колкото по-неусложнено е лечението, толкова по-вероятно е болният да се повлияе и да контролира по-добре пристъпите.

Болните от епилепсия, чиито пристъпи са добре контролирани, трябва редовно да си правят кръвни изследвания. Измерва се нивото на контролиращия пристъпа препарат и се проверява дали лекарството предизвиква някакви промени в кръвта или във функцията на черния дроб.

епилепсия лечение
Болните от епилепсия трябва редовно да си правят кръвни изследвания

При появата на признаци за токсичност на медикамента, например неконтролируеми движения на очите, мудност, световъртеж или хиперактивност, замъглено виждане, неясен говор, гадене, повръщане или проблеми със съня, лекарят трябва да бъде уведомен.

Статус епилептикус изисква спешно лечение, обикновено с валиум (диазепам), ативан, дилантин или барбитурати. На пациентите, чието състояние се дължи на ниска кръвна захар, се дава венозен разтвор на декстроза (глюкоза). Витамин В1 се влива венозно, когато статус епилептикус е резултат от рязко спиране на приема на алкохол при алкохолизъм. Декстрозата и тиаминът по същество са безвредни и понеже забавянето на лечението може да бъде пагубно, тези препарати се дават рутинно. Обикновено е трудно да се снеме анамнеза от пациент със статус епилептикус.

Непроследими са пристъпите, чийто контрол с лекарства или без седиране е невъзможен, или пък имат други нежелани странични ефекти. При тях може да се прибегне до хирургическа намеса за елиминиране или контрол.

Хирургическо лечение

Възможна е хирургическа намеса при пациенти, чиито трудни за овладяване припадъци се дължат на малки фокални лезии (огнища на увреждане). Те могат да бъдат отстранени без опасност за пациента, без промяна на неговата личност, без притъпяване на сетивата му или намаляване на способността му да функционира.

хирургия
Понякога е възможна хирургическа намеса при пациенти, чиито трудни за овладяване припадъци се дължат на малки фокални лезии

Прави се физически преглед, за да се удостовери, че пристъпите на болния са причинени от епилепсия. Не се прилага хирургична намеса за лечение на болни с остри психиатрични разстройства или със здравословни проблеми, издигащи рисковите фактори до неприемливи нива.

Не се препоръчва хирургическа намеса, освен ако не се е случило следното:

– Най-добрите медикаменти за контролиране на пристъпите не са успели да овладеят задоволително симптомите на заболяването.

– Причината за пристъпите на пациента е прецизно локализирана.

– Налице е основателна причина да се вярва, че хирургическата намеса значително ще подобри здравето и качеството на живота на болния.

Всеки болен, който обмисля възможността за хирургично лечение на епилепсия, се подлага на прецизен преглед от един или повече невролози, неврохирурзи, неврофизиолози и социални работници. Психиатър, свещеник или друг духовен наставник може да помогне на болния и на семейството му да се справят със стреса, който се проявява по време и след процеса на избор.

Видове хирургична намеса

Хирургичните техники, използвани за лечение на трудни за овладяване пристъпи на епилепсия, са:

– Лезионектомия – отстраняването на лезията (увредена мозъчна тъкан) и на известно количество околна мозъчна тъкан е много ефективен начин за контролиране на пристъпите. Отстраняването само на част от лезията, когато пристъпите не са причинени от ясно определени лезии, намалява ефективността на процедурата.

– Темпорални резекции – отстраняването на част от темпоралния дял и на частта от мозъка, която се свързва с чувствата, паметта и емоциите (хипокампуса), предизвиква добър до отличен контрол на пристъпите в 75-80% от случаите с подходящо подбрани болни и с подходящи видове темпорална епилепсия. При някои пациенти се появяват следоперативни проблеми с говора или с паметта.

– Екстратемпорална резекция – тази процедура включва отстраняване на част или на целия фронтален дял — онази част от мозъка, която се намира точно зад челото. Фронталният дял подпомага регулирането на движението, планирането, преценката и личността. За предотвратяване на следоперативни проблеми с говора и подвижността трябва да бъдат положени специални грижи. Екстратемпоралната резекция е най-ефективна при болни, чиито пристъпи не са често повтарящи се.

– Хемисферектомия – този метод на отстраняване на мозъчна тъкан се прилага ограничено само върху болни с много остра епилепсия и с аномални електрически импулси, които често преминават от едната страна на мозъка до другата.

Хемисферектомията се прилага най-често на бебета или на малки деца със сериозно мозъчно увреждане или разстройство по рождение, или придобито на много ранна възраст.

– Калозотомия – при тази процедура, алтернатива на хемисферектомията при болни с вродена хемиплегия (парализа на едната половина на тялото), се отстранява част или цялата бяла материя, разделяща двете полукълба на мозъка. Калозотомията се извършва най-вече на деца, които често се нараняват при падане по време на пристъпите. Ако отстраняването на две трети от корпус калозум (мазолестото тяло, което свързва двете мозъчни полукълба) не доведе до трайно подобрение на състоянието на болния, с втора операция се отстранява и останалата една трета.

– Множествени субпиални транссекции – тази процедура се използва за контрол над разпространението на възбудата, която възниква в областта от мозъчната кора, отговорна за сложното мислене и умението да се разсъждава.

Други видове лечение

Стимулация на блуждаещия нерв. Процедурата е одобрена за възрастни и младежи (над 16 години) с трудно контролируеми пристъпи и се осъществява посредством подобно на пейсмейкър устройство. Имплантира се под кожата в горната лява страна на гърдите, за да осигурява периодична стимулация на блуждаещия нерв (вагуса). Блуждаещият нерв минава отстрани на врата към мозъка и влияе върху преглъщането, говора, дишането и още много други функции. Стимулацията му може да предотврати или да скъси пристъпите.

Източници: wikipedia,health.com,epilepsy.com

Оценете статията
Оценка 3.4 от 7 гласували

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.