Ще помисля за това утре: Желанието за отлагане: преумора, мързел или болест?

Психиатър обяснява защо желанието за отлагане може да е признак на нов подтип депресия

Как да разберем на практика, че склонността и желанието за отлагане на нещата за по-късно не е мързел и „вредна“ черта на характера, а признак на истинско заболяване, една от формите на депресивно разстройство?

„Диагнозата на Скарлет О’Хара“

„Ще помисля за това утре“ е мотото на героинята от романа „Отнесени от вихъра“ Скарлет О’Хара. Поне веднъж месечно това си повтаря и всеки един от нас. Но за някои отлагането на вземането на решения, както и правенето на нещата по-късно, се превръща в ежедневна практика. Разбира се, ако се случва по-често това може да вбеси хората около нас, да промени живота ни, както и да се отрази на нас самите не по най-благоприятния начин. Преди това се наричаше мързел и безотговорност, докато днес по-често се използва модерната дума „отлагане“. В никакъв случай подобно състояние не винаги е „естествена“ черта на личността на човека. Проблеми с изпълнителните функции – както между другото се нарича прокрастинацията – могат да бъдат признак на сериозно заболяване. А именно нов подтип депресия. Това заключение направиха учени от Станфордския университет (САЩ).

В статия, публикувана в научното медицинско списание JAMA Network Open, изследователите идентифицират специфичен тип депресивно разстройство. Тези, които страдат от него, се характеризират не толкова със загуба на радост от живота и апатия, колкото с „изразена когнитивна дисрегулация“, пишат авторите на статията.

Това са проявите:

– нарушение на паметта;
– липса на самоконтрол;
– намалена концентрация;
– бавно вземане на решения;
– трудности с планирането и редица други проблеми със същите тези изпълнителни функции.

Как протече проучването

Учените от Станфорд проследиха 1008 възрастни, диагностицирани с депресия. На участниците е предписан един от трите най-разпространени антидепресанти. И трите лекарства са от групата на повлияващи серотонина.

Клиничното проучване е продължило 8 седмици. В крайна сметка се оказва, че 27% от пациентите, тоест почти всеки четвърти, имат по-значително когнитивно увреждане. ЯМР показа, че такива хора се характеризират със специално намаляване на активността в определени области на мозъка. Те почти не реагирали на „серотониновите“ антидепресанти: подобрението от лекарствената терапия е било минимално.

След като анализираха характерните отличителни черти, учените предложиха да се идентифицира нов подтип депресия, който те нарекоха „когнитивна“. Такава градация ще помогне за по-добрата диагностика на депресивните разстройства. И като резултат ще е налице един по-ефективен подбор на лечение, каза един от авторите на изследването, д-р Лора Хак, професор по психиатрия и поведенчески науки в Станфордския университет.

Желанието за отлагане: преумора, мързел или болест?

Как да разберем на практика, че склонността да отлагаме нещата за по-късно не е мързел и „вредна“ черта на характера, а признак на истинско заболяване, една от формите на депресивно разстройство? И как се лекува този специален подтип депресия, ако не се повлиява добре от конвенционалната терапия?

„Като цяло оплакванията и наличието на когнитивно увреждане при депресия са много чести“, отбелязва лекарката. – Типичен пример е една моя пациентка, която беше най-добрата във фирмата, даваха я за пример, оценяваха я от ръководството. Преди изпълняваше задача за час и половина, а сега ѝ отнема близо 6 часа да се справи с нещо, което има горе-долу същите параметри. Шефът все още е доволен от нея, но тя знае, че е способна на повече. Като цяло, влошаването на концентрацията, съсредоточеността и намаляването на производителността са типични симптоми на депресия. Човек трудно се насилва да направи нещо. Няма достатъчно сили, за да се захване за работа, да се задълбочи в задачите и да започне да ги изпълнява.“

Такива оплаквания има и при обикновена преумора.

Как да различим мързелът като черта на характера и отлагането като проява на депресия?

Затова е измислена психиатрията, за да прави разлика между подобни състояния. По-специално, деперсонализацията може да бъде отличителен белег на депресивно разстройство. Тоест, когато човек ясно се чувства променен (и това може да е причина за спад в производителността). Намалена мотивация, изразено нежелание за работа, особено ако преди не е било така.

Дори при преумора или емоционално прегаряне човек трудно се концентрира и започва да прави неща, които са конкретно свързани с работата, отбелязва експертката. В други сфери на живота склонността да се отлага всичко за по-късно не е толкова силно изразена. Да речем, че тичате радостно и без забавяне да пазарувате, на кино или към плажа. Ако отлагането е причинено от депресия, тогава искате да отложите всичко като цяло, включително и развлеченията.

Лекува ли се, и ако да – как?

Може ли да се подложим на прегледи като ЯМР, да направим тестове, за да сме сигурни: имаме депресия, а не атака на мързел?

Днес няма надеждни методи за диагностициране на депресивни разстройства с помощта на въпросници (ако ви кажат друго, трябва да подозирате опит да ви вземат парите за безполезни процедури). Прилагат се само така наречените формализирани критерии – лекарите провеждат преглед и интервю с пациента, за да установят наличието на съответните признаци.

Какви са тези симптоми? Те включват ли отлагане?

При депресия се променя работата на мозъка, неврохимията. Това може да доведе до факта, че на човек му е трудно да се заеме с работа, всичко излиза извън контрол. Налице е една смазваща загуба на желание да се прави каквото и да било.

Въпреки това, депресията като заболяване може да се лекува. Оказва се, че човек може да се отърве и от проблема с отлагането на нещата за по-късно.

Да, депресията е лечима, казва лекарката. В 70% от случаите тя се лекува с така наречените антидепресанти от първа линия.

Авторите на изследването в Станфорд пишат още, че лекарствата на основата на серотонин действат слабо при когнитивния подтип на депресия. Как се обяснява това?

Известно е, че като цяло около 30% от всички депресии са резистентни (нечувствителни) към стандартната терапия. В такива случаи се прилагат специални протоколи. Те включват предписването на стабилизатори на настроението, антипсихотици, електроконвулсивна терапия и други подходи.

В допълнение, новата научна статия споменава, че лекарствата, предписани за ADHD (разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност), могат да бъдат ефективни за лечение на когнитивния подтип на депресия.

А ако човек все още не е в депресия, а иска да се отърве от отлагането като черта на личността – какво да направи?

Не психиатрията разбира от такива въпроси, а психологията. Трябва да потърсите помощ от психотерапевт, съветва д-р Лора Хак.

Вярно ли е, че депресията причинява загуба на апетит?

Казват, че депресията се разпознава по загуба на апетит. Но ако настроението е лошо, но храната все още е вкусна, това е нещо друго.

Съвременните диагностични критерии за депресия включват не само липсата на апетит, но и прекомерното му повишаване. Ето защо някои антидепресанти са насочени, наред с други неща, към намаляване на апетита за храна. Същото е и със съня. Преди класическият набор от симптоми на депресия включваше безсъние. Сега се признава, че е възможна и хиперсомния. Тоест хората, напротив, спят много. Повече от предишните 6-8 часа, но колкото и да спят, все не им е достатъчно. Всичко, което на границата или под минимума, както и такова, което е в повече, може да е и симптом на депресия.

Източник: www.onlymyhealth.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!