Бях пълничко хлапе – в детската градина и в началните класове в училище децата ми се подиграваха. Който го е преживял, знае колко е мъчително това.
Нито момчетата, нито момичетата ме харесваха. Но в пубертета успях да отслабна и стигнах до 30 килограма. Тогава обаче започна адът на болестта…
Скоро се омъжвам за мъжа на живота си. Бременна съм и чакам дете. С бъдещия ми съпруг редовно излизаме на ресторант. Сега хапвам с удоволствие, без да се измъчвам от угризения, но преди години не беше така. Тогава изчислявах всяка порция храна колко калории съдържа, обсебена от желанието да бъда слаба и привлекателна. Резултатът – на 16 години тежах 30 килограма. Така станах анорексичка.
![анорексичка](https://lekuva.net/wp-content/uploads/2017/06/anoreksichka.jpg)
Болестта, която ме сполетя през пубертета, не се разви за един ден.
За мен храненето от известно време беше престанало да бъде удоволствие. Но нека се върнем назад, в миналото, за да ви обясня как се стигна дотук. От малка, от съвсем невръстно хлапе, търпях унижения и подигравки от връстниците си. А исках да бъда харесвано и обичано дете, а после и обожавано от момчетата момиче.
Заради едно момче обявих война на килограмите. Бях на 14 години, когато започнах да излизам с едно момче, което много държеше момичето да има красиво тяло – да спортува и да се поддържа. Георги беше много взискателен, самият той спортуваше сериозно и изключително стриктно се подлагаше на специален хранителен режим. Покрай него и аз започнах активно да се занимавам с джогинг, да ходя на фитнес и да опитвам различни диети.
По това време бях 65 килограма и 170 см и може би вече нямах нужда да отслабвам, защото изведнъж много израснах на височина и пухкавото ми дотогава тяло неочаквано стана фино. Но продължавах да имам ниско самочувствие и си мислех, че за да се харесам на Георги, трябва да отслабна. За месец и половина свалих 10 килограма. Обличах се в широки дрехи и отказвах да се храня вкъщи под предлог, че съм яла навън.
В началото родителите ми не заподозряха, че ги лъжа. Но един ден майка ми се досети каква е причината за всичко. И пожела да ми помогне да се справя с проблема. Благодарение на нея започнах борба с болестта.
Майка ми се мъчеше да ме накара да се храня, аз не поддавах и продължавах да слабея. Хапвах по мъничко ябълка и по 1/3 кофичка мляко на ден. По време на тези години не осъзнавах съвсем проблема си. Бях изцяло погълната от училището. Исках да завърша с висок успех и да кандидатствам в университет. Бях добра ученичка, обичах да уча. Приеха ме студентка и дори се класирах една от първите в специалност „Право“ в Софийския университет.
Спасих се с подкрепата на любимите ми хора. Тогава срещнах Петър, който искрено ме обичаше и за първи път в живота ми ме накара да се чувствам привлекателна. Благодарение на него започнах да се харесвам.
Когато разбра за проблема ми, ми помогна да проумея, че си вредя. Той и майка ми ме подкрепиха да се справя с болестта. Петър ме укоряваше, че тормозя близките си. Беше прав. Години след това съжалявах за всички притеснения, които им причиних. Съжалявам също, че прекарах много време от живота си в мъчения.
Сега, слава Богу, най-сетне съм здрава, изпълнена с енергия и имам много планове за бъдещето.
Посланието ми е насочено към болните момичета и към родителите им: не се отказвайте! Без моите родители и приятеля ми нямаше да се справя.
Виолета
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!