Hypericum perforatum Clusiaceae (сем. Звъникови)
ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Съцветията
Отглеждане
Hypericum е голям род от над 400 вида, но само Н. perforatum се препоръчва за медицинска употреба. Той е устойчиво, тревисто, неприятно миришещо многогодишно растение с изправени стъбла, стигащи на височина до 1 м. Листата му са дребни, овални, срещуположни. Цветовете са яркожълти, с по пет венчелистчета и се появяват в средата на лятото, събрани на върха в съцветие. Плодът е тригнездна кутийка, съдържаща кръгли черни семена. Когато се стрият, цветовете изпускат червеникав, подобен на кръв пигмент, който съдържа хиперицин. Не бъркайте жълтия кантарион с декоративните растения от рода Hypericum, отглеждани в градините. Те са атрактивни диворастящи цветя по ливади и покрай пътища, но са токсични за животните.
Местоположение – Отглеждайте го в добре дренирана, от влажна до суха почва, изцяло на слънце или на частична сянка.
Размножаване – Засявайте семената веднага щом узреят през есента или на следващата пролет. Те покълват до 3 месеца след сеитбата. Можете да получите нови растения чрез разделяне на ризомите през есента или през пролетта.
Грижи – Когато растенията са в покой, отрежете мъртвите стъбла.
Болести и вредители – Не са от съществено значение.
Събиране и съхранение – Събирайте и изсушавайте съцветията през ранното лято, когато пъпките започнат да се отварят.
Употреба в медицината
Hypericum perforatum. Използвани части: цъфтящите върхове. Билката се употребява в народната медицина при невралгия и ишиас, както и при депресия и нервно напрежение. Но най-известна е със своите антидепресантни свойства.
Растението е доказало ефикасността си при лека до умерена депресия в множество клинични експерименти, където е установено, че е толкова полезно, колкото и медикаменти антидепресанти, но има по-малко странични ефекти. Две съединения – хиперицин и хиперфорин, се смятат за активни и действат подобно на фармацевтичните антидепресанти. Произвеждат се доста препарати от жълт кантарион, като се следи да съдържат определено количество от тези съединения.
На базата на клинични проучвания на билката се предполага, че тя е полезна при симптоми на менопаузата и на предменструалния синдром, свързани с настроението, при обсесивно-компулсивни и при сезонно афективни разстройства.
Според лабораторните изследвания жълтият кантарион притежава противовъзпалителни, болкоуспокояващи и антивирусни свойства. Чай или екстракт от билката, приети вътрешно, както и външното й приложение под формата на червено масло, добивано от цветовете, помагат при ишиас, херпес зостер, обикновен херпес и на гениталиите, както и при ревматични болки. Локално приложено, маслото лекува рани и изгаряния.
Не се препоръчва при бременност или кърмене.
Любопитно
Според народните поверия жълтият кантарион се окачвал над входната врата и се хвърлял в огньовете, палени на открито през лятото, за защита и пречистване. Днес той все още е символ на празненствата в чест на лятното слънцестоене в Европа.
Отбелязването на лятното слънцестоене – най-дългия ден в годината, е езическа традиция, която все още се спазва в наши дни. Участниците в нея хвърлят в жарта жълт кантарион и след това прескачат огъня, за да се пречистят от зли сили. Цветовете на растението се слагат и над икони и други религиозни изображения, за да държат надалече злото.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!