Тодор Тодоров, Психотерапевт: „Всеки четвърти през живота си получава паник-атака!”

Всяка психологична проблематика се появява, за да балансира нещо, което не е наред в живота ни. Проблемът е, че човек не прави нищо, защото няма идея нито от какво да бяга, нито с какво да се бори За паниката, за нещата от живота, за това дали сме станали психически неустойчива нация разговаряме с психотерапевта Тодор Тодоров.

Гн Тодоров, що за състояние е паническото разстройство?

– Паническото разстройство е психиатрична диагноза. Състоянията, които удовлетворяват тази диагноза, се наричат панически атаки. Когато те са чести и силни, лекар психиатър поставя диагноза паническо разстройство. Паническите атаки са характерни с две основни неща: физически симптоми – задух, треперене, сърцебиене, изтръгване на крайници и т.н. Второто е страх от смъртта, дереализация и/или деперсонализация. Кризите продължават от 10 до 30-40 мин. Характерен е и страхът от последваща атака, дори и в периодите, в които човек се чувства добре. Впоследствие може да се развие и агорафобия като усложнение, тъй като човек започва да възприема местата, на които е отключил панически атаки, като потенциално опасни. Така с времето тези места стават все повече и повече.

– Мъжете или жените страдат повече?

Жените са три пъти пове­че от мъжете.

–          Има ли статистика на заболяването?

Все още не ми е известна такава статистика, но всеки четвърти човек през живота си получава паническа атака в даден етап от развитието си.

–          Какво го провокира?

Страдащият не открива никаква причина. Най-често по описания това се случва изведнъж, ненадейно, нео­чаквано, което го прави и още по-трудно за преживяване и осмисляне в момента на появата.

–          Как можем да го раз­познаем?

Това е ИЗНЕНАДВАЩО И МНОГО СИЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ НА СТРАХ

Казват, че човек по време на паническа атака преживява смъртта си. Дори знанието, че няма нито един смъртен случай, не помага.

–          Кои са страховете?

Страх от смъртта е на първо място, както и страх за работата на някой орган или система, най-често сърцето – да не спре, да не се „пръсне“, да не се задуши …

–          Как се поставя диа­гнозата?

За да се постави диагно­за паническо разстройство, трябва да се отхвърлят всички останали причини за споме­натите симптоми. Ако такава не се открие, най-вероятно се касае за това. Често обаче хората с ПР не вярват на лека­рите, че всичко с тях е наред, и повтарят неколкократно изследвания за болести.

–          Кои са най-ранните симптоми?

Първата паническа ата­ка не е гаранция, че ще има втора. Ако обаче човек се улавя, че постоянно го за­нимава мисълта да не би да получи, най-вероятно ще има и следващи.

–          Какъв е диагностичният метод?

– Диагноза се поставя само от психиатър или не­вролог. Тъй като за всички тревожни разстройства, към които се числи и паническо- то, се предписват сходни лекарства, от психиатрична гледна точка точната диагноза не е от особено значение. Но е важно да се елиминира възможността причината да е някаква соматична болест или, нарушена функция.

–         Възможно ли е друго заболяване да причинява симптомите?

Възможно е, но това е в ресора на лекаря, а не на психотерапевта. Психотерапи­ята се започва само когато се отчете клинично здраве.

–          С медикаменти или без тях можем да го прео­долеем?

Много често страдащите „СТИСКАТ ЗЪБИ“ ДО ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

и когато техният праг на из­дръжливост е прекрачен, тър­сят помощ. В такива моменти медикаментите са много важна част от общото справяне с тази проблематика. Но нека да е ясно, че медикаментите атакуват самите симптоми на паниката. Те нямат за цел да лекуват. Все пак поради дългия период на прием, в който ли­чността преживява различни ситуации в живота си, може да има изчезване на симптомите само с медикаменти – 30% от случаите се повлияват от ле­карства според медицинската литература.

–          Колко продължава ле­чението?

Обикновено 6 месеца. Сериозна грешка е да се спи­рат лекарствата в период на подобряване. Започването и спирането на лекарства става по определена схема, назна­чена от психиатъра.

–          Има ли подпомагаща терапия?

Всъщност медикаментоз­ната терапия е подпомагаща. Нейната цел е за кратко време да тушира силата и честотата на паническите атаки. Така спада и общата тревожност и човек намалява своята фиксация към самите симптоми и би могъл да работи психотерапевтично върху търсенето на причините.

–          Съществуват ли техники, с които можем да си помогнем сами?

Разбира се. Определени начини на дишане, релаксация или други неща могат да ни помогнат при симптомите. Всъщност това е състояние, в което организмът е

МОБИЛИЗИРАН ЗА БОРБА ИЛИ БЯГСТВО

Проблемът е, че човек не прави нито едното, нито дру­гото, защото няма идея нито от какво да бяга, нито с какво да се бори. Така на място ор­ганизмът трябва да изразходи тази енергия.

–          Кои са специалистите, които трябва да потър­сим?

Диагнозата се поставя от психиатър и той назначава лечение. Когато действието на лекарствата започне (около 15 дни), страдащият може да предприеме психотера­певтична работа с психолог психотерапевт или психиатър. Тези специалисти са все още рядкост в България. Все пак комбинираното справяне паническото разстройство – медикаменти и психотерапия – дава над 95% успеваемост.

–          Какво трябва да знаят близките?

Най-важното е да не влизат в крайности. Това състоя¬ние не може да се симулира така че няма умисъл в него В същото време няма тежки последици за здравето. Обикновено хората се страхуват да остават сами. Ако забележат различни „маневри“ в поведението им, за да си осигурят непременното присъствие на някого, може би трябва да поговорят с тях, като опитат да бъдат особено деликатни.

–          Има ли храни, провокиращи това състояние?

Категорично не. Но тъй като има храни или напитки които могат да засилят общата телесна активност, би било добре поне за известно време да се изключат кафе, енергийни напитки и др. Все пак те нямат пряка връзка с паническите атаки.

–          Алкохолизмът как се отразява?

– Много често под влияние на алкохол хората си осигуряват сигурност, че няма да получат паническа атака. И това е така, но поради факта, че алкохолът притъпява съзнателната интерпретация на

–          Вашите съвети?

Да бъде потърсен спе­циалист по психично здраве още при първите панически атаки. Все още битува схваща­нето, че психиатрите работят само с психично болни хора и ходенето там е табу. Това, разбира се, просто е липса на информация. Важни за преодоляването на паническо разстройство са както пра­вилните за личността медика­менти, така и последващата психотерапевтична работа.

–          Смятате ли че сме станали психически неус­тойчива нация?

Казват, че психическото разстройство е проблематика на развитите и развиващите се страни. Общо взето се появява при адаптивна неспособност след значими събития или неадекватни граници при со­циалните взаимоотношения.

–          Какво ни „краде“ паническото разстройство?

По-добре е да кажем как­во ни дава – шанс да променим себе си, начина си на мислене, на преживяване, на общуване с другите. Всяка психологична проблематика се появява, за да балансира нещо, което не е наред в живота ни или някакъв аспект от него. Симптомите имат сигнална функция. Какво се крие зад тях, при всеки е различно, но това е шанс да го разберат, променят и да се адаптират наново в света със своите развити способности.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Научете повече…как да спрем пристъп на паника:

Оценете статията
Оценка 3 от 1 гласували

Това ще ви помогне

От 4 до “Тодор Тодоров, Психотерапевт: „Всеки четвърти през живота си получава паник-атака!”

  1. Pingback: Как да се спася от паническите атаки? | Лекува нет

  2. Pingback: Тревожно разстройство или панически пристъп?

  3. Григор каза:

    Здравейте г-н Тодоров. Благодаря за хубавия материал по темата за паническите атаки! От няколко години имам подобни пристъпи със задушаване и до съвсем скоро нямах представа колко много хора имат подобни оплаквания.
    Първоначално разбира се помислих че съм болен от какво ли не и бях на изследвания, но навсякъде казват, че съм напълно здрав. Самия факт че до сега нищо сериозно не ми се е случило показва, че тези пристъпи на страх не са реален физически проблем, но страха си е страх и само хора, които преживяват същото могат да разберат за какво става въпрос.
    Много искам тези атаки да престанат и същевременно съчувствам на „колегите” имащи ПА, защото усещането е много неприятно. В последно време попаднах на една книга, която лично на мен много ми помага и ми дава сили, защото нещата са обяснени научно и същевременно от гледна точка на вярата на човек, защото според мен и това има отношение. Книгата е на Д. Авдеев и К. Невярович и се казва „Нервност и неврози”. Там са обяснени много подобни случаи и са дадени съвсем простички конкретни препоръки, как човек да подобри положението си.
    Много се надявам да помогна и на други хора в моето положение. Бъдете силни и не губете надежда : ) Живота е прекрасен : )

    • Genadiy каза:

      Казвам се Генадий и често общувам във фейсбук с хора от родният ми град Добрич . Странното за мен е , че Тодор Тодоров е постоянно в групи от Добрич и още по-странното е , че уж е психолог в – Психотерапевтична практика “ Positum ” , а проповядва постоянно против народи и хора . Не мога да си отговоря на въпроса как е възможно един фоб да е психолог , за психото е видно , но за лога не ! Не е за вярване , че има психолог ФОБ и ПАТ , това момче се нуждае от лечение , помогнете му .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.