Kога кошмарите предсказват смърт

Ако кошмарите често измъчват човек през нощта, рискът от преждевременна смърт се увеличава три пъти

Не врачките твърдят това, а учените-сомнолози. Те правят такива заключения въз основа на сериозни изследвания.

Това беше обявено наскоро на годишния конгрес на Европейската академия по неврология.

Един кошмар на месец е достатъчен

Учените са установили, че тези, които сънуват кошмари всяка седмица, са три пъти по-склонни да умрат преди 70-годишна възраст, отколкото тези, които ги имат много рядко. Но дори един кошмар на месец е от значение: той също така ускорява стареенето и увеличава риска от преждевременна смърт.

Неврологът и специалист по съня д-р Абидеми Отайку от Имперския колеж в Лондон отдава ефектите от кошмарите на стреса, който те причиняват: „Нашият спящ мозък не може да различи сънищата от реалността. Ето защо често се събуждаме от кошмар, изпотени, дишайки учестено и със сърцебиене – защото се задейства реакцията „бий се или бягай“. Тя може да бъде дори по-интензивна по време на сън, отколкото в стресовата реакция, която изпитваме, докато сме будни.“

По-опасен ли е въображаемият стрес от реалния?

Удивително е, че можем да преживяваме въображаемата опасност по-интензивно от реалната. Но е факт: кошмарите състаряват тялото, скъсявайки теломерите. Това е името, дадено на крайните участъци от хромозомите, които се износват и скъсяват с деленето на клетките. Тяхната дължина ни позволява да определим дали клетките на човек стареят по-бързо, и дали отговарят на паспортната му възраст или не.

За да изследват теломерите, учените анализирали данни от повече от 2400 деца на възраст от 8 до 10 години и 183 000 възрастни на възраст от 26 до 86 години. Медицинската информация за тях е събрана в Съединените щати за различни изследвания и сега се използва за анализ на много здравословни проблеми.

По време на кошмарите хормоните на стреса се покачват до небесата

Анализът показа, че скоростта на биологично стареене е по-висока при възрастни и деца, които сънуват кошмари по-често. Връзката е толкова ясна, че учените наричат ​​кошмарите по-значим предсказващ фактор за преждевременна смърт, отколкото известни рискови фактори като тютюнопушене, затлъстяване, неправилно хранене и липса на физически упражнения.

„Кошмарите водят до дългосрочно повишаване на кортизола, хормон на стреса, тясно свързан с ускореното стареене на клетките“, обяснява д-р Абидеми Отайку за негативните им ефекти върху хората. „Когато човек често сънува кошмари, този стресов ефект е кумулативен и може значително да повлияе на процеса на стареене. Освен това, кошмарите нарушават качеството и продължителността на съня, като влошават възстановяването и ремонта на клетките през нощта – процеси, които са от съществено значение за организма. Комбинираните ефекти от хроничния стрес и лишаването от сън вероятно допринасят за ускореното стареене на нашите клетки и на тялото като цяло.“

Знае ли науката защо сънуваме?

Този въпрос винаги е предизвиквал сериозен интерес. Мнения и теории за произхода на сънищата са излагани от различни невролози, психолози, антрополози и дори философи. Някои от най-ранните трудове принадлежат на Фройд. Той е вярвал, че сънят е начин човек да се свърже със съзнанието си. Според него именно в съня се разкриват потиснати или скрити желания, страхове, стремежи, които влизат в контакт с човек, дават му някаква информация.

Днес науката класифицира сънищата като продукт на мозъчната дейност

Дори когато спим, мозъкът работи – проектира алфа, бета, делта вълни, те са отговорни за цикъла на съня, смяната на фазите – бързи и бавни. Смята се, че човек вижда сънища през цялото време на сън, но ги помни само ако се събуди по време на бързата фаза.

Какво е съня? Почистване на мозъка или полет на фантазията?

Когато затворим очи, можем да видим неща, които никога преди не сме виждали, и дори да наблюдаваме ужасни глупости, за които не бихме могли да се сетим, дори и да искахме. Какво е сън и какво са кошмарите?

Сънищата са символи и асоциативни образи, които винаги възникват само въз основа на нашия опит, на нашите знания

Те са безпрецедентни комбинации от минали впечатления. Казано по-просто, ние виждаме само това, с което вече сме се сблъсквали в живота, дори ако тази среща е била мимолетна и не сме отдавали никакво значение на това, което сме видели, чули и почувствали, но мозъкът го е запомнил. В съня той обработва тази информация, комбинира я, сортира я, понякога дори по странен начин.

Някои изследователи смятат, че умът в този момент се занимава с „почистване“ – сортиране на информация, поставяне на всичко ненужно на „далечните рафтове“

Други – че въз основа на информацията той може да генерира опит – предлагат различни варианти за развитие на събитията. По един или друг начин, по време на целия процес на сън, в главите ни проблясват много образи, но можем да си спомним само тези, които сме видели преди да се събудим.

Ако сънуваме само това, което ни е познато, как можем да обясним, че Менделеев, според един добре познат мит (макар и опроверган), е видял периодичната си таблица насън?

Когато заспим, мозъкът често намира решение на проблем, с който не е могъл да се справи, докато е бил буден — науката познава много случаи, когато композитори са чували музика насън, а учените са правили открития.

И не бива да се възприема това като чудо или Божия ръка

Всичко е банално. Човек е работил, внимателно е изучавал всички нюанси, трябвало е да сглоби всичко, за това просто му е липсвал някакъв тласък, яснота на ума и това е, което сънят му е дал. Така че сънищата са, във всеки случай, обработка на нашия опит. Мозъкът не може да възпроизведе нищо, с което не сме се сблъсквали или не сме видели някъде.

Ами пророческите сънища?

Някои са сигурни, че когато заспим, могат да ни бъдат разкрити тайни на бъдещето.

Тук всичко зависи от въображението, от това как човек интерпретира видяното. Не е изненадващо, че понякога сънищата и техните тълкувания наистина се сбъдват. Но науката има и обяснения за това. Човек се настройва — тълкува съня като лош знак и чака да се случи нещо лошо.

Фактът, че механизмът на внушението работи, е отдавна доказан: ние се подготвяме за трагедия и тя ще се случи. Така е и с болестите. Човек вижда насън, че ще се разболее, и се разболява. Много хора си мислят — пророчески сън! Всъщност всичко е различно — по време на съня не всичко е било наред в тялото и по този начин то се е опитвало да привлече вниманието на човека. Между другото, тревожните сънища много често показват някакъв вид заболяване.

Само тези, които изпитват болка, ли сънуват кошмари?

Кошмарите са причинени или от болести, или от някакъв вид тревожност, понякога дори несъзнателна, тоест външно човек може да е весел и щастлив, но ако нещо му тежи отвътре, може да сънува кошмари.

Друга причина са емоциите, потиснати или изразени не по начина, по който бихме искали. В крайна сметка нищо не излиза от нас напълно. Всичко се натрупва. Психолозите може и да обяснят какво точно причинява кошмарите. Така че в сънищата можете да търсите някакви симптоми, да откриете причини, но не бива да ги смятате за пророчески.

Случва се човек уж да спи добре, но въпреки това се бори със сънливост през целия ден. Какво означава това?

Едно е, когато човек се чувства уморен и недоспал по време на някакъв вид „спад“: сесия, труден период на работата, стрес, а друго е, когато сънливостта и умората продължават по време на спокоен период и продължават повече от седем дни. Това вече е предупредителен знак, че нещо не е наред в организма.

За да разберете какво точно е, първо трябва да сте наясно дали има някакви съпътстващи патологии: боли ли ви стомахът, сърцето, ставите и т.н.

В крайна сметка сънят често се нарушава по време на обостряне на хронични заболявания. Затова първо трябва да отидете на соматичен клиничен лекар или общопрактикуващ лекар, те ще предпишат необходимите изследвания. Ако не се открият заболявания, ще ви насочат към психотерапевт, който след това ще разбере причините. Важно е да се възстанови нормалният сън възможно най-скоро, защото неслучайно той се нарича най-доброто лекарство — тялото се възстановява само когато спим.

Малко сън, много полза

Много известни личности, като Леонардо да Винчи, са спали само по няколко часа и не са се оплаквали от здравето си…

Историята познава много примери, когато хората са спали по 2-3 часа на ден. Такъв начин на живот е приемлив, но не за дълго, само докато трае някаква задача. По принцип трябва да се спи поне 7-8 часа и то през нощта. Защото мелатонинът, хормонът на съня, отговорен за психическото състояние на човек, активността на ендокринната система, забавяйки процесите на стареене и повишавайки ефективността на имунната система, се произвежда само до 2-3 часа сутринта.

И ако човек си ляга в един, а става дори в дванадесет часа на обед, и не се чувства отпочинал, няма от какво да се изненадва: всичко се случва, защото е пропуснал важните часове. Такъв начин на живот може да доведе до различни психични разстройства: от разсеяност, повишена тревожност и раздразнителност до депресия.

Също така, липсата на сън може да удари слабите места: ще се появят заболявания, към които човек е предразположен, или ще се влошат хронични заболявания — всеки орган може да пострада. Ако не вярвате, погледнете колегите си; тези, които прекарват много време в работа за сметка на съня и почивката, често се разболяват.

Паникол® е хранителна добавка с глицин, гама-аминомаслена киселина (ГАБА) и активен растителен екстрак от корен от Дилянка  за дневна употреба.

Паникол® може ефективно да облекчи нервното напрежение и тревожността. Благодарение на специално подбрания си и балансиран състав подобрява емоционалното състояние и качеството на живот като повишава общата устойчивост на стрес, контролира апетита и приема на храна, свързани със стреса. Освен това Паникол® има антиейдж ефект и предпазва тялото от преждевременно стареене. Компонентите на Паникол® действат в синергия и допълват взаимно свойствата си, засилвайки антистресовия ефект от приема на всяка капсула.

Знае ли науката тайната, която ще помогне всяка сутрин да се чувстваме енергични?

Човек се чувства най-добре, ако се събуди във фазата на REM-съня. Затова понякога може да спим по-малко и да се събудим по-отпочинали. Събуждането във фазата на бавния сън е по-трудно, човек може да прекара целия ден след това, чувствайки се изтощен.

Ето я и научната основа за поговорката „станал съм от грешната страна на леглото“

За да станете „от правилната страна“, опитайте се да разделите съня си на 90 минути, това е времето, през което се сменят различните фази на съня и започва REM-фазата. Вече има специални устройства могат да помогнат с това.

Светлина в края на тунела на кошмарите

Кошмарите, установиха изследователите, засягат всички хора по горе-долу един и същи начин, независимо от тяхната възраст, пол или психично здраве. Това е важен аспект на изследването.

Колкото и да е странно, този „научен кошмар“ има оптимистично продължение. „Добрата новина е, че кошмарите могат да бъдат предотвратени и лекувани“, казва Абидеми Отайку. „Прости мерки като избягване на филми на ужасите, практикуване на общи навици за сън, управление на стреса и лечение на тревожност или депресия могат да бъдат ефективни.“ В по-сериозни случаи може да помогне консултация с терапевт.

Източници: www.betterhelp.com, www.psychologytoday.com, www.verywellmind.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!