Пълна информация как да се грижите за коленете си!

В процеса на остаряване костите около коленете могат да станат по-слаби вследствие на остеопороза, което повишава риска от счупвания и води до сериозни ставни проблеми.

Коляното е най-голямата и най-сложна става в тялото, образувана от свързването на три кости – големия пищял (tibia),бедрената кост (femui) и колянната капачка (patella).То се сгъва подобно на панта; когато кракът ви е напълно изправен, леко завъртане в ставата я застопорява и ви помага да поддържате равновесие.

Отвън колянната става не изглежда сложно устроена – видимо в нея е единствено простото движение напред-назад, когато сгъвате и изправяте крака си. Но ако можете да погледнете под кожата, ще се уверите, че механизмът на движение в коляното е много по-сложен.

Всъщност то се състои от две отделни стави: една между бедрената кост и големия пищял (в която се извършва по-голямата част от движенията) и друга между бедрената кост и капачката. В допълнение, простото на пръв поглед шарнирно движение на коляното включва също известно плъзгане и завъртане.

Контролът на движенията в колянната става се осъществява от сложна система от мускули, връзки и сухожилия; всички те трябва да си взаимодействат изключително точно, за да поддържат костите при движението на крака. Сложността на тази става е една от причините толкова много хора да страдат от упорити или необясними проблеми с коленете.

Костите и мускулите при движение

На горния край на големия пищял има две елипсовидни вдлъбнатини, наподобяващи формата на извитото дъно на чаша за вино. Заоблените краища на бедрената кост лягат в тези вдлъбнатини, образувайки т.нар. кондиловидна става. Тя контролира сгъването и разгъването на крака и позволява извършването на винтови движения. При всяка стъпка в нея се извършва леко завъртане, което застопорява ставата, така че мускулите поддържат равновесието ви с по-малко усилия.

Колянна капачка

Това е дисковидна (сезамовидна) кост, обвита от сухожилията около коляното. Тази кост го защитава от нараняване отпред и при удар разпределя силата равномерно.

Ставата между колянната капачка и бедрената кост е плъзгаща се става, тъй като плоските ставни повърхности позволяват само движение напред-назад.

Когато изправите крака си, капачката заляга назад в специална вдлъбнатина на бедрената кост. Това пречи на сухожилията, чрез които мускулът се залавя за костта, да се разместят настрани и прави ставата по-стабилна.

Мускули

Движенията в колянната става се извършват от мускулите на бедрото, които освен това поддържат стабилността на коляното – една от причините за увеличаване на броя на спортните травми при настъпване на умора.

Квадрицепс. Това е най-голямата мускулна група около коляното. Тя е съставена от четири мускула, разположени отпред и отстрани на бедрото и залавящи се за капачката посредством колянното (пателарното) сухожилие. Четирите мускула в състава на квадрицепса работят в синхрон – те изправят крака в коляното.

Флексори на подбедрицата. Тези мускули са разположени зад бедрената кост и я свързват с костите на подбедрицата. Те свиват и завъртат крака, при ходене контролират движението на коляното напред и подпомагат плавното стъпване на ходилото.

Ставна капсула

Колянната става е заобиколена от капсула, изградена от здрава влакнеста тъкан отвън и тънка синовиална мембрана, подобна на лигавицата на устата ви, отвътре. В капсулата ставата се овлажнява от бистра, гъста синовиална течност, подобна на слюнка. Заболявания като ревматоиден артрит и подагра причиняват възпаление в синовиалната кухина

Хрущял

Две пластини от здрав, гъвкав хрущял с форма на буквата „С“, наречени менискуси, поглъщат сътресението и увеличават стабилността на ставата. Краищата на костите са покрити със ставен хрущял. Тази тъкан поглъща сътресението и образува повърхност с нисък коефициент на триене, така че костите ви да могат да се движат гладко една спрямо друга. Плътността й е подобна на тази на ушните миди или на върха на носа.

Артерии и нерви

В непосредствена близост до колянната става преминават няколко важни кръвоносни съда и нерви, сред които и задколянната артерия – главен източник на кръв към прасеца и колянната капачка. Разместване на коляното например може да увреди задколянната артерия и сериозно да наруши кръвоснабдяването на подбедрицата.

КРЪСТНИ ВРЪЗКИ

Тези две здрави връзки контролират винтовото движение в коляното – те предотвратяват прекомерното завъртане и пречат на костите да се плъзнат твърде напред или назад.

Внезапното усукване на коляното може да разкъса кръстните връзки, особено предната кръстна връзка (ПКВ). Увреждането на кръстните или страничните връзки може да доведе до нестабилност на коляното.

СТРАНИЧНИ ВРЪЗКИ

Ямките в горния край на големия пищял са сравнително плитки, така че коляното се нуждае от множество здрави връзки, за да не се размести. Най-важни от тях са страничните – две здрави ленти съединителна тъкан, разположени от вътрешната (медиална) и външната (латерална) страна на ставата. Тези връзки предпазват коляното от огъване и разместване в странична посока.

Често срещани травми на коленете

Уврежданията на коленете варират в зависимост от възрастта и нивото на активност. В детството те са сравнително редки, въпреки че все още растящата костна тъкан може да създаде проблеми. Най-честите травми на коленете при навършилите пълнолетие младежи са свързани със спорта – разкъсване на менискусите или увреждане на връзките. Фрактурите около ставата са по-чести при по-възрастните пациенти със слаби кости.

Структурата на коляното и натоварванията, което то понася по време на упражнения, го правят една от най-често уврежданите стави при подрастващите и младежите. Спортните травми включват навяхвания (разтегнати или частично разкъсани връзки) и преразтягания (частично разкъсани мускули или сухожилия). За заздравяването на леки навяхвания и преразтягания е достатьчно да дадете почивка на засегнатата област. При сериозни увреждания може да се наложи обездвижване с помощта на гипс или по-рядко операция. Разкъсванията на менискусите – хрущялните пластини, омекотяващи контакта между ставните повърхности – също са често срещани.

В процеса на остаряване костите около коляното могат да станат по-слаби вследствие на остеопороза, което повишава риска от счупвания и води до сериозни ставни проблеми. Тъй като с времето хрущялът, покриващ ставните повърхности, се износва, вероятността от развитието на остеоартрит нараства – коленете на около 40% от хората над 75 години са засегнати в някаква степен от това заболяване, известно и като гонартроза.

Уврежданияна менискусите

Менискусите – здравите С-образни хрущялни пластини между бедрената кост и големия пищял – са сред най-често уврежданите тъкани в коляното. Те уплътняват и стабилизират колянната става и поглъщат голяма част от сътресенията в коляното; внезапните усуквания или завъртания на крака могат да разкъсат тъканта им. Понякога травмата причинява болка и подуване в предната част на коляното, но понякога няма видими симптоми. В някои случаи парче от менискуса може да остане свободно в ставата и напълно да блокира коляното. С годините менискусите отслабват и губят еластичността си и дори лека травма може да доведе до разкъсвания. Това се случва при около 60% от хората над 65 години вследствие на дегенерацията.

Лечение при травми на менискуса

Малките разкъсвания във външните краища на менискусите, където кръвоснабдяването е добро, заздравяват за една-две седмици без друго лечение освен покой на засегнатата става. Хирургическото отстраняване на увредените менискуси преди време беше рутинна процедура при по-сериозните травми, но днес по възможност се избягва. Въпреки че след операцията функцията на коленете често се възстановява напълно, липсата на уплътняване ускорява износването на хрущяла, покриващ костните краища; в резултат на това рискът от остеоартрит нараства.

Разработени са по-малко драстични методи за възстановяване и трансплантация с различна степен на успеваемост. При тях хирургът зашива разкъсаните краища на менискуса.

МЕНИСКУСИТЕ – ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ

Разкъсванията на хрущяла на менискусите са често срещани и понякога много трудни за възстановяване. Най-важният фактор е мястото на разкъсването: външният ръб на менискуса е добре кръвосиабден, което определя сравнително лесното му зарастване.

Към центъра обаче кръвоснабдяването е слабо и уврежданията по дължината на вътрешния ръб заздравяват много бавно или въобще не заздравяват.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

Вероятността от увреждане на връзките и особено от скъсване на предната кръстна връзка е много по-голяма при жените, отколкото при мъжете.

Според статистическите данни на Британската национална университетска спортна асоциация броят на случаите на скъсване на ПКВ при жените, играещи футбол, е два пъти по-голям от този при мъжете, а при баскетболистките – почти четири пъти. Момичетата в гимназиите стигат до коленни операции почти петкратно по-често от момчетата.

Това може би се дължи на факта, че жените имат по-широк таз и оттук по-голям ъгъл между бедрената кост и големия пищял, което допълнително натоварва коляното. Други предполагат, че причината е в по-тясната интеркондилна ямка при жените (пространството между ставните повърхности в долния край на бедрената кост, през което преминава ПКВ).

Увреждания на връзките

Тези здрави ленти от съединителна тъкан свързват костите в коляното и поддържат ставата стабилна. Здравата ставна връзка може да се разтегне с около 5% от дължината си, без да се увреди – при по-голямо разтягане може да последва навяхване или пълно разкъсване. При навяхване връзката е разтегната или частично скъсана; пълното разкъсване я разделя на две.

Скъсването на връзките често настъпва по време на физическо усилие – при контактни спортове или упражнения, включващи усукване или странични движения. Особено опасни са внезапните, силни усуквания при баскетбол или скуош, когато единият крак е долепен до земята, а тялото ви се върти около него в двете посоки. Внезапен удар или падане също може да причини увреждане.

Предна кръстна връзка (ПКВ)

На това място се получават някои от най-сериозните увреждания на ставни връзки, тъй като ПКВ ограничава подвижността и заздравява много бавно. Тя ограничава усукването и движението напред в коляното. Скъсването й може да е съпроводено от раздиращо усещане или да се чуе изпукване в коляното. Травмата е много болезнена и засегнатото място бързо се подува. Коляното може да поддаде и да загуби стабилността си, особено ако се опитате да се изправите или да пренесете тежестта на него. В повечето случаи се налага преустановяване на всякаква физическа активност.

Тъй като ПКВ поддържа коляното ви стабилно, увреждането й прави ставата по-уязвима на други травми. Около 50% от скъсванията на ПКВ се придружават от увреждане на хрущялите, а 20-30% включват увреждане и на други връзки.

Лечение при травма на връзките

Леките навяхвания на ставните връзки обикновено заздравяват успешно след период на покой. Болката обикновено трае от пет до седем дни, като постепенно намалява. Ако имате по-сериозно навяхване, лекарят може да ви предпише болкоуспокояващи, противовъзпалителни медикаменти или да ви препоръча упражнения за укрепване на ставата – силните мускули на бедрото ще предпазят коляното от приплъзване напред.

При тежки увреждания на връзките, включително при повечето разкъсвания на предната кръстна връзка, вероятността те да заздравеят от само себе си е много малка. Ако желаете да продължите активна спортна дейност, ще трябва да се подложите на хирургично възстановяване; много от пациентите предпочитат да се откажат от спортуването, натоварващо коленете.

Ако изберете операцията, след нея ще ви се наложи да провеждате рехабилитация; съществува макар и слаба вероятност от усложнения като инфекции, скованост на ставата и белези.

Други често срещани проблеми с коленете

Има множество увреждания, които се съпровождат от мъчителни болки в коленете – някои проблеми са особено чести сред определени възрастови групи, други засягат в по-голяма степен единия пол, а трети – хората, практикуващи специфични дейности.

Тендинит. Увреждането на сухожилията – здравите върви, прикрепващи мускулите към костите – може да предизвика болка или подуване в предната част на коляното или точно под капачката, особено по време на бягане, скачане или катерене. Бегачите и велосипедистите са особено податливи на възпаления на колянното сухожилие, чрез което квадрицепсът се залавя за големия пищял.

Бурсит. Възпалението на бурсите (малки торбички с течност, подпомагащи движенията на сухожилията и връзките около ставата) причинява болка и повишена чувствителност по вътрешната страна на коляното, обикновено на около 5 см под нивото на ставата. Бурсит често се развива след продължително стоене на колене; засегнати са най-вече работниците, поставящи паркет, водопроводчиците и градинарите. От този проблем страдат и някои бегачи вследствие на претоварване. При по-възрастните пациенти бурситьт често е свързан с остеоартрит на коляното..

Разместване на капачката настъпва, когато тя леко се изплъзне от нормалното си положение – при всяко свиване на коляното след това тя може да се измести настрани, тъй като квадрицепсът я притиска към бедрената кост. Разместването се усеща и вижда ясно, съпроводено е от болка, подуване и затруднено изправяне на коляното. Укрепването на мускулите около коленете, особено на vastusmedialis(вътрешната глава на квадрицепса), подобрява стабилността и функцията на капачката..

Болест на Остгуд-Шлатер (Ostgood- Schlatter). Децата и подрастващите, особено момчетата, понякога страдат от нарастваща болка в коленете. Болестта на Остгуд-Шлатер причинява подуване на костната изпъкналост в юрната част на големия пищял, точно под коляното. Почивката обикновено облекчава симптомите, които изчезват напълно със спирането на костния растеж..

Chondromalacia patellae.Натоварването на ставата между капачката (patella) и бедрената кост може да размекне и деформира хрущяла между костите. Това води до болка и скованост и понякога се създава усещане за прещракване при сгъване на коляното. Травмата се среща най-често сред спортуващи юноши. При леките случаи покоят е достатъчен, но по-тежките понякога изискват оперативно лечение..

Хронични заболявания на коленете

Продължаващите седмици болка и скованост, които не са предизвикани от злополука или нараняване, могат да се дължат на хронично възпаление на ставата.

ТЕСТ – Нуждая ли се от медицинска помощ?

Повечето леки разтежения и навяхвания не се нуждаят от специално лечение – почивката е достатъчна за оздравяването им. Но ако отговорите с „да“ на някой от следващите въпроси, необходимо е коляното да бъде прегледано от лекар.

Лечението на коляното чрез покой, лед, стягане и повдигане оказало ли се е неефикасно?

Боли ли ви коляното повече от две седмици?

Усещате ли остра, внезапна болка в крака при покой?

Куцате ли при ходене?

Има ли коляното ви някаква видима деформация?

Усещате ли изтръпване или бодежи в коляното, подбедрицата или ходилото?

Студени ли са кракът, ходилото или пръстите ви, има ли посиняване?

Кракът, ходилото или пръстите топли и зачервени ли са?

Болката в коляното придружена ли е от усещане за обща слабост, чувствате ли се болни, имате ли треска?

Страдате ли от периодични болки в коляното?

Теглото и здравето на коленете

Анатомичният строеж на коленните стави е такъв, че дори сравнително леко повишение на телесното тегло може в голяма степен да увеличи натоварването в тях. Излишните килограми значително повишават риска от ставни увреждания и ускоряват износването на коленете.

Всяко съществуващо заболяване на ставите може допълнително да се влоши.

Тежестта на тялото се носи главно от коленните и тазобедрените стави. Коленете са особено уязвими, защото носят не само тежестта на трупа, но и тази на бедрените кости, които го поддържат. Центърът на тежестта на тялото се намира около пъпа и разстоянието от тази точка до коленете играе ролята на лост, увеличаващ ефекта на гравитацията при ходене.

Оттук следва, че при нормално ходене силите, които действат на коляното, превишават от четири до пет пъти теглото на тялото ви. При по-натоварващите спортни дейности – поставяне на ставите под необичаен ъгъл или тежко приземяване – натоварването върху коленете може да достигне 12 пъти теглото на тялото ви. Поради ежедневното натоварванена ставите дори едно леко повишение в телесното тегло може повиши вероятността от увреждане.

Кога възникват проблеми?

В процеса на еволюцията човешкият организъм е развил специфични механизми, предпазващи ставите от износване. Хрущялният слой, покриващ ставните повърхности, и хрущялните плочки (менискуси) между костите разпределят натоварването в ставата възможно най-равномерно. Синовиалната течност в ставната кухина има важна овлажняваща функция – при изправен стоеж течността оформя тънък слой между ставните повърхности, който свежда триенето почти до нула, разпределя тежестта и предотвратява прекия контакт между костите. Освен това секрецията на синовиална течност е важна за храненето на клетките, образуващи хрущялното покритие на ставата, тъй като в хрущялната тъкан няма кръвоносни съдове.

Ако този механизъм функционира нормално, през повечето време не би трябвало да имате проблеми с коленете. За жалост претоварването, травмите, възпалителните или инфекциозни заболявания могат да увредят ставния хрущял в коленете и да ускорят износването му.

Това може да доведе до разкъсване на менискус и хронични дегенеративни заболявания като остеоартрит . Наднорменото тегло влияе по два начина върху тозипроцес: на първо място, то повишава вероятността от травми и на второ, когато травмата е вече факт, ускорява дегенерацията.

Излишните килограми увеличават натиска върху ставния хрущял и ускоряват износването му, повишават натоварването върху поддържащите мускули и връзки по време на физическа активност и утежняват ефекта от всяко нарушение в ставната конфигурация. Правилното разположение на коленните елементи също има значение за разпределянето на тежестта. Според учените от университета в Бостън, САЩ, при болни от остеоартрит с умерено изкривяване на коленете навън или навътре вероятността от влошаване на състоянието нараства с 8% за всеки 2 единици повишение в индекса на телесна маса. При пациентите с нормална конфигурация на коленете този риск е по-малък.

Кога можем да говорим за наднормено тегло?

Индексът на телесна маса (ИТМ) е добър показател за определянето на най-подходящото за ръста ви тегло. Общо-взето, ИТМ между 18,5 и 25 крие най-нисък риск за здравето, въпреки че хора с висока мускулна маса могат да имат и по-високи стойности на ИТМ без повишен риск от здравни проблеми.

Ако вашият ИТМ е над 25, коленете ви са по-уязвими. Стремете се към комбинация от здравословно, балансирано хранене и достатъчно кардиоциркулаторни упражнения – плуването, ходенето и карането на велосипед няма да претоварят ставите ви.

Въпроси и отговори за рисковете да увредите коленете си:

Аз съм запален градинар.Застрашен ли съм?

Продължителното стоене на колене може да причини бурсит (възпаление на торбичките с овлажняваща течност в колянната става) или да размести колянната капачка. Хората с професии, изискващи продължително стоене на колене като водопроводчиците попадат в групата на застрашените.

Теглото ми увеличава ли риска?

Наднорменото тегло упражнява повече натиск върху мускулите, връзките и сухожилията, които заобикалят и поддържат коленете ви, и повишава вероятността от травми като навяхвания и разтежения. Освен това излишните килограми ускоряват износването на ставния хрущял и възможността за развитието на остеоартрит в по- късна възраст нараства.

Детето ми изложено ли е на риск?

Нарастващата кост под коляното може да се подуе и да стане болезнена – това е т.нар. болест на Остгуд-Шлатер и се среща често при активно спортуващите на възраст 10-15 години. Размекването на хрущяла по вътрешната страна на капачката (chondromalacia patellae) също е обичайно за тази възрастова група.

Често практикувам бягане.

Какви са потенциалните проблеми?

Спортовете, свързани с висока степен на сътресения, като бягането и баскетбола, могат да доведат до различни проблеми с коленете, включително бурсит, болки в подбедриците и тендинит на ахилесовото сухожилие.

Какви са рисковете, свързани с другите спортове?

Спортовете като скуош или баскетбол, включващи движения на усукване или въртене, подлагат на тежко натоварване структурите, предпазващи коленете от странично разместване; следователно практикуването им е свързано с по-голяма вероятност от разкъсване на ставни връзки или менискус. Рискът е особено висок при спортуващите жени.

Коленете ми са леко изкривени навън. Чувал съм, че това увеличава риска от някои проблеми с тях. Вярно ли е?

Прекомерното завъртане на ходилата навътре (свръхпронация) при ходене и други нарушения на конфигурацията могат да повлияят разпределението на тежестта в ставата. Това повишава риска както от остри травми като разтежения, така и от хронични заболявания като остеоартрит.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

Наднорменото тегло е причина за почти половината от операциите за възстановяване на ставния хрущял в коляното.

Според едно проучване от 2005 г. на университета в Юта, САЩ, мъжете с индекс на телесна маса 27,5 и жените с такъв, възлизащ на 25 (точно над нормата), са с почти три пъти по- висок риск от разкъсване на менискуса от тези с ИТМ под 25.

Само 1 кг над телесната норма повишава вероятността от развитието на остеоартрит с около 10-15%.

Упражнения за укрепване на коленете

Профилактиката е за предпочитане пред лечението. Повечето хора не обръщат внимание на коленете си, докато не възникне проблем, но силните мускули могат да предпазят връзките на коляното и менискусите от прекомерно натоварване и да ви помогнат да избегнете травмите. Подходящите упражнения ще облекчат болките и ще подпомогнат възстановяването на увредените стави.

За да запазите подвижността на коленете си и да ги предпазите от травми, трябва да поддържате здравината и гъвкавостта на коленните стави. Слабите мускули са сред водещите причини за коленни увреждания, така че укрепването на квадрицепса и флексорите на подбедрицата (мускулите, поддържащи коляното) е от голямо значение. Но не само размерът на мускулите е важен – упражненията за равновесие и устойчивост също ще помогнат на мускулите около коленете ви да работят по-ефективно в синхрон.

Изграждането на силна мускулатура всъщност може да се окаже вредно, тъй като стегнатите мускули са по-малко гъвкави. За да поддържате подвижността им и да предотвратите разтеженията, трябва винаги да загрявате преди усилена физическа активност. Правете разтягания в края на всяка тренировка, за да ограничите обтягането на мускулите.

Мускулен баланс

Поддържането на балансирани мускули е важно за функцията на коленете в дългосрочен план. Небалансираните мускулни групи – например слаби бедрени флексори и силен квадрицепс – могат да нарушат конфигурацията на ставата.

Отделни мускули в състава на групите също могат да доведат до проблеми. По-силната външна глава на квадрицепса (vastuslateralis)може да надделее над по-слабата вътрешна глава (vastusmedialis)и да „изтегли“ капачката навън. Това увеличава триенето и води до ускорено износване на ставния хрущял, предизвиквайки болки в коляното и в крайна сметка остеоартрит. Този проблем е особено чест при жените, тъй като по-широките хълбоци определят по-голям ъгъл на теглене. Повдигането на изправен крак е подходящо упражнение за вътрешната глава на квадрицепса.

Упражнения с увредени колене

Травмата на коляното не означава непременно, че трябва да прекратите всякаква физическа активност, но може да ви се наложи да промените вида и начина на провеждане на упражненията. Избягвайте спортовете, свързани със силни сътресения в ставите, например бягането или футбола, както и тези, включващи внезапно усукване или въртене. Плуването и водната гимнастика са чудесен начин да поддържате формата си, без да натоварвате прекалено коленете.

Упражнения за коленете

Показаните тук упражнения ще ви помогнат да укрепите мускулите и да предпазите коленните стави от бъдещи травми. Опитайте да ги включите към програмата за разтягане след тренировка. Те са подходящи и за възстановяване след травма или операция, но преди да започнете да ги практикувате, се посъветвайте с лекар. Всеки би имал полза от укрепване на ставите, но особено внимание на коленете си трябва да обръщат спортистите (особено жените), възрастните хора и тези с наднормено тегло.

Изправяне на коляното

Изправянето на крака укрепва квадрицепса. То изисква голям обем на движение в коляното, но вие трябва да спрете, преди кракът да е съвсем изпънат. Ако мускулите ви са слаби или имате травма, изпълнявайте упражнението без допълнителна тежест, фитнес уредите ви предоставят възможност за безопасно провеждане на упражнението.

Седнете на стол с изправен и притиснат към облегалката гръб. Хванете се отстрани за седалката.

Вдишайте и бавно изпънете единия крак, докато застане почти успоредно на пода. Не застопорявайте коляното и не изпъвайте крака докрай. Задръжте в това положение една секунда.

Бавно спуснете крака обратно и повторете упражнението с другия крак. Правете три серии по 10 за всеки крак.

Сгъване на коляното

Поддържането на баланс между противоположните мускулни групи е от изключително значение. Ако мускулите, изправящи коляното (квадрицепса), са по-силни от сгъвачите (флексорите на подбедрицата), рискувате да преразтегнете последните. Силните флексори на подбедри цата предотвратяват и приплъзването на големия пищял (tibia)напред в ставата при удар или падане. При провеждането на това упражнение прикрепете тежести на глезените.

Легнете по корем на постелка, с изправени колене, без да ги застопорявате.

Вдишайте и бавно свийте единия крак в коляното, повдигайки подбедрицата нагоре. Продължете да свивате крака, докато подбедрицата ви застане под прав ъгъл спрямо пода и задръжте в това положение за момент.

Бавно отпуснете крака обратно на постелката. Провеждайте упражнението в три серии по 10 за всеки крак.

Повдигане на изправен крак

Това упражнение тренира и четирите глави на квадрицепса около коляното, като набляга на вътрешната (vastusmedialis).По време на упражнението трябва да поддържате крака изправен, така че квадрицепсът да се напряга изометрично (без движение) – изометричната мускулна контракция укрепва ставите. Тъй като при повдигането кракът остава в изправено положение, можете да провеждате упражнението и с бинтовано или обездвижено коляно.

Легнете по гръб на постелката. Свийте едното коляно и долепете стъпалото до пода, за да дадете опора на таза. Поддържайте другия крак изправен, без да застопорявате коляното.

Вдишайте и бавно повдигнете крака на около 25 см над постелката; задръжте в това положение три секунди.

Бавно отпуснете крака обратно на постелката. Провеждайте упражнението в три серии по 10.

СКОКОВЕ НАГОРЕ И НАСТРАНИ

Внезапните движения на усукване и завъртане са честа причина за навяхване и увреждане на менискусите. Упражненията, включващи скокове, натоварват мускулите около коленете ви динамично, но по-умерено, отколкото по време на спорт. Те помагат на мускулите да работят ефективно в синхрон, а това намалява риска от неправилно приземяване и усукване на коляното.

Застанете със сключени зад тила пръсти, леко приклекнете и подскочете колкото можете по-високо. При приземяването свийте леко колене и се приземете в първоначалното приклекнало положение.

Постепенно увеличавайте броя на повторенията.

Представете си, че на земята минава права линия.

Застанете от едната й страна, разстояние около 30 см от нея. Подскачайте ту вляво, ту вдясно от линията, като се приземявайте със свити колене.

Облекчаване на симптомите

Въпреки че често са болезнени, повечето по-леки увреждания на коленете оздравяват самостоятелно и лесно се лекуват в домашна обстановка с лекарства без рецепта. Дори и по-сериозните травми обикновено се повлияват добре от тези мерки, въпреки че при тях задължително трябва да потърсите лекарска помощ.

Съществуват множество прости мерки, които можете сами да предприемете както по време на травмата, така и през последващите дни и седмици, за да облекчите симптомите и да сведете до минимум болката в коленете. Тези мерки не могат да заместят лечението или съветите на лекар, но са достатъчни за овладяването на повечето леки увреждания.

При упорити проблеми с коленете потърсете специализирана помощ, преди да провеждате домашно лечение или физически упражнения. Ако предполагате, че имате счупване в коляното, задължително трябва да ви прегледат в болница.

Четири прости мерки

За да облекчите болката и подуването при повечето остри (бързо настъпили) увреждания на коленете от рода на навяхвания, разтежения и болезнени удари, приложете следните мерки:

Покоят ще даде на увредените тъкани време да се възстановят; натоварването на ставата скоро след травмата може да причини допълнително увреждане. Осигурете на мястото на контузията 2-3 дни пълна почивка, а после щадете коляното до пълното му оздравяване. Ледът ще спомогне за свиване на кръвоносните съдове в коляното, ограничавайки по този начин отока, кръвоизлива и възпалението в ставата. Освен това при изстудяване болката в тъканите намалява. Сложете компрес с лед върху ставата възможно най-скоро след травмата и продължете да го прилагате 72 часа. Увийте леда в кърпа, вместо да го поставяте директно върху кожата и я налагайте на мястото на травмата в продължение на 20-30 минути на всеки два часа. Когато отокът спадне, можете да преминете към топлолечение – термофор или топли кърпи – за да повишите кръвотока и да намалите сковаността.

Стягането на ставата веднага след травмата също намалява отока и кръвоизлива, а и ограничава движенията. Навийте около мястото на контузията бинт и пристегнете, но не прекалено, за да не нарушите кръвоснабдяването в долната част на крака. Ако усетите силно пулсиране, свалете бинта и го намотайте по-хлабаво. Можете да направите превръзката над торбичка с лед, или под нея. През нощта я сваляйте.

Повдигането на ставата над нивото на сърцето намалява притока на кръв към увредената зона и ограничава отока и кръвоизлива. Поддържайте ставата повдигната през нощта след травмата с помощта на възглавница, поставена под коляното.

Ограничете натоварването в коленете

Всяко увреждане на коляното (в резултат от изолирана травма или комбинация от по-незначителни наранявания), повлияващо функцията на ставата, намалява способността му да понася натоварване. Резките усуквания и обръщания, както и внезапното тръгване и спиране подлагат коленете ви на тежко изпитание. Най-добре избягвайте дейностите, включващи такива движения, особено контактните спортове.

Поддържайте форма

Въпреки че може да ви се наложи да ограничите някои дейности, старайте се да поддържате формата си. Към упражненията, които подпомагат сърцето и дишането, без да нарушават устойчивостта на коленете, спадат ходенето, плуването, водната гимнастика и карането на велосипед. При слабост в коленните стави можете да използвате фитнес уредите за гребане и ски бягане.

Какъвто и вид упражнения да изберете, винаги носете удобни маратонки, за да намалите сътресението. От полза ще ви бъдат и специалните шини за колене – т.нар. брейсове или ортези. За повече информация вижте оградения текст вляво.

Поддържането на мускулите около коляното в добра форма също е важно. Само след една седмица почивка на легло мускулите ви могат да загубят до 10% от силата си. Слабите мускули правят ставата податлива на допълнителни увреждания.

Медикаментозно лечение

Много от лекарствата, ограничаващи болката и възпалението при травма на коляното, са достъпни без рецепта. Те обаче лекуват единствено симптомите на увреждането, без да премахват причините за него.

Болкоуспокояващите лекарства като парацетамол и аналгин можете да закупите без рецепта; те носят краткосрочно облекчение на болките.

Нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) като аспирин, ибупрофен, напроксен и диклофенак временно потискат възпалението и намаляват болките, отока и сковаността. Въпреки че много от тези лекарства са достъпни без рецепта, продължителната им употреба може да доведе до нежелани странични ефекти, включително кървене от стомашно-чревния тракт. При новото поколение НСПВС, т.нар. СОХ-2 инхибитори, вероятността от такива проблеми е много по-ниска и те доскоро се смятаха за напълно безвредни. За жалост през последните години голям брой проучвания установиха връзка между употребата на СОХ-2 инхибитори (а и някои от по-старите НСПВС, включително ибупрофен) и повишения риск от инфаркт. Ако сте в групата на застрашените, не приемайте НСПВС, освен по предписание на вашия лекар.

Кортикостероидите, наподобяващи хормоните, произвеждани от надбъбречните жлези, са най-мощните противовъзпалителни медикаменти, с които разполагаме. Те се инжектират директно в ставата с цел краткотрайно облекчение на болките, но не трябва да бъдат прилагани продължително време поради риск от високо кръвно налягане, намаляване на устойчивостта към инфекции и отслабване на мускулите и костите.

ОРТОПЕДИЧНИ БРЕЙСОВЕ (ОРТЕЗИ)

Коленните брейсове (ортези), направени от неопрен или друг вид еластичен материал, можете да откриете в спортните и санитарните магазини. Ортезите стабилизират коляното, подпомагайки естествената функция на връзките. Топлината, която осигуряват, допринася за облекчаване на болката и ограничаване на отока. Съществуват и специални рехабилитационни ортези, които ограничават определени движения, докато коляното оздравее. Обикновено те имат допълнителни метални или пластмасови опорни шарнири.

Носете ортезите по време на всяко занимание с риск от увреждане на коляното. Убедете се, че шарнирите на ортезата са разположени точно в мястото на сгъване и редовно проверявайте дали не са се изместили. Ортезата не бива да ви създава фалшиво чувство за сигурност – дори и най-усъвършенстваните модели няма да ви предпазят, ако натоварите крака си прекалено.

ВНИМАНИЕ!

Съвременните болкоуспокояващи много ефективно потискат болките при коленни увреждания, което може да се окаже нож с две остриета. Болката ви кара да държите ставата неподвижна – без нейния предупредителен сигнал можете да увредите допълнително тъканите при движение. Освен това, ако не ви боли, вероятността да потърсите медицинска помощ е по-малка. Никога не използвайте болкоуспокояващи медикаменти в продължение на повече от две седмици, без да сте се посъветвали с лекар.

Иновации в медицината

Днес хирурзите могат да възстановяват увредените стави и ставни тъкани много по-успешно отпреди. Оперативната травма за пациентите е по-малка, те се възстановяват по-бързо и често възвръщат до голяма степен подвижността на ставата.

Най-скорошните иновации включват както нови противовъзпалителни лекарства и оперативни техники, така и общо усъвършенстване на познанието за процесите в тялото. В сферата на хирургичното лечение най-голям напредък е постигнат по отношение на ставното протезиране, артроскопската хирургия и употребата на биоматериали, например изкуствени ставни връзки.

Артроскопска хирургия

Колкото по-малка е хирургичната травма на тъканите около коляното, толкова по-ефективно е възстановяването на ставата след операцията. Около 1930 г. са направени първите опити за операции през минимални кожни разрези, но пречка се оказва липсата на подходяща апаратура за възпроизвеждане на образа и за манипулиране на инструментите.

Ключ към успеха на този вид хирургия „през ключалката“ е разработването на апарата, наречен „артроскоп“, през 60-те години на XX в. След множество технологични усъвършенствания днес артроскопията е един от най-малко травмиращите методи за диагностика и оперативно лечение на проблемите в коленете.

Какво представлява операцията

Артроскопът е тясна фиброоптична тръба, която се въвежда в коляното през малък разрез. фиброоптичните кабели провеждат светлина в ставата и предават образа на видеоекран до операционната маса. Тъй като артроскопията изисква малки разрези, многоот операциите се извършват амбулаторно, само с местна упойка.

По време на артроскопска операция в ставата се въвежда физиологичен разтвор, който я разширява, осигурява място за инструментите и същевременно предпазва тъканите от дразнене. След това се поставя артроскопът, чрез който хирургът може да наблюдава вътрешността на коляното на монитора. Инструментите се въвеждат в ставата през друг малък разрез, а понякога са прикрепени към самия край на артроскопа. С тяхна помощ хирургът може да изреже, зашие и дори да подмени увредената тъкан.

Тотално протезиране на коляното

Тоталното протезиране на колянната става не е нещо ново – операцията се извършва вече повече от 30 години в целия свят. За това време обаче процедурата е претърпяла редица подобрения. Усъвършенстваните хирургични техники, дизайнът на протезите, материалите, от които са направени носещите им повърхности, и методите на фиксиране на имплантите правят операцията по-безопасна, възстановяването – по-бързо, а трайността на протезата – по-голяма.

Едно от най-интересните нововъведения в протезирането на коленни стави е въвеждането на компютърасистирана (КА) хирургия. Отделните части на изкуствената става трябва да бъдат монтирани под определен ъгъл една спрямо друга, за да се избегне преждевременното им износване, но досега хирурзите трябваше да разчитат на саморъчно направени в хода на операцията измервания и на собственйя си опит, за да поставят ставата правилно. Компютърасистираната хирургия използва инфрачервени камери, дигитални образи на костите и проследяващи устройства, за да определи възможно най-точно къде да бъде прерязана костта.

Реконструкция на ПКВ

Понастоящем се разработват голям брой нови техники за оперативно възстановяване на увредена предна кръстна връзка (ПКВ). Към тях спадат както употребата на изкуствени връзки, така и присадки от други тъкани, например от колянно сухожилие или сухожилия от флексорите на подбедрицата. Предимството на изкуствените връзки е, че няма загуба на здрави тъкани от други части на тялото.

До днес обаче няма синтетични материали, които да издържат дълго време на натоварванията, на които е подложена ПКВ. Дори и най-здравите разработки траят не повече от пет до седем години в зависимост от степента на физическа активност.

Изследват се няколко алтернативи. Една от причините живият хрущял да издържа толкова дълго е, че възстановяващите механизми на тялото непрекъснато поправят минималните увреждания. Изследователите търсят материали, които биха позволили на живите клетки да прораснат в изкуствената тъкан и да се слеят с нея, образувайки структура, подлежаща на биологично възстановяване. Учените са разработили няколко вида абсорбируеми материали, които бавно се разграждат и на тяхно място прорастват живи клетки, но никой от тях не е достатъчно здрав за цялостното заместване на ПКВ.

В повечето случаи оперативното възстановяване на ПКВ се провежда под артроскопски контрол, което означава минимална хирургична травма за коляното и заобикалящите го тъкани. Програмата от рехабилитационни упражнения обикновено може да започне в деня след операцията, въпреки че пълното заздравяване на новата връзка може да отнеме няколко месеца.

Реконструкция на менискус

При повечето пациенти премахването на увредения менискус не води до утежняване на симптомите, но операцията лишава коляното от омекотяващия сътресенията хрущял. След интервенцията голяма част от пациентите развиват остеоартрит на колянната става. Днес лекарите по възможност избягват тоталната менискектомия (пълното премахване на ме- нискуса).

Един от проблемите на хирургичното лечение на коленните менискуси е, че в централните им части няма кръвоносни съдове. Разкъсванията по периферията, където кръвоснабдяването е сравнително добро, обикновено могат да бъдат възстановени и зашити под артроскопски контрол. Разкъсванията по вътрешният ръб на менискуса, където кръвоснабдяването е слабо, обикновено не заздравяват.

Наскоро бяха разработени алтернативни техники, някои от които все още се проучват. Сред тях е трансплантацията, при която хирургът заменя увредения менискус с друг, получен от донор. След тази операция болките при физическа активност и отокът намаляват при 80-90% от случаите.

Лекарите все още не знаят със сигурност дали трансплантираният менискус забавя развитието на остеоартрит и други дегенеративни промени в коляното.

Клетъчна терапия

При автоложната хондроцитна имплантация (АХИ) от пациента се вземат здрави хрущялни клетки, които се въвеждат в ставата, за да заместят увредения ставен хрущял.

За жалост АХИ-лечението не е подходящо при травми на менискусите, въпреки че до известна степен облекчава болката при остеоартрит.

ЯДРЕНО-МАГНИТЕН РЕЗОНАНС

От 80-те години на XX в. лекарите прилагат ЯМР-сканирането при диагностиката на мекотъканни увреждания на коляното като разкъсвания на връзки и хрущяли. ЯМР-скенерите използват енергията на мощни електромагнити за създаване на образи от напречни срезове в областта на коляното. За разлика от КТ-скенерите те могат да покажат ставата под почти всякакъв ъгъл и не облъчват пациента.

С помощта на последните иновации в ЯМР-технологията скоро ще може да се направи оценка качеството и обема на ставния хрущял, както и да се откриват минимални увреждания. Това ще позволи да се определи рискът от развитие на остеоартрит и от други проблеми с хрущяла.

КОЛЯННА АРТРОСКОПИЯ

Хирургът използва артроскопа и сондата, за да изследва вътрешността на коляното, причинявайки минимална травма за пациента. На артроскопския образ (долу вдясно) се виждат изкуствени влакна, които лекарите използват за възстановяване на увредени ставни връзки.

Протезиране на колянна става

Протезирането на колянната става (колянна артропластика) успешно облекчава болките в коленете при около 90% от пациентите. Въпреки това операцията е сериозна и вашият лекар ще ви я препоръча само ако страдате от продължителни артритни болки, които не се повлияват от други видове лечение. Протезирането на колянната става не се прилага при разкъсване на връзки или менискуси, които в повечето случаи могат да бъдат възстановени с много по-малко травмиращата артроскопска хирургия.

При операцията за протезиране на коленна става се отстранява увреденият ставен хрущял заедно с част от костта под него, а върху останалата кост се поставя изкуствено покритие. В зависимост от състоянието хирургът може да извърши протезиране на цялото коляно (тотална колянна артропластика) или на половината от ставната повърхност (уникомпартментна артропластика), ако е увредена само едната половина от коляното (лявата или дясната част).

За жалост всички изкуствени стави имат ограничен живот. Повечето коленни протези траят около 10 години, понякога и повече, но рано или късно се налага да бъдат подменени.

Повторното протезиране често е по-малко успешно, така че по правило артропластиката е крайно средство, прилагано сред по-възрастните пациенти, при които необходимостта от подмяна след време е малко вероятна.

Известно време преди операцията лекарите ще ви направят пълни изследвания, за да се убедят, че сте в добро здраве. Предварително могат да ви вземат кръв и да я замразят, в случай че по време на интервенцията се нуждаете от кръвопреливане. Един ден преди операцията ще ви приемат в болница. Преди началото на процедурата операционната сестра трябва да провери наличността на всички компоненти от колянната протеза; тя отговаря и за хирургичните инструменти.

Колянната артропластика обикновено се извършва под пълна упойка, въпреки че понякога анестезиологът може да предпочете спинална или епидурална анестезия (при които оставате будни). На операционната маса хирурзите почистват основно коляното и крака ви с дезинфекционни разтвори, покриват го със стерилни чаршафи и самозалепващо се хирургично фолио и набелязват мястото на кожния разрез.

Самата операция обикновено трае 1-2 часа. Хирургът прави разрез с дължина 15-30 см по предната страна на коляното и измества капачката настрани, за да стигне до ставата. За контрол на кървенето често се използва електрокаутер – устройство, което с помощта на електрически ток обгаря и затваря съдовете около разреза. Износените или увредени ставни повърхности се отстраняват и компонентите на протезата се прикрепят към костните краища и капачката. В някои случаи хирургът подменя цялата капачка.

Хирургът затваря разреза с помощта на шевове или хирургични закопчалки. За първите 24 часа след операцията ще ви бъдат поставени тръбички (дренаж) за отделяне на течностите в коляното и венозна система, чрез която ще ви вливат течности и болкоуспокояващи медикаменти. Ако всичко е наред, тръбичките могат да бъдат извадени около 24-48 часа след операцията.

Рехабилитацията вероятно ще започне още в деня след интервенцията, физиотерапевтът ще ви покаже специални упражнения за укрепване на крака и възобновяване на движението. Бързината на възстановяване е различна, но ако след около 7-14 дни можете да станете с помощта на патерици и да изкачвате стълби, ще ви изпишат. Патериците ще са ви необходими поне още шест седмици. Редовните упражнения са изключително важни. За възвръщане на нормалните функции на коляното ще са нужни около шест месеца.

Най-честото сериозно усложнение е инфекцията, каквато получават 1-2% от пациентите. При нея се удължава периодът на възстановяване и може да се наложи протезата да бъде извадена; в някои случаи инфекцията застрашава живота на пациента. Усложненията като инфаркт или инсулт са редки, въпреки че някои заболявания увеличават вероятността от проблеми. Преди операцията трябва да обсъдите с лекарите всички потенциални рискове.

Изкуствена става

Повечето коленни протези се състоят от: „феморален компонент“, направен от здрав метал, който се прикрепва към долния край на бедрената кост; „тибиален компонент“ от издръжлива пластмаса (често монтирана върху метална основа), който се прикрепя към горния край на големия пищял; пластмасов „пателарен компонент“, който се слага под капачката. При по-новите модели пластмасата е заместена от керамична сплав. Отделните компоненти на ставата понякога се прикрепват към костите с помощта на костен цимент, подобен на епоксидно лепило. В други случаи те имат фина мрежа от кухини, в които костта ви може да прорасте естествено и да се срасне с метала.

 

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!