Останете верни на себе си

Естествено няма да е много при­ятно, ако всички и във всеки момент изразяват чувствата, на­строенията и възгледите си свобод­но, без да се съобразяват с нищо. Просто така да крещят, да плачат, да се карат, когато им се прииска. Затова сме възпитани да сдържаме емоциите си и да контролираме поведението си, да бъдем учтиви, да се съобразяваме с другите. Но в такъв случай съществува опасност зад тази маска да останат скрити истинските ни чувства и потребности. Да не излязат наяве присъщите ни малки недостатъци, които са същността ни. У нас дълбоко е заседнал страхът да не се изложим. Предлагаме ви някои типични упреци, които ни отправят околните и приятелите и които ни правят несигурни в опре­делени ситуации. Ще ви покажем как можете да реагирате на тях.

„Не бъди толкова скучна!“

Каква е ситуацията – приятелки­те ви са се настроили да прекарат незабравима нощ с обиколка на баровете. Изключено е да пиете по едно и да се прибере­те. Вие се радвате на настрое­нието им, обаче не изпитва­те никакво желание да тръгнете с тях.

Упрекът им, че сте скучна, предиз­виква у вас чувството, че нещо не ви е наред. Мислите си, че след време никой няма да ви кани повече. Не се настройвайте на вълна „или – или“, по-скоро трябва да приемете нещата за нормални – невинаги ви се излиза, и толкова.

Как можете да реагирате? Спе­челете малко време, попитайте ги какво имат предвид под „скучна“. Възможно е междувременно да стане ясно, че и те не са толкова ентусиазирани вече. Или просто са искали да сте заедно. Ако е така, което говори добре за вас, се раз­берете, че ще отидете с тях, но си запазвате свободата да си тръгнете, когато искате.

„Голяма си егоистка!“

Положението е следното например – след няколко дни е рожденият ден на баща ви. Вие реша­вате, че тази годи­на за раз­нообразие някой друг от семей­ството ще трябва да се погрижи за подаръка. По-малкият ви брат е обаче възмутен, защото е толкова зает! По-голямата ви сестра също е възмутена, защото има толкова грижи около децата си! Упрекът им, че сте егоистка, предизвиква у вас две неща – угризения на съвестта и чувството, че не сте добър човек. Започвате да се питате дали все пак наистина не сте единствената, която има време за такива неща. Мислите си, че заетият ви брат ще купи нещо глупаво, че изморената ви сестра ще се стресира още повече. И накрая пак вие поемате грижата за подаръка.

Как можете да реагирате? Можете да попитате например: „Защо да съм егоист? Защото не правя това, което искате?“ Или просто да отговорите: „Да, егоистка съм“. Ако не обичате конфронтациите, най-добре пред­ложете заедно да намерите изход. Можете и да изкажете възхищение от начина, по който той и тя се справят винаги със задачите си, и да заявите, че сте сигурни, че и сега ще успеят.

„Я не се превземай!“

Ситуацията е позната – хората реагират по разли­чен начин на някои неща. Ако при­ятелката ви обича да бръмчи със 160 км в час по ма­гистралата, вие се вдървявате на седалката и „натискате спирачките“ непрекъснато, докато тя е дала ляв мигач и чака да влезе в най-лявото платно, за да може да надуе газта докрай. Упрекът й идва в момент, когато и без това сте притеснена, и се чувствате досадна, комплексирана и невротична. Вместо просто да преживеете спокойно факта, че някой ви е ядосан, вие започвате се обвинявате.

Как можете да реагирате – обяс­нете, че упреците не ви помагат особено. Напомнете й как тя се е притеснявала в дадени случаи. По­питайте дали ще се радва на такава реакция, ако тя е под напрежение.

„Защо се ядосваш толкова?“

Положението е напечено – любимият е подписал договор за наемане на ново жили­ще, без да ви пита. Вие сте ужасена, иска ви се да го убиете! Той не разбира защо, нали харесахте това, че е светло и просторно. Вярно е, че не ви се иска вечно да търсите, но той очевидно е пропуснал да ви включи в решението.

Защо се ядосваш, какво толкова? Това ви кара да изпитвате само по-голямо разочарование, гняв и чувство­то, че ставате смешна и истерична. Обаче той се срамува, а не вие.

Как да реагирате – едната възмож­ност е да покажете, че нещата трябва да бъдат обсъдени, независимо дали иска или не. Или да му кажете, че ще се успокоите в момента, в който признае, че имате причина сериозно да се ядосвате.

„Само си въобразяваш“

Свекървата прави тънки намеци, с най-нежния тон, разбира се. „От­както се оженихте, толкова рядко ви виждам. А преди синът ми имаше повече време за мен.“ Поемате си дълбоко въздух и отговаряте, че явно вие ще носите цял живот вината за нарастващата дистанция между тях. Тя ще ви гледа и само ще си отваря устата като златна рибка.

Какво чувствате, когато ви ка­жат нещо такова? Несигурност – може би напразно сте обидили же­ната, може би наис­тина само си въоб­разявате. Но не – в действи­телност имате право.

Как можете да реагирате? Обяс­нете, че приемате казаното от нея преди за обидно и ви е неприятно, независимо дали си въобразявате, или не. Не се оставяйте да ви водят за носа.

„Да не би да си обидена?“

Положението е следното: шефът ви е шегобиец, поне той си мисли така. Прави тъпи намеци, откакто бременността ви личи. Не намирате вицовете му за бременни за особено интересни.

Как се чувствате, когато ви попи­та дали сте обидена? Предвзета, непонасяща майтап. Ако си пре­мълчите, той ще е постигнал това, което несъзнателно иска – да се почувствате зле.

Как можете да реагирате? Кажете: „Да! И сега ще се раз­рева и ще си скубя ко­сите!“ Или попитайте: „Има ли причина да се чувствам обидена?“ Човек не трябва да се усмихва, когато не му е весело, и не трябва да казва да, когато не иска.

Бъдете верни на себе си. Дори и да не ви се иска да покажете, че сте засег­ната, не трябва да се примирявате с плоските шегички. Добре е на четири очи да обясните какво ви смущава и да помолите да се върнете към нормалното общуване отпреди.

„По-рано не беше такава“

Ситуацията е следната: за при­ятелката ви винаги другите са ви­новни и най-важното – всичко ще се оправи, когато дой­де принцът от приказ­ките. По- рано и вие сте мисли­ли така, но сега сте на друго мнение. Тя ви намира за прекалено сериозна, на вас ви липсва разбиране от нейна страна.

Какво чувствате, когато ви каже, че преди не сте били такава? Съм­нения и чувството, че не сте на прав път. Сигурно ще се случи нещо лошо, щом близките ни хора не могат да ни познаят вече. Всъщност лошото е, че се опитват да ви върнат назад, вместо да признаят, че нещо се е променило.

Как да реагирате? Попитайте я какво й липсва у вас и какво се е променило. Имате възможност да говорите за това, как се чувствате сега. Застъпете се за правото си да се развивате и за променяте мне­нието си.

 Куриозни митове и факти за работата на човешкия мозък

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!