Кратък азбучник и описание на най-популярните и ефективни билки – Т – Х

• Тинтява – листата на растението са разположени от двете страни на основната розутка. Цветовете са издължени като туба с пет венчелистчета. Повечето видове са тъмно сини или лилави но има и вариации от бели, кремави до червени. Набраната билка се почиства от примеси и повредени растения. Веднага се разстила на тънък пласт върху рамки или постелки на сянка във сухи и проветриви помещения. Билката е напълно суха, когато най долната част на стеблата при огъване се счупят. Среща се по каменисти места и храсталаци.
• Трънка – силно разклонен бодлив храст, висок от един до три метра, с тъмно сива кора. Листата са елипсовидни до обратно яйцевидни. Цветовете са бели, най често единични. Плодът е костилка, кълбовиден то елипсовиден, тъмно син със синкав восъчен налеп и стипчиво- кисел вкус. Цъфти преди разлистването през март- април. В билколечението се прилагат цветовете и плодовете. Расте из храсталаци, по слогове и край пътища в зоната на дъбовите гори в низините и планините на цялата страна до към 1200 метра надморска височина.
• Хвойна – хвойните са род иглолистни дървета и храсти от семейство кипарисови. В зависимост от таксономичните критерии се разпознават от 50 до 67 вида, разпространени широко в северното полукълбо ( от Арктика на юг до тропическа Африка, както и във планинските части на централна Америка.)Най-характерната особеност на хвойните са техните шишарки по някога наричани неправилно плодове. При тези шишарки всичките люспи са се сраснали в една обща месеста обвивка и шишарките са или сферични или продълговати. Цъфти през май- юни а шишарките узряват през есента на следващата година. В процесът на лечение се използва плодът. Среща се в цялата страна между 800  и 1700 метра надморска височина. Да не се употребява при остри бъбречни заболявания и при бременност! Лечението се провежда само при лекарско предписание и при лекарски контрол. Самолечението може да бъде опасно!
• Хвощ – хвощът се дели на два вида– блатен и полски хвощ. Полският хвощ е многогодишно тревисто растене с дълго разклонено коренище и два вида надземни стебла- пролетно и лятно. Пролетното стебло е неразклонено, кафяво, завършващо на върха със спороносно класче. Листата са редуцирани и сраснали, разположени във възли. Расте по влажни места, насипи, из ливади и по нивите като плевел в цялата страна до 1500 метра надморска височина. Използва се лятното зелено стебло, отрязано на около 20 сантиметра от върха. Да не се смесва със другите разпространени у нас видове хвощ, някой от които са отровни! Блатният хвощ е по едър на вид и отровен! Вирее във блата и мокри ливади. Много е важно, да може да се различава от полския вид! Хвощът съдържа много силиций, от който се нуждае организмът, за да изгради здрави кости, нокти, хрущяли, коса. Силициевата киселина играе важна роля,за кожата, също така и при лечение на рани. Той съдържа много повече минерали, от другите растения. Освен това в състава на растението са доказани полифеноли и алкалоиди. Отровният хвощ се използва в отрови, а полският обратното за противоотрови, тъй като добре пречиства кръвта.
• Хмел – хмелът е тревисто растение с дълго от три до шест метра, ръбесто стебло, покрито със къси извити шипчета. По вътрешната страна на подобните на шишарка цветове се намират етерично маслени жлези. Расте по влажни места из храсталаци и широколистни гори, предимно край реките, из цялата страна до 100 метра надморска височина. Цъфти през май- август. Цветовете на хмела след обработка се използват за производство на бира и билкова терапия. Във фитолечението се използват корените, обелени от външната кафява кора. Расте по сухи тревисти места в дунавската равнина, Свищофско край река Дунав източно от Никопол при сомовит. Внимание! При бране хмелът може да раздразни лигавиците.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!