Хората, сложили край на живота си, имат сходни невробиологични характеристики, които в същото време ги отличават от всички останали
В САЩ се увеличава броят на самоубийствата и психиатрите все по-често са склонни да приемат, че суицидалното поведение трябва да се разглежда като заболяване, а не като резултат от афективни разстройства.
Твърди се, че мозъкът на самоубийците има поразително сходство и в същото време силно се различава от мозъка на хората с афективни разстройства, но завършили живота си по естествени причини. Освен това има семейства, в които суи-цидът е нещо обичайно, което навежда на мисълта за генетични и други биологични фактори. Накрая, повечето хора с афективни разстройства не се опитват да сложат край на живота си, а само 10% от самоубийствата не са свързани с психични заболявания.
В петото издание на „Ръководство по диагностика и статистика на психичните разстройства“ – най-новата версия на „библията“ на психиатрията, Американската психиатрична асоциация предлага диагнозата „суицидално поведенческо разстройство“ (suicide behaviour disorder). Дори ако хипотезата се окаже некоректна, тя ще стане стимул за изследване на неврологичните и генетичните фактори на самоубийството, което ще позволи на психиатрите по-точно да прогнозират риска от суицид и дори може би ще доведе до изработването на методи за лечение, спиращи мисълта за самоубийство, пише вестник „Феномен“.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!