Психолога Ирина Кирякова: Децата насилници винаги също са били насилвани!

„Пробвайте да напишете в интернет „ученик застреля“ и наблюдавайте каква информация ще излезе и което е по-страшно – колко много материали ще излязат! Като психолог съм се сблъсквала с какви ли не ситуации и знам, че децата имат доста защитни механизми! Знаете ли при това положение какво означава да се стигне до „ученик застреля…или „ученик преби до смърт…“? Означава слепота, бездушие, безразличие, означава огромно количество болка и гняв, които никой не е усетил, означава страдание, което никой не е пожелал да изслуша!“ За агресията, за насилието, за пролетта в живота ни разговаряме с психолога Ирина Кирякова.

Като генетичен код една трета от клетките ни са войнствени, казва специалистът

–    Г-жо Кирякова, какво състояние е агресията?
–    Агресията е толкова естествена, колкото и други състояния и победения, които имаме. Тя като цяло не е нещо, което е лошо. Има я в природата, има я и в нас! Даже има изследвания, които доказват, че като генетичен код една трета от клетките ни са войнствени клетки. Те са създадени така още в еволюцията, за да оцеляваме. Както го има при животните – борба или бягство. Това са двата варианта при тях – нападат или бягат!
–    Да, но при животните има строги правила. Те по миризмата си знаят кой е по-силният!
–    Да, така е! Единствено обаче при човека има отложена агресия. При животното няма такава – там колкото е стимулът, толкова е и реакцията. Докато при човека може да има стимул, но да няма реакция, тоест задържа я в себе си, потиска се, гълта се. Ако след това по някакъв начин не се освободи – да го вербализираш, с думи да го изкажеш – започва да се трупа. В един момент стига до някакъв предел, който наричаме тенджера под налягане или последната капка боя например. Защото на тялото му е необходимо да освободи цялото напрежение от себе си.
–    Защо гo освобождава като агресия?
–    Хората са различни. Зависи от това човек доколко и какви възможности за за¬щита и трансформиране на такива емоции има. Каква ти е ценностната система, колко си осъзнат, СТЕПЕНТА НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ СЪЩО ОКАЗВА ВЛИЯНИЕ
Там съществува трансфер на такива емоции в нещо друго – в творчески продукт. При Фройд още го има като класическа психична защита, сублимация – трансформиране на агресия в творческо произведение! При всички хора го има. При някои е много първично, те не могат да ползват тези неща и агресията е чиста агресия при тях.
    Как можем да я разпознаем у себе си? Всеки ден ли сме агресивни, или от време на време си почиваме?
–    Има много неща, които всеки ден изпитваме. Но някои ги пренебрегваме. На пример на спирката някой те побутне, запеят те с кафе, не спрял на пешеходната пътека – това са дразнители, всекидневни, но не са сериозни неща. Това, което провокира онази агресия, садизма всъщност това е страшната агресия! Иначе агресията не е страшна, тя е нещо много здраво. Пролетта като сезон е вид агресия – всичко пробива, всичко се разпуква. Това е природната агресия, най-красивият сезон, най-здравата агресия! Онази обаче, която е болна, която наранява, това е садизмът! Те изпитват удоволствие от болката. Това е патологичното, това е болестното – да изпитваш удоволствие от чуждата болка! А това, че когато аз отстоявам себе си, мога да нараня някого, това са различни неща. Мотивът ми не е да нараня. А когато искам да нараня някого, тази агресия вече е патологична. Както и автоагресията, мазохизмът. Когато не мога да го изкарам навън, не мога да го превърна в действие към света, трупам го вътре в себе си, и в един момент избухвам.
–    Споменахте пролетта. Защо тя е агресивна? С какво я свързваме?
–    През пролетта не случайно има бум на алергии, тъй като алергията също е вид агресия, само че пратена в тялото. Както и бум на депресиите. Това е, защото пролетта е символика на агресията в природата.
–    Насилието и агресията едно и също ли е?
–    Всяко насилие е агресия,  но не всяка агресия е насилие!
–    А садизмът какво е?
–    Удоволствие от причинената, от чуждата болка. За този тип агресия, когато може да причини болка, защо¬то ти в този момент реално  се опитваш да компенсираш  своята, да уплашиш другия, защото теб те е страх, това вече не е садизъм. Защото садистът изпитва удоволствие, че другия го боли. Това е патологично състояние, болестно, това са серийните убийци, те са много прецизни, доста спокойни в това,  което правят, при тях няма състрадание, има само акт на удоволствие.
–    Наказанието какъв вид  насилие е?
–    Наказанието трябва да бъде адекватно с проявата. Ако въобще има такава! Много родители не могат правилно да отсъдят каква е тежестта на прегрешението на детето. Наказанието в никакъв случай не трябва да бъде някаква форма на унижение. Трябва детето да разбира за какво го наказват, да му се обясни. Ако няма обяснение, детето започва да трупа гняв спрямо родителя, който се явява насилник. Когато има наказание, децата трябва да знаят защо точно това и сега им се случва. Наказанието има и една много  важна функция, която често се пропуска. То буквално сваля детето на колене. Когато не му дадеш възможност да  разбере защо е наказано, да поеме отговорността за постъпката си, а просто го лишаваш от нещо, вече постъпката на родителя граничи със садизъм На нашите географски ширини винаги с нещо ограничаваме децата си – не скачай, не викай, не тичай. Мачкаме самочувствието им в ранна детска възраст. Те се научават да се сдържат, да поглъщат в себе си емоциите. И в един момент всичко насъбрано избива – в различни посоки и начини!
–    Наскоро 15-годишен преби за идеята свой врьстник. Това са две деца. Какво! бихте казали за детската агресия?
–    Насилниците деца винаги са били насилвани по някое време, винаги са били жертва преди това. Няма значение под каква форма – на физическо, на емоционално, на психическо равнище – той е насилван и е запомнил това, което  се е случвало с него. Затова има толкова агресивни хора на по 50-60 години. Някой те е мачкал, не чувстваш в себе си силата и спокойствието да хванеш живота в ръцете си. Такива хора се изживяват като жертви и когато някой им се изпречи на пътя, го премахват насила.
–    Избива ли насилието в детска възраст по-късно в годините?
–    Това е сложен въпрос. За него няма еднозначен отговор. В практиката си съм се срещала с много изстрадали хора, претърпели невероятни, ужасяващи унижения като деца. Сега те са прекрасни, уникални, раздават любов около себе си. Искат да са добри и са посветили живота си на това. Не можете да си представите каква гадост може да ви се изсипе на главата, когато сте дете и по никакъв начин не го заслужавате. И въпреки това

ДА НЕ СЕ ПРЕВЪРНЕШ В ЧУДОВИЩЕ
и да не поискаш да нараняваш когото и да е. Това е форма на самоосъзнатост. Деца на богати родители, имали възможност да се докоснат до книгите, до всякакъв вид изкуство, носят агресията в себе си. Злобата, агресията при тях е много силна. А други, по-бедни, въпреки че са насилвани, носят само любов в себе си. Ще ви разкажа за един такъв случай. Момиче на нормални родители, работници, го хваща банда момчета и жестоко го изнасилват и пребиват, зверски. С последните си сили тя успява да изскочи на пътя, когато чува кола. Буквално се мята пред колата. Голям късмет се оказва, че това е полицейска кола и униформените я прибират. Това момиче, докато работех с нея, се държеше невероятно, не можете да си представите какво излъчване имаше. Тя помагаше на възрастни хора, да им пренесе торбата с покупки, отваряше им вратата. Мила, любезна до немай къде. Има я болката от случилото се с нея, но я няма злобата!
–    Виждала ли е насилниците си след случилото се?
–    Мисля, че не ги е виждала. Тя е трансформирала болката в доброта. Така е решила да се справи с проблема. Разбира се, че има един основателен гняв. Няма как, хора сме, не сме ангели, не сме съвършени. Въпросът е след това какво правиш.
–    Млади хора или по-възрастни ви търсят за помощ?
–    У нас вече се знае, че психолозите, психиатрите могат да помогнат за решаването на повечето проблеми. Доскоро много хора смесваха понятията психиатрия и психотерапия. 20-35-годишни търсят консултации. Това че можеш да дойдеш и да кажеш – имам нужда от помощ, не мога сам да се справя – не е слабост, а сила. Някои не могат да си позволят тази слабост.
–    Предпочитат хапчеmama?
–    Да! Ако може рецептата, да си ги пият, тихо, кротко… Все пак да не забравяме, че 1 -2 поколения не искат да делегират своите проблеми.

Децата са отражение на своите родители!!!

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Оценете статията
Оценка 0 от 0 гласували

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Актуални промоции в lekuva.net

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.