Индийско орехче

Myristica fragrans Myristicaceae (сем. Мускатови)

ДРУГИ НАИМЕНОВАНИЯ – Мускатен орех

ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ – Семената

Отглеждане

Мускатният орех е тропично вечнозелено дърво, високо 10-20 м, което произхожда от Малайския архипелаг, но сега се отглежда промишлено в различни части на тропиците, включително и на карибския остров Гренада. Дърветата дават плод, когато станат на 4-8 години и са преобладаващо мъжки или женски, като плодовете на женските са по-добри. Всеки плод се състои от външен месест слой, ограждащ едно семе (ореха), разположено в тънка дървесна обвивка. Орехът е обвит в кожеста червена кора, която става жълта, щом изсъхне. Мускатният орех има специфични изисквания и не се отглежда лесно.

Местоположение – Идеалните условия са много светлина, валежи, висока влажност на въздуха и богата на хумус песъчлива почва на хълмист терен.

Размножаване – Най-хубавите дървета се размножават чрез присаждане или чрез въздушни отводи. Съществуват и саморазсадили се растения, които стават за създаването на нови плантации. Семената са жизнени за кратко – малко над 24 часа, затова не е възможно да се отгледат дървета от закупено индийско орехче.

Грижи – Не се налагат резитби, но почиствайте плевелите и храстите наоколо.

Болести и вредители – Плодовете се нападат от болест, причиняваща преждевременното им отваряне. Тогава не са годни за употреба като подправка или за добиване на етерично масло.

Събиране и съхранение – Плодовете се оставят да узреят и да паднат, за да имат най-добър вкус, но трябва да се съберат от земята в рамките на 24 часа.

Употреба в медицината

Myristica fragrans. Използвани части: семената (орехчето). В миналото било по-ценно като медицинско растение, отколкото като подправка. Все още се употребява в аюрведа, главно при храносмилателни проблеми. Във високи дози е изключително токсично, защото съдържа няколко съединения, причиняващи халюцинации и увреждане на черния дроб. Не го използвайте като лекарство по никакви причини!

Употреба в кулинарията

Индийското орехче и кората му са основни съставки на подправъчни смеси като северноафриканската рас ел ханут. Настъргано или смляно, се използва за печива, пудинги и напитки. Подходящо е за плънки на макаронени изделия, за млечни или сметанови сосове (например бешамел) и за спанак.

Кората има подобен, но по-лек вкус и е по-бледа на цвят, поради което е идеална за риба, бульони и суфлета. Месестата част от плодовете на индийското орехче е идеална за желета и сиропи.

Любопитно:

Португалският лекар от XVI век Гарсия де Орта пише: „Най-прекрасната гледка на света е да видите мускатните орехи, натежали от зрели златни плодове, които се отварят и разкриват червената кора отвътре.“ Подправката вероятно стига в Европа чрез арабските търговци през IX век, но едва когато европейците се впускат в географски открития с цел контрол над доставките, успяват да видят цялото растение.

Яжте от него, но малко!

Човек не се замисля за билките и подправките, които ежедневно консумира чрез храната, но е факт, че те съдържат мощни съединения. Използвани в препоръчаните количества, са полезни, но приети в излишък, започват да вредят. Най-ранният известен случай на отравяне с индийско орехче е от 1576 г., когато бременна англичанка погълнала около 12 мускатови орехчета, при което изпаднала в „опияняващ транс“, а по-късно се разболяла сериозно.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!