Прочетохте ли книгата „Как да отгледаме здраво дете въпреки лекарите” от д-р Робърт Менделсон?

Крайно време е да прочетете книгата! Знаете ли колко много тази книга ще промени представите ви за това как точно ви помагат лекарите и как могат да разболеят напълно здравото ви дете?

Ще бъдете разтърсени от една непонятна истина. Непонятна, защото сме свикнали да вярваме на всичко, което ни казват медицинските специалисти и това е промило мозъците ни до такава степен, че не искаме да се замисляме въобще какво точно ни се случва. Е, не всички лекари са такива, но повечето в България са точно и само печалбари. Също както и описаните в книгата такива от САЩ. Винаги съм се чудела от къде му дойде на акъла на Симеон Дянков да въведе забрана за посещаване на детски градини от деца, чийто родители отказват ваксини, че даже да ги лиши от детски надбавки. Ами ето от къде – от САЩ! Там също ваксините са задължителни, че даже и са много повече, отколкото у нас.

И още нещо, за да сме напълно наясно: Не отричам на никого правото да се лекува, както намери за добре! Но напълно отричам да ме задължавате да слагам ваксини на детето си и да ми налагате определен модел на лечение, който ми докара 2 (две) автоимунни заболявания, които не се лекуват! Всички проваксинатори нарочно променят темата на дебата в обществото „за или против ваксините“. НЕ! Дебатът е „за или против ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА на ваксините!“

Вижте само някои откъси…

Доктор Робърт С. Менделсон (1926-1988) е един от най-великите американски педиатри. Роден е в Чикаго и завършва тамошния университет през 1951 г. Известен е със своите радикални възгледи за съвременната медицина. Особено силно критикува педиатричната практика, ваксинациите, акушерството, преобладаването на лекарите-мъже в гинекологията.

КАК ЛЕКАРИТЕ РАЗБОЛЯВАТ ЗДРАВИ ДЕЦА?

Ако се замислите за своите отношения с лекарите, аз съм сигурен, че с учудване ще откриете колко съществено се различават те от отношенията с другите представители от сферата на услугите. Типичните отношения между лекар и пациент се изразяват с думата „предписание”. Лекарите дават на своите пациенти предписания, а адвокатите, счетоводителите и други специалисти – съвети.

Когато водят едно дете в педиатричен кабинет, лекарят прави преглед (най-често бегъл), дава направления за рентгенови изследвания и други анализи, поставя диагноза, назначава лечение (обикновено медикаментозно), понякога хоспитализира. Всичко това той прави с минимални пояснения и почти винаги без одобрението на родителите. Лекарят не предупреждава за риска, за възможните странични ефекти на провежданото лечение, а също и нерядко забравя да информира за цената на услугата. Сигурен е, че сметката ще бъде платена дори и диагнозата да се окаже неправилна, лечението не подейства и детето не оздравее. Тоест за които и да са свои действия лекарите носят минимална отговорност пред пациентите си.

Безусловно, във властта на лекарите се намират всички американци, а родителите още повече, тъй като страхът за живота на техните, в много отношения незащитени деца, ги прави особено уязвими. Децата постоянно са съпроводени от риска да станат лесна жертва на „лечението”, което често пъти бива болезнено и изтощително. Нали в медицинските факултети учат да се потисне отклика към човешките страдания, да не се придава особено значение на причиняваната болка и да не се замислят за потенциалната вреда от лекарското назначение.

Сред лекарите, педиатрите са тези, които според мен са най-опасни, защото на пръв поглед са най-невинни в общественото съзнание. Педиатърът е представен с образа на усмихващия се добър чичко, раздаващ на децата сладки сиропи и хапченца във вид на близалки. Освен това, неизвестно защо не е прието да се критикуват детските лекари, за разлика да кажем от гинеколозите и хирурзите, които обществото е свикнало да смята за алчни и безчувствени.

…

ИМУНИЗАЦИИТЕ : МЕДИЦИНСКАТА БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ?

Най-голямата заплаха от детски болести се крие в опасните и безплодни опити те да бъдат предотвратени чрез масови ваксинации.

Пределно ми е ясно, че това мое твърдение няма да бъде разбрано толкова лесно. Ваксините така хитро и енергично се настаняват на пазара, че много родители ги смятат за чудо, спасяващо от много болести. Съответно, трябва да си безразсъдно храбър, за да им се противопоставяш. Да нападаш педиатъра за това, което го храни, е все едно свещеник да отрича непогрешимостта на папата. Знаейки това, мога само да се надявам моята гледна точка да бъде изслушана безпристрастно.

По-голяма част от това, което е внушено на обществото по отношение на имунизациите, просто не е истина. Мнението ми за ваксините не е само лошо предчувствие. Ако беше по моята воля, щях да ви посъветвам да се откажете от всички ваксини. Но такъв съвет не мога да ви дам – в половината щати родителите са лишени от право на избор. Педиатри, а не политици, успешно лобират за закони, по силата на които родителите са длъжни да се съгласяват на ваксинации. Без такива децата им няма да бъдат приети в училище. Но все пак, дори и в тези щати педиатърът може да се опита да бъде убеден да отстрани коклюшната съставка от ДТК ваксината. Тази ваксина, която е най-опасна от всички, е обект на непрекъснати дебати. Много лекари само като чуят за нея, започват да нервничат, опасявайки се от съдебни искове. И с право се страхуват, защото неотдавна в Чикаго родителите на едно дете, пострадало след ваксиниране против коклюш, получиха 5.5 милиона долара компенсация. Ако подобни страхове навестяват педиатрите, родителите трябва да ги използват в свой интерес, защото здравето на техните деца е заложено на карта.

Макар че в ранните години на практикуването си правех имунизации, сега, заради безкрайните опасности, с които са свързани, съм станал непоколебим противник на масовото ваксиниране. Тази тема е толкова сложна и обширна, че заслужава да се напише цяла книга. Затова само накратко ще изброя своите възражения против фанатичното настървение, с което педиатрите на сляпо вкарват чуждородни белтъци в организма на детето, нехаейки за вредата, която могат да причинят.

…

Острите дебати в медицинските среди по повод ваксините не остават незабелязани от средствата за масова информация. Все повече родители отказват да ваксинират децата си и се сблъскват с юридическите последствия от такава постъпка. Родителите, чиито деца след ваксинация остават инвалиди, не желаят да се примирят и подават искове срещу производителите на ваксини и лекарите, извършили ваксинирането. Някои фирми прекратяват производството на ваксини, други от година на година разширяват списъка с противопоказания. В същото време педиатрите упорито защитават ваксините, защото те ги хранят, осигурявайки им един неспирен поток от пациенти. Въпросът, който трябва да си зададат родителите е: ,До чия поредна смърт са готови да се борят лекарите?”.

Само вие може да решите дали да се откажете от ваксинациите, или да рискувате да ги направите на децата си. Но преди да се съгласите на ваксиниране, ви съветвам да се въоръжите с факти относно риска и ползата и да изискате педиатърът да ви докаже необходимостта от препоръчаната ваксинация.

По нататък в книгата ще намерите съвсем ясно обяснение за всички болести, срещу които ви задължават да имунизирате децата си.

Прочетете тази книга! Това ще ви спести много главоболия, свързани със здравето на детето ви, ако това наистина ви интересува. Защото отговорността за неговото здраве е ваша и само родители, които не искат да поемат отговорност се оправдават с педиатрите и това, че ваксините са задължителни.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!