План за профилактичен преглед пести ненужни изследвания, процедури и пари

По-лесно е да се справим с болестите в зародиш, отколкото да ги лекуваме, когато придобият пълна сила

Следователно, профилактичен преглед трябва да се извършва от абсолютно всички хора на възраст от 20 до 40 години с честота веднъж на 2-3 години.

След навършване на 40 това трябва да се превърне в задължителна годишна традиция (като украсяването на елхата по Коледа или боядисването на яйца по Великден).

Д-р Олег Абакумов, общопрактикуващ лекар и пулмолог дава насоки за най-важното.

Защо е необходимо да се прави профилактичен преглед?

Профилактичен преглед не е нещо, което се прави, когато човек се разболее и тръгне да търси причината. Прави се когато се чувствате отлично и сте здрави, но все пак трябва да направите необходимите изследвания и да се подложите на прегледи. Необходим е, за да не се пропуснат много заболявания в ранните етапи, когато все още няма симптоми.

Профилактичният преглед не е равен на медицински преглед!

Медицинският преглед е много ограничен. Там определено няма да ви предложат ЯМР или консултации с тесни специалисти. Може да се каже, че профилактичните прегледи са нещо като СПА процедури, със забележката, че са много по-нужни.

Диабет, онкология, сърдечни проблеми са наблюдавани при ваши роднини? Вероятността да ги имате е голяма. Затова включете във вашите близки планове тясно насочените прегледи, изброени в списъка.

Основен преглед стъпка по стъпка

1. Лекар, разбира се, къде без него!

Първо отивате на лекар. Ще ви е необходим специалист според оплакванията. Какъв точно, може да ви каже личния лекар.

Препоръчително е да вземете със себе си минали резултати от изследвания и епикризи. Това посещение ще ви спести излишни разходи за ненужни процедури.

Инструкции как да отидете на лекар за профилактичен преглед:

• Уговорете среща с лекаря по-близо до началото на работния му ден. Така ще има по-малък шанс да чакате на опашка (тя се натрупва поради продължителни консултации и пациенти, които са влезли в кабинета „просто да попитат“). А и лекарят ще бъде по-малко уморен и, следователно, по-внимателен.

• Планирайте гардероба си така, че да не прекарвате много време в събличане и обличане.

• Бързо подгответе документите: за целта ги организирайте предварително в подходяща папка.

• Решете от какво ще се оплачете в самото начало. Всякакви незначителни подмятания, от рода на: „Обаче още ме боли ухото от миналата зима“ или оплакванията на близките ви, отложете за края на срещата. Веднага след като лекарят каже: „От какво се оплаквате? – отговорете ясно, точно, изчерпателно и бързо.

• Бъдете готови да си спомните за хронични заболявания и операции, които сте претърпели, както и за хронично или онкоболни роднини.

• Вземете със себе си диктофон или запишете посещението на мобилния телефон. Докато излезете от кабинета, ще сте забравили половината. Разбира се, първо попитайте лекаря, ако той няма нищо против. Между другото, има шанс подобно действие да го мобилизира и да се превърне в стимул за формулиране на насоките по-подробно и по-точно. Например, да не ви предписва фуфломицини (лекарства, които не лекуват, но са скъпи) и безполезни изследвания.

• Чувствайте се свободни да задавате въпроси, дори и да изглеждат глупави. Като например: как да приемате хапчета, които са предписани да се пият „три пъти на ден“ – преди или след хранене.

• Запомнете името на лекаря и започнете разговора, като се обърнете към него с двете му имена – д-р Иван Иванов, примерно. Това има магическо свойство: превръща ви от случаен пациент в търпелив приятел и може един ден да ви се отплати добре (при чести посещения при същия лекар).

2. Анализи

• Общ кръвен анализ (ПКК – пълна кръвна картина);
• Глюкоза, креатинин, ASAT, ALAT;
• Общ анализ на урината;
• С-реактивен протеин;
• Феритин;
• Серумно желязо;
• Тиреоидни хормони Т3, Т4 и TSH;
• Коагулограма;
• Холестерол (HDL, LDL);
• Скрининг за хиперхолестеролемия от 20-годишна възраст – веднъж на 5 години (ако има затлъстяване, диабет или артериална хипертония – още повече!);
• Анализ за общ холестерол и триглицериди;
• Липопротеини с висока („лоша“) и ниска („добра“) плътност.

3. Задължителни прегледи и лекари

• Измервайте кръвното налягане – веднъж годишно, ако стойностите са в нормалните граници (110-120 / 70-80 mm Hg) и нямате сериозни оплаквания;
• Флуорография, поне веднъж в годината. Позволява ви да идентифицирате тумори, области на възпаление, патологични образувания и фиброза.

• ЕКГ (Задължително! Много е важно да се контролира работата на сърцето).

• Ултразвук (В идеалния случай – най-важните органи. Но зависи от финансовите възможности).

Задължително, след навършване на 40 години, определено ще имате нужда от:

• Ултразвук на сърцето и съдовете на шията;
• Ултразвук на корема;
• Ултразвук на отделителната система;
• Ултразвук на щитовидната жлеза.

Зъболекар

Няма нужда да се страхувате! Повярвайте, превантивните срещи със зъболекаря са по-поносими от тези с машинката по-късно.

Офталмолог

Прекарвате ли много време на компютъра или пред телефона? Тогава не забравяйте да добавите офталмолог към списъка! Необходимо е да се следи състоянието на ретината, зрителната острота и вътреочното налягане.

Дерматолог-онколог

Хората със светла кожа и голям брой бенки трябва да посещават дерматолог-онколог веднъж годишно.

Флеболог

Ако работите на крак, тогава консултацията с флеболог и ултразвук на съдовете на долните крайници е почти задължително да се извършват всяка година, като по часовник. В противен случай, спешно ще трябва да си потърсите седяща работа. Или още по-лошо – в легнало положение (заради влошено венозно здраве).

Проктолог

След 40 години се включва проктолог в списъка. И от 50 до 75 години – веднъж на всеки 10 години се преминава през колоноскопия (по-рано от 50 години, ако има утежнена онкологична история, чревни полипи или възпалителни заболявания).

След 55 не забравяйте да добавите ревматолог и кардиолог (ЕКГ в покой и с упражнения, оценка на липидния профил, измерване на налягането, ултразвук на съдовете на долните крайници и доплерография на съдовете на мозъка).

За жени

• Гинеколог. Определено не може да се измъкнете от годишното посещение при гинеколога и вземането на ПАП тест (позволява да се открие рак на шийката на матката в ранните етапи), както и да се направи намазка и ултразвук на тазовите органи. ПАП тест не се прави след 65 години, ако сте имали три отрицателни теста през последните 10 години.

• Ултразвук и мамография. До 40-годишна възраст не забравяйте да включите в този списък и ултразвук на млечните жлези.

• След 40 – мамолог и мамография на всеки 2 години, а след 50 – ежегодно.

• След 45 години – онкомаркер за рак на яйчниците CA-125. Прави се кръвно изследване, като може да включите още няколко туморни маркера, по желание и според зависи от финансовите възможности.

• След 65 – скрининг за остеопороза – рентгенова денситометрия (по показания по-рано от 65 години: фрактури на костите, или ако има рискови фактори за остеопороза).

За мъже

След 40 години лекарят предписва ултразвук на простатата и кръвен тест за PSA (определя количеството на простатно-специфичния антиген в кръвта).

Спирография с бронходилататор. Ако пушите дълго време или ако по време на работа сте изложени на прах.

Отделно трябва да се имат предвид изследванията след прекаран COVID. Те включват:

• Общ кръвен анализ;
• Биохимичен анализ (оценка на функцията на бъбреците и черния дроб);
• С-реактивен протеин и феритин (за изключване на възпаление);
• Ако ритъмът и честотата на сърцето са нарушени – хормони на щитовидната жлеза и B-тип натриуретичен пептид (BNP), ако има дискомфорт в гърдите, задух и подуване на краката.

Ако ви преследва обща слабост, ако косата пада и ноктите стават избледнели и чупливи, тогава проверявате хемоглобина в общ кръвен тест, за да се изключи анемия, серумно желязо, феритин, 25-OH (калцидиол, форма на витамин D, която се произвежда от черния дроб), витамин D и хормони на щитовидната жлеза.

При продължителна суха кашлица: IgE антитела и еозинофилен катионен протеин. Ако има усещане за липса на въздух и задух, и няма възпаление в кръвта, тогава се преминава през спирография, но винаги с бронходилататорен тест (БДТ). Ако респираторните симптоми продължават повече от 12 седмици, това е повод да се направи рентгенова снимка на белите дробове.

Ако след боледуване от COVID сърцето „боде“:

• Направете ехокардиограма на сърцето;
• Определете нивото на тропонин – за да се изключи миокардното увреждане (нормата е по-малка от 0,29 ng / ml);
• Планувайте и направете ЕКГ и Холтер мониторинг за оценка на сърдечния ритъм, аритмии и блокади;
• Ако не можете да правите разлика между сърдечна и белодробна диспнея, направете натриуретичен пептид. Ако е висок, това е признак на сърдечна недостатъчност и трябва да посети кардиолог.

Източник: marinaryabus.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!