Могат ли възрастните да имат синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност?

Хората с дефицит на вниманието се борят да се съсредоточат върху задачи, които не са особено заинтересовани да изпълнят

Но те често са в състояние да поддържат необичайно продължително и интензивно ниво на внимание по време на дейности, които наистина намират за интересни. Това е известно като хиперфокус.

Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност или познатo още и като хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието (ХРНВ) е проблем, който засяга не само децата, противно на онова, което повечето от нас си мислят.

И наистина, в съзнанието на повечето хора разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност е силно свързано с неспокойно, нервно, приказливо дете. В същото време не се говори много за възрастни с ХРНВ. Те изобщо съществуват ли? Какво е важно да знаем за диагнозата? С тези и други въпроси се обърнахме към експерти, за да получим подробни отговори от тях.

Откъде идва синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност при възрастните?

„Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност в зряла възраст не се появява от нищото. То обикновено е остатък от юношеството. Има доказателства, че сред хората на възраст от 18 до 44 години разпространението на ХРНВ е 4,4 процента. Съотношението между половете е 3 към 4 мъже-жени“, казва психологът Пьотър Галигабаров.

„ХРНВ се счита за детско разстройство, тъй като се основава на нарушение на нервната дейност на мозъка. Следователно първичен синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност в зряла възраст не е възможен. Но ако синдромът не е бил коригиран и компенсиран в детството, тогава като възрастен човек ще се сблъска със симптоми като невнимание, забравяне, разсеяност, умора, напрежение и т.н.“, продължава Светлана Камелева, психолог.

Защо се случва прекалената хиперактивност при възрастните?

„Нарушеното функциониране на централната нервна система, свързано предимно с една от системите на мозъка (ретикуларната формация), е предпоставка за появата на синдром на дефицит на вниманието. Отклоненията от нормалната работа на този набор от нервни структури влияят негативно върху способността за концентрация и поддържането ѝ в „заредено“ състояние, анализиране и запомняне на информация и учене. С други думи, нарушението в тази област на мозъка поражда всички проблеми, с които се сблъскват пациентите с ХРНВ“, обяснява Юлия Левченко, психиатър и психотерапевт.

„Първичните признаци могат да се забележат още преди социализацията на детето, тоест преди да влезе в училище и детска градина. Често те са свързани с трудност при усвояване, задържане и прилагане на информация и умения. Дефицитът на внимание в по-напреднала възраст винаги има ехо от ранния период на формиране и развитие на нервната система “, коментира Олга Иванова, педиатър.

Хиперактивен ли съм и имам ли дефицит на вниманието?

„Ако човек подозира, че има ХРНВ, тогава за него е важно да си спомни детството и юношеството. Какви бяха трудностите с фокусиране на вниманието? Бил ли е твърде активен? Имало ли е изместване на вниманието, което се случва като прищракване на диапозитиви? Ако ви е трудно да отговорите сами на тези въпроси, можете да попитате роднини и приятели“, съветва Пьотър Галигабаров.

Според Юлия Левченко, трансформирайки се от детството, когато симптомите могат да бъдат слабо изразени, синдромът придобива нови характерни черти:

• Проблемът е добре характеризиран с фразата „всичко ми се изплъзва“. На човек му е трудно да се концентрира върху някакъв процес за дълго време, особено ако трябва непрекъснато да наблюдава и спазва някакъв алгоритъм на действията, които извършва. Поради това той изпитва значителни трудности дори при изпълнението на такива рутинни задачи като готвене, миене на съдове, сортиране на неща, почистване.

• Ситуацията се влошава от сложността на дейностите, като умствена работа. Обработката, структурирането и анализирането на информация, подчиняването на вашето мислене и действия на определена форма – всички тези процеси се изпълняват изключително неефективно.

• В комуникацията отклоненията, свързани с ХРНВ, са още по-силно изразени. Човек постоянно ще прекъсва събеседника си и ще започне да отговаря на въпроса дори преди да е изказан. Няма да може да контролира и спонтанните реакции към изявленията на други хора.

Дезорганизацията, разсеяността и забравянето се проявяват както в ежедневието, така и в работата

Човек е органично неспособен да организира ежедневието си и да следва определена последователност от действия. В ежедневието тази характеристика се превръща както в инциденти без сериозни последствия (забравил да вземе лекарство, изгубил нещо), така и в трагични случаи (забравил да изключи газта, объркал педалите за газ и спирачка по време на шофиране).

• Емоционалната лабилност обобщава всички онези модели на поведение, които се отклоняват от общоприетата норма и поради това привличат вниманието на другите. Пример може да бъде повишената раздразнителност в безобидни ситуации, постоянни промени в настроението, безпокойство и страх, които не са причинени от обективни причини.

• Друга група признаци включва прояви на прекомерна немотивирана дейност. Такива хора не могат да седят тихо и мирно на масата, започват да барабанят с пръсти, да тропат с крака, да се въртят на стола и с променлива честота използват прекалено много жестове по време на разговор.

Как се диагностицира синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност?

„В процеса на диагностика задължително се извършва подробно събиране на информация за детството на пациента. Успоредно с това се прави общ медицински преглед, който задължително включва електроенцефалограма (ЕЕГ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), за да се изключат други неврологични заболявания“, казва Мария Назарова, гещалт и психотерапевт.

Светлана Камелева е съгласна с колежката си: „Диагностиката на ХРНВ при възрастни се усложнява от факта, че някои от симптомите са модифицирани или синдромът се появява в тандем с други психични или неврологични разстройства. Обикновено ХРНВ се идентифицира, когато човек отиде при невролог или психиатър, оплаквайки се, че симптомите влошават качеството му на живот, или когато лицето е посетило специалист от заради настояване на близките си.

Как се лекува ХРНВ при възрастни?

Мария Назърова обяснява, че планът за лечение се избира индивидуално. Той зависи от причините, вида и проявата на синдрома и индивидуалните особености на човека. Лечението обикновено е комплексно и включва:

• Лекарствена терапия. След прегледа психиатър или психотерапевт избира и предписва необходимите лекарства, които ще помогнат за подобряване на мозъчната дейност и способността за концентрация;

• Психотерапия. Най-ефективната техника се избира въз основа на характеристиките на пациента и помага да се научат как да организират живота си, разумно да използват времето, да установят отношения с другите и да намалят емоционалния стрес. Подходящият метод на психотерапия се избира от специалист, но тук често се използва когнитивно-поведенческа психотерапия (КПТ).

Как да си помогнете сами?

Всички експерти са съгласни, че добре познатите препоръки са подходящи за „самостоятелна работа“: придържайте се към балансирана диета, спортувайте, спазвайте дневен режим, подлагайте се на пълен медицински преглед годишно и намалете нивото на стрес в живота колкото е възможно повече. Минимизирането на разсейването на работното място, като музика, безкрайни текстови съобщения и други, също ще помогне. И ако работите от вкъщи, важно е да правите това в отделен „офис“, където деца и домашни любимци нямат достъп. Или поне се оборудвайте с работна зона, разделяйки пространството с параван.

Обучението добавя още повече сигурност на хората, които са хиперактивни и трудно се съсредоточават. „Техният фокус обикновено се свързва с областта на живота, където ХРНВ създава най-голямо неудобство за човека и другите. Например, за да се нормализират отношенията между съпрузите, когато единият от тях има синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието, се практикува семейна психотерапия. А за да се премахнат проявите на синдрома в работната зона, се организират професионални обучения. Те пресъздават средата на работните процеси “, обяснява Юлия Левченко.

Как да живеете нормално, ако сте възрастен и страдате от липса на фокус и прекалена активност?

„Както беше казано много пъти, ХРНВ не се появява в зряла възраст, синдромът винаги се развива от детството. Колкото по-рано се диагностицира нарушението, толкова по-благоприятен ще бъде ходът на заболяването. При правилно лечение детето ще може да учи добре, да бъде успешно и да се адаптира в обществото. В зряла възраст такива хора не се нуждаят от постоянна терапия. В други случаи е възможно да се коригират и изгладят проявите на синдрома, ако се обърнете към специалист навреме “, казва Мария Назарова.

Олга Иванова споделя същото мнение, като отбелязва, че при леки симптоми синдромът може да не пречи не само на нормалния живот, но и на значителния успех в кариерата.

Източник: kp.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!