Депресията пречи на болните от рак да се лекуват

Научната разработка е основана на резултати от 26 независими едно от друго изследвания с участието на 9417 пациенти. При проучване на резултатите учените взели под внимание различните срокове на тези, които са се излекували от рак – от една до 10 години. Оказало се, че нивото на смъртност при болните със симптоми на депресия е с 26% по-високо. А при тези с клинично диагности­цирана по-слаба или дълбока депресия този показател превишава обичайния с цели 39%. Обаче учените смятат, че за окончател­ните изводи са необходими допълнителни изследвания, защото няма как да се изклю­чи влиянието на другите фактори. Освен това се подчертава, че като цяло рискът да умреш по-бързо от рак поради това, че си в депресия, е доста незначителен. Въпреки това болните трябва да се стараят с всички сили да запазят позитивната си настройка, за да се справят с болестта. На този етап не съществуват конкретни доказателства за това, че депресията усложнява протича­нето на болестта, защото все още изсле­дователските проучвания са доста малко. „Имайте предвид обаче – казва водещият изследовател от университета в Британска Колумбия Джилиан Сатин, – че повишеният риск е доста незначителен, затова раково болните не бива да изпадат в паника, ако изпитват симптоми на депресия. Но, не­съмнено е добре да поговорите с лекарите за своето психическо здраве“ – казва още г-жа Сатин.

ПРЕПОРЪКИТЕ НА СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ СПЕЦИАЛИСТИ:

Много е важна ролята на близките. Те трябва да знаят какво очакват от тях страдащите от тази коварна болест.

„Аз още не съм умрял“. Усещането за безпомощ­ност и невъзможността да помогнат, по няка­къв начин отчуждава и отдръпва роднините от онкоболния. А той и без друго усеща, че към него се отнасят по различен начин, дори и медицин­ските работници. Това не трябва да го прави­те, защото предизвиква болезненото усещане, че едва ли не вече е жив погребан.

„Просто бъди с мен“. Ако му помагате, ако дори само „присъствате“ до него, това оказва огромен психологически ефект, дори и когато не знаете какво да му кажете. Род­нините или приятелите може просто тихичко да си седят до леглото му. Много често болните споделят как се успокоя­ват щом отворят очи и видят до себе си познато лице „Дори когато аз вървя към Долината на смъртта, не ме е страх, защото ти си до мене“. Това особено ясно предава психологическото усеща­не на болния.

СТРАДАЩИЯТ ВИНАГИ ИСКА ДА СПОДЕЛИ ТОВА, КОЕТО ГО ИЗГАРЯ ОТВЪТРЕ

„Позволи ми да изра­зявам усещанията си, та били те и ирационални, негативни мисли“. За страдащия човек е изключително важно да изрази това, което го изгаря отвътре. Когато такъв човек се затвори в себе си, когато емоциите навлизат все по-дълбоко в душата му, той сякаш се изгубва в тях и напразно изразходва така нужните му жизнени сили. Затова: задавайте открити въ­проси, които да стимули­рат болния, да го накарат да се разкрие пред вас. Но можете да използвате и мълчанието, и „езикът на тялото“ като общуване гледайте го в очите, а от време на време го докосвайте по ръката. Обръщайте внимание на неговите страх, само­та, гняв, самообвинение, безпомощност. Накарай­те го да ги сподели и проявявайте разбиране. И не на последно място – предприемете практи­чески действия, след като чуете тези признания.

„Чувствам се много зле, че не желаещ да се докоснеш до мен“. Много хора, в т.ч. роднини и при­ятели на раково болните, все още съвсем необосновано смятат тази болест за заразна. Психолозите са установили, че човеш­кото докосване е много силен фактор. То променя практически всички фи­зиологически константи – като се започне от пулса и кръвното налягане и се стигне до усещането за самоуважение и изменение на вътрешните усещания.

„Докосването е първият език, на който се учим, идвайки на този свят”

ОСТАВАЙТЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ С БОЛНИЯ!

„Попитай ме какво ис­кам сега, в момента“. Много приятели казват на болния: „Позвъни ми, ако нещо ти трябва“. По принцип болният никога не се възползва от подоб­но предложение. Най-до- бре му кажете: „Аз тази вечер съм свободен и ще дойда при теб. Хайде да помислим какво можем да правим заедно и с какво да ти помогна“. Понякога дори и най-необичайни неща могат да накарат вашия приятел да се по­чувства много по-добре. Един пример: след химио­терапия един болен полу­чава нарушение на говора. Негова позната редовно ходи при него вечер и му пее любимите песни, а той се опитва доколкото може да й приглася. Леку­ващият лекар забелязва, че този човек много по- бързо възстановява гово­ра си от обикновеното.

„Не забравяй, че и аз имам чувство за ху­мор“. Психотерапевтът Катлин Пасанизи уста­новила, че хуморът оказ­ва положително влияние на физиологическите и психологическите пара­метри на човека – засил­ва кръвообращението и дишането му, понижа­ва кръвното налягане и мускулното напрежение, предизвиква секреция на хипоталамусните хор­мони. Хуморът отваря каналите за комуникация, понижава тревожността и напрежението, стиму­лира творческите проце­си и засилва увереността в себе си.

ВПРОЧЕМ!

Когато човек разбере, че има рак, той изпитва страх и тревога. Ако пък скриват от него диа­гнозата, това може да доведе до изразена не­вроза. Най-предразположени към такова състояние са жените с рак на гърдата. Те чувстват нервност; напрежение; паника; страх; усещането, че ще се случи нещо много лошо; губят контрол над себе си. А това предизвиква и допълнителни симптоми: изпотени и студени ръце; стомашно-чревно разстройство; усещане за „топка“ в стомаха; треперене; затруднено дишане; ускорен пулс; усещане за жар в лицето.

Хранaтa също е от голямо значение

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.

За Lekuva.net – в-к „Доктор”

Оценете статията
Оценка 5 от 1 гласували

Това ще ви помогне

Специално подбрани от нас продукти, помагащи при описаните в статията здравословни проблеми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Разглеждайки този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки.