Научната разработка е основана на резултати от 26 независими едно от друго изследвания с участието на 9417 пациенти. При проучване на резултатите учените взели под внимание различните срокове на тези, които са се излекували от рак – от една до 10 години. Оказало се, че нивото на смъртност при болните със симптоми на депресия е с 26% по-високо. А при тези с клинично диагностицирана по-слаба или дълбока депресия този показател превишава обичайния с цели 39%. Обаче учените смятат, че за окончателните изводи са необходими допълнителни изследвания, защото няма как да се изключи влиянието на другите фактори. Освен това се подчертава, че като цяло рискът да умреш по-бързо от рак поради това, че си в депресия, е доста незначителен. Въпреки това болните трябва да се стараят с всички сили да запазят позитивната си настройка, за да се справят с болестта. На този етап не съществуват конкретни доказателства за това, че депресията усложнява протичането на болестта, защото все още изследователските проучвания са доста малко. „Имайте предвид обаче – казва водещият изследовател от университета в Британска Колумбия Джилиан Сатин, – че повишеният риск е доста незначителен, затова раково болните не бива да изпадат в паника, ако изпитват симптоми на депресия. Но, несъмнено е добре да поговорите с лекарите за своето психическо здраве“ – казва още г-жа Сатин.
ПРЕПОРЪКИТЕ НА СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ СПЕЦИАЛИСТИ:
Много е важна ролята на близките. Те трябва да знаят какво очакват от тях страдащите от тази коварна болест.
„Аз още не съм умрял“. Усещането за безпомощност и невъзможността да помогнат, по някакъв начин отчуждава и отдръпва роднините от онкоболния. А той и без друго усеща, че към него се отнасят по различен начин, дори и медицинските работници. Това не трябва да го правите, защото предизвиква болезненото усещане, че едва ли не вече е жив погребан.
„Просто бъди с мен“. Ако му помагате, ако дори само „присъствате“ до него, това оказва огромен психологически ефект, дори и когато не знаете какво да му кажете. Роднините или приятелите може просто тихичко да си седят до леглото му. Много често болните споделят как се успокояват щом отворят очи и видят до себе си познато лице „Дори когато аз вървя към Долината на смъртта, не ме е страх, защото ти си до мене“. Това особено ясно предава психологическото усещане на болния.
СТРАДАЩИЯТ ВИНАГИ ИСКА ДА СПОДЕЛИ ТОВА, КОЕТО ГО ИЗГАРЯ ОТВЪТРЕ
„Позволи ми да изразявам усещанията си, та били те и ирационални, негативни мисли“. За страдащия човек е изключително важно да изрази това, което го изгаря отвътре. Когато такъв човек се затвори в себе си, когато емоциите навлизат все по-дълбоко в душата му, той сякаш се изгубва в тях и напразно изразходва така нужните му жизнени сили. Затова: задавайте открити въпроси, които да стимулират болния, да го накарат да се разкрие пред вас. Но можете да използвате и мълчанието, и „езикът на тялото“ като общуване гледайте го в очите, а от време на време го докосвайте по ръката. Обръщайте внимание на неговите страх, самота, гняв, самообвинение, безпомощност. Накарайте го да ги сподели и проявявайте разбиране. И не на последно място – предприемете практически действия, след като чуете тези признания.
„Чувствам се много зле, че не желаещ да се докоснеш до мен“. Много хора, в т.ч. роднини и приятели на раково болните, все още съвсем необосновано смятат тази болест за заразна. Психолозите са установили, че човешкото докосване е много силен фактор. То променя практически всички физиологически константи – като се започне от пулса и кръвното налягане и се стигне до усещането за самоуважение и изменение на вътрешните усещания.
„Докосването е първият език, на който се учим, идвайки на този свят”
ОСТАВАЙТЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ С БОЛНИЯ!
„Попитай ме какво искам сега, в момента“. Много приятели казват на болния: „Позвъни ми, ако нещо ти трябва“. По принцип болният никога не се възползва от подобно предложение. Най-до- бре му кажете: „Аз тази вечер съм свободен и ще дойда при теб. Хайде да помислим какво можем да правим заедно и с какво да ти помогна“. Понякога дори и най-необичайни неща могат да накарат вашия приятел да се почувства много по-добре. Един пример: след химиотерапия един болен получава нарушение на говора. Негова позната редовно ходи при него вечер и му пее любимите песни, а той се опитва доколкото може да й приглася. Лекуващият лекар забелязва, че този човек много по- бързо възстановява говора си от обикновеното.
„Не забравяй, че и аз имам чувство за хумор“. Психотерапевтът Катлин Пасанизи установила, че хуморът оказва положително влияние на физиологическите и психологическите параметри на човека – засилва кръвообращението и дишането му, понижава кръвното налягане и мускулното напрежение, предизвиква секреция на хипоталамусните хормони. Хуморът отваря каналите за комуникация, понижава тревожността и напрежението, стимулира творческите процеси и засилва увереността в себе си.
ВПРОЧЕМ!
Когато човек разбере, че има рак, той изпитва страх и тревога. Ако пък скриват от него диагнозата, това може да доведе до изразена невроза. Най-предразположени към такова състояние са жените с рак на гърдата. Те чувстват нервност; напрежение; паника; страх; усещането, че ще се случи нещо много лошо; губят контрол над себе си. А това предизвиква и допълнителни симптоми: изпотени и студени ръце; стомашно-чревно разстройство; усещане за „топка“ в стомаха; треперене; затруднено дишане; ускорен пулс; усещане за жар в лицето.
Хранaтa също е от голямо значение…
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
За Lekuva.net – в-к „Доктор”
Материалите в lekuva.net са авторски и може да се използват само с публикуване на активен dofollow линк към оригиналния текст и без промяна на съдържанието, запазвайки всички линкове!