Нека Ви помогнем да намерите продукт, който ще реши проблема Ви!

Тревожността като психиатрична диагноза – причини, сиптоми, лечение

В статията ще прочетете за тревожността.  Видове лечения – хомеопатия, китайска медицина, билки, хранителни добавки, медикаменти. Психотерапия. Описание. Причини и симптоми. Автономна нервна система. Фобии. Диагностициране.

Тревожността
Тревожността

Тревожността е телесна реакция на евентуална заплаха или опасност. Предизвиква се от комбинация на биохимични промени в тялото, проблеми в личната история на пациента и околната (природна и социална) среда.

Важно е да се прави разлика между тревогата като усещане или преживяване и тревожността като психиатрична диагноза. Човек, изправен пред недвусмислена и явна заплаха или изпитващ напълно реален страх, не страда от тревожността като синдром. Тревожността често се появява и като признак при други видове психиатрични разстройства.

Описание

Тревожността е свързана със страха, но не е същата емоция. Страхът е пряка и фокусирана реакция спрямо конкретно събитие или обект, които индивидът ясно съзнава – например заплаха със зареден пистолет или приближаващо се торнадо. Тревожността, от друга страна, често е смътна и неясна и трудно се свързва с конкретна причина.

Понякога тревожността, която човек изпитва в настоящия момент, може да се дължи на събитие или обект, предизвикал страх или болка в миналото, като при това страдащият може да не съзнава източника на чувството си. Тревожността се отличава с известна отдалеченост, която затруднява хората да сравняват преживяванията си. Ако страхът е типичната и логична реакция на физически опасни ситуации, тревожността често е предизвикана от обекти и събития, които са уникални и специфични за конкретния човек и могат да изглеждат нелогични причини за подобна емоция в очите на другите. Човек може да изпитва тревожност поради уникалния смисъл, който открива в дадено събитие или спомен, а не поради непосредствена опасност.

Според Американската асоциация за тревожни разстройства заболяването засяга 40 милиона възрастни в САЩ (повече от 18% от населението) и е сред най-разпространените психични нарушения.

Симптоми на тревожността
Симптоми на тревожността

Причини и симптоми

Тревожността се подразделя на четири категории, всяка със съответните симптоми:

Соматична. Физическите симптоми са главоболие, световъртеж или замайване, гадене и повръщане, диария, изтръпване, бледост, потене, вкочаняване, затруднено дишане и усещане за стягане в гърдите, врата, раменете или ръцете. Тези признаци се дължат на хормонални, мускулни и сърдечно-съдови реакции, свързани с реакцията „бори се или бягай“.

Поведенческа. Симптомите включват нервно крачене, треперене, обща напрегнатост, хипервентилация (учестено дишане), напрегнато говорене, кършене на ръце, гризане на нокти и потропване с пръсти.

Когнитивна (познавателна). Симптомите са бързо нахлуващи или обсесивни (натрапливи) мисли, усещане за обреченост, мрачни или плашещи идеи, объркване и неспособност за концентрация.

Емоционална. Симптомите са усещане за напрежение или нервност, за прекалено изострена чувствителност и усещане за нереалност, паника или ужас.

Тревожността е многостранна реакция на стимули от вътрешната среда на човека или реакция спрямо вътрешен стимул (например хипохондрична реакция – при куркането на червата човек си мисли, че има тежка болест), възникваща вследствие на съчетание от биологични и индивидуални психични процеси.

Физически причинители

В някои случаи тревожността се дължи на физическа реакция към стрес или на конкретни болестни процеси или лекарства, наркотици и др.

Автономна нервна система (АНС). Нервната система на човека е устроена така, че да реагира на опасности или на заплахи. Тези реакции не са плод на съзнателен контрол и при хората са същите като при по-нисшите животни. Те представляват еволюционна адаптация към опасностите, с които всички животни, включително хората, трябва да се справят.

Най-познатата такава реакция е „бори се или бягай“ в застрашаваща живота ситуация. Тя е свързана с повишаване нивото на стресовите хормони. Човекът става по-напрегнат и бдителен, зениците му се разширяват, сърдечният ритъм се ускорява, дишането се учестява и храносмилането се забавя, за да се осигури повече енергия на мускулите.

От какво се влияе нервната система
От какво се влияе нервната система

Автономна нервна система

Тази спешна реакция се регулира от част от нервната система, наречена автономна нервна система (АНС). АНС се регулира от хипоталамуса, специална част от мозъчния ствол, част от лимбичната система. Лимбичната система контролира човешките емоции посредством връзките си с жлезите и с мускулите. Освен това тя свързва АНС с по-висшите мозъчни центрове, например с части от мозъчната кора.

Един от проблемите на това устройство е, че лимбичната система не долавя разликата между действителна физическа заплаха и причиняваща тревожност мисъл или представа. Хипоталамусът може да предизвика отделяне на стресови хормони от хипофизата дори когато няма външна заплаха.

Друг проблем се дължи на биохимичните странични ефекти от прекалено многото фалшиви тревоги в АНС. Когато хората реагират на истинска опасност, тялото им се освобождава от хормоните на стреса, като се изправя лице в лице с опасността или бяга от нея. В съвременния живот обаче хората често изпитват реакцията „бори се или бягай“ в ситуации, в които не могат нито да избягат, нито да нападнат физически. В резултат телата им трябва да погълнат всички биохимични промени, дължащи се на свръхвъзбудата, вместо да ги отделят навън. Тези биохимични промени също могат да предизвикат тревожност, както и мускулно напрежение и други физически симптоми.

Заболявания и разстройства

Тревожността може да бъде симптом на конкретно заболяване, като например някои ендокринни разстройства, отличаващи се със свръхактивност или с намалена активност на щитовидната жлеза. Такова разстройство е и синдромът на Къшинг, при който адреналният кортекс произвежда кортизол. Други такива заболявания са синдромът на респираторен дистрес, пролапсът на митралната клапа, порфирията и болките в гърдите, предизвикани от недостатъчно кръвоснабдяване на сърцето (стенокардия или ангина пекторис).

Употреба на лекарства и медикаменти

Много медикаменти могат да предизвикат подобни на тревожност симптоми като страничен ефект – контрацептивите, някои лекарства за щитовидната жлеза или за астма, някои психотропни агенти, кортикостероиди, лекарства за високо кръвно налягане, нестероидни противовъзпалителни лекарства (като флурбипрофен и ибупрофен), локални анестетици и др. В големи количества кофеинът също може да предизвика сходни признаци.

Тревожност може да се причини и от прекратяването на приема на някои медикаменти по лекарско предписание (предимно бета-блокери и кортикостероиди). Абстиненцията след прием на наркотици, алкохол и опиати също предизвиква симптоми на тревожност.

Детско развитие и тревожност

Изследователите на ранното детско развитие смятат тревожността за последствие от детски спомени за зависимост. През първата година от живота си хората се научават, че не са самодостатъчни и че оцеляването им в основни линии зависи от другите. Смята се, че това ранно усещане за безпомощност стои в основата на най-разпространените видове тревожност в зрелостта, включително на страха от безпомощност и от липсата на обич. Ето защо възрастните може да изпитат тревожност от символични заплахи за самоувереността им или за важните връзки с други хора, въпреки че вече не са безпомощни.

Символите на тревожността
Символите на тревожността

Символизация

Психоаналитичният модел придава сериозна тежест на символичната страна на човешката тревожност, а примерите включват фобии, обсесии, компулсии (натрапливи действия) и други форми на тревожност, които са силно индивидуални. Тъй като хората съзряват бавно, децата и юношите имат много възможности да свързват отрицателния си опит с конкретни събития или предмети, които предизвикват отрицателни чувства на по-късен етап от живота им. Например човек, който като дете се е плашел от висок мъж с очила, може дори години по-късно да изпада в паника, без да съзнава защо, от нещо, напомнящо на онзи човек или на онова преживяване.

Фройд смята, че тревожността е резултат от вътрешните конфликти на човека. Според неговата теория хората се чувстват така, когато се разкъсват между нравствените ограничения и желанията си към определени действия. В някои случаи състоянието може да е обвързано с предмет, който символизира вътрешния конфликт. Например за някой, който се разкъсва между желанието си да краде и убеждението си, че да се краде е нередно, парите се превръщат в символ на този вътрешен конфликт.

Фобии

Фобиите са особен вид тревожна реакция, при която хората съсредоточават тревожността си върху конкретен обект или ситуация и после се опитват да го избягват. В повечето случаи страхът е непропорционално по-голям от причината. Според Американската асоциация за тревожни разстройства 19 милиона американци на зряла възраст, или почти 9% от населението, имат конкретни фобии. Някои от тях, като агорафобията (страх от открити пространства), клаустрофобията (страх от затворени пространства) и социалната фобия например, са типични за много хора. Други са строго индивидуални.

Социални и екологични стресови фактори

Тъй като човекът е социално същество, тревожността често има социално измерение. Хората често съобщават, че изпитват силна тревожност, когато очакват нещо или се страхуват от загубата на общественото одобрение. Социалната фобия е конкретен вид тревожност, отличаваща се със силен страх от неловки обществени ситуации.

Друг стресиращ социален фактор са предразсъдъците. При хора от малцинствени групи, които са техен обект, рискът от развиването на тревожност е голям. Според някои експерти например по-високият процент на фобии и на панически разстройства сред жените отразява тяхната по-голяма социална и икономическа уязвимост.

Няколко противоречиви изследвания сочат, че увеличеният брой картини и репортажи за насилие в новините и по филмите вероятно увеличава нивото на тревожността сред хората. Програмите за контрол над стреса и тревожността често препоръчват на пациентите да преустановят контакт с разстройващите стимули.

Някои фактори, свързани с околната среда и с професията на човека, също могат да предизвикат тревожност. Хората, които са принудени да живеят или да работят в близост до силни или внезапни шумове, ярка или мигаща светлина, химически изпарения или други подобни въздействия, които не могат да избегнат или да контролират, развиват по-силна тревожност.

Диагностициране на тревожността
Диагностициране на тревожността

Диагностициране

Диагностицирането на тревожността е трудно и сложно поради огромния брой възможни причини и понеже симптомите на всеки човек се дължат на силно индивидуални преживявания. При преглед на такъв пациент най-напред следва да се изключат физическите проблеми, при които тревожността е само симптом. След това се снема анамнеза на заболяванията, за да се провери дали състоянието не е предизвикано от прием на лекарства, от злоупотреба с алкохол или с наркотици, от кофеин, работна среда или други външни фактори. В много случаи същественият източник на информация за поставянето на диагнозата е психологичната и социалната история на пациента. Лекарят може да проведе и няколко кратки психологични теста.

Лечение

Медитацията и обучението в съсредоточаване могат да помогнат на пациенти с фобии и с панически разстройства. Хидротерапията, масажите и ароматерапията оказват благотворно въздействие върху пациенти с тревожност, като подобряват общата релаксация на нервната система. Етеричните масла от лавандула, лайка, нероли, майоран и иланг-иланг обикновено се изписват от специалистите за облекчаване на стреса и намаляване на тревожността.

Обучението по релаксация, понякога наричано обучение за контрол над тревожността, включва дихателни техники, чиято цел е да помогнат на пациента да предотврати хипервентилацията и да облекчи мускулното напрежение, свързвано с реакцията „бори се или бягай“. Йога, айкидо, тай чи и танцовата терапия помагат на пациентите да се справят с физическото и емоционалното напрежение, които или предизвикват тревожността, или са резултат от нея.

Хомеопатията и тревожността
Хомеопатията и тревожността

Хомеопатията

Тя и традиционната китайска медицина разглеждат тревожността като симптом на холистичен дисбаланс. Хомеопатите избират лекарство въз основа на други свързани симптоми и общото здравословно състояние на пациента. Хомеопатични средства против тревожност са игнация, гелземиум, аконит (самакитка), пулсатила (котенце), арсеникум албум (бял арсенов оксид) и кофея круда (кафе). Те трябва да бъдат предписани от специалист хомеопат.

Китайската медицина

Тя възприема тревожността за нарушение на чи, т.е. на енергийния поток в тялото на пациента. Стандартни методи за възстановяване на баланса на цялата система са акупунктурата и билковата терапия. Гъбата рейши (Ganodermа lucidum) се предписва за намаляване на симптомите на тревожност и безсъние. Тъй като тя взаимодейства с други лекарства и не се препоръчва за пациенти с някои болести, преди приема й е задължително да се направи консултация с лекуващия лекар. Други билкови лекарства, използвани в традиционната китайска медицина срещу тревожност, са гъбата кордицепс (наричана още китайска гъсенична гъба) и китайският зелен чай. Много формули съчетават по няколко билки според индивидуалните оплаквания.

Билки против тревожността
Билки против тревожността

Лечение с билки

Билколечителите и специалистите по холистична медицина предписват за лечението на тревожността билки, известни като адаптогени, за които се смята, че засилват адаптивността към стрес. Такива билки са сибирският женшен (Eleutherococcus senticosus), женшенът (Раnах ginseng), дивият ямс (Dioscorea villosa), поречът (Borago officinalis), сладникът (Glycyrrhiza glabra), подрумчето (Chamaemelum nobile), белият трън (Silybum marianum) и копривата (Urtica diocia). За лечение на тревожността се препоръчват също тоници от шлемник или превара (Scutellaria lateriafolia) и от овес (Avena sativa).

През 2002 г. предварително изследване установява, че жълтият кантарион би могъл да се окаже ефективно средство за лечение на обща тревожност. Пациенти, приемали 900 мг дневно и по-високи дози, реагират добре по време на първоначалните тестове. Необходими са обаче още изследвания, особено за по-големи дози. Аюрведическата билка готу кола, отдавна използвана в индийското холистично лечение за подсилване на паметта и за облекчаване на разширени вени, може да помогне и на пациенти с тревожност. Екстрактът от кава-кава също се препоръчва в определени случаи.

Прочетете още за билките при тревожност в статията „7 билки за лечение на тревожност и пристъпи на паника“.

Хранителни добавки помагат да се преодолее тревожността
Хранителни добавки помагат да се преодолее тревожността

Препоръчителните хранителни добавки са тези, които успокояват нервите

За повече подробности, последвайте линка, който е поставен на името на продукта.

Препаратът с жълт кантарион е продукт на Sanct Bernhard с антисептично и общоуспокояващо действие. Жълтият кантарион е класическо средство за балансиране на нервната система при стрес и свръхнапрежения. Действа успокояващо при неврастении и състояния на тревожност.

Форца 5 е уникална комбинация от 5 активни съставки, които тонизират, енергизират, възстановяват и помагат да се преодолее умората, стреса, натоварванията, загубата на жизненост и отпадналостта.

Релакс ден и нощ с 24 часово действие! Препоръчва се при нервно изтощение, тревожност,безсъние, раздразнителност и други. Успокояващото, релаксиращо и седативно действие се дължи на уникаланата комбинация от лайка, пасифлора, валериана, лавандула, калифорнийски мак и глог.

НевроХелт (NeuroHealth) действа благоприятно при стрес и безсъние. Допринася за здрава нервна система. Представлява смес от изсушени гъби: Шийтаке – (Lentinula edodes), Херициум (Hericium Erinaceus), Копринус (Coprinus Comatus), Рейши (Ganoderma Lucidum).

Сибирският женшен е класически адаптоген

Това е лечебно растение, което допринася за успешно преживяване на стресови ситуации от различен характер. Активната съставка leutheroside, която е отличителен белег на екстракта от корените му, позволява на клетките да получават добро кислородно хранене независимо от възможната рязка промяна на обективните условия.

Магнезий В комплекс е идеален продукт за поддържане на стабилна нервна система. Нормализира функционирането на нервната система по време на психически напрежения и стрес. Подпомага сърцето, регулира обмяната на веществата и повишава работоспособността.

Продуктът НИРВАНА на COMPLETE PHARMA е средство за снемане на стреса и напрежението, за осигуряване на здрав, спокоен сън и позитивни нагласи към събитията от живота без прием на специфични медикаменти. Благодарение на полезните му въздействия се чувстваме спокойни и уверени в себе си; повишават се работоспособността и мотивацията ни за активни действия, вземаме точни решения и постигаме стабилност на психиката и емоциите.

Енерджи плюс разтворими витамини е ефикасна комбинация от 10 витамина за ежедневно подсилване на организма, с приятен цитрусов вкус в удобна за употреба форма.

Соев лецитин за здрава нервна система. Лецитинът има основна функция, като хранителен елемент за нервните влакна. Той изгражда 17% от периферната нервна система и 30% от мозъка. Дефицитът на лецитин води до умора, раздразнителност, изтощаване на мозъка и даже нервен срив.

Царски билки за съня се препоръчват при неспокоен сън, нарушения в съня, кошмари, превъзбудено състояние, проблеми със заспиването, напрегнатост, неврози, свръхнапрежение.

Царски билки за нервната система се препоръчват при  стрес, неврозни състояния, сърдечна невроза, депресии, нервно напрежение, раздразнителност, преумора, възбуда

Лекарства
Лекарства

Алопатично лечение

Тъй като тревожността може да има различни причини и пациентите я преживяват по индивидуален начин, лечението й често изисква повече от един вид терапия. В някои случаи може да се наложи изпробването на няколко вида лечение, преди да се открие най- добрата комбинация. Обикновено са нужни около осем до девет седмици, за да се прецени ефективността на лечението.

Медикаменти

Често се предписват лекарства за облекчаване на физическите и на психичните симптоми на тревожността. При повечето ефектът се изразява в противодействие на биохимичните и мускулните промени, участващи в реакцията „бори се или бягай“. Някои въздействат директно върху химическите вещества в мозъка, за които се смята, че лежат в основата на тревожността.

Анксиолитиците понякога биват наричани и транквилизатори. Бензодиазепините отпускат скелетните мускули и успокояват лимбичната система. Такива лекарства са алпразолан (Хаnах) и диазепам (Valium). Широко използваните в миналото барбитурати са свързани с голям риск от пристрастяване и злоупотреба, затова днес рядко се използват в клиничната практика. Вероятността от пристрастяване към бензодиазепините е много по-ниска.

Други две анксиолитични лекарства са мепробамат (Equanil), който рядко се използва след 2008 г., и буспирон (Buspar), по-нов анксиолитик, който въздейства, като увеличава ефективността на мозъчната химия на тялото, регулираща емоциите. За разлика от барбитуратите и бензодиазепините, буспиронът не предизвиква пристрастяване, не взаимодейства с алкохол и не влияе върху способността на пациента да шофира или да работи с машини. Той обаче има други странични ефекти и не е ефективен при някои видове тревожност, като например паническото разстройство.

Лекарства и храна
Лекарства и храна

Антидепресанти и бета-блокери

Предпочитано лечение за обсесивнокомпулсивното и паническото разстройство, както и други видове тревожност са група антидепресанти, известни като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, например флуоксетин хидрохлорид (Prozac) и пароксетин хидрохлорид (Paxil). Когато състоянието се проявява съвместно със симптоми на депресия, понякога се предписват трициклични антидепресанти като имипрамин (Tofranil) или моноаминоксидазни инхибитори (МАО инхибитори) като фенелзин (Nardil).

Бета-блокерите са лекарства, които въздействат чрез блокиране на реакцията на тялото към хормоните на стреса, отделяни по време на реакцията „бори се или бягай“. Сред тях са лекарства като пропранолол (Inderal) или атенолол (Tenormin). Понякога бета-блокерите се предписват на пациенти със симптоми на посттравматична тревожност или на тревожност, свързана със социална фобия.

Психотерапия

Много пациенти се подлагат паралелно и на психотерапия. За редица от тях се оказва полезна ориентираната навътре терапия, която цели да им помогне да открият подсъзнателните си конфликти и защитни механизми, за да разберат как са се развили симптомите им.

Когнитивната поведенческа терапия също се отразява добре на пациентите. При нея хората се учат да идентифицират мислите и ситуациите, които стимулират тревожността им, и така да ги възприемат по-реалистично. В поведенческата част на програмата хората се подлагат на въздействието на предизвикващ тревожност обект, ситуация или вътрешен стимул (например ускорен пулс) на постепенни етапи, докато снижат чувствителността си към него.

Очаквани резултати

Според Американската асоциация по тревожни разстройства почти половината от хората, които страдат от упорита тревожност, не търсят лечение. Прогнозата за справяне с проблемите при хората, които потърсят помощ, зависи от конкретното разстройство и от широк спектър от фактори, сред които са: възраст, общо здравословно състояние, начин на живот, убеждения, социална подкрепа и реакция към различни лекарства и видове терапии.

Основни термини, използвани в медицината, свързани с тревожността

Автономна нервна система – онази част от нервната система, която провежда информация под формата на нервни импулси от кръвоносните съдове, сърцето, червата, жлезите и гладките мускули и управлява техните неволни реакции. На нея се дължат биохимичните промени, свързани с преживяването на тревожност.

Анксиолитик – вид лекарство, което помага за преодоляване на тревожността.

Ендокринна жлеза – жлеза с вътрешна секреция, чиито секрети попадат направо в кръвта или в лимфата.

Лимбична система – група образувания в мозъка, която включва хипоталамуса, амигдалата и хипокампуса. Тя играе важна роля за регулирането на настроенията и емоциите на хората.

Свръхвъзбуда – състояние на мускулно или на емоционално напрежение, предизвикано от отделянето на хормони при реакцията „бори се или бягай“.

Фобия – според психоаналитичната теория това е психична защита срещу тревожността, при която пациентът измества тревожността си върху външен обект, дейност или ситуация.

Хипоталамус – част от мозъка, която регулира автономната нервна система, отделянето на хормони от хипофизата, циклите на съня и телесната температура.

Източници: health.com; everydayhealth.com; vsegdazdorov.net; vsd-lechenie.com

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *