Един от най-честите оплаквания, които лекарите чуват, когато снемат анамнеза от пациент е, че пациентът казва, почти като мисъл „… и аз не знам защо съм толкова уморен.“
В повечето случаи, това оплакване не е основната причина, че пациентът да отиде на лекар. В някои случаи „уморен съм“ се споменава на лекарите по време на рутинен преглед, след като пациентът казва, че понастоящем те нямат здравни проблеми. Така че лекарите трябва да остават коментарите на заден план и да се съсредоточат върху „истинската причина“, оплакванията. Да се съсредоточат върху „истинската причина“ за посещението, но ако пропуснат да задават въпроси, понеже са уморени, могат да пропуснат намирането на информация или улики за болестта на пациента и напълно да пренебрегнат потенциално полезна информация за диагностиката и лечението на пациента.
Умората (физическа или умствена или и двете) е симптом, който може да бъде труден за описване с думи, затова пациентите ползват думи като апатичен, изтощен и уморен.
Внимателната и пълна история на оплакванията е от ключово значение за превръщането на основната диагноза на причината за симптом на умора, обаче в около една трета от пациентите не е намерен и диагнозата не е известна причината.
Има много причини за умората. Примери за някои лечими причини на умората включват анемия, диабет ,заболяване на щитовидната жлеза, сърдечно-съдови заболявания, ХОББ и нарушения на съня.
Продължителните оплаквания от умора не се равняват на синдрома на хроничната умора. Специфични критерии трябва да бъдат налице, за да се постави тази конкретна диагноза.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!