Плаващ тромб

Плаващ тромб е вид венозна тромбоза, при която кръвен съсирек е свободно разположен вътре в съда и е прикрепен към стената му само с единия край

Плаващ тромб се образува при комбинация от няколко патологични механизма: хиперкоагулация, ендотелно увреждане и забавяне на кръвния поток. Тромбозата се проявява с болка и подуване в засегнатата част на крайника, трофични промени в кожата в тази област. За диагностициране на плаващ тромб се извършва ултразвукова доплерография и флебография, както и изследване на коагулационния капацитет на кръвта. Лечебната програма съчетава консервативна антитромботична терапия с хирургично отстраняване на плаващия тромб.

Плаващ тромб обща информация

Дълбоката венозна тромбоза е едно от най-честите съдови заболявания, срещащо се с честота 160 случая на 100 хил. население. Основната опасност при това заболяване се крие в риска от откъсване на тромб и преминаване през венозната система, което води до развитие на белодробна емболия. Повишен риск от такова усложнение се наблюдава при пациенти с плаващи (ембологенни) тромби, които се регистрират в 40-50% от случаите. Разработването на ефективни методи за тяхното отстраняване и профилактика на усложненията е важна задача в съвременната флебология и съдова хирургия.

Плаващ тромб причини

Етиологичните фактори при блуждаещ кръвен съсирек са подобни на тези на други видове тромбоза. Механизмът на образуване на кръвен съсирек е описан подробно през 1856 г. от немския морфолог Рудолф Вирхов и включва триада от патологични промени: увреждане на ендотела на венозната стена, повишена способност за съсирване на кръвта и локално забавяне на кръвния поток. Предпоставките за образуване на тромб са:

Тромбофилия

Хиперкоагулацията може да бъде причинена от наследствени генетични мутации: дефицит на антитромбин III, дефицит на протеин C и S, аномалия на протромбин G, мутация в ген за Фактор V Leiden. Придобитата тромбофилия често се среща при антифосфолипиден синдром и миелопролиферативни заболявания.

Обездвижване

Принудителната неподвижност на крайниците поради почивка на легло, носене на гипсова превръзка или използване на скелетна тяга допринася за стагнацията на кръвта и образуването на съсиреци. Рисковите фактори включват пътуване с кола или автобус, ако се повтарят редовно и продължават повече от 8 часа.

Хронични заболявания

Вероятността от тромбоза се увеличава при затлъстяване, метаболитен синдром и диабет. От сърдечно-съдовите заболявания най-значими са артериалната хипертония и атеросклерозата на съдовете на долните крайници. Системното съдово възпаление и колагенозите също повишават риска от тромбоза.

Хиперестрогенизъм

Естрогените имат тромботична активност, така че когато нивото им в кръвта се повиши, рискът от образуване на плаващ съсирек рязко се увеличава. Тази ситуация се наблюдава при тумори на яйчниците при жени, неоплазми на хипофизната жлеза и хипоталамуса, неконтролирана употреба на орални контрацептиви и други хормонални лекарства.

Наранявания и операции

Механичното увреждане създава условия за контакт на тромбоцитите със субендотелния слой на съдовата стена, което насърчава активната клетъчна агрегация и образуването на първичен съсирек. Висока вероятност от образуване на тромби се наблюдава при продължителна употреба на венозен катетър, след инсталиране на интраваскуларни устройства (филтри, стентове).

Патогенеза на блуждаещ кръвен съсирек

В 95% от случаите плаващите тромби се намират в съдовете на басейна на долната вена кава. Най-често се засяга илеофеморалния сегмент на венозното русло , като на второ място по честота на увреждане са дълбоките вени на бедрото. При останалите пациенти кръвните съсиреци са локализирани в подколенната вена и дълбоките вени на крака. Размерът на тромбите е около 3-5 сантиметра, а увеличаването на дължината корелира с по-висок риск от отлепване и развитие на тромбоемболични усложнения.

Ключовата патоморфологична характеристика на плаващия тромб е наличието само на една точка на прикрепване към съдовата стена. Останалата част от съсирека е свободно разположена в кухината на съда. Лезията е типична за вени с голям диаметър с интензивен кръвен поток, което предотвратява по-нататъшното прикрепване на тромба към ендотела. Подвижността на съсирека зависи от степента на стеноза: когато луменът на съда се стеснява с повече от 50%, амплитудата на трептенията рязко намалява.

Плаващ тромб симптоми

В случай на тромбоза пациентите се оплакват от разпръскваща болка в пищяла и бедрото, която се засилва по време на физическа активност. Вторият характерен симптом е подуване на дисталните части на крайника. Първоначално кожата в областта на отока ще остане бледа, след това ще придобие цианотичен или „мраморен“ цвят. Болката и подуването са разположени под точката на увреждане на съда, така че тяхното разпространение определя локализацията на плаващия тромб.

Ако съсирекът е малък и кръвотокът в засегнатата вена е запазен, заболяването може да протече безсимптомно. Това е най-опасният вариант за развитие на плаващ тромб, тъй като първата му проява често е болка в гърдите – признак на разкъсване на тромба и преминаване в белодробните съдове. В такава ситуация, в допълнение към болката, пациентите се притесняват от задух , кашлица и хемоптиза , както и състояние преди припадък.

Усложнения

Сериозна последица от плаващ тромб е белодробна емболия, която се среща 3 пъти по-често, отколкото при други видове тромбоза. Смъртността при белодробна емболия е 10-20%, като повече от половината смъртни случаи са в първите часове от началото на заболяването. До 5% от пациентите получават рецидивираща белодробна емболия и нейното усложнение – хронична постемболична белодробна хипертония. Рецидивите обикновено се развиват в рамките на 10 години след първоначалния епизод.

Пациентите с рак са изложени на риск от усложнения от плаващи тромби, като при тях белодробна емболия се среща 4 пъти по-често. Ако такива пациенти получават противотуморна химиотерапия, вероятността от тромбоемболия се увеличава 6,5 пъти. Предразполагащите фактори за усложнена венозна тромбоза включват хронична сърдечна недостатъчност и сърповидно-клетъчна анемия.

Диагностика

При преглед от съдов хирург се определят рисковите фактори и анамнезата, преценява се външният вид на засегнатия крайник, измерват се обемите на двата пищяла, за да се определи степента на отока. За диагностициране на интраваскуларен плаващ тромб е необходим набор от инструментални методи за визуализация и лабораторни изследвания, най-информативните от които са:

• Ултразвуков доплер на вените на долните крайници. Въз основа на резултатите от съдовата доплерография се измерва скоростта и естеството на кръвния поток, оценява се структурата на венозната стена и се определя наличието и локализацията на ембологенен тромб. Размерът, формата и ехоструктурата на съсирека могат да се използват за прогнозиране на риска от тромбоемболични усложнения.
• Флебография. Рентгенографията е най-точният метод за идентифициране на плаващи тромби във всяка част на съдовия басейн. С помощта на контрастно средство се оценява прикрепването на кръвния съсирек към стената на вената и се идентифицират свързаните съдови лезии. По показания методът се допълва с радионуклидна диагностика с белязан фибриноген.
• Кръвни изследвания. Основната оценка на активността на образуване на тромби се извършва въз основа на резултатите от коагулограмата. Индикаторът D-dimer има ценна диагностична стойност; увеличение над 500 μg/l показва остра флеботромбоза. Допълнително се оценява нивото на фибриногена и фибриновите мономери.

Диференциална диагностика

При поставяне на диагнозата е необходимо да се разграничи венозната тромбоза от други състояния, които провокират подуване на долния крайник: лимфостаза , циркулаторна недостатъчност, травматичен оток и хематом на мускулите на прасеца. При липса на типични кожни симптоми за венозни лезии, диференциалната диагноза се извършва с тумори на меките тъкани (рабдомиосаркома , липосаркома, липома), които също могат да причинят подуване на крака.

Плаващ тромб лечение

Консервативна терапия

При остра тромбоза се препоръчва краткотрайна почивка на легло и повдигане на засегнатия крайник под ъгъл от 45° за намаляване на отока. За подобряване на венозния отток и предотвратяване на разширени вени след активиране на пациента се използват еластични бинтове.

Централна роля играе лекарственото лечение, което включва следните групи медикаменти:

• Антикоагуланти. Лекарства с директни и индиректни антикоагулантни свойства се предписват за най-малко 3-6 месеца под контрола на параметрите на системата за кръвосъсирване. В случай на персистиращи рискови фактори за тромбоза, които не могат да бъдат елиминирани, лечението продължава 1 година или повече.
• Антиагреганти. Вторият компонент на антитромботичната терапия са лекарствата за разреждане на кръвта, сред които най-често се предписват тези, съдържащи ацетилсалицилова киселина. Те се допълват с краткотрайни вливания на високомолекулни разтвори за подобряване на реологичните свойства на кръвта.
• Флеботоници. Системните лекарства подобряват венозния и лимфен отток в засегнатия крайник, повишават тонуса на венозната стена и намаляват пропускливостта на капилярите. Като част от комплексната терапия те облекчават симптомите на тромбоза и елиминират условията, допринесли за растежа на плаващ тромб.

Хирургично лечение

Като се има предвид повишеният емболичен риск от плаващи тромби, на пациентите се препоръчва да се подложат на хирургична интервенция. Абсолютни показания за прилагането му са размер на съсирек над 4 сантиметра, стесняване на венозния лумен с 50% или повече и изразени клинични симптоми на тромбоза. Хирургичното лечение се извършва в две посоки: отстраняване на плаващата формация и създаване на пречки за движението й по съдовото русло.

В съвременната съдова хирургия се извършва отворена и ендоваскуларна тромбектомия, лигиране на засегнатите съдове и създаване на временни артериовенозни фистули. За предотвратяване на белодробна емболия се използват кава филтри и филтърни стентове, които предотвратяват прехвърлянето на отделен тромб към други части на венозната система. За да се повиши ефективността на лечението, хирургичните манипулации се допълват от регионална тромболитична терапия.

Прогноза и профилактика

Активната хирургична тактика в комбинация с антитромботична терапия позволява да се предотврати миграцията на плаващ тромб в белодробните съдове в 98% от случаите. В следоперативния период е необходима еластична компресия, рационален избор на лечебна физкултура и ограничения на нежеланата физическа активност. Вторичната профилактика на образуването на тромби се извършва с антитромбоцитни средства, които трябва да се приемат дълго време или дори цял живот.

Здравословни храни за здрави кръвоносни съдове

За укрепване на кръвоносните съдове е разумно да включите в диетата си следните храни:

1. Нуждаете се от храна, съдържаща витамин Е. Този витамин повишава еластичността и гъвкавостта на стените на кръвоносните съдове, предотвратявайки отлагането на холестеролни плаки върху тях. Витамин Е се намира в достатъчни количества в яйцата, зеления лук, черния дроб , марулята, граха и боба;
2. Също така трябва да ядете повече храни с витамин С. Той укрепва капилярите, разрежда кръвта , а стагнацията на кръвта насърчава образуването на тромби. За да обогатите тялото с този полезен елемент, ще трябва да пиете чай с шипки и лимон, да ядете зеле, сладки пиперки, чесън, портокали и грейпфрути;
3. Необходимо е в менюто да се включат продукти с биофлавоноиди. Тези вещества могат да разтварят интравенозни кръвни съсиреци. За да попълните запасите от това уникално вещество, трябва да ядете червени плодове и плодове всеки ден. Това са ябълки, червени боровинки, боровинки и череши.
4. Много хора обичат да ядат пържени картофи, кюфтенца, скара, пушена риба и други меса. Ако нямате сили да се откажете от тях, тогава трябва поне да добавяте по-малко сол.

Кой е изложен на риск от блуждаещ кръвен съсирек?

Ако човек яде много пържени и пушени храни, тогава вероятността от развитие на кръвен съсирек рязко се увеличава.

Когато една жена страда от разширени вени и използва контрацептиви в продължение на няколко години, рискът от образуване на кръвен съсирек се увеличава.

Пушенето на повече от 5 цигари на ден и фрактурите на костите също провокират образуването на кръвни съсиреци.

Ежедневните разходки, яденето на зеленчуци и плодове, липсата на разширени вени и отказване на тютюнопушенето ще изключат човек от броя на жертвите на скитащ тромб.

Възможни последствия

Плаващ кръвен съсирек може бързо да навлезе в кръвоносните съдове, водещи до мозъка, белите дробове и сърцето. Когато блокира лумена на съда, се образува емболия. Неговите последици включват:

• инсулт;
• сърдечен удар;
• некроза на червата, белите дробове и др.

Често това се случва толкова бързо, че лекарите не стигат до пациента навреме и той умира.

Източници: premium-clinic.ru, ktmrt.rf

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!