Упражненията на Кегел могат да бъдат вредни: уролог обяснява как се лекува уринарна инконтиненция

Урологът Олга Нестерова говори за методите за лечение на уринарна инконтиненция

Някак си не е обичайно да се обсъждат проблемите, които са провокирани от уринарна инконтиненция. За това не само не се говори в светска обстановка, но и мнозина с отвращение ще прелистят дори статия с такова заглавие. Но много хора, особено жени, се сблъскват с този проблем. Нарушенията могат да се появят с възрастта или например след тежко раждане.

Д-р Олга Нестерова, уролог, кандидат на медицинските науки, старши преподавател в катедрата по урология и андрология на Факултета по фундаментална медицина на Московския държавен университет, разказва как лекарите могат да помогнат на жена, която има уринарна инконтиненция.

От стрес или като императив

Лекарите разделят уринарната инконтиненция на три основни вида: стресова, спешна (или императивна) и смесена.

1. Стресираща уринарна инконтиненция

Появява се при всяко повишаване на вътреабдоминалното налягане – при кашляне, кихане, смях или спортуване. Често майките казват, че не могат да скачат на батут с децата си. В най-тежките случаи стрес инконтиненцията на урината може да се появи дори при ставане от леглото.

Какво я провокира: бременност и раждане, наднормено тегло, начин на живот, свързан с ежедневна тежка физическа активност и, разбира се – възраст.

Какво да се направи?

„Лечението се избира индивидуално във всеки конкретен случай“, обяснява д-р Олга Нестерова. – Ако разберем, че пациентката има физиологичен резерв за самостоятелно възстановяване, тогава на първия етап предлагаме консервативно лечение, което дава добри резултати при по-млади жени. И тук има много опции:

Упражнения за укрепване на мускулите на тазовото дъно – упражнения на Кегел.

„За съжаление, правенето на упражнения сами не винаги е ефективно, тъй като жената понякога не разбира кои мускули трябва да използва по време на тренировъчния процес, а неправилната тренировка може не само да не даде ефект, но и да влоши ситуацията“, казва експертката.

Специални индивидуални тренировъчни уреди, които могат да се използват в домашни условия – тренажори за укрепване мускулите на тазовото дъно.

Различни възможности за физиотерапия, включително електромагнитна стимулация на мускулите на тазовото дъно. Сега дори има специални програми за виртуална реалност, където електромагнитни сензори са прикрепени, където е необходимо, и на екрана човек трябва да скочи или да тича, когато жената работи с определени мускули на тазовото дъно.

В някои случаи, особено по време на менопаузата, е необходима локална естрогенна заместителна терапия, която може да бъде много полезна като част от комплексното лечение.

„Случва се така, че консервативното лечение да не е достатъчно ефективно. Тогава се прави операция – слингова уретропексия“, казва Олга Нестерова. – Въпросът е, че през малък разрез на предната стена на влагалището под уретрата се поставя специален хамак – субуретрален слинг. Рехабилитацията след операцията отнема 2-3 дни в болницата, а пациентът забелязва ефекта веднага, придобивайки съвсем различно качество на живот.

2. Императивна (спешна) инконтиненция

Това е неволно изпускане на урина след рязко, непоносимо (императивно) желание.

Какво я причинява: свръхактивен пикочен мехур, чиято причина не винаги е ясна. Понякога се появява по време на менопаузата.

Какво да се направи?

Локалната хормонална заместителна терапия може да помогне. Но често е необходимо да се добавят лекарства за облекчаване на свръхактивния пикочен мехур. На този фон честото уриниране става по-рядко и епизодите на импулсна инконтиненция намаляват или изчезват.

Слинговата хирургия в този случай е противопоказана и само ще влоши ситуацията, поради което е важно да се разграничат тези два вида – стресов и спешен.

3. Смесена инконтиненция

Това е комбинация от два вида при един и същи пациент. Лечението обикновено започва с откриване на причината, която е причинила императивния компонент и премахването му.

Колкото по-нервна съм, толкова по-често бягам до тоалетната

Да си спомним как във филма „Хубава жена“, възхитената героиня на Джулия Робъртс след посещението в операта споделя впечатлението си: „Толкова много ми хареса, че почти се напиках!“

Поради силен стрес (както приятен, така и не толкова), някои жени се тичат до тоалетната…

„Такива ситуации също могат да се случат и отстраняването им отнема малко повече време“, отбелязва Олга Нестерова. – В пикочния мехур има зона, разположена между отвора на уретрата и отворите на пикочопроводите – мехурен триъгълник или триъгълник на Лието, с много мощен рецепторен апарат и с множество нервни окончания. При някои жени това устройство незабавно реагира на хормонални промени, включително освобождаване на хормони на стреса. Можем да кажем, че това е един вид „въже“ между мозъка и женския пикочен мехур. Разбира се, не всеки има толкова силна реакция, но жените все пак могат да изпитват често и понякога болезнено уриниране поради стрес, което не е свързано с класическо възпаление (цистит).

Как да се справите с това?

Не бъдете нервни! Но това е утопия… Ето защо, ако ситуацията се повтаря отново и отново и други причини са изключени, тогава на жената се предлага да се консултира с невролог, който ще помогне да изберете необходимото лекарство с надеждата да скъса „въжето“ ” между мозъка и пикочния мехур.

Най-често (макар и не винаги) това са лекарства от групата на антидепресантите. Те могат да работят както като отлично болкоуспокояващо, така и като сънотворно. Когато връзката между мозъка и пикочния мехур се освободи, антидепресантите могат да бъдат спрени. „Страничен ефект“: възстановява се не само общият емоционален фон, но и благосъстоянието като цяло, сънят се нормализира.

Често, но колко?

„Има пациентки, които се диагностицират с „свръхактивен пикочен мехур“ и идват на среща с пълна увереност, че често уринират“, казва д-р Олга Нестерова. – Но това е много субективно понятие. За един човек често е пет пъти на ден, а за друг – двадесет. Обикновено караме пациентките да попълват специален дневник на уринирането. Можете сами да си направите такъв: в продължение на два или три дни трябва да запишете колко пъти сте ходили до тоалетната. По същество пациентът пикае в мерителна чашка и записва показанията. Освен това едновременно се измерва приблизителният обем и качество на изпитата течност. След два-три дни налице е дневник колко сте изпили, колко сте отделили и какви порции урина сте имали.

И гледаме. Едно е, когато пациентът изпие 10 литра, той ще има порции урина от 300-500 милилитра, но ще ходи до тоалетната двадесет пъти на ден. Това обикновено се случва при заболявания на ендокринната система.

Но се случва хората без диабет да пият по 5-6 литра, защото са свикнали. Трябва да помним, че физиологичният капацитет на пикочния мехур е 250-350 милилитра. Разбира се, може да побере и по-голям обем, но все пак нормално при около 300 мл ще се появи желание. Така че, ако човек пие 5 литра на ден, той ходи до тоалетната средно 15-20 пъти на ден, твърдейки, че пикочният му мехур е свръхактивен. Но всъщност не е така.

И съвсем друга е историята, когато човек отиде до тоалетната с порции урина от 50-100 милилитра. Дори и с такава малка порция, той има силно желание и е принуден да изпразни пикочния си мехур.

„Такива пациентки се страхуват да пият много и започват съзнателно да намаляват количеството течност, което консумират, опитвайки се да намалят честотата на уриниране“, обяснява урологът Олга Нестерова. – Тогава мислим за хиперактивност, може би дори ще направим специално изследване – комплексно уродинамично изследване.“

Между другото: Какво ще помогне при диагностицирането

1. Много задълбочено събиране на оплаквания и медицинска история

Разговор с пациента, изясняване на целеви въпроси, сам по себе си позволява в повечето случаи да се формулира диагноза.

2. Преглед на урологичен стол

Тази стъпка е задължителна. Всъщност урологичният и гинекологичният стол са едно и също. По време на прегледа урологът оценява: наличието на пролапс, пролапс на влагалищните стени, състоянието на лигавиците на вулвата, вагината, уретрата, местоположението на уретрата, състоянието на мускулите на тазовото дъно, състоянието на шийката на пикочния мехур.

3. Тест с кашлица при уринарна инконтиненция

По време на прегледа на стола лекарят трябва да проведе така наречения тест за кашлица, т.е. да помоли жената да кашля или да се напряга:

– Така на фона на повишеното вътрекоремно налягане директно виждаме изтичането на урина, което притеснява нашата пациентка. Всъщност това е основният метод за диагностициране на стресовата форма на инконтиненция, обяснява Олга Нестерова.

4. Дневник за уриниране

Това също е задължителна стъпка: попълване на дневник за прием на течности и уриниране за два дни. По този начин може да се прецени в кои моменти, при какви обеми на пикочния мехур и при какви обстоятелства пациентът забелязва инконтиненция.

5. Изследвания и ултразвук

При първоначалното назначаване лекарите препоръчват всеки да премине общ тест за урина, за да се изключи възпаление, което може да причини уринарна инконтиненция

Необходим е и ултразвук на пикочния мехур със задължително определяне на обема на остатъчната урина.

6. Комплексно уродинамично изследване

Предписва се, ако диагнозата все още не е потвърдена или урологът има съмнения относно предписването на лечението. Сложното уродинамично изследване е по същество ЕКГ на пикочния мехур, само принципът на изпълнение е много по-сложен.

7. Помощ от други специалисти

В някои случаи е необходимо да се прибегне до помощта на сродни специалисти – предимно акушер-гинеколози и нефролози.

Източник: proctocentr.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!