Безценна информация за билките, техните свойства, как и за какво да ги използваме

Какво представляват билките. Как да ги използваме. Как се събират и приготвят. Кога се берат и коя част се използва. Приготвяне и дозиране на растителни лекарствени препарати. Коя билка какво лекува

Билките
Билките

В далечни времена още преди да се роди фармацевтиката, нашата природа е имала собствени мощни средства за лечение на болести и травми. Това са билките.

Коренът от валериана се използвал като успокояващо средство хиляди години преди появата на седативните препарати. Установено е, че още първия век на новата ера хората лекували мигрената с помощта на листа от пиретрум.

Не всички знаят, че много от най-разпространените лекарства се получават от билки. За пример ще споменем ацетилсалициловата киселина (аспирина), която се съдържа в кората на бялата бреза; дигоксина, назначаван при хронична сърдечна недостатъчност, получаван първоначално от вълнистия напръстник; противомаларичното лекарство хинин, приготвяно от кората на хининовото дърво; резерпина, едно от най-популярните лекарства за понижаване на кръвното налягане, получавано от храста, наречен рауволфия.

Какво представляват билките?

Най-просто казано – растения, чиито семена, плодове, корени, листа, кора или цветове се използват за лекуване.

Човечеството е открило лечебната им сила толкова отдавна, че началото се губи в дълбините на вековете. Съществуват доказателства, че в Месопотамия още преди шест хилядолетия са лекували болните с билки.

В един паметник на египетската култура – папируса на Еберс (IV век преди н. е.), са записани повече от 900 билкови рецепти за лечение на болести на дихателните пътища, ушите, гърлото, черния дроб, на изгаряния, очни и кожни заболявания. На египетските лечители са били познати алоето, анасонът, блянът, ментата, змийското мляко и други растения. В Древен Египет са лекували болести на стомашночревния тракт с пелин, копър и ленено семе.

Известен е един древнокитайски билков “справочник”, в който са включени 314 целебни растения. Споменават се добре познатите ни женшен, портокал, коноп, джинджифил, тинтява, млечка.

Аюрведа и билките
Аюрведа и билките

Източно-индийската лечебна философия “Аюрведа” (наука за живото) използва билките от няколко хилядолетия. Тя сериозно е допринесла за тяхната популярност по света. Запазени са трактати по аюрведа, написани преди повече om 3 500 години. Някои от тях и днес се признават официално за учебници по медицина.

Билколечението е достигнало до Европа от Изтока. Особено голямо развитие достига то в Древна Гърция. И не случайно знаменитият гръцки лекар, овладял до съвършенство тайните на билковото лечебно действие – Хипократ (живял около 460-370 г преди н. е.), е наречен баща на медицината. В своите съчинения той е описал около 3 000 рецепти за лечение със средства от растителен и животински произход. Хипократ използвал билките във вид на запарки, отвари, чайове, сокове, компреси, като добавка към храната. Тези лекарствени форми и до днес не са претърпели принципни промени.

Древноримският лекар Клавдий Гален (около 130-200 г преди н.е.) обединил и систематизирал натрупаните до тогава знания за лекарствените растения. Именно той пръв предложил такива лекарствени форми като прахчета, извлеци във вода и спирт, оцет и мед, различни средства за разтриване. Всички те си използват и до ден днешен.

Историята на билколечението е невероятно интересна и твърде продължителна. Уникални са трудовете на основоположника на ботаниката Теофраст от Ерос, ученик на Платон и Аристотел. Много от билките, които той е описал, се употребяват в съвременната фармация. Имената на Диоскорид и Плиний Старши, Авицена и Ли Ши Чжен, абатисата Хилдегард от Бинген и Никулаус Кулпепер, автор на първата печатна книга за билколечение, Парацелзиус и Себастиян Кнайп, внесли неоценим принос в развитието на фитотерапията, са добре известни на специалистите в тази област. Чудодейни са наистина рецептите от тибетската и индийската народна медицина. Богат опит в това отношение има и у нас.

Растителните препарати са лесни за приготвяне, евтини са и това ги прави достъпни за всеки. Няма болести, които по един или друг начин да не се повлияват от билките, които действат меко, постепенно и работят в синхрон с организма, а не против него.

Как да използваме билките

Как да използваме билките
Как да използваме билките

Приложението на лечебните растения изисква определени познания. С тяхна помощ самолечението може да постигне голям ефект. Но билките трябва да се взимат преди всичко профилактично, при леки форми на болести или лекуване в началото на заболяването.

Лечебните растения не трябва да се приемат като чудодейно средство. Положителен резултат може да се получи само ако билките се използват грамотно и се спазват точно правилата за приготвянето на лечебните препарати, начина на пиене и дозировките. Разпространено е заблуждението, че можем да пием билки без много да се замисляме, защото те са дар от природата и ако не помогнат, няма и да ни навредят. Не е точно така! Далеч не всички вещества, които се съдържат в растенията, са безобидни. По принцип тяхното действие е твърде силно – иначе не биха лекували. Затова възприемайте билковите препарати като силнодействащи лекарства. И ако в процеса на лечението при вас се появят болезнени симптоми (повдигане, повръщане, сто­машни болки, разстройство, изриви по кожата и други необичайни последствия), веднага прекратете пиенето на билките и се обърнете за съвет към лекаря.

Трябва да се знае и друго: много растения, подобно на синтетичните лекарства, имат редица противопоказания и предозирането им може да доведе до непредсказуеми последствия. Особено трябва де се внимава при лечението с отровни билки!

При остри, тежки и хронични заболявания лечебните растения могат да се употребяват само след консултация с лекар. В тези случаи самолечението е недопустимо!

Ако решите да използвате някакво леко билково средство, за да се избавите от леко неразположение, запомнете следните съвети:

  • Обръщайте внимание на латинските ботанически названия на билките. Всяко растение си има свое “официално” ботаническо название. Това, което в една билкова аптека ще ви предложат като очанка (растение, което е полезно при очни болести), в друга аптека могат да ви го продадат под друго име. Но buphzasia officinalis винаги ще означава само очанка.
  • Началото трябва да бъде “нежно”. Започнете лечението си с леки, меки, хранителни и тонизиращи отвари и проследете дали в течение на 24 часа след приемането на препарата няма да се появят някакви странични ефекти или неприятни реакции (главоболие, кожни възпаления, копривна треска, пробле­ми със зрението). Някои хора не понасят горската ягода, други – лайката. А такива примери могат да се дадат много.
  • Приемайте запарките в най-малките препоръчителни дози. Увеличавайте количеството постепенно.
  • Не очаквайте светкавични резултати. Да се използват билките изобщо не е сложно. Но не очаквайте, че действието им ще е толкова бързо, както на лекарствата без рецепта. Организмът реагира по различен начин на билките.
  • Бъдете внимателни, ако взимате и други медикаменти. Някои лекарства са несъвместими с билковите препарати.
  • Помнете, че изборът на определена билка е строго индивидуален. Това, което помага на някого, за друг може да бъде безполезно и дори вредно.

Бъдете внимателни!

Внимавайте с билките
Внимавайте с билките

Както всички други лекарства, растенията също имат противопоказа­ния. Например листата на червената боровинка, полския хвощ и плодовете на хвойната не се препоръчват при остри бъбречни заболявания. Продължи­телната употреба на безсмъртничето и жълтия кантарион е противопо- казна при хипертония. Добре познатата ни валериана също не е чак толкова безобидна, както изглежда на пръв поглед. Тези, които я употребяват, могат да получат разстройство в храносмилането и главоболие. При предозиране валерианата не само не успокоява, а обратно – възбужда, което може да доведе до нарушения в сърдечната дейност. Плодовете на калината не се препоръчват на страдащи от подагра и бъбречни заболявания. Блатникът, киселият трън, ранилистът, метличината, поветицата, вербената, пиперичето, девисилът, риганът, комунигата, горската ягода, енчецът, исопът, калината, копривата, каменчето, лавърът, динката, селимът, маточината, хвойната, черният оман, белият имел, мъжката папрат, магданозът, вратигата, пелинът, ревенът, ряпата, розмаринът, седефчето, целината, сладникът, борът, мащерката, кимионът, мечото грозде, копърът, резенето, хвощът, хрянът, градинският чай и киселецът не трябва да се употребя­ват от бременни жени. Същото се отнася и за толкова популярното алое. Това растение не е разрешено за хипертоници. Освен това то предизвиква приток на кръв към органите, разположени в областта на таза, затова не трябва да се използва при хемороиди и маточни кръвотечения.

Фитотерапевтите не препоръчват купуването на билки от пазара. Това се отнася особено за хората, които не познават растенията. Така например вместо лековитата лайка, могат да ви продадат някой от нейните видове, а те си приличат твърде много. Или вместо брезова гъба да ви пробутат някоя друга истинска или лъжлива дървесна гъба.

Как се събират и приготвят билките?

Събиране и приготвяне на билките
Събиране и приготвяне на билките

Няма нищо по-ценно от свежите растения, събрани в градината, гората или на полето, но трябва да сте абсолютно сигурни, че мястото не е третирано с химикали и че там брането е разрешено. За да идентифицирате без грешка растенията, които ви трябват, носете си билков справочник с цветни илюстрации. Неопитните лесно могат да сбъркат такива растения като черния оман, девесила или лопена с отровния напръстник. Препоръчително е билките да се събират и използват година за година, тъй като при по-продължително съхраняване те губят част от лечебните си свойства.

Пъпките се събират в ранна пролет, когато набъбват, но още не са се разпукнали, обикновено през март-април. Боровите връхчета се режат с нож. По-дребните (брезовите) пъпки се отделят след изсушаването на клонките. Пъпките трябва да се изсушават много внимателно – продължително време в прохладно и проветриво помещение, защото на топло започват да се разтварят.

Кората от дървета и храсти се събира през пролетта, в периода на усиле­но отделяне на сок. По това време тя лесно се отделя от дървесината. За да се отдели кората, върху откъснатите или отрязани млади клонки с остър нож се правят кръгообразни нарези на разстояние 25-53 см един от друг, след това се съединяват с един или два надлъжни нареза, а после се свалят като ленти или тръбички.

Листата се събират в периода на цъфтежа на растенията, в сухо време. Късат се с ръка. Повехналите, избледнели и наядени от насекоми листа не бива да се събират – от тях няма да се получи пълноценно лекарство.

Билките
Билките

Кога се берат билките и коя част се използва?

 

РастениеКоя част се използва?Кога се бере?
Аралиякоренитемарт-април

септември-октомври

Арникасъцветиятаюни-юли
Аспержицялото растениеаприл-май
Безсмъртничесъцветиятаюли-август
Бергениякоренищата с коренитесептември-октомври
Блатен аиркоренищатасептември-октомври
Богородична лъжичкацялото растениеюни-септември
Божуркоренищата с коренитемарт-октомври
Борвръхчетата,април
игличкитепо всяко време
Боровинкиплодоветеюли-август
Брезапъпкитеаприл-май
Бял равнеццялото растениеюни-август
Бял смилцялото растениеюни-юли
Валерианакоренищата с коренитесептември-октомври
Вербеналистатакогато цветовете увяхват
Вратигасъцветиятаюли-август
Глогцветоветемай
плодоветесептември-октомври
Глухарчекоренитесептември
Градински чайцялото растениеюли-август
Девисилкоренищата с коренитемай-септември
Дива ягодаплодовете, листатаюни-юли
Динкакоренищата с коренитеавгуст-октомври
Дяволска устацялото растениеюни-август
Жен-шенкоренитеавгуст-октомври
Жиловлеклистатамай-септември
Жълт кантарионцялото растениеюни-юли
Зарасличекоренитеаприл-май

октомври-ноември

Змийско млякоцялото растениемай-юли
Зърнастецкоратамарт-април
Исопцялото растениеюли-септември
Калинакоратааприл-май
плодоветеавгуст-септември
Касисплодоветеюли-август
Кисел трънлистатамай-юни
Кимионплодчетатаавгуст-септември
Киселеццялото растениемай-юли
коренитесептември-октомври
Комунигацялото растениеюни-август
Копривалистатаюни-август
Къпинаплодоветеюли-септември
Лайкасъцветиятамай-юни
Лескалистата, коратамай-юни
ЛиВадникцялото растениеюли-август
коренитесептември-ноември
Лимонникплодовете, семенатаавгуст-септември
Липасъцветиятаюни
Малинаплодоветеюни-август
Маточинацялото растениеюни-септември
Мащеркацялото растениемай-юли
Момина сълзацветовете, листатамай-юни
Невенцветоветеюли-август
Облепихаплодоветесептември-октомври
Овчарска торбичкацялото растениеаприл-юни
Очеболецкоренищата с коренитеаприл

септември-октомври

Офикаплодоветесептември-ноември
Пелинлистатамай-юни
Песекиняплодоветеюли-септември
Пиперичекоренищата с коренитеаприл-май и септември
Пирейкоренищата с коренитемарт-април

октомври-ноември

Пищялкакоренитемарт-април

септември-октомври

Подбеллистатаюни-август
Полемониумкоренищата с коренитеавгуст-октомври
Ранилистцялото растениеюни-август
Резенеплодчетатаюли-август
Репейкоренищата с коренитеавгуст-септември
Риганцялото растениеюни-август
Ружакоренищата с коренитесептември-октомври
Сапунчекоренитеоктомври-ноември
Селимцялото растениеюни-август
Сладниккоренищата с коренитесептември-ноември
Теменужка горскацялото растениеаприл-септември
Хвойнашишаркитеавгуст-септември
Хвощцялото растениеюли-август
Хмелсъплодиятаавгуст-септември
Цикориякоренитесептември-октомври
Червена боровинкалистатамай-юни
Червен кантарионцялото растениеюни-август
Черен бъзцветоветеюни
плодоветеавгуст-септември
Шипкаплодоветесептември-октомври

 

Целите растения (листата, стръковете и цветовете) се берат обикновено в началото на цъфтежа, а някои видове когато са разцъфнали напълно. Режат се без най-грубата приземна част със сенатор, остър нож или ножица.

Цветовете и съцветията трябва да се събират в началото на цъфтежа. През този период те съдържат повече активни вещества, по-малко се ронят при съхранение, издържат по-добре на изсушаване и запазват окраската си. Събират се на ръка.

Плодовете и семената. Най-богати на лекарствени вещества са зрелите семена и плодове, затова те трябва да се събират избирателно, по време на пълното им узряване. Това се прави ръчно, като дръжките на плодовете се отстраняват. При брането на шипки се препоръчва да се отстраняват и остатъците от чашките върху плода. Това се прави след изсушаването. Особено трудно се събират сочните плодове – къпини, малини, горски ягоди. Когато ги слагате в кошничката, покривайте всеки слой с листа и клонки, за да не се смачкват плодовете.

Корените, коренищата и луковиците обикновено се изкопават след изсъхването на надземните части, когато растенията преминават в период на покой (края на лятото, есента). Отначало се изравят от земята, след което се измиват много добре и се изсушават. После се почистват остатъците от стъблата, ситните коренчета, повредените или гнили части и се разполагат за окончателно изсушаване.

Всички надземни части на растенията се събират само В сухо време. Най-подходящият период е от 8 до 9 и от 16 до 17 часа. Корените и корени­щата обаче могат да се вадят и при дъжд и роса.

В зависимост от времето събраният материал можа да се суши при есте­ствена или изкуствена температура – в ясно време на открито, на слънце, под навеси, в проветриви помещения, при лошо време в сушилни, фурни, пещи.

Растенията съхнат бързо на чардаци и под железни покриви, особено ако по тях има и прозорци за вентилация.

Надземните части (листа, цветове и стъбла), както и подземните час­ти (луковици, корени, клубени) на растенията трябва да се сушат на не­пряка слънчева светлина. Коренищата с корените, плодовете и семената могат да се сушат и на слънце. При сушенето растенията периодически трябва да се разместват. Сушенето се смята за приключено, когато корените, коренищата и корите при огъване не се свиват, а се чупят, листата и цветовете стават на прах, а сочните плодове при стискане не се лепят и размазват.

Готовите изсушени билки трябва да се държат на сухо и тъмно място в плътно затворени буркани от непрозрачно стъкло или в книжни пликове. Сроковете на съхранението им са около 2 години за цветовете, листата и стъблата и 2 до 5 години за корените и коренищата.

Приготвяне и дозиране на растителни лекарствени препарати

Приготвяне и дозиране на билките
Приготвяне и дозиране на билките

Готовата билка преди употреба се надробява на ситно.

Прах. Изсушените части на растенията (листа, цветове, стръкове, т. е. цялата надземна част, а така също и корените) се надробяват в хаван или кафемелачка на прах и в такъв вид се поемат вътрешно или се използват за посипване на рани, приготвяне на мехлеми и т. н.

Сок. Пресните и чисто измити растения се прекарват през сокоцедачка или машинка за смилане на месо и сокът се прецежда през плътна тъкан. Сокът може да се съхранява в продължение на няколко дни на хладно място, а за продължително съхранение той трябва да се консервира, като се добавя равно количество спирт или водка.

Мехлем. Ситно надробените пресни или изсушени части на растенията според посочените в рецептата съотношения се стриват грижливо с разтопената основа – прясна, неосолена свинска мас, краве масло или някакво растително масло. Мехлемите винаги се приготвят преди употребата им, тъй като бързо се развалят.

Настойка, наречена още извлек. Обикновено се приготвя със 70-процентов спирт (в домашни условия вместо спирт се използва ракия или водка). Ситно надробената билка се изсипва в стъклен съд, залива се със спирт, затапва се и се оставя да престои обикновено от 7 до 14 дни на тъмно топло място при стайна температура, като периодически се разтръсква. След това се излива, останките от билката се изцеждат добре и се прецежда през памук или марля. Настойките от повечето билки се изготвят в съотношение 1: 5, т. е. на една тегловна част билка се добавя толкова спирт, че да се получат 5 обемни части настойка (например от 20 г билка трябва да се получи 100 мл настойка). На­стойките от силнодействащи билки се приготвят в съотношение 1:10,1:20.

Запарка. Билката се залива със силно вряща вода, съдът се затваря плътно с капак, увива се в някакъв плат и се оставя да кисне в продължение на 1-6 часа, след което се прецежда. Добре се приготвят запарки в термос или на печка.

Студена запарка. Билката се залива със студена преварена вода, кисне 4-8 часа в покрит съд и се прецежда.

Отвара. Билката се залива със студена вода, възварява се до кипване, кипи на слаб огън 5-30 минути и след охлаждането се прецежда.

От повечето билки отварите и запарките се приготвят в съотношение 1: 10, т. е. от една тегловна част билка се получава десет части запарка.

Отварите се правят по-концентрирани. Освен това се развалят бързо, затова трябва да се приготвят всеки ден.

Съвети и предупреждения:

Не използвайте за целта медни или алуминиеви съдове. Приготвянето на растителните препарати трябва да става само в емайлирани или огнеупорни стъклени съдове.

През времето, когато взимате лекарствени билки, не употребявайте алкохол, пикантни ястия, животински мазнини и ограничете консумацията на месо.

Никога не използвайте билки, чиито имена не знаете!

Ако не разполагате с везни

Измерване на билките
Измерване на билките

В рецептите често се предписват малки количества билки или малки обеми течности, които не могат да се измерят с обикновени везни. Трябва да можете да се справяте обаче и тогава, когато не разполагате нито с везна, нито с из­мервателни съдинки. Във всеки дом има чаена лъжичка, супена лъжица или чаена чаша с обикновени размери. Ще ви помогне следната таблица:

 

1 супена лъжица3 чаени лъжички
1 чаена чаша0,25 л
2 чаени чаши0,5 л
1 супена лъжица изсушени и ситно надробени цветове, листа, стръкове3-5 г
1 супена лъжица кори или корени10 г
1 супена лъжица отвара или запарка15 мл
1 чаена лъжичка отвара или запарка5 мл
1 мл спиртен извлек40-60 капки
1 капка воден разтвор0,05 мл

 

Всички рецепти за вътрешно взимане са оразмерени за възрастен човек. Децата, в зависимост от тяхната възраст, трябва да взимат билковите препарати в следните дози: 7-14 години – 1/2 от дозата за възрастни, 4-7 години – 1/3, 3-4 години – 1/6-1/4, 1-2 години – 1/8-1/4, до 1 година 1/12 до 1/8.

Лечението с билки продължава в течение на месеци, а при необходимост и на години. Обикновено след едномесечен курс на лечение се правят прекъсвания от 7 до 10 дни. Желателно е при повтаряне на курса да се използват други билки със сходни лечебни свойства, за да се избегне привикването.

Коя билка какво лекува

Коя какво лекува от билките
Коя какво лекува от билките

Антитиреоидно (против образуването на гуша) действие: гороцвет, глог, валериана, девисил, жълтуга, горска ягода, овес, морско зеле (водорасло).

Болкоуспокояващо действие: блатен аир, арника, валериана, глог, риган, маточина, мента, широколистен живовлек, облепиха, лайка, трицветна теменуга, бутрак, змийско мляко, хмел.

Свързващо (покриващо) действие: блатен аир, бергения, барбарис (кисел трън), черен бъз, дъб, къпина, леска, черен оман, равен, лайка, песекиня, боровинка, градински чай.

Дезодориращо (отсраняващо неприятната миризма) действие: блатен аир, бергения, девисил, риган, маточина, мента, пелин, бяла ела, лавандула, бор, градински чай, ливадник,евкалипт.

Хипотензивно (понижаващо артериалното налягане) действие: арника, арония, клинавче (орлови нокти), кисел трън, глог, риган, невен, лук, овчарска торбичка, пелин, дяволска уста, рябина, ливадник, копър, хвощ, чесън.

Жлъчогонно действие: блатен аир, алое, кисел трън, бреза, безсмъртниче, бъз, богородична лъжичка, пипериче, тинтява, девисил, риган, жълт кантарион, горска ягода, червен кантарион, коприва, лук, морков, невен, глухарче, кучешко грозде, вратига, пелин, пирей, камшик, лайка, резене, хмел, френско грозде, бутрак, змийско мляко.

Билки имуностимулатори
Билки имуностимулатори

Имуностимулиращо действие: блатен аир, алое, аралия, девисил, жен-шен, исландски лишей, ливадна детелина, левзея, лимонник, лук, овес, глухарче, гръцки орех, тлъстига, живовлек, камшик, касис, седефче, чесън, шипка, ехинацея.

Кръвоспиращо действие: арника, черноплодна арония, кисел трън, риган, бяло зеле, очеболец, черен оман, живовлек, бял равнец, хвощ.

Млекогонно действие: комунига, коноп, репей, морков, глухарче, гръцки орех, салата, копър, резене.

Пикочогонно действие: гороцвет, блатен аир, диня, кисел трън, бреза, безсмъртниче, черен бъз, червена боровинка, метличина, пипериче, девисил, риган, горска ягода, хвойна, пореч, иглика, магданоз, еньовче, дяволска уста, лайка, целина, касис, френско грозде, аспержи, ливадник, трънка, мечо грозде, тиква, резене, трицветна теменуга, хвощ, песекиня.

Отхранващо (бронхолитично) действие: блатен аир, ружа, анасон, блатняк, черен бъз, девисил, риган, пищялка, коприва, липа, лиственица, малина, подбел, хвойна, глухарче, иглика, жиловлек, лайка, полемониум, оладник, бор, мащерка, кимион, копър, теменужка, хрян, чесън, градински чай, евкалипт.

Поливитаминно действие: кисел трън, глог, актинидия, къпина, жълт кантарион, невен, калина, пореч, малина, облепиха, гръцки орех, иглика, червена и черна боровинка, аспержа, шипка.

Противоалкохолно действие: бреза, бриония, червен кантарион, плавун, мащерка.

Противоалергично действие: кисел трън, безсмъртниче, пипериче, девисил, риган, къпина, коприва, динка, мента, глухарче, пелин, лайка, сладник, бял равнец, бутрак, теменужка.

Противовирусно действие: гороцвет, невен, зърнастец, лук, малина, маточина, хвойна, глухарче, гръцки орех, пелин, лайка, теменужка, змийско мляко.

Противоглистно действие: безсмъртниче, валериана, богородична лъжич­ка, девисил, ягода, жълт кантарион, червен кантарион, коприва, лук, гръцки орех, мъжка папрат, вратига, пелин, тиква, бял равнец, хмел, чесън.

Билкови мехлеми против сърбеж
Билкови мехлеми против сърбеж

Действие против сърбеж: безсмъртниче, глог, черен бъз, валериана, девисил, жълт кантарион, невен, коприва, очеболец, маточина, хвойна, мента, гръцки орех, иглика, жиловлек, лайка, сладник, мащерка, теменужка, хмел, цикория, чесън.

Противодиабетично действие: аралия, черен бъз, девисил, елда, къпина, жен-шен, жълт кантарион, горска ягода, левзея, репей, глухарче, гръцки орех, касис, бял имел, боровинка, фасул.

Противолъчево (антирадиационно) действие: алое, бергения, каланхое, невен, облепиха, пелин, жиловлек, ревен, касис, ехинация, шипка.

Противогъбично действие: черен бъз, валериана, горчица, девисил, жълт кантарион, лук, мента, хвойна, гръцки орех, пелин, лайка, мащерка, чесън, змийско мляко, градински чай, евкалипт.

Противомикробно (антисептично) действие: блатен аир, кисел трън, бре­за, червена боровинка, девисил, риган, горска ягода, жълт кантарион, невен, калина, коприва, лук, малина, хвойна, мента, гръцки орех, живовлек, пелин, мащерка, хмел, хрян, боровинка, чесън, змийско мляко, градински чай, шипка, евкалипт.

Противопотно действие: бергения, черен бъз, дъб, гръцки орех, лайка, бял смил, градински чай, шипка.

Противотуморно действие: блатен аир, валериана, зърнастец, невен, калина, бяло зеле, коприва, лира, лук, хвойна, морков, гръцки орех, тлъстига, вратига, еньовче, пелин, камшик, лайка, седефче, цвекло, целина, сладник, бор, чесън, змийско мляко, градински чай, евкалипт.

Противосклеротично действие: кисел трън, глог, невен, калина, коприва, момина сълза, глухарче, гръцки орех, дяволска уста, сладник, бял смил, бял равнец, теменужка, хвощ, цикория, чесън, шипка.

Кардиотоническо (сърдечно) действие: гороцвет, арника, клинавче, кисел трън, глог, валериана, елда, жен-шен, горска ягода, невен, калина, момина сълза, лимонник, маточина, овчарска торбичка, божур, дяволска уста, бял смил, седефче, ливадник, копър, цикория.

Слабително действие: алое, анасон, черен бъз, къпина, горска ягода, бяло зеле, кориандър, зърнастец, морско зеле, лен, репей, маслина, маточина, овес, краставица, глухарче, живовлек, слънчоглед, ревен, цвекло, сливи, аспержи, трънки, черница, спанак, киселец.

Успокояващо ( седативно) действие: гороцвет, блатен аир, арника, кисел трън, валериана, комунига, риган, момина сълза, мак, маточина, мента, пасифлора, божур, дяволска уста, седефче, бял смил, хмел, градински чай.

Източници: indepress.ru; gopsy.ru; helpguide.org; webmd.com

 

Оценете статията
Оценка 4.7 от 19 гласували

Това ще ви помогне

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

За да функционира правилно този сайт използва бисквитки.