Защо житейските принципи са по-полезни от правилата: 10 неочевидни въпроса

Житейските принципи определят онова, което получаваме. Избирайки да ги заменим за безполезни импулси, фалираме душата, за да финансираме егото

Психологът Михаил Казанцев* обяснява тази статия защо житейските принципи са по-важни от заучените правила и как ще се промени живота ни ако изберем да бъдат наша пътеводна светлина.

Под „правила“, казва Михаил Казанцев, имам предвид ясни и недвусмислени инструкции. Например: никога не давайте назаем на никого, никога не правете секс на първа среща, никога не яжте свинско, дарявайте 10% от приходите си за благотворителност. Това са правила.

Принципите на живота, от друга страна, са нещо много по-общо, широко и гъвкаво. Те са различни закони, които хората са определили емпирично.

Защо принципите са по-добри от правилата?

Няма нужда да си измисляте принципи на живота. Измислените принципи не работят. Трябва да ги извлечете от себе си. Така или иначе вие вече ги имате.

Списание Esquire има популярна рубрика, наречена Rules of Life. В нея известни хора разказват как живеят и какви правила спазват. Преди бях убеден, че няма ефективни и общоприети житейски правила. Сега ми се струва, че съществува нещо, което може да се нарече принципи на живота. Много от знаменитостите в списанието всъщност говорят за своите индивидуални принципи на живот, а не за някакви правила, които спазват.

Каква е разликата между принципи и правила?

Принципите се различават от правилата по своята гъвкавост . Правилата работят в конкретни условия и ситуации. Те не обясняват нищо, а просто ни връчват конкретни указания. Когато условията се променят, правилата спират да работят и дори не дават никакви намеци какво може да се направи по-нататък. Законите и принципите имат обхват. Те ни позволяват да разработим ефективни стратегии за поведение в различни ситуации и условия, дори и в такива, в които просто липсват стандартни правила.

Забележка: Искам да обърна внимание на едно важно нещо. Принципите трябва да са „работещи“. Тоест тяхната ефективност е добре да бъде потвърдена от практиката. И то от ВАШАТА практика!

Колкото и убедителен да е един принцип, той трябва да е ползотворен за вас, във вашата житейска ситуация. В противен случай е безполезен.

Всички основни принципи в живота могат да бъдат разделени на две големи категории:

1. Общи.

2. Персонализирани.

Общите принципи описват естествени и системни процеси, които теоретично работят винаги и за всички.

Например:

Създаването и поддържането на ред в живота изисква усилия. Хаосът се появява от само себе си и има нужда единствено от бездействие.

Решенията, взети в състояние на висока емоционална възбуда, често не са най-добрите.

Колкото по-дълго продължава всяка житейска ситуация, толкова повече инерция придобива и толкова повече засяга живота ви.

Развитието никога не е линейно и винаги е съпътствано от кризи.

Индивидуални са принципите, които откривате сами. Те са продукт на вашия опит или по-скоро на неговото преосмисляне, обработка и проверка. И затова са най-ценни и важни.

Индивидуални житейски принципи: Защо са необходими и как да ги формулираме?

Да четем за житейските принципи на други хора несъмнено е интересно и може би дори полезно занимание. Характерно е, че за повечето от нас са интересни хората с житейски принципи, които са постигнали успех.

Следването чуждите житейски принципи не е добра идея

Житейските принципи на другите хора могат да бъдат не само вдъхновяващи, но и опасни. Следването на принципите на някой друг води до тъжни последствия. Това е сравнимо с резултатите от тромавата трансплантация на чужд орган в тялото ви.

Най-мощното и положително влияние върху живота ни имат принципите, които сме успели да намерим и да формулираме сами. Тези принципи са резултат от житейския ни опит и следствие от нашата „карма„. Дори общите принципи възприемаме по-добре само когато са прекарани през онова, което наричаме „собствена призма“. Тогава те придобиват особена сила и значение.

Можете ли да формулирате принципите, върху които изграждате живота си?

Ако да, опитайте се да ги запишете. Много често има изненади. Мислим си, че живеем според едни принципи, а всъщност съществуваме според други. Освен това, не бъркайте възгледите за живота с житейските принципи.

Възгледите за живота са вашите мисли за живота. Принципите са това, от което се ръководите (често несъзнателно), когато вземате решения, извършвате някакви действия и правите житейски избори.

Ако не можете веднага да формулирате принципите си, според които живеете, опитайте се да отговорите на няколко въпроса. Уверявам ви, че това е забавно занимание.

Десет въпроса, които ще ви помогнат да разберете вашите вътрешни житейски принципи

1. В какви ситуации и обстоятелства се харесвате най-много и действате най-ефективно?

2. Кои ваши действия обикновено водят до успех и кои до провал?

3. Има ли предварителни знаци за вас дали онова, което сте започнали ще завърши успешно или не? Ако да, какви са те?

4. В какво емоционално състояние най-често постигате резултати и кога не успявате?

5. Какви повтарящи се ситуации изникват в ума ви, когато мислите за законите, които управляват живота ви?

6. Кога и при какви обстоятелства имате най-добри мисли?

7. Какво или кой най-добре ви мотивира да вземете решение и да предприемете действия?

8. Колко бързо вземате най-добрите решения в живота си? И при какви условия?

9. На каква основа избирате приятелите си? Какви качества трябва да притежават? И какво наистина имат?

10. Кое е онова, което при никакви обстоятелства няма да направите? Какво противоречи на житейските ви принципи?

Ако запишете отговорите на всички тези въпроси и помислите малко, тогава ще може да видите голяма част от онова, което всъщност представлява живота ви от различен ъгъл.

Като пример за това как разбирането на житейските принципи влияе върху качеството на живота и възможността за промяна към по-добро, ще цитирам случай от моята практика.

Анастасия е топ мениджър на голяма компания. Ето някои от нейните отговори:

Въпрос: „В какви ситуации и обстоятелства се харесвате най-много и действате най-ефективно?“

Отговор: „Когато вземам решение напълно независимо, въз основа на собственото си разбиране за ситуацията, а не на външен натиск.“

Въпрос: „Кои от вашите действия обикновено водят до успех и кои до провал?“

Отговор: „Успехът води до действия, които не предизвикват никакви конфликти и противоречия в мен. В момента на вземане на решение трябва да съм в състояние, което бих описала като „да съм себе си“.

Въпрос: „Какви повтарящи се ситуации ви идват на ум, когато мислите за законите, които управляват живота ви?“

Отговор: „Най-успешна съм била, когато съм следвала интуицията си и не съм обръщала внимание на общоприетите норми и правила. Мога също да отбележа, че в живота ми има повтарящи се ситуации на разочарование и загуба, които са свързани с факта, че се опитах да го приведа в съответствие с някакъв общоприет „стандарт“.

Въпрос: „Кога и при какви обстоятелства имате най-добри мисли?“

Отговор: „Когато не съм на работа. Например разходка в красив парк или по брега на морето. За мен също е важно в този момент да няма много хора наоколо.

В резултат на това просто упражнение Анастасия формулира няколко принципа за своя живот

Сред тях са такива като:

1. Вземам най-добрите решения в живота си сама. Затова трябва да го организирам така, че да минимизирам присъствието си в системата, която ми налага „правилата на играта“.

2. Вземам ефективни решения само когато съм в съгласие със себе си. Затова, ако чувствам вътрешен конфликт или съм под напрежение, трябва да си забраня да вземам каквито и да е важни решения и преди всичко да се успокоя и „изчистя“ от всякакви мисли.

3. Обстановката и околните пространства имат огромно влияние върху моя живот, успех и продуктивност. Затова трябва да съм близо или да ходя често на места, които ми помагат да мисля.

Преди да завърши това упражнение, Анастасия недвусмислено започна да работи върху по-нататъшното развитие на живота си в съответствие с работата си. И след като го направи, тя много мисли за това. В края на краищата да бъде в една голяма корпорация всъщност противоречи на нейните житейски принципи. И това е не просто противоречие, но предизвиква стрес и я принуждава да взема грешни и неизгодни за нея решения.

Комуникацията трябва да е равностойна

Показах само част от това упражнение. То включва по-голям брой въпроси и най-важното – прави се периодично връщане към тях на всеки 2-3 месеца. Всеки път отговорите на въпросите стават все по-смели, а принципите – по-ясно и по-точно формулирани. Окончателната им формулировка най-често се възприема от хората като прозрение.

Обикновено повечето хора казват, че виждат принципите на живота си, възникнали в резултат на онова, което са взели като решение, свързано с тяхната работа. Да, работата е мощен ресурс за внасяне на идеи и промени в живота. Дължи се на факта, че на база индивидуални принципи е възможно да се концентрирате върху онова, което идва отвътре и ви подхожда максимално. И то най-често е свързано с нещото, което можем да правим, и заради което ни плащат. В тази връзка ранното професионално ориентиране на децата има само плюсове и много малко минуси.

И накрая, да си припомним!

Няма нужда да си измисляте житейски принципи. Измислените принципи не работят.

Трябва да ги черпите от себе си. Така или иначе те са вътре във вас!

*Михаил Казанцев е бизнес коуч и консултант с 22 години опит в продажбите, собственик на New Business Education Technologies. Разработчик на специална технология за обучение („Технология-21“) и системата за визуализация Visual Tools

Източник: mkazantsev.ru

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!