Ива Пранджева от „Сървайвър“: Здрава съм, защото не мисля за болести!

– Ива, останаха ли ти контузии от спортната кариера?
– Имам шипове на врата, болки в кръста и в гърба. Но това според мен не е наследство от спорта, а по-скоро от възрастта. Иначе по време на кариерата си на атлетка нямах никакви оперативни намеси или сериозни травми. Бях здрав кон. Нямам лична заслуга за това. Може би се дължи на ген и на правилен подход на треньорите ми. Разбира се, имах травмички. Няма как спортист на високо ниво да мине без травми. Дори сега, тренирайки деца, виждам как и те имат своите контузии. За мое щастие, не съм претърпяла операции. Може би съм имала късмет.

– Имаш ли дълголетници в семейството, които се радват на добро здраве?
– Може би само прабаба ми Мария, която почина на 95 години. Другите ми баби и дядовци починаха между 75- и 80-годишна възраст. За мен дълголетие е да живееш 100 – 200 години. Честно казано въобще не ми се иска да умирам. Но колкото напредвам с годините, толкова по-често се сещам, че ние сме смъртни и че един ден наистина няма да ме има на този свят, и ми е малко страшно.

– Правиш ли нещо, за да бъдеш здрава до дълбоки старини?
– В интерес на истината, спортувам всеки ден. Тичам, ходя на спининг, ходя на бокс, тренирам с децата, с които се занимавам. Не го правя за здраве, а защото усещам необходимост да спортувам. За съжаление, пуша, случва се да пия и алкохол – не живея изключително здравословен живот. Нито внимавам да ям само екохрани, храня се с това, което си позволяват обикновените хора. Много обичам шоколад, пия кока-кола.

В живота си познавах много хора, които нито пиеха, нито пушеха, спортуваха, хранеха се здравословно, но рано ги повали смъртта. Това не значи, че не трябва да живеем здравословно. Трябва, но вярвам в съдбата и в крайна сметка на кой каквото му е писано, това ще стане. Например скоро ученици от спортното училище в Пловдив починаха в автомобилна катастрофа.

– Каква тръпка ти носи участието в „Сървайвър“?
– Първия път имах нужда от предизвикателство, от това да се състезавам отново. Точно състезанията страшно много ми липсваха, когато спрях с атлетиката. После родих две дъщери и в един момент животът ми стана скучен и еднообразен. Просто имах нужда от някаква авантюра и „Сървайвър“ ми я даде.

Наистина си заслужаваше това преживяване. Беше незабравимо. И втория път го направих заради приключението. Аз съм човек авантюрист. Имаше трудни игри, в които впрегнах волята си да изстискам всичко от себе си и да покажа възможностите си.

– По-тежко ли беше от най-тежката ти тренировка в леката атлетика?
– Не, не може да се сравни с най-тежката ми тренировка. Защото тренировките ми навремето бяха зверски и на моменти ми е идвало да се откажа. Докато в „Сървайвър“ не ми се е искало да се откажа заради физическо натоварване. Мога да сравня със спорта само емоцията, адреналина преди всяка игра. За мен всяко състезание беше празник.

– Не се ли страхуваше от тропическите болести в този район на света?
– Не се страхувах, защото бяхме ваксинирани за всички евентуални болести, които може да ни връхлетят в Камбоджа. Още в България започнахме да пием хапчета против малария и продължихме там. Докторски екип се грижеше за нас, когато някой имаше проблем – обриви, подувания или нещо друго. Лично аз съм позитивен човек и дори не допускам да мисля за болести. В здравословен план нямах никакви проблеми. Беше голямо удоволствие. Представете си сутрин да се събуждаш и да гледаш изгрева на брега на морето. За мен не е важно да съм в луксозни хотели, а да съм по-близо до природата.

– Какви са впечатленията ти за д-р Емануил Найденов, който също участва в „Сървайвър“?
– За мен Емануил Найденов е спасител на човешки животи. Много го уважавам като личност и като участник в играта. Държа се достойно, даде всичко от себе си, за да постигне целта си – да спечели пари за център за лечение на мозъчни тумори.

– Спортистките обикновено раждат по-трудно. Как беше при теб?
– Да, не е лесно. Това го знае всяка жена, която е раждала нормално. И аз родих по нормален начин, а не със секцио и с упойки. Трудно е, но когато видиш това малко същество, което излиза от теб, всичката болка се забравя. Много съм щастлива, че и двете ми деца родих под грижите на д-р Георги Крумов, който е един от най-добрите гинеколози в България (завеждащ на Катедрата по акушерство и гинекология в болница „Св. Георги“ Пловдив – бел. ред.).

С него ме свързва голямо приятелство. Моят треньор Румен Йоцов ни запозна още когато бях състезателка, и оттогава той стана мой личен гинеколог. Д-р Крумов е много внимателен, спокоен и се отзовава, каквито и проблеми да имаш. Много съм му благодарна. Иначе той е свързан и със спорта – бивш тенисист, сега е изпълнителен директор в „Локомотив“. Колкото е доктор, толкова и помага на спорта.

– Когато децата ти се разболеят, веднага ли ги водиш при личния лекар, или започваш с народната медицина?
– Когато децата настинат, първите няколко дни се опитвам сама да се справя. Защото, ходейки толкова пъти на доктор през годините, вече знам как да се справя с една кашлица или някакъв вирус. Но когато видя, че положението става по-тежко, стигам до джипито – д-р Петя Дюкенджиева. А тя е изключителна, доктор от старата генерация. Аз не съм от тези майки, които веднага тичат при лекаря. Децата ми в много краен случай са стигали до антибиотици. Давам им профилактично витамини. Сега на малката дъщеря съм купила и давам по едно мултивитаминче за имунната система. А на голямата ми дъщеря, понеже тя е волейболистка, й купувам витамини, които съдържат и магнезий, и калций, защото подпомагат растежа. Понеже тя имаше проблеми с колената, доктор ми препоръча да пие и глюкозамин.

– Имаш чудесна фигура. Само на спорта ли се дължи, или от време на време правиш и диети?
– Да, спортувам ежедневно, но и се ограничавам в храната. Не ям толкова, колкото ми се иска. Даже сега имам бас със Стойко Цонов – бившия треньор на Тезджан Наимова, до 28 декември аз да стана 60 кг, а той – 87 кг. Затова в момента съм в тотален хранителен режим – ям начесто и по малко. Трябва да сваля пет килограма, а Стойко – малко повече. Който изгуби, плаща новогодишната вечеря на другия. Ако и двамата успеем, ще си измислим нещо – ще се наградим по някакъв начин.

Изт.: в. „Доктор“

Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!