Начало / Болести и лечение / Историята на една анорексичка: Ето как се спасих от болестта!

Актуални промоции в lekuva.net

Историята на една анорексичка: Ето как се спасих от болестта!

Бях пълничко хлапе – в детската градина и в началните класове в училище децата ми се подиграваха. Който го е преживял, знае колко е мъчително това.

Нито момчетата, нито момичетата ме харесваха. Но в пубертета успях да отслабна и стигнах до 30 килограма. Тогава обаче започна адът на болестта…

Скоро се омъжвам за мъжа на живота си. Бременна съм и чакам дете. С бъдещия ми съпруг редовно излизаме на ресторант. Сега хапвам с удоволствие, без да се измъчвам от угризения, но преди години не беше така. Тогава изчислявах всяка порция храна колко калории съдържа, обсебена от желанието да бъда слаба и привлекателна. Резултатът – на 16 години тежах 30 килограма. Така станах анорексичка.

анорексичка

Бях анорексичка

Болестта, която ме сполетя през пубертета, не се разви за един ден.

За мен храненето от известно време беше престанало да бъде удоволствие. Но нека се върнем назад, в миналото, за да ви обясня как се стигна дотук. От малка, от съвсем невръстно хлапе, търпях унижения и подигравки от връстниците си. А исках да бъда харесвано и обичано дете, а после и обожавано от момчетата момиче.

Заради едно момче обявих война на килограмите. Бях на 14 години, когато започнах да излизам с едно момче, което много държеше момичето да има красиво тяло – да спортува и да се поддържа. Георги беше много взискателен, самият той спортуваше сериозно и изключително стриктно се подлагаше на специален хранителен режим. Покрай него и аз започнах активно да се занимавам с джогинг, да ходя на фитнес и да опитвам различни диети.

По това време бях 65 килограма и 170 см и може би вече нямах нужда да отслабвам, защото изведнъж много израснах на височина и пухкавото ми дотогава тяло неочаквано стана фино. Но продължавах да имам ниско самочувствие и си мислех, че за да се харесам на Георги, трябва да отслабна. За месец и половина свалих 10 килограма. Обличах се в широки дрехи и отказвах да се храня вкъщи под предлог, че съм яла навън.

В началото родителите ми не заподозряха, че ги лъжа. Но един ден майка ми се досети каква е причината за всичко. И пожела да ми помогне да се справя с проблема. Благодарение на нея започнах борба с болестта.

Майка ми се мъчеше да ме накара да се храня, аз не поддавах и продължавах да слабея. Хапвах по мъничко ябълка и по 1/3 кофичка мляко на ден. По време на тези години не осъзнавах съвсем проблема си. Бях изцяло погълната от училището. Исках да завърша с висок успех и да кандидатствам в университет. Бях добра ученичка, обичах да уча. Приеха ме студентка и дори се класирах една от първите в специалност „Право“ в Софийския университет.

Спасих се с подкрепата на любимите ми хора. Тогава срещнах Петър, който искрено ме обичаше и за първи път в живота ми ме накара да се чувствам привлекателна. Благодарение на него започнах да се харесвам.

Когато разбра за проблема ми, ми помогна да проумея, че си вредя. Той и майка ми ме подкрепиха да се справя с болестта. Петър ме укоряваше, че тормозя близките си. Беше прав. Години след това съжалявах за всички притеснения, които им причиних. Съжалявам също, че прекарах много време от живота си в мъчения.

Сега, слава Богу, най-сетне съм здрава, изпълнена с енергия и имам много планове за бъдещето.

Посланието ми е насочено към болните момичета и към родителите им: не се отказвайте! Без моите родители и приятеля ми нямаше да се справя.

Виолета

Оценете статията
Оценка 4.3 от 3 гласували
loading...

Актуални промоции в lekuva.net

Избрано за теб


Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *

*