Болест ли е самоубийството?

До 80-те години на миналия век се смятало, че хората, сложили край на живота си, са страдали от депресия

Но аутопсиите показвали отличителни особености в главния мозък на самоубийците, в това число и структурни изменения в префронталната кора, която отговаря за вземането на сложни решения, както и промяна в нивата на серотонина. Тези характеристики се проявявали независимо от наличието на депресия, шизофрения, биполярно разстройство или дори при липсата им. Тъй като не била установена нито една неврологична причина за самоубийството, Густаво Туреки от Университета „Макгил“ (Канада) смята, че повод за суицида става съчетаването на фактори от околната среда, които предизвикват редица изменения в мозъка на хора, генетично склонни към самоубийство. Сред тях са лошото отношение с индивида в детството му, посттравматично стресово разстройство, продължително безпокойство, недоспиване и др.

Въпреки че откриването на тези фактори е сложно, все пак са установени някои закономерности. Така например, когато хора с биполярно разстройство, които са правили опити за самоубийство, започнат да приемат литий, обикновено те спирате тях дори и препаратът да не оказва влияние на другите симптоми. Това говори, че литият може да въздейства на нервните пътища, които имат непосредствено отношение към суици-далните наклонности.

Генетиката също е важна. Според изследване еднояйчните близнаци те споделят суицидалните настроения в 15 % от случаите, докато сред разнояйчните близнаци този показател е само 1 %. А изучаването на сложили край на живота си индивиди, живеещи с приемни родители, свидетелства, че биологичните роднини шест пъти по-често извършвали самоубийства отколкото членовете на новите семейства, пише вестник „Феномен“.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!