Значението на думата пробиотик показва, че това е нещо, което се отнася за живота. И наистина – пробиотиците са полезни микроорганизми, които приемаме с храна или с хранителни добавки, за да подкрепим здравето и жизнеността си.
Традиционно познатите, от които се правят и повечето пробиотични добавки, съдържат млечнокисели бактерии. Съществуват и друг тип пробиотици, извлечени от почвата или от растенията.
Още в древността хората използвали ферментирали храни, т.е. пробиотици според днешните разбирания.
Предците ни открили, че ферментацията на мляко, плодове, зеленчуци, бобови и зърнени храни, месо и риба подобрява вкуса на продуктите. Освен това ги прави по-лесно усвоими и ги запазва по-дълго. Днес този тип храни са традиционни в много от националните кухни – например киселото мляко за българската, киселото зеле за немската, кефирът за руската, кумисът за азиатската.
Основни ползи:
Пробиотиците помагат за храносмилането (особено полезни са за преработката на лактозата в млякото) и така свеждат до минимум гнилостните процеси, които причиняват подуването на корема и газове. Регулират перисталтиката на червата.
Подобряват абсорбацията на минерали, синтезират витамини (B1, В2, ВЗ, В5, В6, В12 и К). Потискат част от вредните микроорганизми и пазят от инфекции устната кухина, червата, пикочния канал, влагалището, информира „Журнал“. Намаляват опасността от интоксикация на организма на клетъчно ниво и забавят процесите на стареене. Подобряват защитните сили срещу външни и автоимунни болестотворни агенти.
Действат укрепващо при редица заболявания, когато полезните бактерии в микрофлората на организма намаляват (тогава се предписва хранителна добавка с високо съдържание на комплекс живи пробиотици).
Нови данни от научно изследване
Ако всеки ден приемате пробиотик – под формата на млечнокисел продукт или хранителна добавка, може да понижите нивото на кръвното, твърдят учени от университета „Грифит“ в Австралия.
Постигането на целта е продължителен процес, предупреждават изследователите, защото първите положителни промени в кръвното налягане са отчетени най-рано след осем седмици редовен прием на пробиотик. Систолното налягане (горният показател на кръвното) пада средно с 3.56 mmHg, а диастолното – с 2.38 mmHg. Пробиотикът е още по-ефикасен при хора с повишено кръвно налягане (хипертоници) – над 130/85 според медицинските стандарти.
Наред с това обаче влияе благоприятно и върху други сърдечносъдови показатели. Консумирането на кисело мляко или друг млечнокисел продукт, както и взимането на пробиотици под формата на хранителна добавка, намалява холестерола. Понижава показателите на два от основните маркери за захарен диабет тип 2 – кръвната захар и инсулиновата резистентност.
Австралийските учени стигнали до тези заключения след анализ на девет изследвания, проведени сред 543 души. Доброволците приемали пробиотик под формата на йогурт, кисело мляко, сирене, ферментирали продукти и пробиотични хранителни добавки.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!