Как чувството за безпокойство и съжаление може да бъде от полза

Дори и най-неприятните чувства, като вина, безпокойство и съжаление, могат да бъдат полезни

Чувството за безпокойство няма да навреди, ако реагирате на него като на важен сигнал за вашите нужди. Доверете се на себе си и на чувствата, които изпитвате!

Вашите сетива са като емпатичен приятел, който ви предупреждава за ситуация, която изисква отговор. Чувствата са като плик, съдържащ послание – то трябва да бъде разпознато и дешифрирано. Дори най-негативните чувства могат да бъдат полезни. Нужно е да отговорите на тях като на важни послания по отношение на вашите нужди.

Неприятните усещания и чувството за безпокойство могат да бъдат полезни:

• Вина;
• Безпокойство;
• Съжаление.

Като не улавяте сигналите, пропускате възможността да промените действията си в подобна ситуация, когато чувството на безпокойство, вина или съжаление се появи отново.

Вина 

Чувството за вина показва, че сте нарушили вашите лични морални правила. Трябва да се застраховате и да не повторите това в бъдеще. Ако не схванете съобщението, че не сте спазили собствените си стандарти, вие се лишавате от обратната връзка, от която се нуждаете, за да сте сигурни, че действията ви са в съответствие със собствените ви вярвания.

Първото нещо, което трябва да направите, е да „хванете” момента, в който се появява чувство за вина в конкретната ситуация. Признайте с уважение и благодарност, че вината ви предупреждава за нарушаване на ваше лично морално правило и необходимостта да се застраховате срещу подобни случаи в бъдеще. Въоръжени с чувство на любопитство, преценете дали нарушеният стандарт си струва да се поддържа. Ако не, можете да го актуализирате, промените или отхвърлите.

Понякога се случва стандартите, към които се придържате и се чувствате виновни, когато ги нарушите, да не са актуални

Например, жена, която е научена, че основната ѝ цел е да поддържа дом, може да изпита чувство за вина, когато отделя повече време и ресурси, за да гради собствената си кариера. След известно време, като вземе предвид променящите се реалности в света и нейните постижения в професионалната сфера, възможно е да сметне това убеждение за несъвместимо с нейните ценности и принципи. Всъщност, тя може да си отвори очите за това, че никога не го е смятала за достойно, а просто години наред се е опитвала да го реализира като част от нейното поведение.

В друга ситуация може да стигнете до заключението, че стандартът все още си струва да се запази. И тогава чувството за вина при нарушаването му е съвсем подходящо. Също така е уместно да използвате това неприятно чувство по начин, който събужда у вас желанието да сте сигурни, че отговаряте на този стандарт в бъдеще.

Чувството за безпокойство

Първо и най-важно е да разпознаете наличието на чувството за безпокойство или тревожност и да идентифицирате усещането. Трябва също така да осъзнаете, че чувството за безпокойство ви предупреждава за определени бъдещи събития, за които трябва да сте по-добре подготвени.

Втората стъпка е да прецените какво трябва да направите, за да се подготвите по-добре за дадена ситуация. Може би да съберете информация за запълване на липсващите парченца от „голямата картина“, изграждане или придобиване на определени умения или поставяне на цел, фокусирана върху положително формулиран резултат.

Ако вече имате опит в преодоляването на подобни ситуации и справяне с чувството за безпокойство, просто си спомнете какви стъпки сте предприели тогава. Припомнете си вашите умения и способности, които са ви помогнали да постигнете успех и да разрешите проблема си.

Друг начин да се справите с чувството за безпокойство е да си представите, че сте изправени пред заплаха или проблем в бъдеще. Преминете през конкретни стъпки и действия, репетирайте ги, докато почувствате сила и способност да се справите със ситуацията.

Адекватната за справяне с чувството за безпокойство подготовка може да означава учене или придобиване на определени умения, необходими за справяне с това, което предстои

Например, да приемем, че се тревожите за предстоящо публично изказване. Ако планирането, подборът и структурирането на онова, което ви е нужно, са нещо с което вече сте запознати, тогава можете да заучите това умение и да се захванете за работа спокойно. Ако все още не сте усвоили този полезен за вас трик, тогава ще бъде от полза да намерите някой, който да ви обучи. Също така, като част от подготовката може да изпълните определени упражнения за взаимодействие с публиката, четене на тематична книга и т.н.

И накрая, правилна подготовка за преодоляване на чувството за безпокойство може да означава промяна на негативно формулиран резултат с положителен. Източникът на вашето безпокойство може да бъде лош образ на бъдещето, например: „Ще се проваля“, „Ще изглеждам като глупак“ или „Няма да мога да се справя с тази ситуация“. Такива мисли не ви позволяват да прецените рационално и да предприемете стъпките, които наистина могат да ви помогнат успешно да излезете от ситуацията. Положителният образ на бъдещето задава различна посока. Да знаете къде искате да отидете е много по-релаксиращо, отколкото да знаете къде не искате да отидете и какво не искате да постигнете. Освен това, ако знаете какво искате да постигнете, тогава ще ви е по-ясно как да го направите.

Силата на безпокойството се крие в обратната връзка, която предоставя

Когато тази обратна връзка остане неразпозната, безпокойството се превръща в неприятно, дори парализиращо преживяване. Но след като „хванете“ това чувството за безпокойство, след като го разпознае и му благодарите за сигнала, тогава става възможно да преминете от отчаяние към увереност и готовност да се изправите пред ситуацията, която наближава. Подобно положително емоционално състояние освобождава вашите вътрешни и поведенчески ресурси, мотивира ви да действате, а не да чакате, в парализирани от безпокойство през цялото време.

Съжаление

Чувството за съжаление ви казва, че в отминала ситуация сте могли или е трябвало да действате по различен начин. То ви предупреждава за необходимостта да предприемете действия, за да се предпазите от подобни грешки в бъдеще. За каквото и да съжалявате, и колкото и болезнено да е, важно е да осъзнаете, че това чувство ви дава да разберете, че сте направили грешка. Опитайте се да я оцените по отношение на действията, които бихте могли да предприемете, за да я избегнете.

Пробвайте да си припомните пропуските, които вече са се случили (минали източници на съжаление), и които сте коригирали, като знаете точно какво трябва да направите, за да не се случва отново. Използвайте тези примери като основа за придобиване на вътрешен мир и увереност.

След това се опитайте да си представите бъдеща ситуация, в която действате, така както сте планирали. Превъртете я няколко пъти, изживейте я отново и отново – това ще ви помогне да придобиете увереност в собствената си способност да приложите „правилния“ сценарий на действие в бъдеще.

Тази последователна верига ви позволява да се справите с чувството на съжаление и ви дава възможност да пренасочите вниманието си към други важни неща

В тази ситуация е ценно да се отклоните от обичайния модел на съжаление за предприетите действия. Това само влошава вашето благосъстояние. По-добре ще е да придобиете нови умения, които постепенно да се интегрират в живота ви.

Дори и най-неприятните чувства могат да бъдат полезни, ако реагирате на тях като на важни сигнали за вашите нужди. Доверете се на себе си и на чувствата си. Не ги игнорирайте – учете се от тях!

От книгата на Лесли Камерън-Бандлър и Майкъл Лебо – „Заложник на емоциите“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!