Паническото разстройство мъчи жените 2 пъти повече от мъжете!

Д-р Николов е работил като психиатър в консултативен кабинет, както и в дневен стационар. До 2006 г. е директор на Психиатрична болница „Царев брод“, а от 2006 г. насам той е консултант в Дневен център за психосоциална рехабилитация „Равен шанс“ във Варна, а също и психиатър в консултативен кабинет. Д-р Николов практикува съдебно-психиатрична експертна дейност от 1994 до 2006 г. Участва в изработване на нормативни актове на МЗ през 2005г., а през периода 2005-2006 г. взема участие в международния туининг-проект за психично здраве България-Финландия. Той е един от участниците в изследователски проект, организиран от Калифорнийския университет Бъркли, САЩ, през периода 2009-20Юг. А през2011 г. д-р Петър Николов взема участие и в проекта на фондация „Равен шанс 2001″, наречен „Психосоциална рехабилитация в семейна среда“.

Д-р Николов, защо паническо разстройство, а не познатото страхова невроза? Нали в основата на това състояние е страхът?

– Да, наистина в мина­лото паническото раз­стройство се наричаше страхова невроза. Но в последните години тер­минът „невроза“ се из­бягва поради различните тълкувания на понятието. Основна проява при пани­ческото разстройство е специфичен и немотивиран страх под формата на т.нар. панически атаки. Сам по себе си страхът е нормална емоционална реакция, която, от една страна, сигнализира за някаква опасност, а от друга – катализира физио­логични процеси в органи­зма, които го подготвят и мобилизират за ответна реакция спрямо опасност­та. Когато обаче страхът възниква извън контекста на сигнал за опасност и мобилизиране на човека, например когато изпитва­ме пристъп на паника, без да има конкретна реална Опасност, тогава говорим за болестен страх.

Съществува група от невротични състояния, в които болестните фор­ми на страх са основен симптом. Тази група със­тояния наричаме тре­вожни разстройства. Към тях спадат паническото разстройство, генерали­зираната тревожност, разнообразните фобии и натрапливите състояния. Паническото разстрой­ство е НАЙ-ЧЕСТОТО ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО. Смята се, че трима от всеки 100 души развиват паническо разстройство в даден момент от живо­та си. Жените боледуват около два пъти по-често от мъжете. Такова със­тояние може да възникне във всяка една възраст, но най-често началото е между 20 и 30-годишна възраст.

– Кои са основните прояви на паническото разстройство? Как протича такова състояние?

– Основни симптоми са т.нар. пристъпи на па­ника, които възникват неочаквано, без конкретен повод и се изразяват в преживяване на интензивна тревожност и страх. Това се съпровожда и от разноо­бразни телесни усещания: сърцебиене, „прескачане“ на сърцето, изпотяване, треперене, чувство за недостиг на въздух, стя­гане в гърдите, топка в стомаха, гадене, свето­въртеж или усещане за нестабилност. А също и подкосяване на краката, студени тръпки или топ­ли вълни и други подобни усещания. Те обаче не са предизвикани от някакво телесно заболяване, но са плашещи и драматични, поради което пациентът има усещането, че всеки момент ще припадне, ще получи инфаркт или ин­султ, ще умре или ще загу­би контрол над себе си.

– Колко време продължават тези панически пристъпи?

– Обикновено пристъ­пите на паника продъл­жават няколко минути, по-рядко часове. Пациен­тите напълно осъзнават неоснователността на страховете си, но не мо­гат да ги преодолеят. Това ги принуждава да започ­нат често да посещават спешни кабинети или да се подлагат на медицински прегледи и изследвания. Обаче в крайна сметка се оказва, че липсват каквито и да било телесни заболя­вания, които да обяснят симптомите. Тогава ста­ва ясно, че ТЕ СА ПСИХОЛОГИЧНО ОБУСЛОВЕНИ. С времето пристъпите на паника зачестяват и пациентите започват да изпитват почти постоян­но напрежение и тревож­ност в очакване на нова атака. Това може сериозно да разстрои ежедневните им дейности. Понеже кри­зите се случват на съвсем произволни места – у дома, на улицата, в автобуса, на работното място, в мага­зина и т.н – страдащите започват да избягват тези ситуации или настояват да бъдат придружавани от близки и познати. Те често остават неразбрани от околните, което допълни­телно ги натоварва. За чо­век, който не е преживявал пристъп на паника, е много трудно да разбере колко са мъчителни тези пристъпи. И затова е склонен да ги приеме като „признак на слабост“ или „капризи“. При част от случаите състоянието е леко и пре­ходно. По-често обаче, без адекватно лечение паниче­ското разстройство е с тенденция да рецидивира, т.е. да се повтаря във вре­мето. Болестните епизо­ди обичайно продължават месеци наред, след това може да има подобрение след това отново влошаване и т.н. В най тежките случаи протича­нето е хронич­но и по­стоян­но, като трайно нарушава функцио нирането на пациента.

Д-р Николов, какви са причините, кои са факторите, които провокират паническо разстройство?

– Те условно се делят на две групи.

  • Психологически и социални фактори. Най- често отключваща роля играят стресогенни съ­бития в семейството, работата и социалното обкръжение на пациенти­те. Понякога обаче не се открива връзка с предше­стващ стрес. Всъщност не самият стрес сам по себе си е отключващ фак­тор, а неспособността на конкретния човек да отреазира адекватно на този стрес. Много хора преживяват стресогенни събития, но не се разболяват. Психотерапията е насочена именно към намиране и подсилване на позитивните качества на личността и изработване на адекватни стратегии за справяне със стреса и с вътрешните конфликти. Тя е насочена и към премахване на стереотипи, които поддържат страховете, и заместването им с други стереотипи – такива, кои¬то преодоляват и преборват страховете.
  • Биологични фактори. Смята се, че пациентите с паническо разстройство имат предразположе­ние към нарушен баланс на определени биохимични системи, свързани с пре­даването на информация в специфични области на централната нервна сис­тема. Предаването на ин­формация се осъществява с помощта на различни вещества, например серотонин, норадреналин и други. Смята се, че при нарушен баланс на тези системи може да възникне болестна тревожност или депресия. И тук идва ред на медикаментозните лечеб­ни методи със специфични антидепресанти, които са насочени именно към възстановяване баланса на тези невромедиаторни системи в мозъка*. НАЙ-ЕФЕКТИВНОТО ЛЕЧЕНИЕ Е КОМБИНИРАНЕ НА МЕДИКАМЕНТОЗНАТА И ПСИХОТЕРАПИЯТА

–          Накрая да ви попи­там и за лечението. Как се лекува паническо раз­стройство?

–          Съвременното лече­ние на паническото раз­стройство включва ме­дикаментозна терапия и/или психотерапия. При медикаментозното лече­ние се използват специ­фични антидепресанти, които са насочени към овладяване на паническите пристъпи и прекомерната тревожност в дългосрочен план. Понякога се налага и включването на транкви- лант за кратък период. От психотерапевтичните подходи често се прилага т.нар. когнитивно-поведенческа терапия.

Тя се основава на раз­бирането, че паническите пристъпи и агорафобията се формират чрез заучава- не по условно рефлекторен път, а избягващото пове­дение спрямо определени места и ситуации фикси­ра и поддържа заучената страхова реакция. Затова, от една страна, се използ­ват техники за преодоля­ване на автоматичните мисли, които предизвикват тревожност, а от друга – постепенно излагане на пациента на страховите ситуации и места. Това се прави с цел постепенно разрушаване на условно рефлекторната връзка и оттам – преодоляване на страха.

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Оценете статията
Оценка 0 от 0 гласували

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.