Кратък азбучник и описание на най-популярните и ефективни билки – С

• Салвия – представлява полухраст със силно разклонени, гъсто облистени, сиво-зелени стебла, високи до 50 сантиметра. Плодът на билката е съставен от четири тъмнокафяви или черни, почти кълбовидни орехчето. Цъфти в периода юни- юли. Често се отглежда из градините като декоративно и лечебно растение. Рядко подивява. Използват се листата и цялата наземна част за получаване на етерично масло, настойки и мехлеми.
• Сена – pастението представлява малък храст, висок до едни метър. Листата са сложни, чифтоперести с четири или пет двойки почти приседнали лацетни, целокрайни листчета, два- три сантиметра дълги и 5- 10 сантиметра широки. Цветовете са жълти, събрани в пазвени гроздовидни съцветия.плодът е плосък, кожест, слабо извит, кафяв боб, три до пет сантиметра дълъг и 1, 5 – 2,5 сантиметра широк. Използват се листчетата на сложния лист и плодовете известни с народното название майчин лист. Култивира се в Африка и Индия. Действа слабително и диуретично. Билката е много по слабо токсична от другите съдържащи антрахинонови гликозиди растения.
• Синя жлъчка–  тя е многогодишно тревисто растение широко разпространено в нашата страна. Коренът на синята жлъчка е дълъг, вретеновиден и месест. Благодарение на него, растението се развива добре на сухи и бедни на хранителни вещества почви. Цъфти през лятото, но може да се намерят и цъфтящи екземпляри и през октомври. Синята жлъчка е полезно растение. В нейните корени се съдържат мазнини, етерично масло, танини, витамин В и други вещества. Благодарение на тях корените могат да се използват за храна и за лекуване на някой болести. Например след изпичане и смилана корените се превръщат в заместител на кафето. Ако се сварят те могат да бъдат полезна добавка към различни супи. С лапи от нея се лекуват циреи и оттоци. За лечебни терапии се използва надземната част растението. Прибрана юли и август. А корените се събират на есен, когато опадат семената. Расте главно по сухи тревисти места, край пътищата, а по някога се заселва и като плевелно растение из нивите с културни растения.
• Синя метличина – тревисто едногодишно растение, високо до 1 метър с разклонено стебло покрито с власинки, които му предават белезникав цвят, с целокрайни линейно лансцетни листа. Цветовете са сини, събрани в единични цветни кошнички, външните са фуниевидни, а вътрешните са тръбести. Цъфти в началото на лятото. За лечебна цел се използват само сините цветове, без обвивните листчета на кошничката. Сушат се на сянка или във сушилня, защото цветовете избледняват при сушене на слънце, и загубват терапефтичната си стойност. Расте като плевел сред посевите, и по тревисти места. Разпространено е в цялата страна.
• Слез – събират се цветовете, листата и дръжките от билката в периода от юни до септември. Тъй като при сушенето, се губят слузести вещества, слезът трябва да се употребява възможно най пресен. Но и изсушеното растение има все още добри лечебни сили. Дребнолистният слез, расте покрай огради, пътни покрайнини, до стари стени и сипеи, но само в непосредствена близост до населявана земя. Ако някога човек го срещне далече от някое селище то със положителност на това място е имало някога селскостопански постройки или къщи.
• Смрадлика – смрадликата или познатата още като тетра е многогодишен храст висок около 5 метра, клоните на растението имат червеникава гладка кора и жълта дървесина. Листата са елиптични или яйцевидни с ясно видима нерватура. След прецъфтяването на цветовете, дръжките се покриват с розови, зеленикави, или червено виолетови власинки. Плодът е черен и гол. Растението е лечебно, багрилно, дъбилно и декоративно. Отровно е при вътрешно приложение! Събират се листата от младите клонки на смрадликата за целите на билколечението. Расте из сухите и варовити места, храсталаците и осветените дъбови гори.
• Сминдух – сминдухът е едногодишно растение от семейство бобови, известно с подправката, която се прави от семената му. Стеблото е кухо и достига на височина от 30 – 60 см. Плодовете са шушулки, с дължина 10 – 15 сантиметра и съдържат 10 или 20 семена. Сминдухът е добре познат като съставка в подправковата смес шарена сол използвана в България и други балкански страни. Използваемата част от билката са семената. Отглежда се в градините като подправка и декоративно растение. Произхожда от югоизточна Азия.

Продължение …

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!