Индийско орехче води началото на съществуването си вероятно от Нова Гвинея. Някъде около VI в. вече се отглежда в Индия, а в Константинопол – около 540 г.
В източната част на Земното кълбо индийското орехче се използва предимно като лекарство, докато в Европа е навлязло трайно като кулинарна подправка. В наши дни са открити сведения, че сеце древните римски жреци са го употребявали вместо тамян. С индийско орехче са търгували и арабите през Средновековието, а по-късно, през XV в., търговията с него е завладяна от Португалия. През XVII в. холандците се намесват и се превръщат в най-крупните търговци и разпространители на орехчето.
Някога индийското орехче е било сред най-скъпите подправки. Съществува шега, според която в Англия, преди няколкостотин години, шепа индийски орехчета е можело да бъдат продадени за сума, достатъчна да осигури финансова независимост за едно семейство за цял живот.
Отглеждане
Индийските орехчета представляват високи до 20 м вечнозелени дървета, които за наше съжаление растат естествено единствено в тропиците на Югоизточна Азия. Орехчето е капризно растение и предпочита да расте изцяло в тропически климат.
Вирее при температура над 20 градуса, което го прави неподходяща култура за самостоятелно или домашно отглеждане по нашите географски ширини.
Свойства
От древни времена индийското орехче влиза в състава за приготвяне на сиропи за кашлица. В народната медицина индийското орехче и неговото масло са били използвани за болести на нервите и храносмилането. Има болкоуспокоително действие.
При болки от ревматизъм орехчето и маслото му се прилага за намазване и масаж. Също така при зъбобол се търка с него болното място. Етерично масло от орехчето се взема при разстройство на стомаха по следния начин – в една супена лъжица мед се капват 5 капки от маслото и се взема 3 пъти на ден 15 минути преди храна. Същото се ползва и при лош дъх в устата.
Ако имате киселини и болки в стомаха и червата, главоболие, нервно напрежение, също може да ползвате орехчето или маслото му.
Приложение
Индийското орехче и кората му имат близки вкусови качества, като вкусът на плода е малко по-сладък и по-деликатен.
В индийската кухня подправката се използва предимно за направата на сладкиши, докато в Европа орехчето и кората му се използват предимно за овкусяване на солени ястия – например картофени гозби и месни блюда. Използва се също в супи, сосове и печени изделия.
В някои краища на Япония орехчето влиза в състава на кърито и намира приложение като болкоуспокояващо и успокояващо нервната система вещество, влияе разхлабващо на чревната и стомаидната мускулатура и намалява киселините в стомаха.
Съвети
В малки дози индийското орехче няма забележим ефект върху организма. При високи дози обаче то е слаб до средно силен халюциноген.
Според мнозина усещанията, причинени от пушене на индийско орехче, са сходни до тези, предизвикани от марихуаната. Но това приложение на подправката е непопулярно, понеже често ефектите продължават до 24 часа след първоначалната кулминация и имат доста неприятни и негативни последствия.
Не трябва да се използва редовно в големи количества, защото може да предизвика увреждане на черния дроб и дори смърт.
Освен това подправката е силно отровна, ако се инжектира интравенозно.
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!