Рискът от деменция при хората с инсулт е много по-висок

Има ли връзка между развитието на деменция и прекаран инсулт?

Когато човек получи инсулт, притока на кръв към мозъка се прекъсва и в резултат на това клетките умират или се увреждат, което в много случаи може да доведе до деменция. В научно изявление от миналата година на Американската сърдечна асоциация и Американската асоциация за инсулт учените казват, че повече от половината от оцелелите изпитват проблеми с паметта през следващата година и 1 на 3 ще бъде диагностициран с деменция в рамките на пет години.

Предварителни изследвания, които ще бъдат представени следващата седмица на Международната конференция за инсулта във Финикс, допълнително подкрепят доказателства, показващи, че инсултът значително повишава риска от деменция.

Проучването, включващо около 180 000 души, претърпели инсулт, установява, че вероятността от развитие на деменция е 80 процента по-голяма за хората с инсулт в сравнение. Рискът остава толкова висок дори след отчитане на други здравословни фактори като високо кръвно налягане, диабет и висок холестерол.

„Нашите резултати потвърждават извънредно високия риск от деменция след инсулт“, казва водещият автор на изследването д-р Раед Джоуди, асистент в университета Макмастър в Хамилтън, Онтарио, Канада, и изследовател в Института за изследване на здравето на населението, съвместен институт на Университет Макмастър и Хамилтън за Здравни науки. „Проучването показва деменцията като често срещано усложнение след инсулт и че трябва да намерим начини този риск да се ограничи.“

Рискът от развиването на деменция е най-голям през първата година след инсулта

Д-р Джоунди и неговият екип са открили, че шансовете за развитие на деменция са най-високи през първата година след инсулт.

„Деменцията рано след инсулт може да се дължи на директно мозъчно увреждане от инсулта на „стратегически“ места, които оказват влияние върху когнитивната функция“, казва Джоунди.

Анализът отбелязва обаче, че шансът за развитие на деменция след инсулт постепенно намалява. „Въпреки че рискът намалява с времето, той остава висок в дългосрочен план“, казва още авторът на изследването. Констатациите показват, че оцелелите трябва да бъдат наблюдавани за когнитивен спад скоро след инсулт и да продължат да бъдат проверявани за когнитивен спад години след събитието.

Ролята на „тихите“ инсулти и когнитивния резерв

Връзката между инсулта и деменцията често се задълбочава от наличието на т.нар. „тихи“ инфаркти на мозъка, които остават незабелязани от пациентите, но натрупват структурни повреди в бялото вещество. Тези микроскопични увреждания прекъсват невронните мрежи, отговорни за скоростта на обработка на информацията и екзекутивните функции.

Изключително важен фактор за прогнозата след инцидента е концепцията за „когнитивния резерв“. Хора с по-висока умствена активност, богати социални контакти и по-висока образователна степен често проявяват по-голяма устойчивост към симптомите на деменция, дори при наличие на физическо увреждане на тъканта. Мозъкът на тези индивиди успява да „пренасочи“ сигналите през здрави невронни пътища, което подчертава значението на когнитивната рехабилитация.

Вместо да се фокусираме само върху физическото възстановяване, изключително важно е да стимулираме невропластичността чрез нови интелектуални предизвикателства, четене и игри за памет веднага след стабилизиране на състоянието. Това може да послужи като критична бариера срещу прогресивното западане на когнитивните способности в дългосрочен план.

Механизмът на съдовата деменция и системното възпаление

Разбирането на биологичния механизъм зад повишения риск разкрива, че инсултът не е изолирано събитие, а често е тригер за хронично системно възпаление в централната нервна система. При исхемичен или хеморагичен инцидент се активират микроглиалните клетки – „имунните стражи“ на мозъка, които в опит да изчистят увредената тъкан, понякога поддържат състояние на невроинфламация. Това възпаление може да ускори отлагането на бета-амилоидни плаки, които са характерни за болестта на Алцхаймер, създавайки смесен тип деменция – комбинация от съдови повреди и дегенеративни процеси.

Освен това, състоянието на кръвоносните съдове след инсулт често остава компрометирано, което води до хронична хипоперфузия (намалено кръвоснабдяване) на хипокампуса, който е центърът на паметта. Ето защо съвременната медицина настоява, че превенцията на втория инсулт е всъщност най-добрата превенция на деменцията.

Стриктният контрол на микроциркулацията и нивата на оксидативен стрес чрез антиоксидантна диета и специфични медикаменти е от решаващо значение за запазване на личността и автономността на пациента през годините след инцидента.

Стратегии за стимулиране на невропластичността чрез диета и движение

За да се насърчи способността на мозъка да се реорганизира и изгражда нови невронни връзки, ключова роля играе приемът на специфични нутриенти и целенасочената физическа активност.

Диетичният режим, богат на омега-3 мастни киселини (намиращи се в тлъста риба, орехи и ленено семе), е от критично значение, тъй като тези мазнини изграждат клетъчните мембрани и намаляват възпалението. Антиоксиданти като антоцианините в горските плодове и сулфорафанът в броколите предпазват невроните от оксидативен стрес, докато куркуминът (от подправката куркума) стимулира производството на BDNF – протеин, който действа като „храна“ за растежа на нови мозъчни клетки.

Успоредно с правилното хранене, аеробните упражнения с нисък интензитет, като бързо ходене или плуване, подобряват кислородния обмен и кръвообращението в хипокампуса. Специализираните упражнения за фината моторика и повтарящите се движения на засегнатите крайници „принуждават“ здравите части на мозъка да поемат функциите на увредените зони.

Този комбиниран подход не само ускорява физическото възстановяване, но и създава защитен щит срещу когнитивния спад, като поддържа мозъка в състояние на активна адаптация и регенерация.

Как да се предпазите от инсулт?

Инсултът може да доведе до редица увреждания, които засягат ежедневното функциониране, включително нарушена реч, ограничени физически способности и слабост или парализа на крайниците. Добавянето на риск от деменция към този списък е още една причина да се предприемат стъпки за намаляване на възможността от инсулт. Грижата за сърдечно-съдово здраве е нещо, върху което можете да действате.

За да се намали рискът от инсулт, Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) в САЩ насърчават промени в начина на живот, като увеличаване на физическата активност, здравословно хранене, спиране на тютюнопушенето, поддържане на здравословно тегло и ограничаване на консумацията на алкохол.

Те също така препоръчват да работите с лекар за контрол на диабета, кръвното налягане и холестерола, ако страдате от тези състояния.

„Почти една пета от хората развиват деменция след инсулт, предимно през първите няколко години“, казва Джоунди. „Това е важен проблем, като се има предвид, че броят на хората с инсулт нараства с времето поради застаряването на населението в световен мащаб. Има голяма нужда от разработване на нови стратегии за предотвратяване на деменция след инсулт.”, категоричен е експертът.

Източници: https://www.everydayhealth.com; https://www.freepik.com/

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!